Р Е Ш Е Н И Е

 

                               14.04.2016 год.         гр.Ямбол

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         VІІ-ми граждански състав

на       30    март     2016  година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА СТОЕВА

 

секретар    П. У.

прокурор   Т. С.

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

гражданско дело №  392 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:        

 

Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.

Образувано по искова молба на Ямболска окръжна прокуратура против С.Д.К. ***, с която се иска поставяне на последната под пълно запрещение. Ищецът сочи, че ответницата е с диагноза „Деменция – оглупяване – упадък на умствено паметовата дейност”, която е с напредващ ход. Съпругът на ответницата е починал през 2015 г., а синът й е настанен на принудително лечение, поради което за нея няма кой да полага грижи, а тя има постоянна необходимост от такива и от някой, който да организира ежедневието й. Предвид заболяването и здравословното й състояние, към момента ответницата не може сама да се грижи за себе си и за своите работи, както и да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, което налага поставянето й под пълно запрещение.

В о.с.з. иска се поддържа на основанията, на които е предявен.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е упражнила процесуалното си право на отговор, не е взела становище по предявения иск, предвид на което е изгубила възможността да стори това по-късно.

В о.с.з. ответницата се явява лично, като чрез пълномощника си адв.П. от ЯАК не оспорва факта на заболяването си и на необходимостта в тази връзка от непрекъснати грижи и от някой, който да организира ежедневието й. Моли за уважаване на предявения иск, като в тази връзка бъде извършена и преценка дали не следва ответницата да бъде настанена в социално заведение.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд намира за установено следното от фактическа страна:

От приложен по делото Акт за раждане №**** г. се установява, че ответницата С.Д.К. е родена на *** г., т.е. към момента е пълнолетна.

От представените по делото и приложени към преписка №326000-12004/26.08.2015 г. на ОД на МВР – Ямбол писмени документи се установява, че преписката е образувана по подаден от Кмета на Община гр.Стралджа сигнал с искане за поставяне под запрещение на С.Д.К. ***. В хода на разпоредената по повод сигнала проверка се установило, че К. живее сама, никой от роднините й не желае да полага грижи за нея, а тя има постоянна необходимост от такива и от някой, който да организира ежедневието й. Установено е също така, че съпругът на К. е починал на 09.07.2015 г., а синът й е настанен на принудително лечение в ДПБ – гр.Раднево. От приложената към преписката медицинска справка от 21.10.2015 г., изготвена от д-р Л.Д. – началник Отделение по психиатрия при МБАЛ – Ямбол се установява, че С.Д.К. не се води на отчет в психиатричен кабинет в гр.Ямбол, не е настанявана в психиатрични заведения доброволно или по реда на Закона за здравето. К. страда от „Деменция – оглупяване – упадък на умствено паметовата дейност”, настъпила след предшестващо нормално интелектуално развитие на личността. Деменцията е с напредващ ход, т.е. оглупяването непрекъснато се задълбочава, поради което К. има постоянна необходимост от грижи и организиране на ежедневието, тъй като е неспособна сама да се грижи за себе си и за своите работи, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобила.

Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответницата С.Д.К., който се проведе в съдебната зала. При разпита на К. се осъществи контакт с нея на елементарно ниво – отговаря на въпроси, свързани с минали събития, но е абсолютно неориентирана за настоящето. Не знае на колко години е и къде живее, не може да посочи настоящата дата и година, както и да отговори на по-сложни въпроси. На въпроси свързани с близките й – съпруг и деца, отговаря неадекватно.

По делото се събраха гласни доказателства В показанията си св.М.  Т. заяви, че познава С.К., която й била учителка по руски език. Като зам.кмет на Община Стралджа в предишния мандат се заела със случая  на С.К.. От П.В. разбрала, че е видяла С. в положение, в което не е свикнала да я вижда – неадекватна, неспособна да се ориентира и в невъзможност да се грижи за себе си. Като зам.кмет свидетелката предприела мерки за помощ, като първо призовали фирма от гр.Сливен да се занимае с обезпаразитяване на жилището й, което се наложило тъй като имало много бълхи, след това подготвила документи за доставяне на храна на жената, разговаряла и с нейните близки – племенници, които отказали да се занимават с нея. Тогава потърсила Д. Д. от с.С., който също е неин племенник. След като свършила изброените неща, свидетелката написала докладна записка до прокуратурата за назначаване на попечителски съвет на С.К.. Сочи, че в момента С. живее сама в дома си в гр.С., като никой не се грижи за нея от близките й. Заявява, че С. има син В., който не живее в гр.Ст., а е настанен за лечение в ДПБ – гр.Раднево.

Св. П.В.  също познава С., като учителка и на двете й деца. Съпруга й, който починал миналата година също бил учител.  Сочи, че като ходила на гости при съседката на С. - Г. е виждала С. на улицата по комбинезон, в бълхи цялата, като с вода от чешмата се опитвала да събори бълхите. Свидетелката попитала за мъжа й, на което С. отговорила, че е на работа, а той всъщност е починал.  На въпрос за сина й отговорила, че работи в градината, а той всъщност е в Раднево. За видяното свидетелката уведомила зам.кмета Т., която завила, че ще се опита да помогне. След това уведомила и социалните служби. Посочва, че след като получила призовката за делото, пак ходила при Г., която в момента се грижи за С.. Влезли в къщата на С. и видели, че тя стои на леглото в неадекватно състояние, всичките стаи бяха пълни с цигани, а тя не разбирала какво става и какво вършат тези цигани, които според свидетелката били в дома на С., за да крадат. Сочи, че за С. никой не се грижи освен братовия й син Д. и майка му, които идват от време на време, защото не живеят в Стралджа. И съседката Г. от време на време се грижи за С.. Според свидетелката С. трябва да бъде настанена в социален дом, тъй като е невъзможно да се грижи сама за себе си.

Св. Д. Д. – племенник на С., заявява че в момента той полага грижи за С., тъй като другите й племенници, които живеят в гр.Стралджа отказали. Според свидетеля С. не е добре - не го познава като ходи при нея, неадекватна е, не може да се грижи сама за себе си в състоянието, в което се намира в момента. В къщата й в гр.Стралджа живее съвсем сама, къщата е разхвърляна. Помага й съседката й Г., с която свидетеля поддържал връзка, тъй като не живее в града. С. има син, който в момента е в Раднево, а мъжа й починал на 09.07.2015 г.

В заключението на вещото лице д-р Л.Д. по назначената по делото съдебнопсихиатричната експертиза се сочи следното: С.Д.К. към момента боледува от „глобарна деменция – оглупяване – упадък на умствено паметовата дейност”. Деменцията е придобито слабоумие след предшестващо нормално интелектуално развитие на личността. Деменцията се дължи на органични увреждания на мозъка – в случая съдови увреждания. С напредване на възрастта, бавно и постепенно при нея настъпват паметови нарушения, които първоначално затрудняват ежедневието. Според в.л. от 2013 г. К. е с напълно неподредено поведение, неориентирана за обичайните неща от живота, не познава близките си, сама не може да домакинства, не може да организира ежедневието си до пълна невъзможност да се грижи за себе си. Към момента тя не може да се ориентира в елементарна житейска обстановка, самостоятелно не може да се грижи за себе си, не може нито да се къпе, нито да готви, нито да подреди къщата си. Единствено може само да се нахрани, ако някой й донесе храна. Тя не може да се грижи нито за интересите си, нито дори за това, което е придобила и което има в момента. Това състояние е единствено и само с напредващ ход, т.е. оглупяването непрекъснато се задълбочава. Предвид на това, че нейното състояние вече е значимо, или със значимо нарушение на когнитивни и паметови функции, не може да има обратно развитие, нито състояние на подобрение в протичането на нейното заболяване, независимо от медикаментозата. С течение на времето заболяването ще прогресира към влошаване на състоянието. Ответницата в момента се нуждае някой да й организира ежедневието, като с течение на времето нуждата й от подкрепа ще става все по-значителна. Тя има постоянна нужда от грижа за нея, контрол, надзор и организиране на ежедневието й. Това може да бъде грижа на близки хора или едно институционално обгрижване. Това заболяване е свързано с органични изменения на мозъка и с промяна на личността - дементен синдром или деменция, в зависимост от класификацията. В заключение  вещото лице заявява, че С.К., предвид наличното й състояние е неспособна сама да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособна е сама да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобила. В с.з. вещото лице поддържа даденото заключение.

При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го намери за основателен.

Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното наличие на двата критерия - медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата страда от „Глобарна деменция – оглупяване – упадък на умствено паметовата дейност”. Така описаното заболяване е тежко и необратимо по своя характер, поради което липсва каквато и да е психична годност, т.е. налице е медицинският критерий - наличие на слабоумие. Това се установява, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от заключението на назначената по делото съдебнопсихиатричната експертиза. Деменцията при ответницата се дължи на органични увреждания на мозъка. Според вещото лице - психиатър деменцията като състояние има напредващ ход, т.е. оглупяването непрекъснато се задълбочава, поради което К. има нужда от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието от страна на близките. Така описаното заболяване е тежко и липсва каквато и да е психична годност, поради тежестта на "слабоумието", т.е. налице е медицинският критерий - наличие на слабоумие. Това се установява, както от личния разпит на ответниците, така и от показанията на разпитаните свидетели. От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в тази насока, че ответницата К. не може сама да извършва действия, свързани с обслужването й в ежедневието и е изцяло зависима от грижите на близките си. При това положение, предвид тежката диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към постъпките, както и непрекъснатият ход на протичане на заболяването дават основание за доказаност и на юридическия критерий - невъзможност за ответницата да се грижи за своите работи, поради слабоумие, тъй като тя не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да защитава своите интереси, тъй като изцяло са засегнати критериите за дееспособност.

С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно запрещение.

По въпроса за сторените в производството разноски настоящия съд намери следното: От една страна с оглед особените правила на чл.336 и сл. ГПК – разноските в производство за поставяне под запрещение са за сметка на ищеца. От друга страна ищецът в настоящото производство - ЯОП е освободен от такси и разноски на основание разпоредбата на чл.83, ал.1, т.3 ГПК. При това положение направените по делото разноски следва да останат в тежест на Държавата.

Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С.Д.К. с ЕГН **********,живуща в гр. С..

                         

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община-гр.Стралджа за учредяване на настойничество на лицето.

 

                                                        

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: