Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр Ямбол 19.04.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 12.04.2016г /две хиляди и
шестнадесета година/ в състав:
Председател: Д.Кючуков
Членове:1. Ж.Бозукова
2.
Н.Иванов
при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Бозукова възз. гр. дело №109 по описа за 2016 г.
За да се произнесе, съдът
взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от Я.Г.
***, чрез пълном. –адв.Г.Г.-ЯАК срещу
Решение №671/04.12.15г, пост. по гр д №502/15г по описа на ЯРС, в частта му, с
която въззивникът е осъден да заплати сумата 7116.76лв, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета, ведно със зак. лихва върху
главницата, считано от датата на
ИМ-29.09.14г до окончателното изплащане, както и 2187.34лв- лихва за забава за периода от
29.09.11г до 29.09.14г и
898.87лв-разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението в атакуваната му част е неправилно, като постановено при противоречие
с материалния закон и при допуснати проц. нарушения и е необосновано, поради което се иска неговата
отмяна, като наст. инстанция
постанови ново решение в обжалваната част, с което отхвърли предявените искове с пр. осн. чл
274 ал 1 т 1 КЗ- за сумата 7116.76лв и
по чл 86 ал 1 ЗЗД- за сумата 2187.34лв, като присъди на страната и направените
пред двете инстанции съдебни разноски.
В жалбата се навеждат
доводи за неправилност на атакуваното решение, т к РС е приел като причина за
настъпилото ПТП и за причинените материални щети от същото, употребата на
алкохол от въззивника преди управление на МПС, а в същност са допуснати нарушения при изготвяне на кръвната проба и
съставяне на П-л № 24/ 22.01.2009г, а и при транспортирането на ответника до болницата са му вливани препарати и
лекарства,които са повлияли на кръвната проба. Според въззивника приемайки, че
оспорения документ за кр. проба е валиден, съдът е направил незаконосъобразен и
необоснован извод, което е довело до неправилност на решението. В жалбата се
твърди, че ищецът е предявил иска на 29.09.2014г-след изтичане на 3-год.
погасителна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД и
решението в частта му по чл.86
ЗЗД е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 263 ал 1
ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна- ЗАД „Армеец”- София, чрез
пълном.- адв. А., в който се навеждат аргументи, че жалбата е неоснователна,
поради което се иска да бъде оставена без уважение, като на страната се
присъдят направените по делото разноски.
По отношение
неистинността на п-л №24/ 22.01.2009г, с
който е установено употреба на алкохол от ответника се твърди, че протокола за
химическа експертиза е официален документ,предвид Наредба №30/27.06.01г и
същият е годно доказателство за установяване употребата на алкохол от
ответника, а при оспорване на официален документ, издаден от ДЛ в кръга на
неговите компетенции, тежестта на доказване неистинността на документа пада
върху страната, която го оспорва. По отношение на твърдените нарушения при
вземане на кръв от ответника, съхраняването и изследването на същата се сочи,
че е невъзможно, поради вливане на лекарства на ответника, да се появи алкохол
в кръвта му. По отношение на присъдената лихва, въззиваемият счита решението на
РС за правилно, т.к не е изтекла 3-год. погасителна давност.
В с.з. жалбата се
поддържа, чрез проц. представител на страната
Въззиваемата страна ред.
пр. не изпращат представител
ЯОС приема следното по фактите:
От представеният по делото п-л за
ПТП №1049718 се установява, че на
21.01.09г в 14.30ч, на кръстовището на път І-7 и път ІІ-73, на територията на
Общ. „Тундажа” е настъпило ПТП, с участници: отв. Я.Г. Я. –водач на л а
„Фолцваген Пасат”, с рег.№У 03-17 АА и лицето И.М. С.-управляващ композиция от
ППС,състояща се от влекач „Мерцеденс Бенц”, рег № 16 ВНМ 55 и полуремарке , рег
№ 16ВСU15-двете ППС с турска регистрация,
като при преминаване през регулирано и със
знаци кръстовище, водачът на л.а. с бъл. рег.-отв.Я., не е спрял пред знак
„Б-2”и се е блъснал странично в МПС, с
водач С.. Вследствие осъщественото ПТП
са настъпили щети за двете МПС-та, за лекия автомобил- цялостна деформация в
предната част, предното стъкло и др.,като водачът Я. се е самонаранил, а за ППС
с турска рег.-счупена предна броня,предпазна кора на интерколер, спуката
пр.външна дясна гума,деформация в резервоар/в дясно/ и декорации. В п-ла е
отразено, че лекият автомобил има
сключена валидна застраховка „ГО” с
”Армеец”АД и по делото е представена
комбинирана застрахователна полица №554553 за периода от 29.12.08г –
28.12.09г.
От описа на
турски и в превод на бълг. език документи-досие №9005166 и „окончателен експертен
доклад за „каско”, изд. от сервиз в Турция е видно, че щетите при катастрофата от 21.01.08г на главния път
за гр Ямбол- І-7 2, на ТИР-а с №16 ВНМ
55 и ремарке с № 16 ВСU 15,ударили се с превозно средство-
лек автомобил, с рег.№У 03 17 АА, са на
обща стойност 21 649.19 турси лири /за положен труд и материали/ и в тази
вр. са представени- ф-ра от 24.02.09г и ф-ра от 09.02.09г,отразяващи стойността
на материалите и труда, както и с-стта на помощта и изтеглянето на процесната
композиция МПС-та в България- 1051.80 турси лири. Представена е и ф-ра от
21.01.09г-без посочен издател и без подпис на получателя Б. А.Ш. – гр.Бурса, с
вид на услугата: „спасение, изтегляне на камиона- разходи”- 984лв / 504 евро/,
която ф-ра е оспорена от ответника.
В доклад по
щета №10009100101851/14.09.09г, във вр. с процесното ПТП е отразено, че при
ищеца е постъпила претенция от адвокат на пострадала страна, за сумата 2711.47
евро, като на документа е поставен печат „изплатено” на 29.09.09г и е налице
платежно нареждане за банков превод в чуждестранна валута от същата дата и
същия получател. Налице е и доклад по щета № 1009100101851/23.03.10г, сочещ за
изплащане на обезщетение на пострадалия влекач „Мерцедес”, в р-р на 9568.98
евро, със същия получател и върху документа е поставен печат „изплатено” на
14.04.10 г, като е налице и платежно нареждане за извършено плащане в
чуждестранна валута. Според приложения трети доклад по същата щета от
14.07.10г, на представителя на застрахователя от турска страна е изплатена по
щетата и сума в р-р на 411 евро,
представляваща разликата, получена поради грешно пресмятане на курса на еврото
спрямо турската лира, като сумата е изплатена на 28.07.10г.
Ответникът не оспорва, че ищецът е извършил
плащане на цитираните суми на застрахователя по застраховка „Каско” на
пострадалата турска композиция, но оспорва
факта, дали с тези суми са заплатени само щетите, настъпили във връзка с проц.
ПТП.
Регресна
покана до ответника от 18.06.10г сочи, че последният е бил поканен от ищеца, в
14 дн.срок да заплати сумата от
12 280.45 евро - 24 018.47лв, на осн. чл.274 ал.1 КЗ, като в противен
случай, ищецът ще търси правата си по съдебен ред, но ще претендира и лихва за
забава по чл 86 ЗЗД, считано от деня на плащане на обезщетението.С отговор вх.№17988/28.06.10г ответникът е заявил, че в п-ла за ПТП и в преписката на
МВР няма констатация за алкохол в кръвта му,като Пр. по ПТП е приключена и е в архива на РУ
МВР, а не му е предявено и обвинение по чл 343 б НК, не е лишен от право да
управлява МПС и не му е отнет талона,
заради употреба на алкохол.
В тази вр.
ответникът е оспорил писмо рег.№2239/15.09.09г
от РУ на МВР „Тунджа” до застрахователя ЗПАД „Армеец” ГА- София, сочещо
резултата от кръвната проба на Я.,съгл. п-л №24/22.01.09г на НТЛ-ОД-МВР Ямбол -
0.30 промила етилов алкохол. По делото е прил. и медиц. досие на Я.,във връзка
с престоя му в МБАЛ-Ямбол, след
настъпилото ПТП, в което се съдържа
писмо до РПУ НТО-химическа лаборатори, с което е изпратена кръв взета от
на Я., за определяне наличието на
алкохолно съдържание в същата. В документа е отразено, че кръвта е взета от
полицай И.С., а шишенцето е парафинирано с надпис на трите имена и ЕГН на лицето дало кръвта,
както и датата и часа на вземане на пробата-21.01.09г-15.25 ч, а като изпратил
пробата е посочен д-р П.Й.. Налице е и п-л за мед. изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество, подписано от д-р Й.-лекар в СО гр.Ямбол.
Поради оспорване на п-ла от ответника, в
процеса е открито производство по см. на чл.193 ГПК и е изслушана СГЕ. Според заключението на експерта, п-л от
21.01.09г,изд. от д-р П.Й.- лекар в СО при МБАЛ Ямбол, не е подписан от
ответника в графата „освидетелстван” за мед. изследване за употреба на алкохол
и подписа не е положен от Я.. В тази връзка, приложените по делото мед.
документи сочат, че лицето е прието в
болницата на 21.01.09г. и е изписано на 26.01.09г, като на същият са направени
изследвания и манипулации.
По искане
на ответника, съдът е изискал документацията от РПУ „Тунджа”- п-л
№24/22.01.09г, рапорт №1/21.01.09г. на служители на РПУ, в които е описано
процесното ПТП и от които е видно, че водачът на турския ТИР е тестван за
алкохол с дрегер, а ответника Я. е откаран в спешно отделение и му е взета
кръвна проба.
По делото е
изискана и приложена информация за начина на изследване на кръвната проба на
ответника в НТЛ-Ямбол и от копие на страницата на лабораторния дневник за
приемане и изследване на кръвните проби е видно, че кръвната проба на Я. е
предадена на 22.01.09г. в НТЛ от Е.П. /без посочване на длъжност/, с придружително
писмо №131/22.01.09г. на РПУ „Тунджа”-д-р П. Й., като са посочени дата и час на
вземане на пробата, лицето от което е взета и са вписани резултатите от
изследването. В протокол за химическо изследване и в придружителното писмо се сочи, че кръвта е изследвана с газов
хроматограф.
От
приложената справка за нарушител е видно, че на ответника не е наложено адм.
наказание за процесното ПТП.
По делото е
изискано и приложено ДП № 9/09г на ЯРП
,според което, с Постановление от
20.03.09г на РП при ЯРП, досъдебно
производство №9/09г на РУ МВР „Тунджа”, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343 ал.1 б. „а”, вр. с чл.342 ал.1 НК е прекратено.
Гласните доказателства по делото сочат, че през м.
януари 2009г св.С. е работил близо
до мястото на произшествието и посетил
ПТП и знае, че колата на ответника била изтеглена с фадрома от кръстовището, а
товарния камион бил в нивите- в дясно,
по посока с.Окоп, а камиона бил изтеглен
от верижната машина на „ГЗ” и на следващия ден камиона бил на кръстовището-отбивката за с.Стара
река, като няколко души се опитвали да сменят гумата му, а отпред бронята била
ударена и резервоара-хлътнал,като била повредена и степенката, но двигателят
работел. Свидетелят твърди, че до камиона не е имало специална техника за
теглене и той не може да каже, как от мястото на ПТП до кръстовището на
с.Козарево-с.Стара река, което е 4.5 км, камиона е бил преместен-дали на собствен
ход или от „ГЗ”.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена ССЕ, според която, от разплащателната сметка на
застрахователя /ищеца/ са извършени плащания посредством банкови преводи общо
на 12 691.45 евро- 24 822.32лв, която сума не е
върната от получателя, а размера на лихвата за забава върху главницата, за
исковия период от 29.09.11г до подаване на ИМ в съда е 7 629.16 лв.
Изслушано е и заключение на САТЕ, според
което, относно механизма на ПТП се
сочи, че водачът на л.а-отв. Я., навлиза в кръстовището без да спре на „стоп
линията” и се осъществява процесното
ПТП, като ударът на л.а. е челен и изразен в областа на предна броня,
маска,преден капак, а за влекача на товарната турска композиция- удара е
страничен и в дясно, в областта на десен резервоар за гориво.Според в л, след удара, л а е
увлечен от товарната композиция и двете МПС напускат пределите на платното за
движение и се установяват в крайпътна
нива, като вследствие на ПТП, извън материалните щети на двете МПС-та, са
нанесени и телесни увреждания на водача
– Я..Относно повредите по застрахованата
композиция на ППС с турска рег., в заключението е прието, че ударът за влекач
„Мерцедес Бенц” и прикаченото към него товарно полуремарке е изразен в
странична дясна част на влекача, в областта на десен резервоар за гориво, в
участъка между предна дясна и задни
десни гуми на влекача, а останалите увреждания по влекача и композицията са
получени, когато тя е напуснала платното за движение, преминала е през банкета,
канавката, отводнителния канал и е навлязла в крайпътна нива, като са увредени:
предна броня,степенки, корпус на въздушен филтър, въздушен филтър, фарове,
предна дясна гума, интерколер и др.В заключението се сочи,че са налице разминавания в щетите, на тези-посочени
в доклада по „каско” щети и тези- описани в п-ла за оглед на ПТП, като някои от
щетите, не са отразени на снимковия материал и не се сочат в показанията на св.
С.. Според в.л., част от вредите,
описани9* в експертния доклад по „каско” щети е възможно да не са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, а да касаят поддръжка на МПС /
сменени са консумативи, които подлежат на периодична подмяна/, като увредения
камион е ремонтиран в Турция и за
композиция, която не може да се движи на собствен ход, са необходими два
влекача, а по делото няма данни за това.
С оглед на
факта, че вредите от процесното ПТП
са причинени на чуждестранно МПС и са отстранени не в България, а в Турция, на
експерта е поставена допъл. задача и според допъл. заключение,
нанесените материални щети на турската
товарна композиция – влекач”Мерцедес Бенц Аксор 1840” с ДК№16 ВНМ 55 и
прикаченото към него товарно полуремарке с ДК № 35 ЕСА 16 ВСU 15 , по средни пазарни цени в Турция са определени на 7116.76 лв.
От всичко
изложено, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от
правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения:
Предявени са два обективно кумулативно съединени
искове с пр. осн. чл.274 ал 1 т.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал 1 ЗЗД.
По иска с пр. осн. чл.274 ал 1 т.1 КЗ/отм./.Съгл. разп. на този текст,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е
управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта, с концентрация над
допустимата по закон норма.
За да
възникне регресното право на застрахователя е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка”Гражданска отговорност”към момента на възникване на деликтната отговорност на
застрахования към ІІІ-то лице, поради причиняване на застрахователно събитие, при което застрахования е провел
поведение, попадащо в хипотезата на чл 274 КЗ, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, в размер
на стойността на вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване. Правото на застрахователя да иска от застрахованото при него
лице, причинило вредата в хипотезата на
чл 274 КЗ, след плащане на застрахователното обезщетение е регресно право и то
е предвидено само за един вид имуществена застраховка-„Гражданска отговорност”
на собственици-ползватели и водачи на МПС.От момента на удовлетворяване от застрахователя на третото увредено лице, в
полза на застрахователя възниква и регресното право срещу деликвента- да му
възстанови платеното застрахователно обезщетение.
По
отношение на настъпване на ПТП и неговия механизъм съдът приема,че на 21.01.09г в 14.30ч, на кръстовището на път
І-7 и път ІІ-73, на територията на Общ. „Тунджа” е настъпило ПТП, с участници: отв.
Я.Г. Я. –водач на л а „Фолцваген Пасат”, с рег.№У 03-17 АА и И.М. С.-управляващ
композиция от ППС ,състояща се от влекач „Мерцеденс Бенц” рег № 16 ВНМ 55 и
полуремарке , рег № 16ВСU15-двете ППС, с турска регистрация,
като при преминаване през регулирано и със
знаци кръстовище, отв.Я. не спира пред знак „Б-2”и се блъска странично в МПС с турска регистрация /камион и
ремарке/, с участник в движението И. С., при което са настъпили щети за двете
МПС-та: за л.а.- цялостна деформация в предната част, предното стъкло, а за ППС
с турска регистрация -счупена предна броня,предпазна кора на интерколер,
спуката пр.външна дясна гума,деформация в резервоар/в дясно/ и декорации / п-л
за ПТП №1049718/,като при ПТП се е самонаранил и водача на л.а.-отв.Я..
Според
доказателствата по делото, л.а. с бълг. регистрация и водач Я.Я. е имал по време на настъпване на ПТП валидна
застраховка „ГО” с ”Армеец”АД, за периода
от 29.12.08г – 28.12.09г / застрах. полица №554553/.
По делото
не се спори относно механизма на настъпилото ПТП.Спорът между страните се свежда до това, дали при настъпване на ПТП,
ответникът е уплавлявал автомобила си с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма и дали описаните
в претенцията до застрахователя щети са причинени, по време на настъпване на
процесното ПТП.
С разп. на чл 5 ал 3 т 1
ЗДвП е въведена забрана за управление на МПС под въздействието на
алкохол в кръвта, а съгл. чл 174 ал 1 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС, който е управлувал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
до 1,2 на хиляда вкл., установена с медицинско изследване или техническо
средство. Според чл 5 от Наредба №30/27.06.01г за реда за установяване употребата на алкохол или др.
упойващо вещество от водачите на МПС-при
невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички
участници в ПТП, се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното
заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение и в тези
случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол, не попълва талон за
медицинско изследване.
В наст. казус доказателствата по
делото сочат, че по време на ПТП
ответникът е пострадал и е било невъзможно извършване на проверка за алкохолно
съдържание в кръвта му, определено с техническо средство на мястото на ПТП / с
дрегер/ и изследването за наличие на
алкохол в кръвта на Я. е станало по реда
на чл 15, във вр. с чл 5 от Н-ба №30/01г- кръвната проба за наличие на
алкохол е взета от лекар-специалист - на
21.01.09г в 15.25ч, в „спешно отделение”
на МБАЛ-Ямбол/ и е съставен протокол за
мед. изследване. По делото е категорично установено,че вземането на кръв от
ответника, изследването на кръвта и
отчитане на резултата е при спазване
изискванията на Н-ба №30/27.06.01г.за
реда за установяване употребата на
алкохол или др. упойващо вещество от водачите
на МПС. Кръвната проба на ответника е взета при условията на чл 15 ал 1
от Н-ба №30/01г-в рамките на 72 часовия срок, от лекар специалист в „спешно
отделение” на лечебно заведение-МБАЛ-Ямбол, съгл. чл 5 от наредбата, кръвната
проба е изпратена в специализирана
НТО-химическа лабораториа в РУ МВР Ямбол със специалист /чл 15,ал 2/ и
е съставен протокол №24/22.01.09г, във вр. с определената концентрация
на алкохол в кръвта,съобразно чл 17 от Н-бата, кръвта е правилно съхранена при
температура до 4 градуса по Целзий , съгл. разп. на чл 14 от Н-ба
№30/27.06.01г. Кр. проба е изследвана с
газов хроматограф, предвид изискванията на чл 16 , а резултатите от химическото
изследване са вписани в лабораторна книга,съгл. чл 18 от Н-ба №30/01г.
Данните по делото сочат, че след извършената
химическа експертиза с хроматограф,за която е съставен п-л №24 от 22.01.09г, в кръвта на ответника се установило наличие на
етилов алкохол, което според СМЕ, към
14.30ч на 21.01.09г е било 0.30 промила.
ЯОС приема, че след като на
ответника е взета кръвна проба от лекар
в „СО” в медицинско заведение-МБАЛ, то попълването на талон за редовно
провеждане на кръвното изследване, не е изискуемо от закона /чл.15 от Н-ба
№30/01г/ и е без значение факта, че няма
положен подпис на освидетелствания
ответник, в оспорения п-л за мед. изследване
от 21.01.09г., при наличие на доказателствата, че кръвната проба е надлежно
иззета от ответника,че няма данни
опаковката да е била нарушена, че пробата е била занесена от клиничното
заведение в ОД МВР „на ръка”, придружена с необх. документация, че съдържанието
на кръвната проба е било запазено и годно за изследване.
С оглед горното съдът намира, че
в случая иска по чл чл.274 ал 1 ал 1 КЗ/отм./ следва да бъде уважен, след
като щетите на увредения камион и полуремарке с турска регистрация са причинени
от водача на застрахования при ищеца лек автомобил, чийто водач е управлявал
МПС след употреба на алкохол и след
настъпване на процесното ПТП, застрахователят е заплатил на собственика на
увреденото МПС щетите и по силата на
закона е придобил регресно право срещу
застрахования причинител на щетите.
Относно размера на щетата съдът приема следното:
При ПТП причинено в България, в резултат на което са
нанесени вреди на МПС, чийто собственик живее в чужбина и е извършил ремонт на
МПС в чужбина, релевантни са цените на ремонта , където той е извършен.В тази вр е съд. практика –Р №1/02.02.11г на ВКС по т д
№263/10г ІІт о.
И т к в случая се касае до ПТП
настъпило в България, в резултат на което са нанесени вреди на МПС, чийто
собственик живее в Турция и там е извършил ремонт на пострадалото МПС, то релевантни
за ремонта са цените в чужбина и по
отношение размера на причинените вреди
на МПС с турска рег., следва да бъде кредитирана допъл. САТЕ, без да се ценят данните от
наличната ф-ра от 21.01.09г за сумата 984лв-
разходи на камиона за „спасение и изтегляне”, при определяне размера на
обезщетението,т к документът не установява по категоричен начин, увреденото МПС
да е изтегляно според САТЕ.
С оглед горното съдът счита ,
че размера на вредите , които са пряка
и непосредствена последица от настъпилото
ПТП за чуждестранното пострадало МПС са 7116.76лв и до този размер иска следва да бъде
уважен, като за разликата над тази сума до 24 822.32лв,иска като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл 86 ал 1 ЗЗД
Този иск е акцесорен и след като е основателен
главния иск, то следва да бъде приет за основателен и иска по чл 86 ЗЗД.
Вземането
по регресен иск произтича от закона и възниква от момента, когато
застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице и това вземане не
е срочно по см. на чл 84 ал. 1 ЗЗД, поради което и на осн. чл 84 ал 2 ЗЗД,
застрахователят-ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В тази вр. е и съд. п/ка-Р№48/30.04.09г на ВКС по т.д. №677/08г І т о
В случая доказателсвата са
категорични, че на 18.06.14г до ответника е изпратена покана с предоставен срок
за заплащане на исковата сума, а с писмо от 28.06.10г по повод поканата,
ответникът е заявил, че не е отговорен
по регреса.И т к съгл. чл 111 б „в” ЗЗД-с 3 год срок се погасяват вземанията за лихви,то след като иска е предявен след
изтичане на три години от възникване на
вземането се погасяват само тези лихви, които са дължими преди 3 год срок от
предявяване на иска.Предвид изложеното иска е основателен за сумата 2184.34лв, за периода от 29.09.11г
-29.09.14г/изчислени с онлайн калкулатор/, като за разликата над тази сума до размер на
7629.16лв, иска като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на осн
чл 78 ал 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 898.87лв.
ЯОС намира, решението на РС, в атакуваната му част за
правилно и счита, че същото следва да бъде потвърдено.
Решението на РС, в останалата му
необжалвана част е влязло в законна сила.
Пред възз. инстанция не са
представени доказателства за направени разноски от въззиваемата страна и съдът
не ги присъжда, въпреки че са поискани.
Водим от горното, ЯОС
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение №671/04.12.15г, пост. по гр д
№502/15г по описа на ЯРС, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати
сумата 7116.76лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета,настъпила
от ПТП, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от датата на ИМ-29.09.14г до окончателното
изплащане, както и 2187.34лв- лихва за
забава, за периода от 29.09.11г до 29.09.14г
и 898.87лв-разноски по делото.
Първоинстанционното решение в
останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.