Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
26.04.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно
заседание на 12.04.2016 година,
в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
Секретар П.У.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.И.Б. и П.П.Б.,***,
подадена от пълномощника им адв.К., против Решение №394/25.06.2015г. на Ямболски райнен съд,
постановено по гр.д.№1310/2014г., с което
е уважен предявеният от К.К. иск по чл.26,ал.1,предл. първо ЗЗД и е прогласен
за частично нищожен сключеният между Областен
управител на област Ямбол като продавач и П.Б. като купувач, договор от
18.09.2008г. за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост,
представляващ подробно индивидуализиран поземлен имот по картата на
възстановената собственост на землището на с.Овчи кладенец, целият имот с площ
от 4031 кв.м., отреден за „Склад и технически пункт” от обект „Стопански двор”
с.Овчи кладенец, в частта му досежно 410 кв.м., представляващи прилежаща площ
към собствената на К.К. сграда № 2 – КПП с битовка със застроена площ от 92 кв.м.,
които 410 кв.м. са нанесени на скица № 1 към заключение на вещото лице инж.В.Филчева,
съставляваща неразделна част от решението.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението
на първата инстанция, поради нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. На първо място се сочи, че решението е постановено в
нарушение на правото на защита на въззивника П.Б., който не бил призован за
нито едно съдебно заседание след връщане на делото на ЯРС, като призоваването е
следвало да бъде извършено на посочения от страната съдебен адрес. Според
въззивниците, съдът се произнесъл по непредявен конститутивен иск по чл.26,
ал.1 ЗЗД и по отношение на площ от 410 кв.м., в какъвто размер ищецът не е
заявил искане. Твърдението в жалбата е, че предмет на делото са няколко
противоречащи си искове, включително такива, които не са вписани, а съдът постановил обжалваното решение по
нередовна искова молба. На следващо място въззивниците изтъкват, че районният
съд не се произнесъл по нито едно от възраженията им, включително по тези, че
ищецът е придобил собствената си постройка след сключване на процесния договор
и че К.К. не е установил към кой момент е възникнала законността на
съществуването на имота му. Към оплакването за нарушение на материалния закон
въззивниците Б. поддържат, че не е налице противоречие със ЗДС и ППЗДС, тъй
като по делото не е установено, че имотът е поделяем. По тези съображения молят
за отмяна изцяло на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на
ново от окръжния съд, с което искът да бъде отхвърлен като недопустим или като
неоснователен, с присъждане на направените по делото разноски.
От въззиваемите страни отговор на въззивната жалба е депозирал К.К., който, излагайки доводи по същество, счита жалбата за неоснователна.
В о.с.з. въззивниците не се явяват и не
се представляват, а чрез адв.К. депозират писмена молба, с която заявяват, че
поддържат писменото си заявление от 05.10.2015г. и молят за уважаване на
въззивната жалба.
Въззиваемият Кр.К. се явява лично
и пледира за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС.
Областният управител на област
Ямбол, също въззиваема страна, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск по чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД, предявен от ищеца К.Д.К. *** против
ответниците – необходими другари Областен управител на област Ямбол, П.П.Б. ***
и съпругата му Й.И.Б. *** (последната конституирана в процеса след
постановяване на Решение №371/04.02.2013г. на ВКС по гр.д. №962/2012г., ІІІ
г.о., с което на основание чл.304 ГПК е отменено решението по делото на
въззивната инстанция, поради неучастие на необходим другар). С исковата си
молба, молба-уточнение към нея от 21.07.2010г., заявление вх. №4229/ 08.11.2011г.,
депозирано пред въззивната инстанция и молба-уточнение от 20.10.2014г.,
подадена пред ЯРС при новото разглеждане на делото, ищецът е поискал да се
прогласи по отношение на ответниците частичната нищожност на договор №ДС13/006
от 18.09.2008г., сключен между областния управител на област Ямбол и П.Б.,
поради противоречието на договора със закона – чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, чл.44, ал.2
от ЗДС, чл.84 и чл.85 от ППЗДС. Твърденията на ищеца са, че с договора от
18.09.2008г. ответникът П.Б. е закупил от областния управител собствеността на
целия поземлен имот №117014 по картата на възстановената собственост на
землището на с.Овчи кладенец, обл. Ямбол, който имот е с площ от 4 031
кв.м., в която площ се включва и площта, върху която е построена сградата – КПП
с битовка, собственост на ищеца К.К.. Същият счита, че договорът, в частта му,
с която е извършено прехвърляне и на прилежащата площ към собствената му сграда,
е сключен в нарушение на закона, тъй като той има правото да изкупи тази
прилежаща площ.
В срока по чл.131 ГПК писмени
отговори на исковата молба са депозирали само ответниците П. и Й. Б., които са
оспорили иска изцяло. Ответникът П.Б. е възразил, че искът е предявен при липса
на правен интерес у ищеца, а по същество, че процесният договор не е сключен в
нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. Ответницата Б. е поддържала,
че към датата на сключване на процесния договор ищецът не е бил собственик на
сграда, построена в поземления имот; че закупената сграда не е и съществувала
към 27.11.2008г., тъй като не е била нанесена в скица №46745/09.05.2008г.; че
сградата на ищеца, с оглед отстоянията й до границите на имота, не дава
възможност за определяне на прилежащия терен с размери на самостоятелен парцел.
От фактическа страна по делото е
установено и не се спори, че на основание постановление за възлагане на
недвижим имот от 17.03.2008г., издадено от публичен изпълнител при АДВ, вписано
на 22.08.2008г., ответникът П. Б. е придобил в режим на СИО със съпругата си Й.Б.
недвижим имот – сграда №1 – Метален
навес, сега Склад за зърно, в парцел ХІV, със застроена площ от 672 кв.м., в Стопански
двор на с.Овчи кладенец, обл.Ямбол. След закупуване на сградата ответникът Б. е
подал заявление до областния управител на област Ямбол за закупуване на
прилежащия й терен по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.45а от
ППЗСПЗЗ. По подаденото заявление се е развила административна процедура, като
със заповед №ДС04/0103/29.08.2008г. на областния управител, П.Б. е определен за
купувач на недвижимия имот – частна държавна собственост, актуван с АДС
№2261/30.09.2005г., представляващ поземлен имот №117014 по картата на
възстановената собственост на землището на с. Овчи кладенец, област Ямбол, с
площ от 4 031 кв.м., отреден за „Склад за технически пункт” от обект „Стопански
двор” с. Овчи кладенец, с конкретно посочени граници. Заповедта е издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗДС и чл.84 и чл.85, ал.1 от ППЗДС, като въз основа на
нея е сключен процесния договор за продажба от 18.09.2008г., с който областният
управител е продал на ответника П. Б. целия посочен в заповедта поземлен имот. Цената
за имота е била платена изцяло от купувача, на когото имотът е предаден с
протокол от 18.09.2008г. Със заповед от 07.10.2008г. на областния управител
имотът е бил отписан от актовите книги за недвижимите имоти – частна държавна
собственост, а договорът за продажба е вписан в Агенцията по вписванията на
24.10.2008г.
Установено е, че с постановление
за възлагане на недвижим имот №3254/ 2007/000373 от 27.11.2008г. на публичен
изпълнител при АДВ – РД – Бургас, на ищеца К.К. е възложен недвижим имот № 2 –
КПП с битовка, находящ се в парцел ХІV – ЗП, 86 кв.м, от 1980г., източно от
южен портал в парцел ХІV по парцеларния план на Стопански двор – с.Овчи кладенец,
обл. Ямбол, представляващ масивна монолитна сграда, две помещения, едното от
които с канал за ремонт на автомобили, тухлени стени и стъклопрофилит, покрив
плоча с изолация, в добро към задоволително състояние, който недвижим имот е
собственост на длъжника по изпълнението Кооперация „Овчарица”. От страна на К.
също е подадено заявление от 23.01.2009г. до областния управител за закупуване
на прилежащия терен към сградата КПП с битовка. По делото липсват данни за
произнасянето на областния управител по искането на К. К. за закупуване на
терена. Установено е, че К. е оспорил пред административния съд заповедта на
областния управител, с която ответникът П.Б. е определен за купувач на целия
недвижим имот – ПИ № 117014. Заповедта е обжалвана като незаконосъобразна и
като нищожна, но с влезлите в сила определения на АС – Ямбол, постановени
съответно по адм.дело №69/2009г. и адм.дело № 164/ 2015г., двете по описа на
ЯАС, жалбите на К.К. са оставени без разглеждане като процесуално недопустими.
Видно е от представените по
делото скици - №Ф47399/29.11.2008г. и № К47755/ 21.06.2010г., закупената от
ищеца К. сграда № 2 – КПП с битовка, построена в имот №117014 по КВС, е
нанесена като съществуваща в поземления имот. В административната преписка пред
областния управител на област Ямбол, ответникът П.Б. е представил скица №
Ф46775/ 09.05.2008г., съставена от „Геострой-инженеринг” ЕООД гр.Ямбол, без
заверка от ОД„ЗГ”– Ямбол, в която скица сградата на кооперация „Овчарица”,
закупена по-късно от К.К., не е нанесена. Независимо от това, в
административната преписка се съдържа писмо от 02.06.2008г. на директора на ОД
„ЗГ” – Ямбол до областния управител, с което писмо са изпратени протокол от
20.09.1994г. на комисия по чл.45,ал.3 от ППЗСПЗЗ за приемане на нормативно
определения размер на прилежащите площи към сгради и съоръжения по парцеларния
план на стопанския двор на с.Овчи кладенец и скица от 02.06.2008г. от
парцеларния план, в която постройката, закупена по-късно от ищеца е нанесена
като съществуваща към 1992г. Директорът на ОД „ЗГ” – Ямбол е приложил и
удостоверение за идентичност от 02.06.2008г., видно от което парцел ХІV от
парцеларния план на Стопански двор на с.Овчи кладенец, е идентичен с поземлен
имот № 117014 по КВС на землището на с.Овчи кладенец, община „Тунджа”.
От заключението на вещото лице –
инж. Ф., изготвило съдебно-техническата
експертиза по делото след връщането му за разглеждане от ЯРС, също се
установява, че съгласно приетия протокол от 20.09.1994г. и одобрения парцеларен
план на Стопанския двор на с.Овчи лладенец, в парцел ХІV – Склад и технически
пункт с площ от 4 031 кв.м., е нанесена сградата на ищеца - № 2 КПП като
масивна стопанска (МС). Вещото лице е констатирало, че и в картата на
възстановената собственост на землището на с.Овчи кладенец в ПИ №117014 е
нанесена въпросната сграда № 2 – КПП, като единствено няма данни в кой точно
момент са нанесени сградите в ПИ № 117014.
С изготвените основно и
допълнително заключение експертът инж.Ф. е определил и
прилежащата площ към закупената от ищеца К. сграда – в размер на 410 кв.м.
Вещото лице е обосновало изчисленията си за тази прилежаща площ, като е
съобразило застроената площ на сградата (92 кв.м.), определена съгласно
т.2.1.4„б” и т.2.2.2 от заповед №РД-46-995/22.08.2003г. на МЗГ и заповед
№РД-46-455/22.08.2003г. на МРРБ относно сгради, за които няма технологични
изисквания за отглеждане на животни в открити дворове, както и за други
селскостопански сгради. Вещото лице е посочило, че съгласно тези нормативни
актове, прилежащата площ е в размер на застроената площ, увеличена три пъти,
или 276 кв.м. Тази площ от 276 кв.м. експертът е увеличил до 410 кв.м. общо,
при приложение на чл.75, ал.1 от Наредба № 7/2004г. за правила и нормативи за
устройство на отделни видове територии и устройствени зони, на чл.35, ал.2 от
ЗУТ, според който разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници не
може да бъде по-малко от 3 метра и при приложението на чл.27,ал.5 от Наредба
№Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване
на безопасност при пожар, изискващ пожарен път с широчина най-малко 3.5 метра.
Вещото лице инж.Ф. е обяснило, че е определило
вътрешните граници на терена на 4 метра от сградата, при което прилежащата площ
на имота е именно от 410 кв.м. и тази площ е достатъчна, за да се оформи нов
имот, който съгласно изискванията на ЗУТ да бъде обособен като самостоятелен
УПИ при промяна на парцел ХІV.
При тази фактическа обстановка, с
обжалваното решение ЯРС е прогласил процесния договор за частично нищожен на
основание чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД, тъй като е приел, че е нарушена разпоредбата
на чл.44, ал.2 ЗДС (редакция ДВ бр.42/2005г.), във вр. с чл.85, ал.2 от ППЗДС. Според
съда, в случая областният управител е бездействал и е нарушил разпоредбата на
чл.85, ал.2 от ППЗДС, към която препраща чл.44, ал.2 от ЗДС, тъй като от
заключението на вещото лице инж. Ф. е установено, че от
прилежащата площ към сградата на ищеца К.К. може да се обособи самостоятелен
имот, т.е. че продаденият с процесния договор имот е поделяем и поради това
областният управител е бил длъжен първо да предприеме действия по разделянето
му, както урежда нормата на чл.85, ал.2 от ППЗДС.
Решението на първата инстанция е
валидно, допустимо и правилно.
При постановяване на решението районният
съд не е нарушил материалния закон – чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 44, ал.2 ЗДС и
чл. 85, ал.2 от ППЗДС. Основанието за нищожност на сделките по чл.26, ал.1,
изр.1 ЗЗД – противоречие на закона, представлява несъобразяване с предписанията
на императивни правни разпоредби. При сключване на сделките следва да се
съблюдават всички императивни правни норми, които са свързани с тях, като за
нищожността поради противоречие със закона е достатъчно обективното им
несъответствие с повелителна правна норма или с правен принцип.
В случая за сключената между
ответниците областен управител на област Ямбол и П.Б. сделка – договора от
18.09.2008г., относими са действалите към този момент разпоредби на Закона за
държавната собственост и Правилника за неговото прилагане. Продажбата на
държавни имоти – частна държавна собственост е регламентирана в чл.44 от ЗДС –
редакция ДВ бр.32/12.04.2005г. Според ал.1 на нормата, продажбата се извършва
от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг
при условия и по ред, определени с правилника. При продажбата на земя – частна
държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена
сграда, изградена върху нея, същата се извършва от областния управител по местонахождението
на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника – ал.2 на чл.44
от ЗДС. Детайлно, редът за продажбата на държавна земя, върху която е изградена
законно сграда на друго лице е записан в чл.84 и чл.85 от ППЗДС. Лицата, притежаващи
собственост върху сградата, изградена върху земята – частна държавна
собственост, подават молба до областния управител, към която прилагат
посочените в чл.84 от ППЗДС документи. Въз основа на представените документи,
областният управител издава заповед, в която определя купувача, имота, който се
прехвърля, цената и дължимите данъци, такси и режийни разноски – чл.85, ал.1 от
ППЗДС. Когато имотът, върху който е изградена сградата е поделяем, областният
управител предприема необходимите действия за разделянето на имота и може да
извърши продажбата по чл.84, ал.1 ППЗДС, само след като имотът бъде разделен с
влязъл в сила подробен устройствен план – чл.85, ал.2 от ППЗДС. От уредбата на
чл.44, ал.2 ЗДС и чл.85 ал.2 ППЗДС
следва, че когато в един имот – частна държавна собственост има сгради,
собственост на различни лица, всеки от тях има право да изкупи тази част от
имота, която принадлежи към собствената му сграда, като задължение на областния
управител е да предприеме действията по разделянето на имота, които действия
предхождат продажбата.
По делото е безспорно установено,
че в разглеждания случай областният управител на област Ямбол не е изследвал
поделяемостта на поземления имот №117014 по КВС на землището на с.Овчи кладенец
и не е била проведена процедура по разделяне на имота с влязъл в сила ПУП,
което е в нарушение на чл.85, ал.2 от ППЗДС, предвид безспорно установения факт
от вещото лице инж. Ф., че имотът е поделяем и
от него може да се обособи УПИ с площ от 410 кв.м. – прилежащата площ към сградата
на ищеца. Нормата на чл.85, ал.2 от ППЗДС е императивна, а сключеният договор
между областния управител и ответника П.Б. е в нарушение на тази норма, тъй
като е извършена продажба за целия поземлен имот, без разделянето му. Това е в
нарушение и на нормата на чл.44, ал.2 от ЗДС, тъй като ответникът Б. е закупил
земя, явяваща се прилежаща площ на чужд имот – този на ищеца К.К., който има
правото да изкупи прилежащата площ като собственик на постройката. По
изложените съображения, в частта за прилежащата площ от 410 кв.м. към сградата
на ищеца, продажбата е нищожна, поради което правилно с обжалваното решение на
ЯРС е уважен иска по чл.26, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно се твърди от
въззивниците Б. в жабата им, че сградата на ищеца не е съществувала към момента
на закупуването й от него – 27.11.2008г., тъй като не е била нанесена на
скицата от 09.05.2008г., която скица П.Б. е представил по административната
преписка на областния управител. От една страна, по делото е безспорно установено
от заключението на вещото лице инж. Ф., което въззивният съд
кредитира изцяло, че закупената от ищеца К. сграда №2 – КПП с битовка е била
нанесена още към 1994г. в одобрения парцеларен план на Стопански двор – с. Овчи
Кладенец, а също и в КВС на землището на с.Овчи кладенец. От друга страна, по
административната преписка пред областния управител също е била приложена скица
от ОД„ЗГ” – Ямбол по парцеларния план на стопанския двор на с.Овчи кладенец –
актуална към 02.06.2008г., на която скица сградата КПП – битовка е отразена,
докато скицата, представена от заявителя Б. ***. При тези данни по
административната преписка за съществуване и на друга сграда в поземления имот,
която не е собственост на П.Б., областният управител е бил длъжен да проведе
процедурата по разделяне на имота съгласно изискването на чл.85, ал.2 от ППЗДС,
което в случая не е сторено.
Неоснователно е и оплакването на
въззивниците за недопустимост на първоинстанционното решение, поради това, че е
постановено по нередовна искова молба, по непредявен конститутивен иск и по
искане на ищеца относно прилежащата площ към сградата му, каквото искане К.К.
не е заявил. Действително, исковата молба многократно е оставяна без движение
(и от районния съд, и от окръжния съд при първоначалното разглеждане на
делото), с давани указания за
изправянето й, но с молбите-уточнения ищецът е изправил констатираните
нередовности на исковата молба, а с последната уточнителна молба от
20.10.2014г. ясно е заявил, че предявява една претенция по чл.26, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено по отношение на конституираните ответници, че
договорът от 18.09.2008г. е нищожен в частта, касаеща прилежащата територия към
собствената му сграда – КПП с битовка. С оглед на това, районният съд правилно се
е произнесъл със съдебния си акт по съществото на спора, тъй като е бил сезиран
с редовна искова молба, като по този начин е изпълнил и задължителните указания
на въззивната инстанция, дадени му с Определение №25/14.01.2015г. по ч.гр.д. №
440/2014г. по описа на ЯОС.
Съгласно диспозитива на
обжалваното решение, съдът се е произнесъл именно по предявения установителен
иск за частичната нищожност на договора за продажба от 18.09.2008г., а не по
иск за упражняване на потестативно право по съдебен ред, както неправилно се
поддържа в жалбата.
Като неоснователно се прецени
твърдението на въззивниците, че районният съд е постановил решение „плюс
петитум”, прогласявайки нищожността на процесния договор за частта относно
прилежащата площ от 410кв.м., каквото искане ищецът не е заявил. С последната
уточнителна молба от 20.10.2014г. ищецът К.К. не е посочил точния размер на
прилежащата площ към сградата му, като същата площ е предмет на установяване по
делото посредством съдебната експертиза. Възприемайки заключението на вещото
лице за размера на прилежащата площ към сградата на ищеца и като е приел, че поради
нарушение на императивната правна норма на чл.85, ал.2 от ППЗДС договорът за
продажба е нищожен в частта за тази площ от целия поземлен имот, ЯРС не се е
произнесъл по искане, с което не е сезиран.
ЯОС намира, че
първоинстанционното решение не е и недопустимо, като постановено по иск, който
да е недопустим. Налице е правен интерес за К.К. да бъде прогласена частичната
нищожност поради нарушаване на закона на договора от 18.09.2008г., тъй като
установителният иск по чл.26, ал.1 ЗЗД се основава на правото на ищеца да
закупи земята, представляваща прилежаща площ към собствената му сграда, която
площ незаконосъобразно е продадена със сключения между ответниците договор. При
наличния правен интерес у ищеца да установи действителното правно положение,
същият защитава придобивното си основание върху сградата и цели като краен
резултат връщане на частта от продадената земя на държавата, за да може да
упражни признатото му от сегадействащата норма на чл.84 ППЗДС право да закупи
от областния управител тази част от земята, която се явява прилежаща на
собствената му законно построена сграда и която част може да се обособи в
самостоятелен имот.
Неоснователно е също оплакването
на въззивниците за допуснати от районния съд нарушения на процесуалните
правила. Данните по делото опровергават твърдението на въззивника Б., че той не
е бил редовно призован за съдебните заседания при новото разглеждане на делото от
ЯРС. Първото по делото открито съдебно заседание пред районния съд е проведено
на 08.04.2015г., като за това заседание ответникът П.Б. е призован лично, видно
от намиращата се на л.54 от делото призовка. В същото заседание ответникът е
представляван от упълномощения от него адвокат – С. К., следователно не е
налице нарушение на правото на страната на участие и защита в процеса. При
отлагане на делото за следващите съдебни заседания, проведени на 20.05.2015г. и
на 17.06.2015г., ответникът Б. не е бил призоваван, но това е в съгласие с
нормата на чл.56, ал.2 ГПК, тъй като новите дати на съдебните заседания са
обявени от съда в съответното предходно съдебно заседание, а и адвокат К.
отново е представлявал ответника Б. в тези съдебни заседания.
Голословно е и оплакването, че районният
съд не се е произнесъл по възраженията на ответниците Б., сега въззивници. В
мотивите си към обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
закупената от К.К. сграда е съществувала както към момента на издаване на
възлагателното постановление на АДВ, така и към 02.06.2008г., съгласно скицата
по парцеларния план на стопанския двор на с.Овчи кладенец, изпратената от
ОД„ЗГ”– Ямбол на областния управител, в която скица сградата на ищеца е
нанесена. Налице са и формирани от съда изводи относно оспорената от
ответницата Б. скица от 29.11.2008г., както и относно направеното от тази
страна оспорване на постановлението за възлагане на АДВ, по силата на което
ищецът е придобил собствеността върху сградата – КПП с битовка.
В обобщение, неоснователни са
оплакванията на въззивниците за допуснати от районния съд нарушения на
материалния и на процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение. Същото
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №394/25.06.2015 г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д. № 1310/2014г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.