Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   

                             Гр Ямбол 19.04.2016 г.

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.04.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав: 

                                       

                                                        Председател: Д.Кючуков

                                                         Членове:1. Ж.Бозукова

                                                                       2.  Н.Иванов

при секретаря  Л.Р. ............  и в присъствието на прокурора       

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №109 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред  ЯОС е образувано по въззивна жалба  от  Я.Г. ***, чрез пълном. –адв.Г.Г.-ЯАК  срещу Решение №671/04.12.15г, пост. по гр д №502/15г по описа на ЯРС, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати сумата 7116.76лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета, ведно със зак. лихва върху главницата, считано   от датата на ИМ-29.09.14г до окончателното изплащане, както и   2187.34лв- лихва за забава за периода от 29.09.11г до 29.09.14г  и 898.87лв-разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението в атакуваната му част е  неправилно, като постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати проц. нарушения и е  необосновано, поради което се иска неговата отмяна, като наст. инстанция постанови ново решение в обжалваната част, с което  отхвърли предявените искове с пр. осн. чл 274 ал 1 т 1 КЗ- за сумата  7116.76лв и по чл 86 ал 1 ЗЗД- за сумата 2187.34лв, като присъди на страната и направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното решение, т к РС е приел като причина за настъпилото ПТП и за причинените материални щети от същото, употребата на алкохол от въззивника преди управление на МПС, а в същност са допуснати  нарушения при изготвяне на кръвната проба и съставяне на П-л № 24/ 22.01.2009г, а и при транспортирането на ответника до  болницата са му вливани препарати и лекарства,които са повлияли на кръвната проба. Според въззивника приемайки, че оспорения документ за кр. проба е валиден, съдът е направил незаконосъобразен и необоснован извод, което е довело до неправилност на решението. В жалбата се твърди, че ищецът е предявил иска на 29.09.2014г-след изтичане на 3-год. погасителна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД и  решението в частта му  по чл.86 ЗЗД е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна- ЗАД „Армеец”- София, чрез пълном.- адв. А., в който се навеждат аргументи, че жалбата е неоснователна, поради което се иска да бъде оставена без уважение, като на страната се присъдят направените по делото разноски.

По отношение неистинността на  п-л №24/ 22.01.2009г, с който е установено употреба на алкохол от ответника се твърди, че протокола за химическа експертиза е официален документ,предвид Наредба №30/27.06.01г и същият е годно доказателство за установяване употребата на алкохол от ответника, а при оспорване на официален документ, издаден от ДЛ в кръга на неговите компетенции, тежестта на доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. По отношение на твърдените нарушения при вземане на кръв от ответника, съхраняването и изследването на същата се сочи, че е невъзможно, поради вливане на лекарства на ответника, да се появи алкохол в кръвта му. По отношение на присъдената лихва, въззиваемият счита решението на РС за правилно, т.к не е изтекла 3-год. погасителна давност.

В с.з. жалбата се поддържа, чрез проц. представител на страната

Въззиваемата страна ред. пр. не изпращат представител

ЯОС приема следното по фактите:

От представеният по делото п-л за ПТП №1049718 се установява, че  на 21.01.09г в 14.30ч, на кръстовището на път І-7 и път ІІ-73, на територията на Общ. „Тундажа” е настъпило ПТП, с участници: отв. Я.Г. Я. –водач на л а „Фолцваген Пасат”, с рег.№У 03-17 АА и лицето И.М. С.-управляващ композиция от ППС,състояща се от влекач „Мерцеденс Бенц”, рег № 16 ВНМ 55 и полуремарке , рег № 16ВСU15-двете ППС с турска регистрация, като при преминаване през регулирано  и със знаци кръстовище, водачът на л.а. с бъл. рег.-отв.Я., не е спрял пред знак „Б-2”и се е блъснал странично  в МПС, с водач  С.. Вследствие осъщественото ПТП са настъпили щети за двете МПС-та, за лекия автомобил- цялостна деформация в предната част, предното стъкло и др.,като водачът Я. се е самонаранил, а за ППС с турска рег.-счупена предна броня,предпазна кора на интерколер, спуката пр.външна дясна гума,деформация в резервоар/в дясно/ и декорации. В п-ла е отразено, че лекият автомобил  има сключена валидна застраховка „ГО”  с ”Армеец”АД и по делото е представена  комбинирана застрахователна полица №554553 за периода от 29.12.08г – 28.12.09г.

От описа на турски и в превод на бълг. език документи-досие №9005166 и „окончателен експертен доклад за „каско”, изд. от сервиз в Турция е видно, че щетите  при катастрофата от 21.01.08г на главния път за гр Ямбол- І-7 2, на  ТИР-а с №16 ВНМ 55 и ремарке с № 16 ВСU 15,ударили се с превозно средство- лек автомобил, с рег.№У 03 17 АА,  са на обща стойност 21 649.19 турси лири /за положен труд и материали/ и в тази вр. са представени- ф-ра от 24.02.09г и ф-ра от 09.02.09г,отразяващи стойността на материалите и труда, както и с-стта на помощта и изтеглянето на процесната композиция МПС-та в България- 1051.80 турси лири. Представена е и ф-ра от 21.01.09г-без посочен издател и без подпис на получателя Б. А.Ш. – гр.Бурса, с вид на услугата: „спасение, изтегляне на камиона- разходи”- 984лв / 504 евро/, която  ф-ра е оспорена от ответника.

В доклад по щета №10009100101851/14.09.09г, във вр. с процесното ПТП е отразено, че при ищеца е постъпила претенция от адвокат на пострадала страна, за сумата 2711.47 евро, като на документа е поставен печат „изплатено” на 29.09.09г и е налице платежно нареждане за банков превод в чуждестранна валута от същата дата и същия получател. Налице е и доклад по щета № 1009100101851/23.03.10г, сочещ за изплащане на обезщетение на пострадалия влекач „Мерцедес”, в р-р на 9568.98 евро, със същия получател и върху документа е поставен печат „изплатено” на 14.04.10 г, като е налице и платежно нареждане за извършено плащане в чуждестранна валута. Според приложения трети доклад по същата щета от 14.07.10г, на представителя на застрахователя от турска страна е изплатена по щетата и сума в р-р на  411 евро, представляваща разликата, получена поради грешно пресмятане на курса на еврото спрямо турската лира, като сумата е изплатена на 28.07.10г.

Ответникът не оспорва, че ищецът е извършил плащане на цитираните суми на застрахователя по застраховка „Каско” на пострадалата турска композиция, но оспорва факта, дали с тези суми са заплатени само щетите, настъпили във връзка с проц. ПТП.

Регресна покана до ответника от 18.06.10г сочи, че последният е бил поканен от ищеца, в 14 дн.срок да заплати сумата  от 12 280.45 евро - 24 018.47лв, на осн. чл.274 ал.1 КЗ, като в противен случай, ищецът ще търси правата си по съдебен ред, но ще претендира и лихва за забава  по чл 86 ЗЗД, считано  от деня на плащане на обезщетението.С  отговор вх.№17988/28.06.10г ответникът  е заявил, че в п-ла за ПТП и в преписката на МВР няма констатация за алкохол в кръвта му,като  Пр. по ПТП е приключена и е в архива на РУ МВР, а не му е предявено и обвинение по чл 343 б НК, не е лишен от право да управлява МПС и не му е отнет талона,  заради употреба на алкохол.

В тази вр. ответникът е оспорил  писмо рег.№2239/15.09.09г от РУ на МВР „Тунджа” до застрахователя ЗПАД „Армеец” ГА- София, сочещо резултата от кръвната проба на Я.,съгл. п-л №24/22.01.09г на НТЛ-ОД-МВР Ямбол - 0.30 промила етилов алкохол. По делото е прил. и медиц. досие на Я.,във връзка с  престоя му в МБАЛ-Ямбол, след настъпилото ПТП, в което се съдържа  писмо до РПУ НТО-химическа лаборатори, с което е изпратена кръв взета от  на Я., за определяне наличието на алкохолно съдържание в същата. В документа е отразено, че кръвта е взета от полицай И.С., а шишенцето е парафинирано с надпис на  трите имена и ЕГН на лицето дало кръвта, както и датата и часа на вземане на пробата-21.01.09г-15.25 ч, а като изпратил пробата е посочен д-р П.Й.. Налице е и п-л за мед. изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, подписано от д-р Й.-лекар в СО гр.Ямбол.

 Поради оспорване на п-ла от ответника, в процеса е открито производство по см. на чл.193 ГПК и е изслушана СГЕ. Според  заключението на експерта, п-л от 21.01.09г,изд. от д-р П.Й.- лекар в СО при МБАЛ Ямбол, не е подписан от ответника в графата „освидетелстван” за мед. изследване за употреба на алкохол и подписа не е положен от Я.. В тази връзка, приложените по делото мед. документи  сочат, че лицето е прието в болницата на 21.01.09г. и е изписано на 26.01.09г, като на същият са направени изследвания и манипулации.

По искане на ответника, съдът е изискал документацията от РПУ „Тунджа”- п-л №24/22.01.09г, рапорт №1/21.01.09г. на служители на РПУ, в които е описано процесното ПТП и от които е видно, че водачът на турския ТИР е тестван за алкохол с дрегер, а ответника Я. е откаран в спешно отделение и му е взета кръвна проба.

По делото е изискана и приложена информация за начина на изследване на кръвната проба на ответника в НТЛ-Ямбол и от копие на страницата на лабораторния дневник за приемане и изследване на кръвните проби е видно, че кръвната проба на Я. е предадена на 22.01.09г. в НТЛ от Е.П. /без посочване на длъжност/, с придружително писмо №131/22.01.09г. на РПУ „Тунджа”-д-р П. Й., като са посочени дата и час на вземане на пробата, лицето от което е взета и са вписани резултатите от изследването. В протокол за химическо изследване и в придружителното писмо  се сочи, че кръвта е изследвана с газов хроматограф.

От приложената справка за нарушител е видно, че на ответника не е наложено адм. наказание за процесното ПТП.

По делото е изискано и приложено ДП № 9/09г на  ЯРП ,според което,  с Постановление от 20.03.09г на РП при ЯРП,  досъдебно производство №9/09г на РУ МВР „Тунджа”, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б. „а”, вр. с чл.342 ал.1 НК е прекратено.

Гласните доказателства по делото сочат, че през м. януари 2009г св.С. е работил близо до мястото на произшествието и  посетил ПТП и знае, че колата на ответника била изтеглена с фадрома от кръстовището, а товарния камион бил в нивите-  в дясно, по посока с.Окоп, а  камиона бил изтеглен от верижната машина на „ГЗ” и на следващия ден камиона  бил на кръстовището-отбивката за с.Стара река, като няколко души се опитвали да сменят гумата му, а отпред бронята била ударена и резервоара-хлътнал,като била повредена и степенката, но двигателят работел. Свидетелят твърди, че до камиона не е имало специална техника за теглене и той не може да каже, как от мястото на ПТП до кръстовището на с.Козарево-с.Стара река, което е 4.5 км, камиона е бил преместен-дали на собствен ход или от „ГЗ”.

 С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена ССЕ, според която, от разплащателната сметка на застрахователя /ищеца/ са извършени плащания посредством банкови преводи общо на 12 691.45 евро- 24 822.32лв, която сума не е върната от получателя, а  размера на лихвата за забава върху главницата, за исковия период от 29.09.11г до подаване на ИМ в съда е 7 629.16 лв. 

   Изслушано е и заключение на САТЕ, според което, относно механизма на ПТП се сочи, че водачът на л.а-отв. Я., навлиза в кръстовището без да спре на „стоп линията” и се осъществява  процесното ПТП, като ударът на л.а. е челен и изразен в областа на предна броня, маска,преден капак, а за влекача на товарната турска композиция- удара е страничен и в дясно, в областта на десен резервоар  за гориво.Според в л, след удара, л а е увлечен от товарната композиция и двете МПС напускат пределите на платното за движение и се установяват  в крайпътна нива, като вследствие на ПТП, извън материалните щети на двете МПС-та, са нанесени и  телесни увреждания на водача – Я..Относно повредите по  застрахованата композиция на ППС с турска рег., в заключението е прието, че ударът за влекач „Мерцедес Бенц” и прикаченото към него товарно полуремарке е изразен в странична дясна част на влекача, в областта на десен резервоар за гориво, в участъка между предна  дясна и задни десни гуми на влекача, а останалите увреждания по влекача и композицията са получени, когато тя е напуснала платното за движение, преминала е през банкета, канавката, отводнителния канал и е навлязла в крайпътна нива, като са увредени: предна броня,степенки, корпус на въздушен филтър, въздушен филтър, фарове, предна дясна гума, интерколер и др.В заключението се сочи,че  са налице разминавания в щетите, на тези-посочени в доклада по „каско” щети и тези- описани в п-ла за оглед на ПТП, като някои от щетите, не са отразени на снимковия материал и не се сочат в показанията на св. С.. Според в.л., част от вредите, описани9* в експертния доклад по „каско” щети е възможно да не са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, а да касаят поддръжка на МПС / сменени са консумативи, които подлежат на периодична подмяна/, като увредения камион е  ремонтиран в Турция и за композиция, която не може да се движи на собствен ход, са необходими два влекача, а по делото няма данни за това.

С оглед на факта, че вредите от процесното         ПТП са причинени на чуждестранно МПС и са отстранени не в България, а в Турция, на експерта е  поставена допъл. задача и според допъл. заключение, нанесените материални щети на турската товарна композиция – влекач”Мерцедес Бенц Аксор 1840” с ДК№16 ВНМ 55 и прикаченото към него товарно полуремарке с ДК № 35 ЕСА 16 ВСU 15 , по средни пазарни цени в Турция са определени на 7116.76 лв.

От всичко изложено, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предявени са два обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл.274 ал 1 т.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал 1 ЗЗД.

По иска с пр. осн. чл.274 ал 1 т.1 КЗ/отм./.Съгл. разп. на този текст, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта, с концентрация над допустимата по закон норма.

За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно застрахователно правоотношение по застраховка”Гражданска отговорност”към момента на възникване на деликтната отговорност на застрахования към ІІІ-то лице, поради причиняване на застрахователно събитие, при което застрахования е провел поведение, попадащо в хипотезата на чл 274 КЗ, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, в размер на стойността на вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване. Правото на застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата  в хипотезата на чл 274 КЗ, след плащане на застрахователното обезщетение е регресно право и то е предвидено само за един вид имуществена застраховка-„Гражданска отговорност” на собственици-ползватели и водачи на МПС.От момента на удовлетворяване  от застрахователя на третото увредено лице, в полза на застрахователя възниква и регресното право срещу деликвента- да му възстанови платеното застрахователно обезщетение.

По отношение на настъпване на ПТП и неговия механизъм съдът приема,че  на 21.01.09г в 14.30ч, на кръстовището на път І-7 и път ІІ-73, на територията на Общ. „Тунджа” е настъпило ПТП, с участници: отв. Я.Г. Я. –водач на л а „Фолцваген Пасат”, с рег.№У 03-17 АА и И.М. С.-управляващ композиция от ППС ,състояща се от влекач „Мерцеденс Бенц” рег № 16 ВНМ 55 и полуремарке , рег № 16ВСU15-двете ППС, с турска регистрация, като при преминаване през регулирано  и със знаци кръстовище, отв.Я. не спира пред знак „Б-2”и се блъска странично  в МПС с турска регистрация /камион и ремарке/, с участник в движението И. С., при което са настъпили щети за двете МПС-та: за л.а.- цялостна деформация в предната част, предното стъкло, а за ППС с турска регистрация -счупена предна броня,предпазна кора на интерколер, спуката пр.външна дясна гума,деформация в резервоар/в дясно/ и декорации / п-л за ПТП №1049718/,като при ПТП се е самонаранил и водача на л.а.-отв.Я..

Според доказателствата по делото, л.а. с бълг. регистрация и водач Я.Я.  е имал по време на настъпване на ПТП валидна застраховка „ГО”  с ”Армеец”АД, за периода от 29.12.08г – 28.12.09г / застрах. полица №554553/.

По делото не се спори относно механизма на настъпилото ПТП.Спорът между страните се свежда до това, дали при настъпване на ПТП, ответникът е уплавлявал автомобила си  с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма и дали описаните в претенцията до застрахователя щети са причинени, по време на настъпване на процесното ПТП.

С разп. на  чл 5 ал 3 т 1  ЗДвП е въведена забрана за управление на МПС под въздействието на алкохол в кръвта, а съгл. чл 174 ал 1 от ЗДвП се наказва  с лишаване от право  да управлява МПС, който е управлувал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5  до 1,2 на хиляда вкл., установена с медицинско изследване или техническо средство. Според чл 5 от Наредба №30/27.06.01г за реда за  установяване употребата на алкохол или др. упойващо вещество от водачите  на МПС-при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в ПТП, се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение и в тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол, не попълва талон за медицинско изследване.

В наст. казус доказателствата по делото сочат, че по време на  ПТП ответникът е пострадал и е било невъзможно извършване на проверка за алкохолно съдържание в кръвта му, определено с техническо средство на мястото на ПТП / с дрегер/ и изследването  за наличие на алкохол в кръвта на Я. е станало по реда  на чл 15, във вр. с чл 5 от Н-ба №30/01г- кръвната проба за наличие на алкохол е взета  от лекар-специалист - на 21.01.09г  в 15.25ч, в „спешно отделение” на МБАЛ-Ямбол/ и е съставен  протокол за мед. изследване. По делото е категорично установено,че вземането на кръв от ответника, изследването на  кръвта и отчитане на резултата е  при спазване изискванията на  Н-ба №30/27.06.01г.за реда за  установяване употребата на алкохол или др. упойващо вещество от водачите  на МПС. Кръвната проба на ответника е взета при условията на чл 15 ал 1 от Н-ба №30/01г-в рамките на 72 часовия срок, от лекар специалист в „спешно отделение” на лечебно заведение-МБАЛ-Ямбол, съгл. чл 5 от наредбата, кръвната проба е изпратена в специализирана  НТО-химическа лабораториа в РУ МВР Ямбол със специалист  /чл 15,ал 2/ и  е съставен протокол №24/22.01.09г, във вр. с определената концентрация на алкохол в кръвта,съобразно чл 17 от Н-бата, кръвта е правилно съхранена при температура до 4 градуса по Целзий , съгл. разп. на чл 14 от Н-ба №30/27.06.01г. Кр. проба  е изследвана с газов хроматограф, предвид изискванията на чл 16 , а резултатите от химическото изследване са вписани в лабораторна книга,съгл. чл 18 от Н-ба №30/01г.

Данните по делото сочат, че след извършената химическа експертиза с хроматограф,за която е съставен п-л  №24 от 22.01.09г, в  кръвта на ответника се установило наличие на етилов алкохол, което според СМЕ,  към 14.30ч на 21.01.09г е било 0.30 промила.

ЯОС приема, че след като на ответника е взета кръвна проба  от лекар в „СО” в медицинско заведение-МБАЛ, то попълването на талон за редовно провеждане на кръвното изследване, не е изискуемо от закона /чл.15 от Н-ба №30/01г/  и е без значение факта, че няма положен подпис на  освидетелствания ответник, в оспорения п-л  за мед. изследване от 21.01.09г., при наличие на доказателствата, че кръвната проба е надлежно иззета  от ответника,че няма  данни  опаковката да е била нарушена, че пробата е била занесена от клиничното заведение в ОД МВР „на ръка”, придружена с необх. документация, че съдържанието на кръвната проба е било запазено и годно за изследване.

С оглед горното съдът намира, че в случая иска по чл чл.274 ал 1  ал 1 КЗ/отм./ следва да бъде уважен, след като щетите на увредения камион и полуремарке с турска регистрация са причинени от водача на застрахования при ищеца лек автомобил, чийто водач е управлявал МПС след употреба на алкохол и  след настъпване  на процесното ПТП,  застрахователят е заплатил на собственика на увреденото МПС  щетите и по силата на закона  е придобил регресно право срещу застрахования причинител на щетите.

Относно размера на щетата съдът приема следното:

При ПТП причинено в България, в резултат на което са нанесени вреди на МПС, чийто собственик живее в чужбина и е извършил ремонт на МПС в чужбина, релевантни са цените на ремонта , където той е извършен.В тази вр  е съд. практика –Р №1/02.02.11г на ВКС по т д №263/10г ІІт о.

И т к в случая се касае до ПТП настъпило в България, в резултат на което са нанесени вреди на МПС, чийто собственик живее в Турция и там е извършил ремонт на пострадалото МПС, то релевантни за ремонта са цените в чужбина и  по отношение  размера на причинените вреди на МПС с турска рег., следва да бъде кредитирана  допъл. САТЕ, без да се ценят данните от наличната ф-ра от 21.01.09г за сумата 984лв-  разходи на камиона за „спасение и изтегляне”, при определяне размера на обезщетението,т к документът не установява по категоричен начин, увреденото МПС да е изтегляно според САТЕ.

С оглед горното съдът счита , че   размера на вредите , които са пряка и непосредствена последица от настъпилото  ПТП за чуждестранното пострадало МПС са  7116.76лв и до този размер иска следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума до  24 822.32лв,иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Относно иска по чл 86 ал 1 ЗЗД

Този иск е акцесорен и след като  е основателен  главния иск, то следва да бъде приет за основателен и иска по чл 86 ЗЗД.

 Вземането по регресен иск произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице и това вземане не е срочно по см. на чл 84 ал. 1 ЗЗД, поради което и на осн. чл 84 ал 2 ЗЗД, застрахователят-ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В тази вр. е и съд. п/ка-Р№48/30.04.09г на ВКС по т.д. №677/08г І т о

В случая доказателсвата са категорични, че на 18.06.14г до ответника е изпратена покана с предоставен срок за заплащане на исковата сума, а с писмо от 28.06.10г по повод поканата, ответникът е заявил, че не е отговорен  по регреса.И т к съгл. чл 111 б „в” ЗЗД-с 3 год срок  се погасяват вземанията  за лихви,то след като иска е предявен след изтичане на три години  от възникване на вземането се погасяват само тези лихви, които са дължими преди 3 год срок от предявяване на иска.Предвид изложеното иска е основателен  за сумата 2184.34лв, за периода от 29.09.11г -29.09.14г/изчислени с онлайн калкулатор/, като   за разликата над тази сума до размер на 7629.16лв, иска като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на осн чл 78 ал 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 898.87лв.

 ЯОС намира,  решението на РС, в атакуваната му част за правилно и счита, че същото следва да бъде потвърдено.

Решението на РС, в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.

Пред възз. инстанция не са представени доказателства за направени разноски от въззиваемата страна и съдът не ги присъжда, въпреки че са поискани.

Водим от горното, ЯОС

                                 Р    Е     Ш      И      :

Потвърждава  Решение №671/04.12.15г, пост. по гр д №502/15г по описа на ЯРС, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати сумата 7116.76лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета,настъпила от ПТП, ведно със зак. лихва върху главницата, считано   от датата на ИМ-29.09.14г до окончателното изплащане, както и   2187.34лв- лихва за забава, за периода от 29.09.11г до 29.09.14г  и 898.87лв-разноски по делото.

Първоинстанционното решение в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.            2.