Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 14.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.04.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря П.У. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №113 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба, вх №14053/28.10.15г и допълващата я молба, вх №3106/29.02.16г на Т.М.Ж. ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.Н.Н., род. на 10.02.04г, чрез пълном. –адв. Р.Д.-ЯАК срещу Решение №562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр д №2047/15г по описа на ЯРС, в частта на решенията, с която иска за издръжка, която ответникът следва да заплаща на малолетния ищец, чрез неговата майка и законен представител е отхвърлен, за разликата над 100лв до р-р на 190лв. В тази връзка се претендира от наст. инстанция, постановяване на ново решение в обжалваната част, с което съдът уважи исцовата претенция като основателна и доказана за разликата над 100лв до размер на 190лв,считано от 26.08.15г, ведно със зак. лихва за всяка просрочена вноска,както и да присъди на страната, направените по делото разноски за пред двете инстанции.

В жалбата и молбата към нея се твърди, че решението на РС в атакуваната му част, е постановено при нарушение на материалния закон и проц. правила и е необосновано. В тази връзка се излагат аргументи, че от предходното определяне на издръжката е изминал период от 5 години, през който са нараснали нуждите на детето предвид неговата възраст, а в нарушение на материалния закон, съдът се е позовал само на доходите на майката, които са несигурни и инцидентни, т к тя временно работи в Италия. Според възз. страна, в чуждата държава майката има големи разходи-за наем и пр., а преките грижи за детето се полагат само от нея, като съдът не е направил анализ на доходите на бащата, които са чисто 643.88лв- месечно и той би могъл без затруднение, да отделя по-голяма сума за издръжка на детето си. В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че бащата няма друго семейство и деца, за които да се грижи, а твърденията му, че заплаща кредит и издържа майка си са без правно значение и не следва да окажат влияние върху размера на издръжката. Според въззивника, РС не се е съобразил и с нуждите на детето, които значително са се увеличили за храна, дрехи и обувки, разходи за обучение и пр., а и заради активното спортуване на детето се налага купуването и на спортни екипи.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемия.

В с.з. жалбата се поддържа чрез проц. представител на въззивната страна.

Въззиваемият възразява срещу претендирания размер на издръжката над 100лв месечно, като заявява, че има заеми и винаги е давал на детето средства извън издръжката.

ЯОС приема следното по фактите:

Според у-е за раждане от 11.03.10г на Общ.Ямбол, малолетното дете И.Н.Н., с ЕГН ***********, род. на .......г е с родители: Т.М.Ж. и Н.И.Н., като за учебната 2015-2016г детето е редовен ученик в 5а клас, съгл. у-ние, изх.№228/17.08.15г на Директора на ОУ”П.Р.Славейков”-Ямбол.

С влязло в сила Решение № 377/09.06.10г, пост. по гр. д. № 806/10 г. на ЯРС, бракът между родителите на детето е прекратен на осн. чл 50 СК-по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права върху малолетния И. са предоставени на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80лв,считано от 01.06.10г, ведно със зак. лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжкакта.

От декларация за семейно положение и имотно състояние на Т.М.Ж. е видно, че същата не притежава имущества и доходи, от които да се издържа, а служ. бележка на Агенция по заетостта Д„БТ”-Ямбол сочи, че ищцата е регистрирана като безработна от 25.08.15г.

От у-ние изх №ЧР-14-472/08.10.15г на ЮИДП ДП ДГС”Тунджа” се установява, че ответникът работи по трудов договор като: „работник Горско стопанство” и за периода: януари – септември 2015г. има общ нетен доход, в размер на 5794.92лв /средно месечно по 643.88 лв/.Липсват данни отв.Н. да разполага с други доходи, но от у-е изх № 210-161/28.09.15г на „Райфайзенбанк”/България/ЕАД-Ямбол е видно, че месечната вноска за ползвания от ответника потребителски кредит по договор от 18.09.14г е в размер на 161.58лв.

По делото са допуснати и гласни доказателства.Св.Ж.-дядо на малолетния И. твърди, че детето живее при него и от момента на определяне на издръжката през 2010г до наст. момент, същата не е увеличавана, а детето е пораснало и разходите му са увеличени- за дрехи, обувки,спортуване, ежедневни пари, учебни помагала. Според свидетеля, детето ходи и на екскурзии два пъти годишно, които са организирани от училището, а когато И. боледува и за лекарства са му нужни пари, но баща му не дава допълнително средства извън издръжката, а майката се принудила да отиде на работа в Италия и изпраща за детето по 300 евро месечно, но в чужбина тя е на квартира, плаща наем и е работи на различни места-в ресторант, в пицария, а сега чисти офиси. Според свидетеля, докато е била в България Т. е търсила работа, но не е намерила и затова се е регистрирала в БТ и после е заминала отново за Италия.

Предвид изложеното ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя за частично основателна по следните съображения:

Искът е с пр. осн. чл 139,вр с чл 140 ал 1 т 2 и чл 142 ал 1 и 2 СК.

Задължението на родителя за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно/чл 143 ал СК/, а съгл. чл 142 ал.1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

В разп. на чл 150 СК, законодателят е обусловил изменението на размера на издръжка, в зависимост от доказване наличието на изменение в обстоятелствата, при които тя е била определена, а именно:нуждите на детето да са нараснали и възможностите на родителите да дават издръжка също да са изменени. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят с оглед възрастта, образованието и здравословното им състояние, а съгл. т 6 ППВС №5/70г,двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и полаганите грижи от родителя, при който детето живее.

Съгл. чл 142, ал 2 СК-минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 420лв- или минималният размер на издръжката за едно дете по закон към момента е 105лв.И т к уредбата на цитирания текст не въвежда определен максимален размер на издръжката, то съобразно данните по конкретния спор, издръжката може да бъде определена, съобразно интересите на детето и доходите на родителите.

В конкретният случай, от определяне на издръжката за малолетното дете И.Н., род. на ........г е изминал период от близо 6 години, през който детето е пораснало и неговите обичайни нужди от храна, облекло, учебни помагала, консумативи,медикаменти за лечение, когато боледува и пр. са нараснали, като детето и спортува, за което са му необходими допълнително средства /свид.Ж./.

От друга страна,родителите на детето са в работоспособна възраст, като майката се е регистрирала в БТ в България, но работи към момента в чужбина, като няма постоянна работа-работила е в ресторант и пицария, а в момента почиства офиси и доходите й не са сигурни/свид.Ж./, но ако същата беше в България и работеше, би получавала поне МРЗ за страната -420лв.

Бащата на детето –отв. Н. реализира нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 643.88 лв,а обстоятелството, че същият погасява месечно сума по банков кредит е правноирелевантен факт, т к задължението му за издръжка към малолетния низходящ се ползва с привилегия. Липсват доказателства бащата да се грижи за други непълнолетни деца,на които да е задължен да заплаща издръжка.

В случая, с оглед нуждите на детето и възможностите на родителите му, съдът приема, че ако родителите живееха заедно, биха отделяли общо месечно за детето си издръжка в размер на 300лв, от които бащата ще следва да заплаща 150лв, а майката останалата част.

Възраженията от страна на въззивника, че следва да бъде определена издръжка в минималния размер са неоснователни, т к такава издръжка се определя за дете в изключително ранна възраст и при нетрудоспособен/болен,инвалид/родител, а по делото не са налице и не са доказани такива препоставки.

Предвид изложените съображения съдът приема, че претенцията на въззивната страна е основателна и доказана за разликата над 100лв до размер на 150лв, като решението на РС следва да бъде отменено в тази част като неправилно, а наст. инстанция следва да постанови ново решение,с което уважи иска за разликата над 100лв до размер на 150лв.

С оглед изложеното, Решение №562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр д №2047/15г по описа на ЯРС, следва да бъдат отменени в частта им, в която искът за увеличение на присъдената месечна издръжка е отхвърлен за разликата над 100лв до размер на 150 лв, като иска в тази част бъде уважен, считано от датата на подаване на ИМ-26.08.15г, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска до настъпване на предвидените в закона правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.

В частта на решенията, в която искът за увеличение на присъдената месечна издръжка е отхвърлен, за разликата над 150лв до 190лв, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Върху определената издръжка ответникът дължи на осн чл 78 ал 6 ГПК, ДТ в размер на 72лв по сметка на ЯОС, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед искането на пълномощника на въззивника и на осн. чл 38 ал 2,вр с ал 1 т 1,вр с чл 36 ал 2 ЗАдв, вр с чл 7 ал 2 т 1 и чл 9 ал 1 от Наредба №1/09.07.04г за МРАВ, ЯОС определя възнаграждение на пълномощника адв.Р.Д.-ЯАК, в размер на 300лв- за производството пред наст. инстанция и 200лв за производството пред ЯРС, които възлага в тежест на въззиваемия.

Останалата необжалвана част на Решение №562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр д №2047/15г по описа на ЯРС, е влязла в законна сила.

Водим от горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя Решение №562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр д №2047/15г по описа на ЯРС, в частта, в която е отхвърлен иска за увеличение на присъдената месечна издръжка от 100лв до 150лв и вместо това постановява:

Изменя размера на присъдената с Решение №562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г по гр д №2047/15г на ЯРС месечна издръжка, за разликата над 100лв до размер на 150 лв, като:

Осъжда Н.И.Н., с ЕГН **********,*** к „Г.Б.” №..,вх”....”, ап... да заплаща на Т.М.Ж., с ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.Н.Н. с ЕГН **********, род. на ..........., месечна издръжка в размер на още 50лв, или общо в размер на 150лв, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 26.08.15г до настъпване на предвидените в закона правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.

Потвърждава Решение №562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр д №2047/15г по описа на ЯРС , в частта, в която е отхвърлен иска за увеличение на присъдената месечна издръжка, за разликата над 150лв до размер на 190 лв.

Осъжда Осъжда Н.И.Н. с ЕГН ********** *** к „Г.Б.....” №.-....,вх”........, ап.....да заплати по сметката на ЯОС, ДТ в размер на 72лв, съразмерно с уважената част от иска.

Осъжда Осъжда Н.И.Н., с ЕГН ********** *** к „Г.Б.....” №...,вх”...”, ап..... да заплати на адвокат Р.Д.-ЯАК, сумата 300 /триста/лв за производството пред ЯОС и 200/двеста/лв за производството пред ЯРС.

Решение №562/15.10.15г и неговата неразделна част-Решение №91/12.02.16г, постановени по гр д №2047/15г по описа на ЯРС, в останалата необжалвана част са влязли в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.