В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав,

в открито съдебно заседание на 05.04.2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №125 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. ***, подадена от пълномощника му адв.Р.Ж. ***, срещу Решение №4/29.01.2016г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№501/2015г. в осъдителната му част, с която са уважени предявените искове за издръжка по чл.143, ал.2 от СК и въззивникът е осъден да заплаща на непълнолетните си деца И.И. и И.И. месечни издръжки, съответно в размер на 130лв. за първото дете и 110лв. за второто дете.

Оплакването в жалбата е, че в оспорената му част решението на ЕРС е неправилно и необосновано. Въззивникът счита, че определеният от ЕРС размер на издръжките за двете му деца е завишен, тъй като не е съобразен с нуждите на децата от издръжка и с материалните възможности на родителя. Поддържа, че размерът на издръжките ще му създаде изключителни финансови затруднения, тъй като работи и живее в гр.Бургас, получава месечно трудово възнаграждение в размер на 172 лв. и заплаща наем от 120лв., а също така фактически съжителства с друга жена, която също получава минимални доходи. При тези свои доходи въззивникът намира, че размерът на присъдените му издръжки ще го лиши от възможността да задоволява собствените си битови нужди, като изтъква, че майката на децата също следва да бъде натоварена с част от издръжката им. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЕРС в обжалваната част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което размерът на издръжките за двете деца да бъде намален до предвидения в закона минимум. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника – адв.Ж..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни не са депозирали писмен отговор на жалбата, а в о.с.з. пълномощникът им адв.М. пледира за потвърждаване на първоинстнационното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Непълнолетните деца И.А.И. и И.А.И.,***, действащи лично и със съгласието на майка си Н.М., са предявили пред Елховския районен съд субективно съединени искове за издръжка по чл.143,ал.2 СК против техния баща А.И. ***. Всеки от ищците е поискал ответникът да бъде осъден да му заплаща издръжка в размер на 150лв.месечно, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда.

Тъй като не е бил намерен на посочения по делото адрес в гр.Елхово, в производството пред първата инстанция ответникът е призован по реда на чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление, а след като не се е явил в съда, за да получи книжата по делото, на А.И. е назначен особен представител – адв.К. от АК-Ямбол. С депозирания писмен отговор на исковата молба особеният представител е оспорил исковете за издръжка по размер с доводи, че не е установено реализирането на високи доходи от бащата, при което следва да се определи разумен размер на издръжките - за детето И. от 100лв. месечно и за детето И. – 120лв. месечно, които суми ще бъдат достатъчни за посрещане ежедневните нужди на децата, като се вземе предвид и участието на майката в издръжката на двете деца.

В първоинстанционното производство е установено от фактическа страна, че ответникът А.И. е баща на двете непълнолетни деца И. и И., които са родени от фактическото съжителство на И. с майката на децата Н.М.. Не е спорно, че родителите на децата са се разделили, не отглеждат сина си и дъщеря си заедно, като след раздялата им грижите по отглеждането и възпитанието на двете деца е поела майката. Понастоящем ищцата И.И. е 17-годишна, ученичка в 11-ти клас в професионална гимназия в гр.Елхово, а ищецът И.И. е 16-годишен, също ученик в гимназия в гр.Елхово, в 9-ти клас. От показанията на свидетелката М.Д. – баба на ищците е установено, че майката Н.М. понастоящем живее и работи в Германия, като за издръжката на двете си деца изпраща общо около двеста евро месечно. Родителите нямат задължения за издръжка към други непълнолетни или малолетни деца.

Възприемайки горната фактическа обстановка, ЕРС е постановил обжалваното решение, с което е уважил иска за издръжка, предявен от ищцата И.И. до размера на сумата 130лв. месечно, а предявения от ищеца А.И. иск – до размера на сумата 110лв. месечно. За да постанови този резултат, съдът е приел, че бащата – ответник е в трудоспособна възраст и като база за материалните му възможности следва да се приеме минималната за страната работна заплата в размер на 420 лв. При този доход за бащата, съдът е формирал извод, че от общата месечна издръжка от 330лв., която родителите дължат на детето И., ответникът може да заплаща сумата 130лв., а от общата месечна издръжка от 310 лв. за детето И. – бащата може да заплаща 110лв., като разликата ще се престира от майката, която да осъществява и грижите по отглеждането и възпитанието на двете деца. За разликата над тези размери, до предявените размери от по 150лв. месечна издръжка за всяко дете, ЕРС е отхвърлил исковете, като в тази му част решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззивникът А.И. е представил писмени доказателства – трудов договор, допълнително споразумение към него и удостоверение, от които се установява, че при 4-часов работен ден, той реализира брутен месечен доход от 218лв. Декларирал е, че настоящият му адрес е в гр.Б., където живее под наем и заплаща месечен наем от 120лв.

При тези установени по делото обстоятелства, се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.143,ал.2 СК. Съгласно цитираната норма, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството „ненавършило пълнолетие дете”, а размерът на издръжката съгласно чл.142,ал.1 СК се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 СК той е равен на 1/4 от минималната работна заплата за страната, която към момента е 420 лв. (ПМС №375/2015г.) или минималният размер на дължимата месечна издръжка е 105лв.

Предвид тези разяснения на закона и доказаните по делото факти, окръжният съд приема, че за правилното отглеждане на непълнолетните ищци И. и И., които са съответно на 17г. и на 16г., с оглед възрастта и нуждите им от храна, облекло, учебни помагала и други обичайни потребности, са необходими средства за месечната им издръжка, която се дължи от двамата родители на децата. Установено е, че майката работи в друга държава в Европейския съюз и доходите, които реализира там й позволяват да отделя по 200лв. месечно за издръжката на всяко от децата. По отношение на ответника следва да се приеме, че макар същият да нает на 4-часов работен ден, след като е в трудоспособна възраст и не е възпрепятстван поради заболяване или друга обективна причина да полага труд, че може да реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата или 420лв. месечно. И двамата родители не дължат издръжка на други ненавършили пълнолетие деца. При това положение и съобразно установените в чл.142,ал.1 СК критерии, въззивният съд счита, че ако двамата родители на ищците живееха заедно, те биха били в състояние да отделят обща месечна издръжка за 17-годишната И. в размер на сумата 330лв., а за 16-годишния И. – обща месечна издръжка от 310лв. От тези общи суми и съобразно доходите му, бащата следва да заплаща 130лв. месечно за издръжката на дъщеря си и 110лв. месечно за издръжката на сина си, като разликите се поемат от майката, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Дължимите от въззивника суми за издръжката на двете му деца са в размери - към минимума за детето И. и малко над минимума – за И., като се отчете факта, че и двете деца са във възрастова група, изискваща повече средства за задоволяване на материалните и духовните им потребности.

Разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобрение на битовите си условия, като изплащане на заем, наем и др., не следва да се спадат от общия му доход, когато въз основа на него се определя издръжката на ненавършило пълнолетие дете. В този смисъл доводите на въззивника - че задължението му за издръжка на двете непълнолетни деца ще го лиши от възможността да задоволява собствените си битови нужди, са неоснователни. Задължението за издръжка на дете е от първи ред и в случая при определяне издръжките за И. и И. са без значение фактите, че бащата А.И. има облигационно задължение по договор за наем. Без правно значение е и факта какви са доходите на жената, с която въззивникът живее на съпружески начала, тъй като тази жена нито е от кръга лица, които дължат издръжка на ищците, нито е от кръга лица, които имат право на издръжка от А.И..

При така възприетите фактически положения и правни изводи ЯОС констатира, че същите съвпадат с разрешението по спора, дадено от първата инстанция. В оспорената му част решението на ЕРС е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р е ш и :