РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 18.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети април хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Ж. Бозукова

Н. Иванов

при секретаря П. У., като разгледа докладваното от Д.Кючуков

в.гр.д.№ 94 за 2016 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 82/12.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 539/2016 г. на Елховския районен съд, в частта, с която предявения от ищците Р.И.И. и А. И.И. от гр.Я. иск ,с правно основание чл.ЗЗ ал.2 ЗС, е уважен, като е допуснато изкупуване от тяхна страна на собствените на ответниците-физически лица 20/28 идеални части от процесиите имоти, находящи се в землището на с.Мелница, обл. Ямболска . Жалбоподателят „Ставен" АД гр. Сливен иска отмяна на решението в тази му част, като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото гласни и писменни доказателства. Твърди се,че искът по чл.ЗЗ ал.2 ЗС е предявен след изтичане на преклузивния двумесечен срок от узнаване на продажбата на имота. Освен това не са налице визираните в чл.ЗЗ ал.1 и 2 ЗС предпоставки за уважаване на този иск. Иска се отхвърляне на иска. В съдебно заседание жалбата се подържа.

Въззиваемите Р.И.И. и А. И.И. оспорват основателността на жалбата и молят решението на Ямболския районен съд да бъде потвърдено.

Останалите страни не вземат становище по жалбата.

Окръжният съд ,след като разгледа жалбата и обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С нотариален акт № 75 от 29.08. 2007 г. на нотариус Ж. Р., вписана под № 452 в регистъра на Нотариалната камера, с район на действие - района на ЕРС, вписан под № 3195/31.08.2007 г. в Службата по вписванията гр. Елхово, ответниците Д.К.К. , П.К.К., В.Д.К., Р.И.К., К.И.К., Е.П.К., Н.И.С.,М.И.П.,П.И.Н. продават на „Ставен" АД гр. Сливен следните земеделски земи, находящи се в землището на с.Мелница, община Елхово, а именно: 1/ нива в местността „Киров дол"с площ от 7,000 дка, съставляваща имот № 034018 по плана за земеразделяне, 2/ нива в местността „Церите", с площ от 9,789 дка, съставляваща имот № 011090 по плана за земеразделяне, 3/ нива в местността „ Камбурова шума", с площ от 21,200 дка, съставляваща имот № 029051 по плана за земеразделяне, 4/ нива в местността „Ардалъка", с площ от 2,785 дка, съставляваща имот № 010069 по плана за земеразделяне, 5/ нива в местността „Кукорево", с площ от 24,240 дка, съставляваща имот № 012034 по плана за земеразделяне, 6/ нива в местността „Гермълъци,"с площ от 1,125 дка, съставляваща имот № 018353 по плана за земеразделяне и 7I нива в местността „Кавръкова могила", с площ от 6,799 дка, съставляваща имот № 028041 по плана за земеразделяне, за сумата 3 700 лв., която купувачът е изплатил на продавачите напълно и в брой.

С решение № 82/12.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 539/2016 г. на Елховския районен съд, последният е признал за установено, на осн. чл.124 ГПК, спрямо ответниците Д.К.К. , П.К.К., В.Д.К., Р.И.К., К.И.К., Е.П.К., Н.И.С., М.И.П., П.И.Н., че всеки от двамата ищци Р.И.И. и А. И.И. притежава по наследство от общия наследодател П.К. П., право на собственост върху 3/28 идеални части от същите земеделски земи, находящи се в землището на с.Мелница, Община Елхово, предмет на договора за продажба, а именно: 1/ нива в местността „Киров дол"с площ от 7,000 дка, съставляваща имот № 034018 по плана за земеразделяне, 2/ нива в местността „Церите", с площ от 9,789 дка, съставляваща имот № 011090 по плана за земеразделяне, 3/ нива в местността „ Камбурова шума", с площ от 21,200 дка, съставляваща имот № 029051 по плана за земеразделяне, 4/ нива в местността „Ардалъка", с площ от 2,785 дка, съставляваща имот № 010069 по плана за земеразделяне, 5/ нива в местността „Кукорево", с площ от 24,240 дка, съставляваща имот № 012034 по плана за земеразделяне, 6/ нива в местността „Гермълъци", с площ от 1,125 дка, съставляваща имот № 018353 по плана за земеразделяне и 7I нива в местността „Кавръкова могила", с площ от 6,799 дка, съставляваща имот № 028041 по плана за земеразделяне, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, като иска за признаване за установено спрямо същите ответници,че всеки от двамата ищци е собственик за разликата над 3/28 до 5/32 идеални части от посочените земеделски земи е отхвърлен. Със същото решение ответникът „Ставен" АД гр. Сливен е осъдено да предаде на всеки от ищците Р.И.И. и А.И.И., на осн. чл.108 ЗС, владението върху 3/28 идеални части от посочените земеделски земи, като искът за предаване на владението за разликата над 3/28 до 5/32 идеални части от посочените земеделски земи е отхвърлен.

Решението на районния съд в тази му част не е обжалвано и влязло в законна сила.

Със същото решение Елховският районен съд, на осн. чл.ЗЗ ал.2 ЗС, е допуснато изкупуване от страна на ищците Р.И.И. и А.И.И. от гр.Ямбол на собствените на ответниците-физически лица 20/28 идеални части от процесиите имоти, находящи се в землището на с.Мелница, обл. Ямболска.

Исковата молба на ищците, с която са предявени исковете по чл.124 ГПК, 108 ЗС и чл.ЗЗ ал.2 ЗС е внесена за разглеждане в ЕРС на 28.08.2012 г..

Сделката по нотариален акт №** от 29.08. 2007 г. на нотариус Ж. Р. за продажбата на съсобствените земеделски земи на третото лице Ставен АД е изповядана на 29.08. 2007 г..

Тези обстоятелства са безспорни. Спорен в настоящия казус е моментът на узнаване от страна на ищците на извършената сделка по покупко -продажбата на съсобствените земеделски земи.

С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, законодателят е установил, че за съсобственика, който желае да изкупи частта на друг съсобственик, разпоредил се с договор за продажба в полза на трето лице със своята идеална част от съсобствеността, срокът за предявяване на иска за изкупуване, тече от датата на продажбата. Ако съсобственикът, продал своята идеална част не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т. е. те не знаят за извършената продажба, този срок тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците -съсобственици не знаят за продажбата и моментът от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването. В тази хипотеза тежестта на доказване при възражение, че съсобственика -ищец знае за промяната на титулярите в собствеността от един по ранен момент и срокът от 2 месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици- ответниците. За точната или предполагаема дата на узнаването и това че е станало в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, тежестта на доказване е на страната, която черпи права - аргумент на чл. 154 ГПК т. е. на ищците по делото. Съдебната практика без противоречиво приема, че моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условя на сключената сделка.

За да уважи иска по чл.ЗЗ ал.2 ЗС съдът е приел,че същият е предявен в законоустановения двумесечен срок , като срокът е започнал да тече от момента на узнаване на продажбата от ищците- месец август 2012 г..3а да направи този си извод съдът се е позовал на показанията на едната група свидетели, посочени от ищците, включваща св. Ан. Б. и св. Д.К.. Според показанията на тази група свидетели ищците в началото на м.август 2012 г. са посетили с.Мелница, за да получат рента, освен за земите оставени в наследство от баща им, и за земите, оставени им в наследство от майка им, респ. от техния дядо- общ наследодател на страните /физически лица/ П. П., като в тази връзка са се снабдили с необходимите документи-удостоверение за наследници, доказващи правото им да получат рентата. Няколко дни по късно ищците посетили ОЗС гр. Елхово ,от служителите на която узнали за извършената продажба на наследствените от майка им земи от страна на ответниците-физически лица, с които са съсобствениците по наследство по отношение на тези земи.

Съдът е приел показанията на тази група свидетели за достоверни, тъй като събитията за които свидетелствали съвпадали с датата на издаване на посочените удостоверения за наследници-13.08.2012 г., приети като писмени доказателства по делото.

Съдът не е кредитирал показанията на другата група свидетели, посочени от ответниците - св. К. Д., О.А. и М. Х., според които двамата ищци са узнали за извършената продажба още през м. август 2008 г., приемайки,че същите са неточни, неясни и противоречащи на събраните поделото писмени доказателства.

Въззивният съд,след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, счита, че първоинстанционният съд неоснователно е дискредитирал /поставил под съмнение/ показанията на свидетелите от тази група, като не споделя неговата оценка. Според въззивния съд показанията на свидетелите от тази група напълно съвпадат по отношение на основния подлежащ на доказване факт- момента на узнаването на продажбата. Вътрешно непротиворечиви са и са депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Освен това св. А. и св. Х. разпознават двамата ищци, като лицата посетили ги в офисите им през август 2008 г. за да търсят рента за земите, останали в наследство от майка им, когато са и узнали за извършената продажба на съсобствените земи. Св.А. - управител на фирмата арендатор „Жарден" ООД е категоричен,че в неговата практика това е единствения случай, когато несобственици търсят аренда , по която причина и си спомня за него. Поради изложените съображения вззивният съд кретидира показанията на тази група свидетели, като счита същите за категорични, непротиворечиви, логични и житейски издържани. Въз основа на тях приема,че момента на узнаване от страна на ищците на извършената продажба на съсобствените земеделски земи е м.август 2008 г., от който момент започва да тече и двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл.ЗЗ ал.2 ЗС. Обстоятелството,че според клаузите на сключения между ответника „Ставен" АД и „Жарден" ООД договор за аренда по отношение на съсобствените земеделски земи, същият има действие от 1.10. 2008 г. и дължимата рента се изплаща най късно 90 дни преди изтичане на стопанската година, с нищо не променя този извод. Районният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Д., А. и Х., обосновавайки се с противоречието им на посочените клаузи от договора за аренда. Според съжденията на районният съд, нелогично е ищците да търсят аренда през м. август 2008 г. след като по клаузите на договора за аренда същата се дължи не по рано от 1.10.2008 и не по късно от 30.12. 2008 г.. Въззивният съд не споделя и това съждение на районният съд. Ищците не са могли да знаят за тези клаузи на договора за аренда,тъй като не са участвали в сключването му. Затова несъответствието между времето, когато според свидетелите ищците са потърсили рентата - м. август 2008 г. и времето, когато същата се дължал а, според клаузите на договора за аренда - не по рано от 1.10.2008 г. не може да се приеме, като довод при преценка достоверността на показанията на тези свидетели.

Показанията на другата група свидетели- св. Б. и св.К., на които районният съд се е позовал, като установяващи началния момент на узнаване на продажбата от ищците, също не противоречат и не опровергават показанията на св. Д., А. и Х.. Показанията на тези свидетели са за обстоятелства от м. август 2012 г.,които тези свидетели са възприели посредством ищците и са свързани с издаването на писмените доказателства- удостоверението за наследници. Самите писменни писмени доказателства не удостоверяват, че на посочената дата ищците са узнали за сделката. По логично е действията на ищците през м. Август 2012 г. по снабдяване с удостоверение за наследници на покойната им майка, да са свързани с подготовката на документацията за завеждане на исковете, предмет на настоящото дело.

Освен това, обстоятелството, че св. Б.и св.К., са близки родственици на ищците, също следва да се отчете при оценка на безпристрастността в показанията на тези свидетели.

Както бе отбелязано по горе в мотивите, тежестта на доказване на точната или предполагаема дата на узнаването и това, че узнаването е станало в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, е на страната, която черпи права - аргумент на чл. 154 ГПК т. е. на ищците по делото. Последните според въззивния съд,поради изложените по горе съображения, не са провели успешно доказване на основния факт-узнаването и това, че е станало в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС,.

Въззивният съд,позововайки се на показанията на св. Д., св.А. и св.Х., приема за доказано твърдението на ответниците „Ставен" АД, че двамата ищци са узнали за продажбата на наследствените им земеделски земи през август 2008 г., от когато е започнал да тече преклузивния двумесечен срок по чл.ЗЗ ал.2 ЗС за изкупуване на частта от съсобствения недвижим имот, който срок към завеждане на исковата молба - 28.08.2012 г. е изтекъл.

И без да коментира дали по отношение на покупко продажбата са спазени изискванията на разпоредбата на чл.ЗЗ ЗС, с пропускането на двумесечния преклузивен срок ищците са загубил правото си на предпочитателно изкупуване на идеалната част от имота, което има за последица отхвърляне на предявения иск.

Решението на първоинстанционния съд не намира опора в
събраните по делото гласни и писменни доказателства, Анализът на
тези доказателства налага извода,че момента на фактическо узнаване
за промяна на собственика на претендираната за изкупуване идеална
част от съсобствеността, е твърдяния от ответниците момент,а именно
месец август 2008г., като от този момент е

възникнало потестативното право и тече срокът за неговото предявяване в съда. С оглед изложеното съдът приема, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33 ал.2 ЗС и правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, съдът следва да се произнесе с решение независимо дали иска е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, тъй като изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл. 33 ал.2 ЗС, а преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска,е част от спорния предмет, се прави от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решения (Решение № 121 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о., ГК).

Решението на Ямболския районен съд в обжалваната му част, с която предявения от Р.И.И. и А. И.И. от гр.Я. иск с правно основание чл.ЗЗ ал.2 ЗС, е уважен, като е допуснато изкупуване от тяхна страна на собствените на ответниците-физически лица 20/28 идеални части от процесиите имоти, находящи се в землището на с.Мелница.обл. Ямболска, следва да бъда отменено, като неправилно, а предявения иск по чл.33ал.2 ЗС отхвърлен изцяло.

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

Отменя решение № 82/12.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 539/2016 г. на Елховския районен съд, в частта, с която е допуснато изкупуване от страна на ищците Р.И.И. ЕГН ********** и А. И.И. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** кант. ***, на собствените на ответниците - Д.К.К. , П.К.К., В.Д.К., Р.И.К., К.И.К., Е.П.К., Н.И.С., М.И.П., П.И.Н. 20/28 идеални части от процесиите имоти, находящи се в землището на с.Мелница,обл. Ямболска, а именно:1/ нива в местността „Киров дол"с площ от 7,000 дка,съставляваща имот № 034018 по плана за земеразделяне, 2/ нива в местността „Церите", с площ от 9,789 дка, съставляваща имот № 011090 по плана за земеразделяне, 3/ нива в местността „ Камбурова шума", с площ от 21,200 дка, съставляваща имот № 029051 по плана за земеразделяне, 4/ нива в местността „Ардалъка", с площ от 2,785 дка, съставлява ща имот № 010069 по плана за земеразделяне, 5/ нива в местността „Кукорево", с площ от 24,240 дка,съставляваща имот № 012034 по плана за земеразделяне, 6/ нива в местността „Гермълъци", с площ от 1,125 дка, съставляваща имот № 018353 по плана за земеразделяне и 7/ нива в местността „Кавръкова могила", с площ от 6,799 дка,съставляваща имот № 028041 по плана за земеразделяне, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, при условията договорени с нотариален акт за продажба № 75 от 29.08. 2007 г. на нотариус Жанета Райчева, вписана под № 452 в регистъра на Нотариалната камера, с район на действие - района на ЕРС, вписан под № 3195/31.08.2007 г. в Службата по вписванията гр. Елхово,

Отхвърля предявеният от ищците Р.И.И. ЕГН ********** и А. И.И. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** кант. *** иск, с правно основание чл.ЗЗ ал.2 ЗС, за изкупуване от тяхна страна на собствените на ответниците Д.К.К. , П.К.К., В.Д.К., Р.И.К., К.И.К., Е.П.К., Н.И.С., М.И.П., П. И. Н. 20/28 идеални части от