Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.04.2016 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен граждански състав
На 19
април 2016 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2.
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като
разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно
гражданско дело № 115 по описа на 2016 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ШАМС - 24" ЕООД с ЕИК 200259567, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Стефан Стамболов", №78,
ет.2, ап.4, представлявано от управителя М.-К. К. А. П., чрез пълномощника адв. Н.Г. от САК
против Решение №134/21.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 13/2015 г. по описа на
ЕРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил
следното:
ПРЕДЯВЕНИТЕ от
„ШАМС - 24" ЕООД с ЕИК 200259567, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас 8000, ул.„Стефан Стамболов” №78, ет.2, ап.4, чрез процесуалния представител адв.С. Т.
от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес и адрес за
кореспонденция: ул.”Д-р Христо Стамболски” №3, ет.3,
гр.София 1463, против „КИК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК
200004762, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас 8000, ж.к.„Изгрев", бл.137, ет.5, ап.А, представлявано от управителя К. И. К., иск по чл.108 от ЗС да бъде признато
за установено, че ищцовото дружество -„ШАМС – 24” ЕООД е собственик на
поземлен имот №033048, в местността „Бий Баир”, землище на с.Изгрев, община
Елхово, област Ямбол, целият с площ от 6000 кв.м., при граници; ПИ №033047, ПИ
№033036, ПИ №033035, ПИ №000980, с посочено ограничение за ползването му, като
се осъди ответника да му предаде владението
на този имот и частичен иск по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.
с чл. 3 от ГПК - за заплащане на обезщетение в размер
1250 лева, от общо причинени щети в размер на 63756,54 лева за нанесени на
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, вследствие на допусната от ответника злоупотреба с процесуалното
право на участие в публичната продан и придобиване на „голата" собственост
върху процесния недвижим имот и подаването на жалба до ДНСК, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.З от ГПК ищеца „ШАМС - 24" ЕООД с ЕИК 200259567 ДА ЗАПЛАТИ на ответника „КИК ИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД с ЕИК 200004762 направените по делото разноски в
общ размер на 850,00 лева /осемстотин и петдесет
лева/ съобразно отхвърлянето на предявените искове против ответното дружество.
НЕ УВАЖАВА претенцията
на ищеца за заплащане на направени по делото разноски
на основание чл.78, ал.1 от ГПК поради отхвърляне на предявените искове.
С въззивната жалба
решението на ЕРС се атакува изцяло. Заявени са твърдения, че първоинстанционния
съд неправилно е приел, че възлагането в полза на въззиваемия на собствеността
върху процесния недвижим имот произвежда правно действие. Според въззивника
такова правно действие не е произведено, тъй като е прехвърлен имот, който е
изваден от гражданския оборот по аргумент на противното на чл.63, ал.2 ЗС, а освен това прехвърлянето
на „голата” собственост върху застроен имот в изпълнителното производство, на
публична продан, без съгласието на собственика на постройката би довело до
недопустимо увреждане на последния. Този резултат, според въззивника, е
безспорно забранен от закона. Сочи се още, че прехвърлянето на „голата”
собственост върху процесния имот е извършено и в нарушение на разпоредбата на
чл.63, ал.3 ЗС. На следващо място въззивника счита за неправилни изводите на
ЕРС, че не е налице заобикаляне на закона с възлагането на имота с
Постановлението за възлагане на ЧСИ, като излага подробни съображения за
противното, в т.ч. и такива за злоупотреба с процесуални права от страна на
управителя на въззиваемото дружество в нарушение на чл.3 ГПК при участието в
процесната публична продан. Сочи, че единствената цел на управителя на
въззиваемото дружество да закупи процесния недвижим имот е да окаже натиск на
въззивника за заплащане на недължими суми. За неправилни въззивника счита и
изводите на ЕРС, че възлагането на процесния имот без изградената в него
фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия не накърнява
добрите нрави и морала, като излага подробни съображения. Счита още, че
Постановлението за възлагане на ЧСИ не е породило вещно-транслативно действие,
тъй като у въззиваемия липсва правен интерес от придобиване на „голата” собственост
върху процесния застроен имот, най-малкото поради факта, че ще търпи наличието
на чужд обект в имота си, тъй като централата заема 80% от площта на имота, по
отношение на който е налице и ограничение на ползването му. Намира още, че
продажбата на имота на публична продан без изградената в него централа,
представлява продажба с невъзможен предмет, като отново се обосновава с
позоваване на чл.63, ал.2 и ал.3 ЗС. По отношение частичния иск за вреди също
са заявени твърдения за неправилност на атакуваното решение, с твърдение за
злоупотреба с процесуални права от страна на въззиваемото дружество в нарушение
на чл.3 ГПК. Изложени са подробни съображения в подкрепа на заявеното
твърдение. По отношение на пропуснатите от въззивника ползи е заявено, че те се
изразяват в невъзможността да експлоатира изградената централа и да реализира
приходи от нея чрез производство на електроенергия. Предвид на изложените и
другите изключително подробни и няколкократно повторени във въззивната жалба
съображения се иска отмяна на решението на ЕРС и уважаване на предявените
искове. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „КИК
ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК
200004762, чрез пълномощника адв. Д.Д. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е
депозирала писмен отговор, в който е оспорила основателността на въззивната
жалба. Заявено е становище за правилност и законосъобразност на решението на
ЕРС. По отношение на иска по чл.108 ЗС е заявено, че ищецът /сега въззивник/ не
е доказал правото си на собственост върху процесния имот. Посочено е, че
постановлението на ЧСИ, с което е възложен процесния имот, не е договор за
продажба, а едностранен властнически акт на СИ и по отношение на него се
прилагат специалните правила на изпълнителния процес, а посочените от ищеца
разпоредби, касаещи нищожност на договорите по см. на чл.26 ЗЗД /в т.ч.
заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави/ са неприложими, като са
изложени подробни съображения в подкрепа на заявеното. По отношение частичния
иск за вреди също са заявени твърдения за правилност на атакуваното решение и в
тази му част. Посочено е, че по делото не са представени доказателства,
установяващи противоправно поведение на въззиваемото дружество, представляващо
злоупотреба с права. Напротив – въззиваемото дружество е упражнило правата си в
защита на свои интереси, произтичащи от сключен между него и ищеца договор, а
публичната продан е проведена по изп.д.№46/2014 г., по което ищеца се явява
длъжник. Сочи се, че не е налице злоупотреба с права и с оглед действията на
въззиваемите пред органите на ДНСК. Въз основа на подробните съображения се
иска потвърждаване на атакуваното решение изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В о.с.з. въззивника се
представлява от процесуалния си представител адв.Н.Г. от САК, който жалбата се
поддържа, по изложените в нея съображения, като моли за отмяна на атакуваното
решение и уважаване на предявените искове. Подържа и претенцията за присъждане
на сторените в производството разноски, като представя и списък по чл.80 ГПК.
В
о.с.з. въззиваемата страна се представлява от управителя К. К.
и пълномощника адв. Д.Д. от ЯАК, като поддържа заявеното
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното
решение.
Подържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като
представя и списък по чл.80 ГПК.
След преценка на
оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по
делото не е спорна между страните и правилно е установена от първостепенния
съд.
Установено е, че ищеца (сега въззивник) е придобил през 2008 г.,
чрез покупко-продажба правото на собственост върху процесния недвижим имот - поземлен имот №033048, представляващ нива в
местността „Бий Баир", в землището на с.Изгрев, община Елхово, област
Ямбол, целият с площ от 6 000 кв.м, като
сделката е оформена в НА №162/31.07.2008 г. на Нотариус К.К.. След покупката на
имота, ищецът предприел действия за изграждане в него на фотоволтаична централа.
На 07.04.2010 г.
бил сключен предварителен договор между „ЕВН България Електроразпределение” АД и „Шамс - 24" ООД, относно присъединяване на фотоволтаичната електрическа централа
в землището на с.Изгрев, в ПИ 033048, местност
„Бий баир" към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД. От приложено писмо
от „ЕВН България – Електроснабдяване”
ЕАД с изх. №877/20.03.2015 г. се установява, че между „Шамс-24"
ЕООД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД на 04.08.2014 г. е сключен
договор за изкупуване на ел.енергия,
произведена от възобновяеми източници, който след изменението на ЗЕ,
обн. ДВ бр.17/2015г., е прекратен по силата
на Закона поради факта, че обектът за
производство на ел.енергия от възобновяеми източници не е въведен в експлоатация
преди влизане в сила на ЗИДЗЕ - 06.03.2015 г.
След издаването на необходимите разрешения и във връзка с изграждането на ФВЦ и откриване на строителна площадка, между страните
по делото на 24.07.2013 г. е
сключен Договор, съгласно който ищеца „ШАМС – 24” ЕООД
възложило на ответника „КИК ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД
изготвянето на проектна документация на част „Електро”, „Технология", преработка по време на
строителството и да изпълни строително-монтажните работи, изброени в
Приложение №1 - количествено - стойностна сметка, неразделна част от договора.
Впоследствие между страните по договора възникнал спор във връзка с възнаграждението на изпълнителя по него -
ответника по делото, в резултат което ответното дружество се е снабдило
с изпълнителен лист за дължими от ищеца
суми. Въз основа на този изпълнителен
лист било образувано по молба на ответника - взискател изп.дело №20148780400046 по описа на ЧСИ И. Х. от гр.Ямбол, против ищеца - длъжник. В хода на изпълнителните действия по изп.дело
били извършени опис и публична продажба на
процесния недвижим имот - ПИ №033048 - нива в местността
„Бий Баир", в землището на с.Изгрев, община Елхово. С Постановление от 15.09.2014 г. на ЧСИ И. Х. ответното
дружество е обявено за купувач на имота, като същия му е възложен за сумата от
9050 лв. Описаното Постановление на ЧСИ И.Х. е обжалвано от длъжника
- ищец по делото, като с Решение №295/07.11.2014 г., постановено
по възз.гр.д.№386/2014 г. по описа на ЯОС е отхвърлена като неоснователна
жалбата на „ШАМС - 24" ЕООД. При този резултат Постановлението
за възлагане на процесния недвижим имот е влязло в законна сила на 07.11.2014 г.
Не е спорно по делото, че към настоящия момент ответника е във владение
на процесния имот.
Въпреки настъпилите между страните разногласия и спорове за дължимото възнаграждение на ответното дружество, изграждането върху процесния имот
на ФВЦ е продължило, като видно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, в периода 16.11. - 19.11.2013 г. са съставени
общо пет Акта за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията
на проекта. В периода 20.08 - 23.08.2014 г. е извършена 72-часова проба за
работа на централата, за която е съставен
Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия. Тъй
като част от документите не били подписани от К. К. - управител на ответното дружество, в качеството му
на технически ръководител и строител на обекта, подпис
върху тези актове вместо него положила арх.Р., по реда на чл.170, ал.2 от ЗУТ. Тези предприети
от ищцовото дружество действия
породили несъгласие с извършването им от страна на управителя на ответното
такова – К. К., който подал жалба до
ДНСК на 03.09.2014 г., относно строежа на
централата, в която посочил, че „КИК инженеринг" ЕООД е обявено за купувач на поземления имот, в
който се изгражда ФВЦ.
Във връзка с
твърдението на ответника, че не е спазена процедурата, предвидена в чл.170 от ЗУТ за документиране на всички
обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане на строителната площадка, строителни и монтажни
работи, подлежащи на закриване, междинни и заключителни актове за приемане
и предаване на строителни и монтажни работи и други, от представителите на
страните по сключените договори, по делото са приети писмени доказателства, от които е видно, че действително процедурата по чл.170, ал.2 от ЗУТ не е била спазена, тъй като
отправената от ищеца до ответното дружество писмена покана да осигурят присъствие на техен представител на
29.04.2014 г. в 11.00 ч. на строежа за
съставяне на липсващи актове и протоколи по време на строителството относно строеж на ФВЦ в ПИ №033048,
е връчена на К. К. на 10.05.2014
г., т.е. много по-късно от датата, на която е бил поканен да се яви. По делото не са ангажирани доказателства представител на
ответника да е бил канен за съставяне на оспорения констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт
образен 15/. Във връзка с така изложеното,
представляващият ответното дружество К. К. е подал на 23.06.2014 г. молба до Началника на
РДНСК ЮИР Бургас, с която поискал да бъде извършена проверка за изясняване статута
на обекта и съставянето на актове по време на строителството.
На 09.09.2014 г. ищеца подал искане до ДНСК за назначаване на държавна
приемателна комисия /ДПК/ на строеж – ФВЦ, находящ се в УПИ І-048, м.33, местност „Бий Баир” в
землището на с.Изгрев, на което заместник-началника на
ДНСК отговорил, че предвид възникналите спорове между страните, вкл. и във
връзка с издаденото от ЧСИ И. Х. Постановление
за възлагане на ПИ и обжалването му пред ЯОС от „Шамс-24" ЕООД, не са
налице изискванията на чл.4, ал.2, т.3, вр, с т.1 от Наредба №2/31.07.2003
г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, поради което и ДПК за същият обект не може да бъде назначена. Против отказа на ДНСК да бъде
назначена ДПК и против издадена Заповед №РД-1/13.01.2015
г. на гл.архитект на Община Елхово за промяна на титуляра на разрешението за
строеж на ФВЦ – от „Шамс-24" ЕООД на „Кик инженеринг" ЕООД, са били подадени жалби от ищеца.
Между страните са възникнали множество спорове и във връзка със
сключеният между тях Договор от 24.07.2013 г. и с
изграждането на ФВЦ в процесния имот, за което свидетелстват
представените и приети по делото писмени доказателства - искова молба и
допълнителна такава от „Кик инженеринг" ЕООД срещу ищеца, отговор и допълнителен отговор към тази искова молба, всички
адресирани до ЯОС, Решение № 181/07.05.2015 г. по т.д.№138/14 г. по описа на
БОС, Решение №86/02.09.2015 г. на БАС, както и писмо до ищцовото
дружество от Кмета на Община - Елхово, Заповед №РД-1/13.01.2015г, за промяна на
титуляра на разрешението за строеж /отменена
по повод жалба срещу нея/.
По делото, пред ЕРС, са събрани по искане на ищеца гласни доказателства
- показанията на свидетеля Н. В. - консултант и пълномощник на представляващия ищцовото дружество, от
които се установява, че от месец декември 2013 г. възникнали спорове между
представляващите ищцовото и ответното дружества и във връзка с това между тях вкл.
и в негово и на други лица - адвокати от
гр.Бургас присъствие, били проведени
срещи. На една от тези срещи, провела се след издаването на Постановлението
от ЧСИ И. Х. за възлагане на
процесния имот – 15.09.2014 г., инициирана от ищцовата страна /св. В. се обадил на
К. К. и предложил да се срещнат, за да намерят някакво приемливо решение и
да се договорят М.-К.
да му заплати земята, която той е купил/, К. К.
поискал сумата от около 70000 лева от представляваното
от М.-К. дружество „Шамс-24"
ЕООД, като условие за евентуално уреждане на
взаимоотношенията между страните и за прехвърляне собствеността на процесния имот
на дружеството - ищец. Тази поискана сума от около 70000 лева, според св.В. включвала не само цената на земята, а и направени от К. К. разходи за заплащане на
охрана и такса за присъединяване на ел.енергия, както и претенции за изплащане
на възнаграждение, тъй като той бил последният изпълнител по договора за изграждане
на ФВЦ, като за тази претенция той бил завел и гражданско дело, по което срещу ,,Шамс-24" ЕООД имало издаден в
полза на представляваното от К. тьрг.дружество
изпълнителен лист за около 16000 лева. Именно въз основа на този изп.лист било образувано изп. дело, по което след
проведена публична продан, процесния имот
бил продаден на ответника. Според свидетеля В., със закупуването на земята, върху която е изградена фотоволтаичната централа,
намеренията на К. били да ,,изнудва" ищцовото дружество, за да получи исканата сума.
След това свид.В. сочи, че К. К. предприел действия, с
които да затруднява изграждането на ФВЦ и пускането й в
експлоатация, като „свалял бушони от таблата, правил реконструкции
по оградата, собственост на „Шамс 24", без да ги информира, не им осигурявал достъп до централата, разпореждал се с
охраната, която е назначена от ЧСИ”. Свид.
В.заявява
също, че към момента на закупуване на имота от ответника с възлагането му от ЧСИ, за процесната централа бил издаден вече Акт
образец 15 и трябвало да бъде съставен следващият Акт 16, но това не се случило
заради подаваните от К. К. жалби до ДНСК.
По искане на ищеца
първостепенния съд назначил комплексна съдебно икономическа и електротехническа експертиза, както и допълнителна такава. От двете
заключения, изготвени от вещите лица, възприети
от съда като обективно и компетентно изготвени, се установява, размерът на електрическата енергия, която ФВЦ би
могла да произведе през процесния период от 16.10.2014 г. до 13.01.2015 г. и цената,
на която същата е следвало да бъде изкупена от електроснабдителното
дружество „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, при успешни 72 - часови проби. Вещите лица са дали заключение и по отношение размера на
нереализираната от дружеството ищец
печалба при идеална стойност (ИС) на производство на електрическа енергия, като
посочили че при този вариант, през периода от 16.10.2014 г. до 13.01.2015
г. печалбата на дружеството би била в размер
на 1637,94 лв., а при отчетната стойност (ОС)
на производство на електрическа енергия размера на
нереализираната от дружеството печалба през
същия период би бил 729,90 лева. Вещите лица са категорични, че при
съставянето на приложеният по делото Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия, не са
спазени точно и коректно изискванията на Наредба №3 за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството,
Приложение №17 към чл.7, ал.3, т.17 и не е постигната проектната производителност
на енергия, т.е. 72-часовата проба е била неуспешна.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Въз основа на
обстоятелствата, изложени в исковата молба и заявения петитум, първоинстанционното
производство има за предмет предявени от „ШАМС - 24" ЕООД против „КИК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД искове както следва: 1. Иск по чл.108 от ЗС да се признае за установено,
че ищеца е собственик на следния недвижим имот - поземлен имот
№033048, в местността ,,Бий Баир”, землище на с.Изгрев, Община Елхово, област Ямбол, целият с площ от б 000 кв.м. при
посочени граници и ограничение за ползването
му, като бъде осъден ответника да му
предаде владението на имота и 2. Частичен
иск по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.3 от ГПК - за заплащане на
обезщетение в размер 1250 лв. от общо причинени щети в размер на
63756,54 лв. за нанесени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, вследствие на допусната от ответника
злоупотреба с процесуалното право на участие в публичната продан и придобиване
на „голата” собственост върху процесния недвижим имот и подаването на жалба до ДНСК, с което се цели възпрепятстване
въвеждането на изградената в имота ФВЦ в експлоатация и увреждане на
ищеца.
Съгласно нормата на чл.108
от ЗС, за да бъде уважен този иск в тежест на ищеца (в съответствие с
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК) е да установи наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: че е собственик на процесния имот, че същият
се владее или държи от ответника и че това владение или държание е без правно
основание. Липсата на която и да било от така изброените предпоставки, води до
неоснователност на претенцията.
За да отхвърли иска с правно основание чл.108 ЗС,
ЕРС в обжалваното решение, обсъждайки подробно и изчерпателно всички заявени от
ищеца твърдения в ИМ е приел, че искът е неоснователен, поради липса на първата
от изискуемите по закон и изброени по-горе предпоставки за уважаването му, а
именно: ищецът не е установил по безспорен начин, че притежава правото на
собственост върху процесния имот. За да отхвърли втория от предявените искове –
този за заплащане на обезщетение
в размер 1250 лв. от общо причинени щети в
размер на 63756,54 лв. за нанесени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, ЕРС е приел, че от събраните по делото доказателства не се
установява твърдяната от ищеца за допусната
от ответника злоупотреба с процесуалното право на участие в публичната продан и придобиване на „голата" собственост
върху процесния недвижим имот и подаването
на жалба до ДНСК, с което да се цели възпрепятстване въвеждането на централата е експлоатация и увреждане на ищеца, поради което
и този иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При
служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценена
по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Преценката на
първостепенния съд за неоснователност и недоказаност на предявените искове и
съответно отхвърлянето им е правилна, като в тази връзка изложените от ЕРС
изключително подробни мотиви се споделят, като на осн. чл.272 ГПК въззивния съд
ги възприема и препраща към тях. Установената по делото от първостепенния съд
фактическа обстановка е безспорна между страните, във въззивната инстанция не
се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до
различни правни изводи.
По оплакванията във
въззивната жалба, въззивния съд намери следното:
Заявените във въззивната жалба оплаквания по
същество преповтарят и са абсолютно идентични с твърденията в ИМ, като се
акцентира на неправилност на направените от ЕРС крайни изводи.
За неоснователно се прецени твърдението на
въззивника, че възлагането в полза на въззиваемия на собствеността върху
процесния недвижим имот не произвежда правно действие, тъй като е прехвърлен
имот, който е изваден от гражданския оборот по аргумент на противното на чл.63, ал.2 ЗС, а освен това прехвърлянето
на „голата” собственост върху застроен имот в изпълнителното производство, на
публична продан, без съгласието на собственика на постройката, би довело до
недопустимо увреждане на последния, който резултат е безспорно забранен от
закона.
На първо
място, както правилно е посочил първостепенния съд, публичната продан е специфичен деривативен
способ за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти, който се
реализира при спазването на определена от закона
процедура и с участието на лице, натоварено с изпълнението на властнически функции
/съдебен изпълнител/, чийто акт прехвърля имота на длъжника, независимо от неговата воля. Вещнопрехвърлителният ефект на
публичната продан настъпва с влизането в сила на издаденото от съдебния изпълнител постановление за възлагане на
вещта.
Процесното постановление за възлагане
има вещно-прехвърлителен ефект по отношение
на процесния имот, противно на твърдението на въззивника. Съгласно чл.496, ал.2 ГПК от деня на влизане в сила
на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота. В ал.3 на чл.496 ГПК пък е уредено, че ако
възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде
оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 ГПК и при невнасяне на
цената. В конкретния случай постановлението за възлагане на
процесния имот, издадено от ЧСИ е било
обжалвано, като с Решение
№295/07.11.2014 г., постановено по вьзз.гр.д.№386/2014
г, по описа на ЯОС жалбата на „ШАМС - 24" ЕООД е отхвърлена като неоснователна, съответно
постановлението е влязло в законна сила в резултат на което и са настъпили
последиците по чл.496, ал.2 ГПК, т.е. ответното дружество е придобило правата
на собственост върху процесния имот, а ищеца е изгубил същите.
Действително по
делото е установено, а и не е спорно между страните, че върху процесния
имот е започнало изграждане на ФВЦ. Съгласно легалната дефиниция на
§1, т.70 от ДРЗЕ „Централа” е съвкупност от
инсталации, съоръжения и спомагателни стопанства, свързани с технологични
връзки, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или за комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия. При това положение, макар и изградените в процесния имот съоръжения да
представляват „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДРЗУТ, те нямат
качеството на „сгради” – недвижими вещи.
Фотоволтаичната централа не представлява сграда по смисъла на закона, тъй като същата
безспорно е съвкупност от съоръжения и инсталации - изпълнена е с фотоволтаичен
генератор, 1498 соларни панела, разпределени в 19 реда, 23 инвертора, които съоръжения са с готова стоманена
конструкция, като е монтиран и бетонов комплексен
трансформаторен пост. При това единствения възможен извод е, че нито една
от изброените вещи не е трайно прикрепена към земята и поради това не
представлява недвижима вещ по см. на чл.110, ал.1 ЗС.
По отношение оплакванията за нарушение
и заобикаляне на закона, за нарушение на добрите нрави, както и за злоупотреба с
процесуални права от страна на управителя на въззиваемото дружество в нарушение
на чл.3 ГПК при участието в процесната публична продан и при възлагането на
имота, въззивния съд изцяло споделя изложените от ЕРС съображения.
Публичната
продажба, извършена по реда на ГПК безспорно се различава от договора като
способ за придобиване на собственост върху недвижим имот и по отношение на нея не намират приложение основанията за нищожност на
договорите, обективирани в чл.26 ЗЗД. Прехвърлянето
на правото на собственост на имот в хода на извършена публична пропан не е резултат от наличието на насрещни и съвпадащи волеизявления,
а резултат на сложен фактически
състав, включващ различни фактически и правни
действия, представляващ на общо основание съдебно производство, а постановлението за възлагане представлява акт на
съдебен орган, който може да бъде нищожен, но на основания различни от
визираните в чл.26 ЗЗД основания за нищожност на сделките.
Както правилно е посочил ЕРС заявените от ищеца (сега въззивник)
твърдения не засягат валидността на постановлението за възлагане, а касаят
неговата правилност. Както вече се посочи за проверка правилността на постановлението за възлагане
законодателя е предвидил специален ред – пряк съдебен контрол, възможност от която
настоящия въззивник се е възползвал (с Решение №295/07.11.2014
г., постановено по вьзз.гр.д.№386/2014 г, по описа на ЯОС жалбата на „ШАМС - 24" ЕООД е отхвърлена като неоснователна).
Не намират опора
в закона и твърденията на въззивника, че възлагането на процесния имот без изградената в
него фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия накърнява
добрите нрави и морала и е извършено при липса на правен интерес от придобиване
на „голата” собственост върху процесния застроен имот, най-малкото поради
факта, че ще търпи наличието на чужд обект в имота си, тъй като централата
заема 80% от площта на имота, по отношение на който е налице и ограничение на
ползването му. Позоваването в тази връзка на разпоредбите на чл.63, ал.2 и ал.3
ЗС е в резултат на превратно тълкуване на съдържанието им от страна на
въззивника. При внимателен прочит на цитираните законови норми, единствения
възможен извод, който може да бъде направен е за липса на забрана в тях за
продажба на земя отделно от построената върху нея сграда и обратно.
За правилно се
прецени от въззивния съд, атакуваното решение и в частта му, с която е
отхвърлен втория
от предявените искове – този за
заплащане на обезщетение в размер 1250 лв. от
общо причинени щети в размер на 63756,54 лв. за нанесени на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Правилно и въз основа на събраните
доказателства, ЕРС е приел, че не се установява твърдяната от ищеца за допусната от ответника злоупотреба с процесуалното
право на участие в публичната продан и
придобиване на „голата" собственост върху процесния недвижим имот и подаването на жалба до ДНСК, с което да се цели
възпрепятстване въвеждането на централата е експлоатация и увреждане на ищеца.
Безспорно разпоредбата на
чл.3 ГПК установява задължение за участващите в съдебните производства лица и техните представители, под
страх на отговорност за вреди, да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Безспорно е също така обаче и че липсва
законова забрана взискателя да участва в обявената от СИ публична продан за целите на принудителното изпълнение,
с оглед удовлетворяване на неговите претенции. В конкретния случай по делото
липсват доказателства взискателя (сега въззиваема страна) да е искал постигане на
друга цел извън това да реализира своето вземане по предвидения в закона способ, поради което
упражняването на това право не би могло да се приеме, че цели постигане
на забранена от закона цел и е в ущърб на длъжника по изпълнителното
производство.
Липсват и доказателства, установяващи противоправно поведение на въззиваемото
дружество, представляващо злоупотреба с права. Напротив – то е упражнило
правата си в защита на свои интереси, произтичащи от сключен между него и ищеца-въззивник
договор, а публичната продан е проведена по изп.д.№46/2014 г., по което ищеца
се явява длъжник.
При всичко изложено до
тук, предявените в производството иск с правно осн. чл.108 от ЗС и частичен иск с правно основание чл.49,
вр. с чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.3 от ГПК се прецениха за неоснователни и
като такива следва да бъде отхвърлени. В атакуваното решение ЕРС, като е
достигнал до същите правни изводи е постановил един правилен съдебен акт, който
не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде
потвърден.
При този изход на делото,
въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски за въззивната инстанция
и въззивния съд присъжда такива в размер на 500 лв. за адв.възнаграждение,
поради наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №134/21.12.2015 г., постановено
по гр.д.№13/2015 г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА „ШАМС - 24" ЕООД с
ЕИК 200259567 да заплати на „КИК ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК 200004762 направените по делото за въззивната инстанция разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.