Р Е Ш Е Н И Е

№ 28.04.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 19.04.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 121 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от К.Д.П., чрез адв.К.С., с която обжалва решение № 41 от 01.12.2015г., постановено от Районен съд – гр.Тополовград по гр.д.№ 125/2015г. по описа на ТРС. С обжалваното решение ТРС признава за установено по отношение на К.Д.П. ***, с ЕГН **********, че И.Д.П. ***, с ЕГН ********** и Б. Д.П. ***, с ЕГН ********** са собственици съответно на 9/20 идеални части за И.Д.П. и 11/20 идеални части за Б. Д.П. на следния недвижим имот: дворно място цялото с площ от 315 кв.м., представляващо УПИ ІІ-1129, в кв.62 по ПУП на гр.Т., находящ се на ул.”*****”№ *, заедно с построената в това дворно място двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м. при граници и съседи на имота - УПИ-Ш-1128 А. Д. Д., УПИ-VІІІ-1130 – Х.З. К., УПИ-І-1129 –П. и К. Д. Р. и от една страна улица и ОСЪЖДА К.Д.П. ДА ПРЕДАДЕ на И.Д.П. и Б. Д.П. фактическата власт - държането върху източната стая върху първия етаж на жилищната сграда от към УПИ-III-1128, собственост на А. Д.. Въззивникът счита решението за незаконосъобразно и необосновано. Възразява, че от събраните гласни доказателства и признанията на единия от ищците И.П. се установява, че не е придобил собствеността по давностно владение, тъй като никога не е осъществявал държане и владение върху претендирания имот. Иска ЯОС да отмени обжалваното решение и му присъди разноските по делото.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от въззиваемите-ищци, чрез адв.М.К. от АК - Ямбол. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и присъдени разноски за въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемите, също редовно призовани, не се явяват, за тях се явява упълномощения адв.К., като излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 6, том I, дело № 8/1996 г. на ТРС, въззиваемият-ищец Б.Д.П. придобил собствеността на следния недвижим имот: 11/20 идеални части от дворно място, находящо се в Тополовград, урегулирано от 300 кв.м. и неурегулирано от 315 кв.м., съставляващо парцел ІІ-1129 в кв.62 по плана на Тополовград, заедно с построената в него масивна къща от 76 кв.м. застроена площ, при граници на имота: Х. З. К., А. Д. Д., П. и К.Д. П. и от едната страна улица, срещу задължението да поеме издръжката и гледането на баща си Д. П.Д..

От нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №91, том IV, рег.№ 808, дело № 186/2014 г. на Съдия по вписванията при ТРС, е видно, че ищецът-въззиваем И.Д.П. *** е признат за собственик по давностно владение на 9/20 идеални части от следния недвижим имот: дворно място цялото с площ от 315 кв.м., представляващо УПИ-П-1129, в кв.62 по ПУП на Т., находящ се на ул."****" № *, заедно с построената в това дворно място двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м. при граници и съседи на имота - УПИ-Ш-1128 А.Д. Д., УПИ-VIII-1130 – Х. З. К., УПИ-1- 1129 – П. и К. Д. Р. и от една страна улица.

От нот.дело 186/2014г. и приложена скица №277/15.08.2012 на ПИ 1129, кв.62 по ПУП на гр.Тополовград се установява, че ПИ е от 607 кв.м. и съдържа две УПИ: УПИ І-1129 от 292 кв.м. и УПИ ІІ-1129 от 315кв.м. катоо във всеки УПИ има жилищна сграда.

Пред ТРС са допуснати и разпитани свидетели на ищците П. К. и Я. Я.. От показанията на свид.К.се установява, че процесният имот представлява двуетажна къща, построена в края на 60-те години и в този имот живеят ищците по делото Б. и И. П., като И. живее на втория етаж. Двамата братя ползват от 15 години заедно имота, като ответникът К.Д.П. е живял в този имот преди да се ожени, преди 20 години. Другите братя и сестрите на ищците и ответника са идвали в имота само на гости на двамата братя. Една стая на първия етаж ползва от К..

От показанията на свид.Я. се установява, че в двора има две къщи – стара, в която живеят И. и Б., и нова, която е на К.. И.П. винаги е живял в старата къща, направил ремонт на къщата, в която живее, направил е баня, остъкление.

От свидетелските показания се установява, че процесният имот е старата къща, а ответникът К. живее в новата къща, като двете къщи са в един двор.

Видно от писмена покана, получена на 22.01.2015г. от съпругата на К.П., И.Д.П. е поканил К.Д.П. в 7-дневен срок да освободи източната стая на първия етаж.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение. Разгледана, по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Решението на ТРС е валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС. Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Ищците-въззиваеми се легитимират като собственици на процесното дворно място и стара къща в него като единият - Б.П. доказва по делото, че е собственик на 11/20 идеални части от дворно място, находящо се в Тополовград, урегулирано от 300 кв.м. и неурегулирано от 315 кв.м., съставляващо парцел ІІ-1129 в кв.62 по плана на Тополовград, заедно с построената в него масивна къща от 76 кв.м., които са му прехвърлени от баща му по алеаторен договор за издръжка и гледане, а другият - И.П. се легитимира с нотариален акт като собственик по давностно владение на 9/20 от това дворно място със същата къща. Въззивникът е оспорил собствеността на И.П.. Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. Въззивникът-ответник е оспорил правото на собственост на И.П., но не са събрани доказателства, опровергаващи нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка и извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. По делото се установява от събраните гласни доказателства продължило повече от 15 години владение на имота от ищците, което е било непрекъснато, спокойно и явно. Така първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС – установяване, че ищците са собственици на имота, е налице. Установява се фактът, че въззивникът отпреди 20 години е излязъл от къщата и си е построил друга в съседния УПИ, където живее. Въззивникът държи вещи в една стая на процесната къща, но той не доказва има ли правно основание, въз основа на което държи стаята. С покана, изпратена до него и получена на 22.01.2015г. той е поканен от собственика И.П. да изнесе вещите си. Тъй като не е сторил това, е заведен осъдителния иск за петиторна защита, който следва да бъде уважен, както е сторил ТРС. При този изход от ревандикационния иск, искането на ответника-въззивник по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадения нотариален акт за собственост на И.П. по обстоятелствена проверка е неоснователно и правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди. Въззиваемата страна има право на разноски в това производство, но тъй като не са представени доказателства за сторени такива в това производство, съдът следва да отхвърли искането за разноски.

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 41 от 01.12.2015г., постановено от Районен съд – гр.Тополовград по гр.д.№ 125/2015г. по описа на ТРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.