Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
13.04.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,
в открито съдебно
заседание на 05.04.2016 година,
в следния състав: РЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
Секретар
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
търговското дружество „Дели-99” ЕООД- гр.Елхово, подадена от пълномощника на
дружеството адв.А., срещу Решение №132/09.12.2015г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. №349/2015г. в частта, с която е уважен предявеният от
ищеца „Макроадванс”АД - гр.София иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.99 ЗЗД и е признато за установено, че въззивното дружество му дължи сумата
600 лева – възнаграждение по чл.10, ал.1 от консултантски договор от
12.10.2011г., сключен с дружеството „ДСК Бул-Проджект” ООД, което дружество е
цедирало вземането си за възнаграждение по консултантския договор в полза на ищеца
„Макроадванс”АД, за която сума от 600лв. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 213/2015г. по описа на ЕРС.
Оплакването в жалбата е, че
решението на ЕРС в оспорената му част е необосновано и постановено в нарушение
на процесуалния и на материалния закон - чл.20
ЗЗД, чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.99, ал.4 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД. Въззивникът
поддържа, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно уговорките в
договора за консултантски услуги и е изопачил вложената в тях действителна воля
на договарящите страни относно дължимото консултантско възнаграждение по чл.10
от договора, която разпоредба не е самостоятелна уговорка за възнаграждение, а
произтича от изпълнението на услугите по чл.1, т.1.1, б. „а” – „г” от договора.
Неправилни и необосновани били и изводите на съда, че разпоредбите на чл.258 и
сл. от ЗЗД, уреждащи договора за изработка, са неотносими по отношение на
процесния консултантски договор. В нарушение на чл.266, ал.1 ЗЗД съдът приел,
че възнаграждението по чл.10, ал.1 от договора е авансово задължение и не е
обвързано от формалното извършване и приемане на работата. Необосновано също
така съдът формирал и изводите си, че въззивното дружество е надлежно уведомено
за цесията, при липса на данни за съдържанието на получената пратка по
товарителницата на фирма „Рапидо” и без съдът да даде отговор на възражението
на ответника за това кои са лицата, подписали ПДИ 9740/2014г. и имат ли
представителна власт по отношение на ищеца „Макроадванс”АД, което е процесуално
нарушение. Също в нарушение на процесуалните правила съдът не обсъдил и другото
направено възражение от страна на дружеството „Дели – 99”ООД за нищожност на
договора за цесия поради липса на предмет и неопределяемост на прехвърленото
вземане.
По тези съображения въззивникът
моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново
решение от окръжния съд, с което предявеният установителен иск да бъде
отхвърлен изцяло. Настоява и за присъждане на всички направени разноски пред
двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемата страна „Макроадванс”АД,
чрез процесуалния си представител адв. П., е депозирала писмен отговор на
жалбата, оспорвайки я с доводи по същество. Изтъква, че в чл.10, ал.1 от
процесния консултантски договор е уговорено дължимо авансово възнаграждение за
дейностите по първоначално проучване на наличието на обща допустимост,
покриване на правни изисквания и общоевропейски критерии, както и на
финансовите възможности на възложителя, като това възнаграждение не е
обусловено от установяване на дейностите по начина, визиран за следващите се консултантски
услуги и дейности по чл.1 от договора. На следващо място въззиваемото дружество
сочи, че договорът за цесия е произвел правно действие по отношение на длъжника
- ответника, тъй като в производство по чл.193 ГПК законният представител на
ответното дружество не е оспорил истинността на поканата за доброволно
изпълнение, както и че договорът за цесия не е нищожен поради невъзможен
предмет и неопределяемост на прехвърленото вземане. Претенция за разноските
пред настоящата инстанция, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, заявява и
въззиваемата страна.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа
изцяло от адв.А..
Въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител, а чрез юр.к.П. депозира писмено становище, в което
заявява, че поддържа писмения отговор на жалбата и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
ЕРС е сезиран с исковата молба на
дружеството ”Макроадванс”АД – гр.София, с която против „Дели – 99”ЕООД –
гр.Елхово е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД,
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл99, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 600лв. – неизплатена главница по консултантски
договор от 12.10.2011г. и сумата 60лв.- договорна неустойка по същия договор.
Исковата молба е подадена във връзка с депозирано от ответника възражение срещу
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №213/2015г. по описа на
ЕРС, с която исковите суми са присъдени на ищеца, ведно с разноските в
заповедното производство.
В исковото производство
дружеството ”Макроадванс”АД е поддържало, че по сключен договор за цесия от
13.11.2014г. с „ДСК Бул-Проджект”ООД, е придобило вземане срещу ответното ЕООД
по консултантски договор, по който договор ответникът е неизправен длъжник,
т.к. не е заплатил уговореното в чл.10 от договора възнаграждение, а за
забавата на това възнаграждение дължи и неустойка по чл.16, ал.2 от
консултантския договор. Ищецът е изложил, че като пълномощник на цедента „ДСК
Бул-Проджект”ООД и в изпълнение на чл.99, ал.3 ЗЗД, с покана от 24.11.2014г.
той е уведомил длъжника – ответника за цедирането на вземането срещу него.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск като неоснователен
с основния довод, че е налице пълно неизпълнение от страна на изпълнителя на
договора за консултантски услуги, поради което не се дължи и възнаграждение от
възложителя на услугите. Ответникът е възразил също, че договорът за
консултантски услуги е нищожен, тъй като е с невъзможен предмет; че договорът
за цесия също е нищожен поради липса на предмет и неопределяемост на
прехвърленото вземане; че договорът за цесия не е редовно съобщен на длъжника
нито от цесионера, нито от цедента, тъй като представената по делото
товарителница не доказва какво е съдържанието на връчената пратка и с тази
товарителница не е връчена поканата за доброволно изпълнение (ПДИ); че към ПДИ
не са били приложени договор за цесия, нито пълномощно от първоначалния
кредитор, а самата ПДИ не изхожда от законния представител на „Макроадванс”АД.
По отношение на неустойката е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
От фактическа страна е
установено, че по подадено заявление от „Макроадванс” АД, ЕРС е образувал по
описа си ч.гр.дело №213/2015г. и е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Дели-99”ЕООД
за исковите суми - главница от 600лв. и договорна неустойка от 60лв., дължими
по консултантски договор №75/12.10.2011г. и фактура №164/14.10.2011г. В срока
за възражение длъжникът „Дели-99”ЕООД е подал такова срещу заповедта, при което
заявителят е завел настоящия установителен иск за съществуване на вземането му
по заповедта за изпълнение .
По настоящото дело от събраните
пред първата инстанция писмени доказателства е установено, че на 12.10.2011г.
между ответника „Дели-99” ЕООД в качеството на възложител и дружеството „ДСК
Бул-Проджект”ООД в качеството на изпълнител, е сключен консултантски договор за
извършване на посочени в чл.1 от договора дейности. Изпълнителят е поел
задължението да извърши първоначално проучване на наличието на обща
допустимост, покриване на правни изисквания и общоевропейски критерии от страна
на „Дели-99” ЕООД, както и на финансовите му възможности (чл.1,т.1.1,б.”а”- б.”г”
от договора). Според залегналото в чл.1,т.1.2-
т.1.7 от договора, същият е насочен към изготвяне от изпълнителя на
проектно предложение – бизнес план за кандидатстване на възложителя за
безвъзмездни помощи от еврофондовете и банково кредитиране, като услугите включват
генериране на проктна идея, информация за изпълнение на проекта, предпроектни
дейности, проектно предложене, формуляр за кандидатстване, дейности по
изготвяне на проекта и др. В чл.2 от договора страните са постигнали съгласие
предметът и начинът на предоставяне на отделните услуги по чл.1, включващи
конкретните дейности, сроковете за тяхното изпълнение, както и цената на
договорените дейности и услуги, да се определят с анекси за всеки отделен
случай, които са неразделна част от договора. Съгласно чл.3, ал.1 от договора,
възложителят приема изпълнението на отделните услуги по чл.1 в съответствие с
условията по анексите за всеки отделен случай, чрез двустранно подписан
приемо-предавателен протокол, към който се прилага цялата документация,
изработена в съответствие със заданието по всяка услуга. Алинея 2 на чл.3
предвижда възможност възложителят да може да приеме изпълнението и на част от
заданието в процеса на изпълнение на договора, за което също се съставя
двустранно подписан приемо-предавателен протокол. В чл.10, ал.1 от договора
възложителят е поел задължението да заплати възнаграждение на изпълнителя за
дейностите по първоначално проучване на наличието на обща допустимост – в
размер на сумата 500 лв. без ДДС, което
възнаграждение е платимо при подписване на договора. За останалите
консултантски услуги по чл.1 от договора съконтрагентите са приели
възнаграждението да се образува от стойността на съответната услуга по
обособена позиция и при размер, срокове за плащане и условия на заплащане,
които подлежат на детайлно уреждане във всеки отделен анекс. Предвидено е за
изпълнение на услугите и дейностите по договора изпълнителят да издава фактури,
платими в рамките на 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата (чл.11
и чл.4, ал.6 от договора).
Видно е от приложената фактура
№164/14.10.2011г., че с нея изпълнителят „ДСК Бул-Проджект”ООД е фактурирал
възнаграждението си от 600 лв. с ДДС, уговорено в чл.10, ал.1 от договора за
консултантски услуги - относно първоначалното проучване за допустимост и
възможност за кандидатстване на „Дели-99”ЕООД по оперативна програма „Развитие
на конкурентноспособността на българската икономика”. Фактурата не е подписана
от представител на възложителя.
Вещото лице – икономист Д. К., извършило съдебно-икономическата експертиза по делото е
установило, че фактурата от 14.10.2011г. не е осчетоводена в счетоводството на
ответното дружество, като сумата по фактурата не е включена и в дневниците за
покупки по ЗДДС нито в съответния данъчен период, нито в следващите 12-данъчни
периоди съгласно ЗДДС. Вещото лице е установило също, че счетоводно ответното
дружество не е отразило наличие на свои задължения по процесния договор за
консултантски услуги, нито в ГФО за 2011г. е включено задължение на дружеството
по издадената фактура №164/14.10.2011г.
С договор за покупко-продажба на
вземания от 13.11.2014г., дружеството „ДСК Бул-Проджет”ООД като продавач (цедент)
е прехвърлило на ищцовото дружество
„Макроадванс”АД- купувач (цесионер)
вземанията си срещу длъжници – юридически лица по извършени консултантски
услуги, като вземанията са ведно с привилегии, обезпечения и други
принадлежности. Видно от Приложение №1 към договора за цесия, сред
прехвърлените вземания е и това към ответника „Дели-99” ЕООД по договора от
12.10.2011г. и фактурата от 14.10.2011г.
С пълномощно от 13.11.2014г. цедентът
„ДСК Бул-Проджет”ООД е упълномощил цесионера „Макроадванс”АД от негово име да
уведоми длъжниците по прехвърлените вземания с договора за цесия. По така
учредената му представителна власт пълномощникът „Макроадванс”АД е изготвил
покана за доброволно изпълнение изх. №9740/24.11.2014г. (ПДИ) до „Дели-99”ЕООД,
с която е уведомил ЕООД-то за сключения договор за цесия и за задължението му
към новия кредитор за заплащане на главница в размер на 600 лв. по фактура
№164/14.10.11г., както и на неустойка за забава върху главницата в размер на
сумата 60 лв. (неустойката е уговорена в чл.16,ал.2 от договора за
консултантски услуги). Поканата е изпратена по куриерска фирма „Рапидо” и е
получена от законния представител на ответното дружество Н.З. на датата
25.11.2014г. Видно от известието за доставяне, оформено от фирма „Рапидо”,
съдържанието на връчената на ответника пратка е именно ПДИ №9740/24.11.2014г.
При тази фактическа обстановка, с
постановеното по спора решение ЕРС е уважил установителния иск по чл. 422 ГПК в
частта относно сумата 600 лв., представляваща главница по чл.10, ал.1 от консултантския
договор, за която сума съдът е приел, че се дължи от „Дели-99” ЕООД на ищеца
„Макроадванс” ЕООД. За да постанови този резултат, районният съд е формирал
извод, че се касае за договорено авансово възнаграждение за извършване на
проучвателните дейности по процесния консултантски договор, които предшестват
сключването на анекс за конкретизиране на съответните услуги, които ще бъдат
извършени от страна на изпълнителя. Приел е още, че авансовото възнаграждение
произтича само и единствено от уговореното между страните по договора в чл.10, ал.1
от същия, като това възнаграждение за проучвателните дейности страните не са
обвързали с формалното извършване и изпълнението на проучвателните дейности по
чл.10, ал.1 от договора. В тази връзка съдът е посочили, че не споделя довода
на ответника, че дължимостта на авансовото възнаграждение е обусловена от
установяване изпълнението на дейностите по начина, визиран за следващите се
консултантски услуги по чл. 1, които са предмет на последващо сключване на
анекси и приемане на изпълнението чрез приемо-предавателен протокол.
Относно вземането на ищеца за
неустойка в размер на сумата 60лв. ЕРС е приел, че същото е погасено по
давност, поради което е отхвърли иска за посочената сума, като в тази му част
решението на ЕРС не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната му част решението
на първата инстанция е валидно и допустимо, но неправилно, като съображенията
за този извод са следните:
По делото е безспорно установено,
че между дружеството „ДСК Бул-Проджет” ООД и ответника „Дели-99” ЕООД е
възникнало облигационно правоотношение по сключения между тях консултантски
договор от 12.10.2011г. Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в
закона като вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, като проучвателна дейност за възложителя,
предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове и др., срещу дължимо от
възложителя възнаграждение. Престацията се определя по волята на договарящите,
като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на
консултанта. В този смисъл и съобразно практиката на ВКС, обективирана в
решения по чл. 290 ГПК ( Решение №12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, І
т.о., Решение №71/03.06.2009г. по т.д.№767/2008г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№5/15.03.2010г. по т.д.№390/2009г. на ВКС, І т.о.), договорът за консултантски
услуги е вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от
интелектуален труд, като е възможно обединяването му и със задължение за
техническо изготвяне на специфичен продукт. Регламентацията на договора за
изработка е в разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД. Анализът на нормите разкрива, че
този договор е консенсуален, двустранен и възмезден. При договора за изработка
изпълнителят дължи изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа (чл.266, ал.1
ЗЗД).
В предмета на въззивното
разглеждане на настоящото дело е именно претенцията на ищеца „Макроадванс” АД,
предявена на основание чл.266, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата 600лв. (с включен ДДС), представляваща
дължимо възнаграждение по чл.10,ал.1 от сключения между ответника и дружеството
„ДСК Бул-Проджект” ООД договор за консултантски услуги от 12.10.2011г., което
възнаграждение като вземане на изпълнителя по договора е цедирано в полза на
ищеца. За уважаването на тази претенция ищецът, сега въззиваем, следва да установи
възникването на вземането за възнаграждение по договора за консултантски услуги,
т.е. изпълнението на работата от страна на изпълнителя и приемането й, както и
възникването и действието на цесионното правоотношение. За доказването на тези
релевантни факти ясни указания е дал районният съд с доклада по чл. 146 ГПК.
При тази доказателствена тежест,
възложена на ищеца, ЯОС намира, че за изправността на изпълнителя по договора
за консултантски услуги „ДСК Бул-Проджект” ООД, не са представени каквито и да
е доказателства, като не се и твърди изпълнение на работата от негова страна.
Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква
след приемането й. Безпротиворечиво в съдебната практика и в правната теория е
прието, че в същината си и с оглед разпоредбата на чл. 264, ал.1 ЗЗД,
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие –
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. В процесния договор за консултантски услуги също е налице изрична
регламентация, че възложителят приема отделните услуги по чл. 1 от договора,
чрез двустранно подписан приемо-предавателен протокол. По делото обаче не е представено
нито едно доказателство за резултатите от проведено по отношение на ответното
дружество „Дели-99”ЕООД първоначално проучване за готовността му за
кандидатстване за помощи от еврофондовете или за банково кредитиране – налице
ли е обща допустимост за това у възложителя, има ли той финансови възможности,
покрива ли правните критерии за това и общоевропейските изисквания. Не се
твърди и не се установява резултатите от това първоначално проучване да са
предадени на възложителя по предвидения в договора начин, за да може да се
направи извод, че работата е извършена и приета, при което възложителят да
дължи заплащане на възнаграждението за тази работа. Безспорно е, че съгласно
чл.10, ал.1 от консултантския договор процесното възнаграждение е уговорено като
платимо авансово за дейностите по първоначалното проучване на общата
допустимост на възложителя, но тази договорна клауза е въпрос на усмотрение на
съконтрагентите и на свобода на договаряне между тях, което не означава, че
дължимостта на авансовото възнаграждение може да се разглежда извън
изпълнението на възложената работа, а в случая такова изпълнение и предаване на
работата не е налице. Съставената от изпълнителя фактура не може да се
разглежда като доказателство за извършване и приемане на работата по
първоначалното проучване на възложителя, тъй като от заключението на вещото
лице е установено, че фактурата не е заведена и осчетоводена в счетоводните
книги на ответника, не е отразена и в дневника за покупките на ответника по
ЗДДС. Липсва изобщо счетоводно отразяване на задължение на „Дели-99”ЕООД по
договора за консултантски услуги, което би могло да се приеме като извънсъдебно
признание на задължението му за заплащане на възнаграждение. Всичко това означава,
че не е налице доказано изпълнение на възложената работа, нито предаване на
изработеното, поради което изводът е, че договорът за консултантски услуги не е
произвел действие и не е налице задължение на възложителя на работата за
заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал.1 ГПК.
Като е формирал изводи, че
авансовото възнаграждение по чл.10,ал.1 от договора за консултантски услуги
произтича само и единствено от уговореното между страните, без да е обвързано
от извършването на проучвателните дейности по чл.1 от договора, ЕРС е
постановил съдебния си акт в нарушение на материалния закон - чл.266, ал.1 ГПК.
Оплакването на въззивника за нарушение на материалния закон е основателно,
жалбата му е основателна и решението на ЕРС в обжалваната му част следва да се
отмени, като се постанови ново, с което установителният иск по чл. 422 ГПК, вр.
с чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.99,ал.1 ЗЗД се отхвърли относно съществуването на
вземането в размер на сумата 600лв. – цедираното възнаграждение по чл.10,ал.1
от консултантския договор.
Липсата на доказателства за
извършването и приемането на работата по договора за консултантски услуги прави
безпредметно обсъждането на въпросите дали договорът за цесия е нищожен от
гледна точка на неговия предмет и дали цесията е валидно съобщена на длъжника.
При този изход на спора пред
въззивната инстанция, решението на ЕРС следва да се отмени и в частта, с която
на ищеца са присъдени 295,45 лева – разноски в заповедното производство и
340,91 лева – разноски в исковото производство пред първата инстанция. Право на
всички разноски, сторени в заповедното производство и в исковото производство
има ответникът, сега въззиваем (чл.78,ал.3 ГПК и т.12 от ТР №4/2014г. на ОСГТК
на ВКС). Тъй като районният съд е присъдил разноски на ответника от общо 68,18 лв.,
изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска, като в тези разноски са
включени и разноските в заповедното производство, настоящата инстанция следва
да присъди на „Дели 99”ЕООД сумата общо 706,82 лв., представляваща разликата да
пълния размер на направените от ответника разноски в заповедното производство и
в исковото производство пред първата и въззивната инстанция.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№132/09.12.2015г. на Елховски районен съд, постановено по гр.дело №349/2015г. в частта, с която е уважен предявеният
иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.99, ал.1 ЗЗД и е признато за
установено, че ответникът „Дели-99” ЕООД дължи на ищеца „Макроадванс”АД сумата
600 лева, представляваща главница, дължима по чл.10, ал.1 от консултантски
договор от 12.10.2011г. и фактура от 14.10.2011г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №213/2015г. по описа на ЕРС, както и в частта, с която на ищеца
„Макроадванс” АД са присъдени разноски в заповедното и в исковото производство И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл.422 ГПК, вр.
с чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.99, ал.1 ЗЗД, предявен от ищеца „Макроадванс”
АД гр.София, ул. „Г.С. Раковски” №147, ет.5, ап.14, представлявано от
изпълнителния директор В. С., с ЕИК 201127485, за признаване за установено, че
ответникът „Дели-99” ЕООД гр. Елхово, ул.„Победа” №10, вх.Б, представлявано от
управителя Н.З., с ЕИК 128057517, дължи на ищеца сумата 600 лева –
възнаграждение по чл.10, ал.1 от консултантски договор от 12.10.2011г., сключен
между „Дели-99”ЕООД и дружеството „ДСК Бул-Проджет”ООД гр.София, което
дружество е цедирало вземането си за възнаграждение по консултантския договор в
полза на „Макроадванс” АД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №213/2015г. по описа на ЕРС.
В останалата му част, като необжалвано, решенито на
ЕРС е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Макроадванс”АД, с посочени по-горе данни за седалище,
адрес на управление, представител и ЕИК, да заплати на „Дели-99” ЕООД, с
посочени по-горе данни за седалище, адрес на управление, представител и ЕИК,
сумата общо 706,82лв. – разноските до пълния им размер, направени в заповедното
производство и в исковото производство пред първата и въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.