Решение по Гражданско дело 69/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13.04.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 15.03.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 69 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от М.З.М. ***, съд.адрес:*** 9, чрез адв.Т.П., БАК, срещу решение № 659 от 30.11.2015г. по гр.д.№ 1360/2015г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от М.З.М., ЕГН ********** ***, против Т.К.И., ЕГН ********** ***, иск с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането на ищеца за сумата от 900 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК № 626/08.05.2015 г. по ч.гр.д. № 993/2015 г. по описа на ЯРС.

Въззивникът обжалва решението изцяло. Счита, че съдът е допуснал грешка в анализа на събраните доказателства и така е постановил неправилмо решение. Излага съображения относно преценката на първостепенния съд на събраните свидетелски показания. Моли ЯОС да отмени решението на ЯРС изцяло като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправино прилагане на материалния закон и постанови ново, с което да уважи въззивната жалба. Моли да бъдат присъдени разноски по делото и за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от Т.К.И., чрез адв.Г.Х. ***. В отговора се излагат съображения за допустимост и неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и присъдени разноски за въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява адв.П., редовно упълномощена, която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява, за нея се явява упълномощения адв.Х., кото излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от извлечение от банкова сметка на „ЦКБ" АД - кл.Ямбол, на 27.12.2013г. М.З.М. е изтеглил касово от банковата си сметка сумата от 1000 лв., като операцията е регистрирана в 12:22:38 часа.

Пред ЯРС са разпитани двама свидетели на ищеца-въззивник и един свидетел на ответницата-въззиваема.

От показанията на свидетелката Христина Петрова се установява, че с ищеца живеят на съпружески начала, а с ответницата са приятели. След като починал съпруга на ответницата тя започнала често да се обажда на ищеца, т.к. не била финансово добре и свидетелката и ищецът започнали да й помагат с хранителни продукти, т.к. не й стигали парите. През 2013 г. преди Коледа Т.И. се обадила на М.М. и го помолила да й даде пари на заем, за да не й наложат запор на заплатата, т.к. не й достигали парите да заплати някакъв банков кредит. М. решил да помогне на ответницата и в ден след Коледа, но преди Нова година, тръгнал сутринта с автомобил, заедно със свидетелката и племенницата на свидетелката – Р. И. ***. Пътьом минали през с.Стара река, откъдето взели Т.И. и всички заедно отишли до гр.Я., където първо закусили в закусвалня „Нико" до магазин „Практико", а после отишли до центъра на гр.Ямбол, където М.М. паркирал автомобила и отишъл до банката, за да изтегли парите, а свидетелката, племенницата й и ответницата останали да го чакат в колата. След около 20-30 минути ищецът се върнал, влязъл в колата, преброил парите- 900 лв. и ги дал на ръка на ответницата И.. При вземането на парите ответницата обещала, че ще ги върне през месец януари 2014 г. или най-късно през месец февруари 2014 година. За дадения заем ответницата искала да напише разписка на ищеца, но не знаела какво да напише и последният не пожелал такава, т.к. били приятели. Предаването на парите от ищеца на ответницата било станало преди обяда, но точен час свидетелката не помни. След като минал месец февруари 2014 година, през месец март М.М. започнал да звъни по телефона на Т.И., за да иска да му върне заема, но тя му казвала, че все още не е готова да го върне. След известно време М. пак звънял на ответницата по телефона, за да си иска парите, но Т.И. вече не си вдигала телефона. И до момента ответницата не била върнала дадените й в заем пари. Според свидетелката тя и ищецът не са имали конфликт с Т.И. по повод на бус.

От показанията на свидетелката Р. И. се установява, че познава страните по делото и знае, че между тях има спор за пари, т.к. Т. имала да дава на М. пари, които той й бил дал на заем. Свидетелката посочва, че е присъствала при предаването на парите от ищеца в заем на ответницата, като това се било случило между Коледа и Нова година през 2013 година. Свидетелката живеела на село и една сутрин леля й Х. й казала, че трябва да отидат до гр.Ямбол. Тръгнали заедно с Х.и М. като първо отишли до с.Стара река, откъдето взели Т.И., а после заедно четиримата отишли в гр.Ямбол. След това всички заедно отишли до центъра на града, където свидетелката, леля й и ответницата останали в автомобила, а М. отишъл до банката да изтегли пари. Върнал се след около 20-30 минути и дал на ответницата парите. Свидетелката и ответницата-въззиваема седели на задната седалка в колата и след като последната взела парите ги преброила и те били 900 лв. След като взела парите Т.И. обещала на М.М., че ще му ги върне след около два-три месеца, след което слязла от колата и си тръгнала. Докато били в колата станало на въпрос Т. да подпише документ, че е вземала сумата, но М. не пожелал, т.к. били семейни приятели и се познавали. След това М. си бил търсил парите, но ответницата не му ги била върнала. Предаването на сумата в заем станало преди обяд.

От показанията на свидетелката на ответницата П. С. се установява, че познава Т.И. откакто починал нейният съпруг, от месец май 2013 година, откогато били станали приятелки. От Т.И. свидетелката знаела, че ответницата има спор с някакви нейни познати, които твърдели, че са ù давали някакви пари, но Т. категорично била твърдяла, че не била вземала такъв заем. По повод на спора тя била споделяла на свидетелката, че след като мъжът ù починал тези нейни познати я притискали да купят някакъв микробус на много ниска цена спрямо продажната му цена, но понеже тя не се била съгласила на тази сделка били обидени и оттогава започнали да я изнудват за тези пари, които били 1000 или 900 лв. Свидетелката С. посочва, че на 24-ти, 25-ти и 26-ти декември 2013 г. заедно със съпруга си била на почивка в гр.Х. и имали уговорка с ответницата да ù донесе вода, поради което след като се прибрала от почивката на 27-ми декември се обадила по телефона на Т.И.. Обаждането било направено преди обяд, в сутрешните часове, при което ответницата й казала, че е на работа и двете се разбрали след като приключи работа Т. да отиде до тях, за да си вземе водата и да направят уговорка за нова година.На същия ден свидетелката и ответницата се видели привечер и се уговорили за празника. По него време Т.И. работела във „Винпром”, който се намирал в индустриалната зона на гр.Ямбол.

Въз основа на установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение. По същество, жалбата е основателна.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на заявителя по чл.410 от ГПК срещу длъжника, срещу който е издадена заповедта за изпълнение. Искът е установителен.

По заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на заявител М.З.М. ЯРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 626 по чл.410 от ГПК от 08.05.2015г. по ч.гр.д.№ 993/2015г., с която е разпоредено длъжникът Т.К.И. да заплати на заявителя сумата 900лв. произтичаща от устен договор за заем на 30.12.2013г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото 325лв., от които 25лв. внесена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника против заповедта за изпълнение и с разпореждане ЯРС е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок ищецът-въззивник е предявил настоящия иск като е уточнил датата на сключване на договора за паричен заем – 27.12.2013г. Искът е допустим. Посочването на 27.12.2013г. за дата на сключване на договора се приема от съда като уточняване на обстоятелство по иска, което не води до друг иск.

Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, неформален, за действителността му е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е предал на заемателя паричната сума. От събраните по делото доказателства въззивният съд приема за доказано, че на 27.12.2013г. М.М. и Т.И. са сключили устен договор за заем на 900лв, по силата на който ищецът-въззивник е предал на въззиваемата-ответник парична сума в размер на 900лв. Посоченото от ЯРС като несъответствие относно момента на сключване на договора, предвид показания час в извлечението от банковата сметка на въззивника 12.22ч. и показанията на свидетелките, че парите са били предадени преди обед, не води ЯОС до извод, че договор за заем на сумата 900лв. изобщо не е бил сключен. Последователни, непротиворечиви и преки са показанията на свидетелите Х. П. и Р. И., от които се установяват съществени елементи от договора – предаването на парите на въззиваемата и уговарянето на срок за връщането им, на което и двете са непосредствени преки свидетели. От друга страна показанията на свидетелката П. С. не са от нейни лични преки впечатления, а от разказаното ù от ответницата. В този смисъл възраженията на въззивника, че ЯРС неправилно не е кредитирал свидетелските показания ищцовите свидетели е основателно. ЯОС намира, че по делото е доказано наличието на заемно правоотношение между страните. По делото няма доказателства за изпълнението на това задължение от страна на ответника-въззиваем. ЯОС намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан. С оглед изложеното въззивната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да се отмени като въззивният съд постанови друго, с което да уважи установителния иск

Предвид изхода на делото, претенцията на въззивника за разноски е основателна, а тази на въззиваемата е неоснователна. С окончателния си съдебен акт въззивният съд се произнася по разноските като следва да осъди въззиваемата да заплати на въззивника сторените от него разноски по заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, съгласно т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение № 659 от 30.11.2015г. по гр.д.№ 1360/2015г. по описа на ЯРС и вместо това постанови:

Приема за установено, на основание чл.422 от ГПК, че съществува вземането на М.З.М. с ЕГН ********** ***, срещу Т.К.И. с ЕГН ********** ***, за сумата 900лв. - по договор за заем на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 626 по чл.410 от ГПК от 08.05.2015г. по ч.гр.д.№ 993/2015г. по описа на ЯРС.

Осъжда Т.К.И., ЕГН ********** *** да заплати на М.З.М., ЕГН ********** ***, сумата 675лв. разноски по делото по заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.