В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение

в открито съдебно заседание на 10.03.2016година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т.дело №58 по описа за 2015г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

ЯОС е сезиран с исковата молба на търговското дружество „Тих труд” ЕООД - гр.Ямбол, представлявано от управителя М.Й., с която против Р.М.А. *** са предявени в обективно кумулативно съединяване главен иск с правно основание чл.145 от ТЗ за заплащане на сумата 26 749,90лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцовото търговско дружество от А. в периода 2009г.-2014г. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 092,73лв. – мораторна лихва за забава върху главницата.

С главния иск е ангажирана договорната отговорност на ответницата за нанесени от нея вреди на ищцовото дружество в качеството й на управител на дружеството, които вреди са в общ размер от 26 749, 90 лв. и представляват сбор от следните суми: сумата 7942,70 лв. – платени от дружеството лихви върху главница от 19 356лв., представляваща дължим от дружеството данък върху добавената стойност за периода 2011г.- 2014г.; сумата 6 029,37лв. – платени лихви върху главница от 24 705лв., представляваща дължими от ищцовото дружество осигурителни вноски за периода 2011г. – 2014г.; сумата 1 641,53 лв. – платени лихви върху главница от 7 508 лв., съставляваща дължими от ищеца здравни осигуровки за периода 2011г. – 2014г.; сумата 8083,66 лв. – платени лихви върху главница от 29 435 лв., представляваща дължим от дружеството данък общ доход върху трудовите възнаграждения на наетите по трудов договор лица за периода 2009г. – 2014г. и сумата 3 052,64 лв. – платени лихви върху главница от 12 500лв., представляваща данък сгради и такса смет към Община – Ямбол, дължими от ищцовото дружество.

В исковата молба дружеството-ищец е изложило твърдения, че след прекратяването на правоотношението на ответницата А. като управител на дружеството, председателят на Сдружение „Съюз на глухите в България”, което сдружение е едноличният собственик на капитала на „Тих труд” ЕООД-Ямбол, е издал заповед за извършване на финансова инспекция на ЕООД-то за периода 01.07.2011г. – 31.01.2015г., в който период е и частта от него - от 01.07.2011г. до 01.12.2014г., в който дружеството е било управлявано и представлявано именно от ответницата А.. Ревизията приключила с доклад, чието заключение е, че в периода 2012г. – 2014г. по години дружеството е имало приходи от дейността си, но независимо от наличието на достатъчно финансови средства, според констатациите от ревизията, действащото чрез управителя си дружество не е изплащало редовно задълженията си към НАП и Община Ямбол, произтичащи от данъци, осигурителни и здравни вноски и такса смет. За да може да бъдат погасени тези задължения на „Тих труд” ЕООД, едноличният собственик на капитала взел решение за продажба на един дружествен имот, с част от продажната цена за който имот била платена на НАП сумата общо 66 733,98 лв. – ДДС, осигурителни вноски и здравни вноски, както и лихвите за забава върху тях, а на Община Ямбол била платена сумата общо 15 552,64 лв. – данък сгради и такса смет, ведно с лихвите за забава върху тези задължения. Отделно от това, на 03.02.2015г. дружеството заплатило в полза на НАП и сумата от 29 435лв. – данък общ доход, а върху сумата за този данък на 17.02.2015г. дружеството превело и лихви в размер на 8 083,66лв. Ищецът счита, че ответницата виновно му е причинила имуществена вреда в размер на лихвите, които дружеството е било принудено да заплати на НАП и на Община Ямбол върху дължимите данъци, осигуровки и такса смет, тъй като съгласно длъжностната характеристика за длъжността „управител” на „Тих труд” ЕООД основно задължение на управителя е да организира и ръководи дейността на дружеството, съобразно нормативните и вътрешно нормативните документи, правата му по търговския закон и учредителния договор. Върху главницата от 26 749,90лв. ищецът е претендирал и мораторна лихва за забава в размер на сумата общо 2092,73 лв., начислена върху сумите на лихвите за ДДС, осигурителните задължения, данък сгради и такса смет, считано от 27.11.2014г. – датата на плащане на лихвите върху тези задължения, а върху сумата на лихвата за ДОД - считано 17.02.2015г.

В о.с.з. исковете се поддържат изцяло от процесуалния представител на ищеца - адв.Н., който депозира и писмени бележки. Моли също така за присъждане на всички направени разноски по делото, съобразно представения списък на разноските.

С отговора на исковата молба и в с.з. ответницата, чрез пълномощника си адв.А., е оспорила изцяло като неоснователни и недоказани и двете ищцови претенции. Р.А. е поддържала, че надлежно е изпълнявала всички свои задължения при воденето на делата на дружеството и е полагала грижата на добър стопанин, като не е извършила неправомерни действия, в резултат на които да е настъпила процесната имуществена вреда за дружеството в размер на лихвите върху просрочените задължения към НАП и Община Ямбол. В тази връзка основното й възражение е, че заплащането на данъчните задължения е конституционно задължение, което не представлява щета за дружеството и изпълнението му не може да се вмени във вина на управителя. Възразила е също, че ищцовото дружество е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, чийто управител не оперира и не се разпорежда с паричните средства въз основа на самостоятелно взети решения, а само с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – Сдружение „Съюз на глухите в България”. Именно поради това и след изпратени множество докладни записки, едноличният собственик на капитала е взел решението за продажба на дружествения имот, с цената от който имот са погасени задълженията на дружеството. На следващо място ответницата е оспорила връчването на длъжностната характеристика за длъжността управител, неизпълнението на задълженията по която характеристика ищецът сочи като основание за отговорността на управителя по главния иск. Ответницата е възразила още, че отговорността за виновно неизпълнение на произтичащи от закона задължения, довели до невъзможност на ищцовото дружество да заплаща своевременно задълженията си към НАП и Община Ямбол, следва да се търси от главния счетоводител, който е бездействал при организиране на счетоводната отчетност и финансовата дисциплина, а не от управителя, който осъществява контрола върху цялостната дейност на търговското предприятие. В обобщение ответницата е оспорила осъществяването на фактическия състав на управителския деликт – основание за отхвърляне на предявения главен иск. Акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е оспорен също като неоснователен, тъй като за главното задължение липсва отправена покана до ответницата, поставяща я в забава. Ответницата също представя писмени бележки и заявява претенция за разноските пред тази инстанция.

ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства- писмени, гласни и заключенията на назначената съдебна експертиза, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и е установено от извършената служебна справка в ЯОС и в Търговския регистър, че „Тих труд”ЕООД гр.Ямбол е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, което е вписано през 1992г. в регистъра на ЯОС за търговските дружества и техните клонове. Дружеството е правоприемник на активите и пасивите на СПП „Тих труд” по баланса му към 31.10.1992г. Негов едноличен собственик на капитала е Сдружение „Съюз на глухите в България” – гр.София. В Търговския регистър дружеството е пререгистрирано през 2008г. В регистъра при ЯОС ответницата Р.М.А. е вписана като управител на ищцовото дружество на 29.10.1998г., след която дата, включително към момента на пререгистрацията му в ТР и до 09.12.2014г., дружеството е управлявано и представлявано от управителя Р.А.. С взето решение по протокол №12 от 26.11.2014г. едноличният собственик на капитала на дружеството е освободило Р.А. като негов управител, което обстоятелство е вписано в ТР на 09.12.2014г.

От представения от ищеца трудов договор от 11.09.1998г., сключен между Съюз на глухите в България – ЦУ като работодател и Р.А. – служител, е видно, че ответницата е назначена и по трудово правоотношение на длъжността „управител” на „Тих Труд” ЕООД гр.Ямбол, с уговорени трудово възнаграждение и процент за прослужено време. Ищецът е съставил и длъжностна характеристика за длъжността „управител” на дружеството, като няма данни и отбелязване длъжностната характеристика да е връчена на ответницата. Със заповед №221/13.11.2014г. на председателя на Съюз на глухите в България – ЦУ, считано от 01.12.2014г. е прекратено трудовото правоотношение с ответницата на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ (поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст).

Видно от приложения доклад № ФИ-03/2015 г. за извършена финансова инспекция на „Тих Труд”ЕООД, финансовата инспекция на ищцовото дружество е била възложена със заповед на председателя на Съюза на глухите в България от 08.05.2015г. и е обхванала периода 01.07.2011г.-31.03.2015г. Констатациите на финансовия инспектор са, че бившият управител на ищцовото дружество Р.А. и главният счетоводител М. К. не са обслужвали своевременно задълженията на дружеството към НАП, като не са внасяли по принадлежност дължимите данъци, осигурителни и здравни вноски и към 31.10.2014г. просрочените задължения към НАП възлизат в размер на общата сума 89 476лв., а за начислените лихви за закъснения на тези задължения не е воден счетоводен отчет по счетоводна сметка „Разчети по лихви”. Същите констатации са направени и по отношение на задълженията към Община Ямбол – че бившият управител и главният счетоводител не са внасяли по принадлежност дължимите данък сгради и такса смет, като тези задължения не са и водени на счетоводен отчет по счетоводна сметка „Разчети с общините”. Финансовият инспектор е установил, че за финансовите години – 2012г., 2013г. и 2014г. ищцовото дружество е реализирало приходи в размер на сумите, съответно 192 000лв., 189 000лв. и 350 000лв., но същевременно е отчитало загуба и текущите пасиви на дружеството са надвишавали сумите на активите му, което е дало основание на финансовия инспектор да изрази съмнение относно способността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие, за което не е имало обърнато внимание в одиторския доклад. В доклада на финансовата инспекция е направен извод, че липсата на парични средства вследствие на допуснати слабости и нарушения от бившия управител Р.А. в ръководството на производствената дейност на дружеството, е довела до задлъжнялост към НАП в значителни размери.

По делото не е спорно и е установено с представеното удостоверение на НАП, издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, че към 27.11.2014г. ищцовото дружество е имало непогасени публични задължения за ДДС, здравни и осигурителни вноски и лихви върху тях в размер на общата сума 66 733.98 лв. Не се спори също така, че в съответствие с чл.9, т.5 от учредителния акт на ищцовото дружество, неговият едноличен собственик на капитала – сдружение „Съюз на глухите в България”, действащо чрез управителния съвет на сдружението, е взело решение от 20.10.2014г. за продажба на един дружествен имот в гр.Ямбол, находящ се на административен адрес – ул. Руен № 1А, представляващ мебелен цех от 934 кв.м. (разделен на два самостоятелни обекта по кадастралната карта на гр.Ямбол), заедно със 1 723.35/11 412 ид.части от поземления имот, върху който е построен цехът. Със същото решение едноличният собственик на капитала е определил всички съществени условия на сделката по продажбата на имота, при които условия управителят Р.А. да сключи тази сделка. Целеният резултат е, с част от продажната цена за имота да бъдат погасени задълженията на ищцовото дружество към НАП и към Община Ямбол. Видно от изисканото и приложено в цялост нот.дело №341/2014г. на нотариус № 170 в НотК, на 27.11.2014г. е изповядана с нот.акт №17/2014г. сделката за покупко-продажба на дружествения имот в гр.Ямбол, сключена между продавача–ищцовото дружество, представлявано от ответницата А. като негов управител и купувача – дружеството „Артпласт” ЕООД гр.Ямбол. Имотът е продаден за сумата общо 220 000лв., като изрично в нотариалния акт страните по сделката са се съгласили и посочили тази цена да бъде изплатена, като купувачът заплати задълженията на „Тих Труд” ЕООД към Община Ямбол за данък сгради, промили смет и изтекли лихви върху тях, както и задълженията към НАП от незаплатен ДОО и изтекли лихви, а останалата разлика от цената да се преведе по сметката на продавача.

Установено е от представените по делото приходни квитанции и операционни бележки, както и от заключенията (основно и допълнително) на вещото лице-икономист Ж.Ж., че на 27.11.2014г. купувачът „Артпласт”ЕООД е извършил плащане на сумата общо 66 733.98 лв., с която е погасил задълженията на ищцовото дружество за ДДС, социални и здравни осигуровки и лихви върху тях, като от тази обща сума, съгласно заключението на вещото лице платените лихви са в размер на сумата 15 291.39лв., дължими за периода от м.09.2011г. до 27.11.2014г. На същата дата 27.11.2014 г. дружеството „Артпласт” ЕООД е извършило плащане и в полза на Община Ямбол за погасяване задълженията на ищеца за данък сгради и такса смет за 2012г.-2014г. и лихви върху тях, като от общата платена сума в размер на 15 552.64лв. лихвите възлизат в размер на 1 751.10лв. според заключението на вещото лице. Отделно от това вещото лице е установило, че на 03.02.2015 г. ищцовото дружество е извършило плащане за погасяване на задължението си за ДОД – в размер на сумата 29 435лв., а за забавата на това главно задължение, на 17.02.2015г. дружеството е заплатило лихва в размер на 8 083.66лв. Или общият изчислен от вещото лице размер на платените лихви за забавените плащания на задълженията на ищцовото дружество за ДДС, здравни и осигурителни вноски, ДОД, данък сгради и такса смет към Община Ямбол, възлиза в размер на сумата 25 126.15лв. Върху тази главница, изчислената от експерта мораторна лихва за забава възлиза в размер на общата сума от 2 115.36лв. (от тази обща сума – сумата 1 399.64 лв. е мораторната лихва за забава върху платените лихви от 15 291.39 лв. за ДДС, здравни и осигурителни вноски за периода 27.11.2014г.-21.10.2015г.; сумата 160.29лв. – мораторна лихва върху платените лихви от 1 751.10лв. за общинските задължения, считано от 27.11.2014г. до 21.10.2015 г. и сумата 555.43лв. – мораторна лихви върху платените лихви от 8 083.66лв. за ДОД).

При проверката в счетоводството на ищцовото дружество вещото лице-икономист е установило, че счетоводството на дружеството е водено в съответствие със счетоводното законодателство; че главният счетоводител, който единствен е ползвал издадения на името на търговеца електронен подпис, редовно е подавал ежемесечните декларации за ДДС и за осигурени лица; самото дружество в периода 2009г.-30.11.2014г. редовно е подавало на едноличния собственик на капитала месечни, тримесечни и годишни справки и отчети с информация за производствените резултати, за финансовите резултати, за приходи от наеми, задължения към бюджета, към доставчици и клиенти, персонал и заплати, както и за вземанията на дружеството; на Съюза на глухите в България всяка календарна година е предоставяна провежданата годишна инвентаризация и разпечатка от инвентарната книга; в съставените баланси на дружеството през периода 2009г.-30.11.2014г. активите и пасивите са правилно отразени. Експертът е установил още, че осъществяваната от ищцовото дружество дейност в обсъждания период 2009г.-2014г. е била свързана с производството на мебели, шивашко производство, пластмаси и отдаване под наем на сгради и терени, като по решение на едноличния собственик през 2013г. е била закрита шивашката дейност.

За да установи способността на дружеството да погасява своевременно задълженията си към НАП и Община Ямбол за данъци, осигуровки и такси за периода 2009г.-2014г., вещото лице е изчислило и анализирало коефициентите за финансово състояние на търговеца-ищец, съгласно годишните му счетоводни отчети и баланси. За целия изследван период вещото лице е посочило, че при осъществяване на дейността си дружеството е отчитало финансов резултат – загуба: за 2009г. (- 32 х.лв.), за 2010 г. (- 9 х.лв.), за 2011г. (-9х.лв.), за 2012г. (- 31х.лв.), за 2013г. (-32 х.лв.), като едва към 30.11.2014г. след продажбата на дружествения имот ищецът е отчел печалба от 155 х.лв. Отделно от това, към 2009г. дружеството е имало непокрита загуба от минус 74 х.лв., натрупана в предходните отчетни периоди. Изчислените от вещото лице показатели за ликвидност, показващи способността на фирмата да погасява своевременно в рамките на една година задълженията си, през целия период са трайно под норматива от единица (коефициентът на обща ликвидност за 2009г. е 0.730, за 2010г. – 0.664, за 2011г. – 0.609, за 2012г. – 0.424, за 2013г. – 0.239 и едва към 30.11.2014г. е над норматива – 1.703.). През целия период коефициентите на бърза и незабавна ликвидност също са под общоприетото ниво от единица. Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост, които изразяват съотношението между собствен капитал и привлечени средства, т.е. степента на финансовата независимост на предприятието от кредитори, според вещото лице през целия период трайно са под единица, което означава, че е налице превишение на задълженията, които не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Така при нормална стойност от единица или по-голяма от единица на коефициента на финансова автономност, при ответника тази стойност през целия период е отрицателно число. Коефициентът на задлъжнялост също е отрицателно число през целия период. В обобщение, при анализа на финансовото състояние на ищцовото дружество за периода 2009г.-2014г., експертът е направил извод за наличие на невъзможност дружеството да покрива текущите си задължения. Според вещото лице, от реализираните приходи от дейността си ищцовото дружество е следвало да извършва първо разходите за материали, суровини, външни услуги, заплати и осигурителни вноски, а данъците да се покриват от печалбата, но през целия период дружеството е отчитало загуба.

Видно от представените от ответницата писмени доказателства, УС на Съюза на глухите в България е взел решенията, с които е приел годишните финансови отчети на ищцовото дружество за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.

Разпитана по реда на чл.176 ГПК, настоящият управител на ищцовото дружество и бивш главен счетоводител М.К., е признала, че бившият управител – ответницата регулярно е уведомявала едноличния собственик на капитала за лошото икономическо състояние на предприятието и за задълженията, които има към НАП и Община Ямбол, като в резултат на това е било взето решението за продажбата на дружествения имот. Според К., задълженията за лихви върху вземанията на НАП и Община Ямбол се погасяват с петгодишна давност, поради което тя като главен счетоводител не е подавала заявления за отписване на лихвите като погасени по давност с тригодишен срок на давността.

Че ответницата редовно е уведомявала едноличния собственик на капитала за финансовото състояние на ищцовото дружество, показания е дала и св.И.А. – завеждащ „личен състав” при ищеца, която е водила кореспонденцията със Съюза на глухите в България.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният главен иск се квалифицира по чл.145 ТЗ.

Тази норма регламентира имуществената отговорност на управителя на търговско дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди. Отговорността е договорна и произтича от нарушение на задълженията, които управителят има към дружеството по силата на правоотношението, в което се намира с него. Това правоотношение е мандатно, а не трудово, поради което отговорността на управителя за вреди не може да бъде ангажирана нито по реда на КТ, нито по общия исков ред – чл.45 и сл. ЗЗД, който ред е соченият от ищцовото дружество. Последното е представило писмени доказателства за възникнало между него и ответницата трудово правоотношение за длъжността „управител”, както и доказателства за прекратяване на правоотношението отново като трудово. В Решение №306/25.06.2012г. на ВКС по гр.д. №1387/2011г. на ІV г.о., което е постановено по реда на чл.290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика съгласно т.2 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, е прието, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество с ограничена отговорност, възниква от избора на управителя и че това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Прието е още, че отношенията между управителя и дружеството се уреждат от договор за възлагане на управление, който съгласно разпоредбата на чл.141, ал.7 ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен – договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговарят и размера на възнаграждението, начина на плащането му, размера и начина на ползване на отпуски, различни обезщетения и други, но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен „трудов”. Предвид посочената задължителна съдебна практика за вида и характера на правоотношението с управителя на дружество с ограничена отговорност и като взе предвид факта, че ответницата е била избраният от едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество негов управител в исковия период, окръжният съд приема, че за отговорността на управителя е приложима именно разпоредбата на чл.145 ТЗ.

Както се посочи по-горе, отговорността по чл.145 ТЗ е договорна, като реализирането й е поставено в зависимост от няколко предпоставки: управителят да е извършил такова действие или бездействие, с което е нарушил задължения към дружеството; за дружеството да е настъпила вреда; да е налице причинна връзка между поведението на управителя и вредата; управителят да е виновен. Освен наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по същество, необходимо е също така да е взето решение от ОС, респ. от едноличния собственик на капитала по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. В случая тази предпоставка не е осъществена – липсва представено взето решение от едноличния собственик на капитала на ищеца, но искът е предявен след освобождаването на ответницата като управител на дружеството и е процесуално допустим съгласно Решение №41/29.04.2009г. на ВКС по т.д. №669/2008г. на І т.о., тъй като в него за правилна е приета практиката, формирана с Решение №536/25.05.2004г. на ВКС по т.д. №1389/2002г. на ІІ т.о., според която за предявяване на иска по чл.145 ТЗ срещу лице, което вече няма качеството на управител, не е необходимо решение на ОС на дружеството, респ. решение на едноличния собственик на капитала.

Разгледан по същество искът по чл.145 ТЗ е неоснователен, недоказан и следва да се отхвърли.

Правото на дружеството да търси обезщетение за вредите, нанесени от управителя, произтича от неизпълнение на договорните или органови задължения на управителя. Обемът на правомощията на управителя се определя от дружествения договор, от договора за възлагане на управление и от закона. Ако липсва детайлизиране в дружествения договор, респ. в учредителния акт и в договора за управление, принципното изискване на закона е дейността на управителя да бъде насочена към добросъвестно управление на дружествените работи и към увеличаване патримониума на дружеството, към организиране работите на дружеството с оглед предмета му на дейност, като и по отношение на управителя е приложимо изискването за полагане грижата на добър търговец. Ако ООД-то търпи загуби по време на ръководството му, управителят не дължи възстановяване на тези загуби, тъй като предприемаческият риск се носи само от дружеството и такъв не тежи върху управителя, когато не е нарушил задълженията си („Коментар на Търговския закон”, проф. О.Герджиков, §50).

В случая е безспорно установено, че в резултат на търговската дейност на ищцовото дружество за него са възникнали данъчни и осигурителни задължения към НАП и задължения към Община Ямбол, като няма спор, че именно дружеството е задълженото лице по смисъла на чл.14 от ДОПК. Безспорно също така е установено, че дружеството не е изпълнило в срок тези свои задължения към НАП и Община Ямбол, като за забавата им „Тих Труд”ЕООД е заплатило лихви, чийто общ размер, установен от вещото лице-икономист възлиза на сумата 25 126.15 лв. Т.е. налице е доказана за дружеството вреда, доказано е, че тя е причинена при осъществяване дейността на дружеството.

Спорният по делото въпрос е налице ли е виновно неизпълнение на задължения на управителя – ответницата към дружеството, което да е в причинна връзка с обсъжданата вреда. Както съдът е указал и с доклада по чл.146 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на конкретно задължение на управителя, чието неизпълнение е довело до твърдяните вреди. Според посоченото от ищеца, ответницата е проявила бездействие, т.е. нарушила е вмененото й с длъжностната характеристика задължение да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно нормативните и вътрешнонормативните документи, правата му по ТЗ и учредителния договор. Макар длъжностната характеристика за длъжността „управител” да не е връчена на ответницата, същото задължение на управителя – да ръководи и да организира дейността на дружеството съобразно закона, е установено и в чл.11 от учредителния акт на „Тих Труд” ЕООД. Или като функция на общото задължение да организира дейността на дружеството, може да се разглежда бездействието на управителя, изразило се в неизпълнение на данъчните и осигурителните задължения на дружеството, за заплащането на които то разполага с необходимите средства, т.е. когато дружеството е в състояние да изпълни тези свои задължения.

Разглежданият случай обаче не е такъв. От заключението на вещото лице-икономист по делото се установи обективната невъзможност на ищцовото дружество да покрие текущите си задължения през целия период от 2009г. до 30.11.2014г. Вещото лице е извършило анализа на финансовото и икономическото състояние на предприятието на ищеца, изразено чрез коефициентите за ликвидност, автономност и задлъжнялост, и именно посредством този анализ е извело извода за неспособността на дружеството да погасява изцяло задълженията си. Съдът кредитира експертното заключение, намирайки го за обективно и вярно, като възприема изцяло и подхода на вещото лице - чрез коефициентите да извърши оценка за платежоспособността на ищеца-търговец. В правната теория и съдебната практика по приложението на чл.608 ТЗ – неплатежоспособност, е прието, че водещ показател за установяване състоянието на неплатежоспособност е коефициентът на обща ликвидност, при който се извършва съпоставка на всички краткосрочни активи (без дълготрайните активи) към краткосрочните пасиви (задължения). Помощни коефициенти са този на бърза ликвидност, при който от краткотрайните активи се изключват материалните запаси, както и коефициентът на незабавна ликвидност, при който освен материалните запаси, се изключват и краткосрочните вземания. Помощни са и коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, които разкриват в какво съотношение са собственото и чуждото финансиране на предприятието. Но водещият показател за финансовото състояние на едно дружество е коефициентът на обща ликвидност, който показва възможността на търговеца да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал. В случая от заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице Ж. е установено, че още през 2009г. този коефициент на обща ликвидност при ищеца е под норматива от единица – 0.730, като същият коефициент е под норматива през целия изследван период до 30.11.2014г., а в самия период тенденцията е за намаляване на коефициента. Под нормалното ниво от единица през целия период са и помощните коефициенти на бърза и незабавна ликвидност. Това сочи, че ищецът трайно не е могъл да поеме на сто процента плащанията си. За същия период и останалите икономически показатели – коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост навеждат на лошо финансово състояние. Всички показатели сочат, че дружеството не е било в състояние да изпълни публичните си задължения към държавата и общината, свързани с търговската му дейност, тъй като през целия период ЕООД-то е отчитало финансов резултат – загуба. В същия смисъл е и направеното заключение от финансовия инспектор – че дружеството е реализирало нетна загуба, че текущите му пасиви надвишават сумата на активите и това показва наличие на значителна несигурност, което поражда съществено съмнение относно способността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие. Неоснователно се изтъква от ищеца, че според заключението на финансовата инспекция дружеството е разполагало с достатъчно финансови средства за погасяване на задълженията си и че същите не са заплатени поради виновното бездействие на управителя. Такъв извод в заключението липсва, независимо от направените констатации, че през 2012 г.-2014г. дружеството е отчитало приходи от дейността си. Данните са, че от тези приходи дружеството е погасявало други свои задължения. Съвпадащият извод на финансовия инспектор и на вещото лице-икономист е за неспособност на дружеството с краткотрайните си активи да покрие всичките си текущи задължения поради отчитаната загуба. Това означава, че за отчитаната от дружеството през целия период от 2009г. до 30.11.2014г. загуба като финансов резултат и невъзможност да се разплати с всичките си кредитори, отговорност не може да носи управителят на дружеството, тъй като това е въпрос на финансово състояние на самото дружество.

От друга страна, от писмените и гласните доказателства, както и от заключението на вещото лице, по делото се установи, че управителят – ответницата регулярно е давала отчет на едноличния собственик на капитала за финансовото състояние на дружеството, едноличният собственик е бил наясно с това състояние, тъй като е одобрявал годишните финансови отчети на ищеца и именно решението му за продажбата на дружествения имот е позволило на ЕООД-то да погаси публичните си задължения, а с това е възстановено и нормалното ниво на коефициента на обща ликвидност на дружеството – чувствително над единица. Или изводът, който се налага е, че по делото не е установено нарушаване на задължение на ответницата като управител, изразилото се във виновно неизпълнение в срок на публичните задължения на ищцовото дружество, което да е в причинна връзка с вредите, представляващи заплатените от дружеството лихви върху тези публични задължения, тъй като невъзможността за плащане на публичните задължения в срок е резултат от обективното финансово състояние на дружеството.

Отделно от това, от заключението на финансовия инспектор е установено, че в ищцовото дружество изобщо не са водени на счетоводен отчет начислените лихви за закъснения на публичните задължения (включително към Община Ямбол) по счетоводната сметка „Разчети по лихви”, за което отговорност следва да носи главният счетоводител, който съгласно действалата в изследвания период норма на чл.36 от Закона за счетоводството е съставителят на финансовите отчети и отговаря за организацията на финансовата дейност на дружеството. Вярно е, че управителят осъществява контрол върху цялостната дейност в търговското предприятие, но в какъв обем, до какъв предел, в какви детайли, е предмет на изрична регламентация в учредителния акт и в договора за управление, а такава регламентация в случая липсва. Също така липсват и данни по делото на ответницата като управител да са й били известни размерите на дължимите лихви върху задълженията на дружеството към НАП и Община Ямбол преди датата 27.11.2014г., за да се считат за основателни твърденията за бездействие в хипотезата на виновно поведение.

По горните съображения, предявеният главен иск за вреди по чл.145 ТЗ съдът прецени като неоснователен и недоказан, поради което следва да го отхвърли изцяло.

Отхвърлянето на главния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Този иск следва да се отхвърли и на друго основание. Тъй като отговорността на управителя е договорна, а не деликтна, обезщетение за забава се дължи от датата на поканата, а не от датата на вредата. По делото не се твърди и не се доказва към ответницата да е отправена покана по чл.84, ал.2 ЗЗД, поради което обезщетение за забава върху главното вземане не се дължи преди подаване на исковата молба.

При този изход на делото, право на разноските за първата инстанция има ответницата Р.А., на която следва да се присъди сумата общо 3 210 лв. (2 790 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв. – депозит за вещо лице и 20 лв. – депозит за свидетел).

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИХ ТРУД” ЕООД гр.Ямбол, ул.”Битоля”№20, представлявано от управителя М.С. К. – Й., с ЕИК 838168476, със съдебен адресат адвокат К.Т.Н.:***, офис 516, против Р.М.А. ***, с ЕГН **********, два обективно съединени иска – иск по чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 26 749.90лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцовото дружество в периода 2009г.-2014г. и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 092.73 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „ТИХ ТРУД”ЕООД гр.Ямбол, с посочени данни за адрес на управление, ЕИК, представител и съдебен адресат, да заплати на Р.М.А. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски пред първата инстанция в размер на сумата 3 210 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: