Мотиви на присъда № 18 от 1.03.2016г.по нохд № 41/ 2016г.по описа на ЯОС:

Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия К.Й.Ж. *** за престъпление по чл.343 ал.4, вр.с ал.3 буква „б”, вр.с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на 28.06.2015г.около 13часа на автомагистрала „Тракия” на 350 метра преди км.280, при управление на моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК № А 9842 КМ, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП е предизвикал ПТП, с което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда , довела до трайно затруднение движението на десния горен крайник на Ф.В.Ж. изразяваща се в многофрагментно счупване на раменна кост на дясната ръка в нейния долен край, в областта на лакетната става и смъртта на В.К. Ж..

С разпореждане на съда делото е насрочено за разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК.

По искане на защитника на подсъдимият Ж., адв.А. и направени пълни самопризнания от страна на подсъдимия и цялостно признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните.

На осн.чл. 372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.Ж. без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК в размер на една година лишаване от свобода. Иска се и прилагане на чл.66 ал.1 НК, като наложеното наказание бъде отложено за изтърпяване за срок от три години. На осн.чл.343г НК се предлага подсъдимият да бъде лишен и от право да управлява МПС за срок от една година.

Подсъдимият К.Ж. участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат А.А. ***, чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение на правната квалификация на деянието се иска същото да бъде преквалифицирано по чл.343а НК, тъй като подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата си дъщеря. Ако не се приеме тази теза се иска това обстоятелство да се отчете като смегчаващо вината обстоятелство и да му се определи наказание при условията на чл.55 НК. Пледира се за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на три месеца и на основание чл.66 НК същото де си отложи за изтърпяване за срок от три години. По отношение на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС се иска същото да се определи в минимален размер. При личната си защита подсъдимият пледира да не бъде лишаван от право да управлява МПС, тъй като работата му е свързана с управление на автомобил.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият К. Й.Ж. е роден на ***г***, с висше образование е, работи като ръководител екип към ВИВАКОМ БТК гр.Бургас, не е осъждан. Притежава свидетелство за управление на МПС № 280979005 и контролен талон № 4308248 издадени на 5.04.2011г.със срок на валидност до 2021г. На подсъдимия не са отнемани контролни точки .

Подс.Ж. е собственик на лек автомобил марка и модел „Мерцедес 250 D” с ДК № А 9842 КМ.

На 28.06.2015 год.подсъдимият предприел управлението на собствения си лек автомобил в посока от гр.Пловдив за гр.Бургас по автомагистрала „Тракия”. В автомобила на предната дясна седалка била съпругата му св.Ф.Ж., а на задната седалка дъщеря им В Ж.. Подсъдимият и съпругата му били с поставени предпазни колани, а дъщеря им лежала на задната седалка, без предпазен колан. Около 13.00ч. се движел по част от магистралния път, преминаващ през територията на общ.Тунджа, обл.Ямбол между разклона за с.Дражево и разклона за с.Кабиле. Движението се осъществявало, в условията на дъжд и лоша видимост, при дневна светлина, мокра новоположена асфалтова настилка на пътното платно. Движел се с 90 км/ч. в средната лента, като пред автомобила му се е движел автомобил с по- големи габарити /автобус или товарен автомобил/, който при движението си образува облак от пръски и кал. С посочената скорост от 90 км/ч подсъдимият предприема маневра, за да изпревари движещия се пред него автомобил и навлиза в най- лявата лента за движение. Поради дъжда на платното за движение са се образували потоци от течаща вода. При навлизането на автомобила върху потоците от вода подсъдимият загубва управление над автомобила, тъй като при преминаването на автомобила през потоци от течаща вода с висока скорост се получава явлението аквапланиране. Опитвайки се да овладее автомобила той завърта волана надясно и задейства аварийно спирачната система. Автомобила преминава през средната и дясна лента за движение, крайпътния банкет, навлиза в отводнителния канал, отново са връща на банкета и навлизайки в дясната лента за движение в указаната посока започва да се преобръща. Автомобила преустановява движението си преобърнат по таван в средната лента за движение. В резултат на преобръщането В Ж. изпаднала от автомобила на разстояние 5-6 метра от него, за което способствал факта, че тя е била без предпазен колан. Виждайки тежкото състояние на дъщеря си подсъдимият започнал да спира минаващи автомобили за помощ. На мястото се оказал мъж, който съобщил, че лекар и предприел действия за реанимирането й до идването на линейка. Малко по- късно В Ж. била откарана с линейка в МБАЛ ”Св.Пантелеймон” Ямбол. Въпреки оказаната медицинска помощ В Ж. починала същия ден в 17,30часа. Подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол като резултата бил отрицателен.

От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на В Ж. /на 19 години/ след нейната аутопсия е видно, че са й причинени следните увреждания: автомобилна травма – вътре в автомобила при неговото блъскане по време на движение и изпадане от него, при което пострадалата е получила тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гърдите и крайниците. Множество повърхностни травми в областта на лицето и главата с многофрагментно сложно счупване на черепните кости изграждащи черепния покрив, както и на онези изграждащи основата на черепа, с образуване на множество костни отломки с различна форма и големина, някои от които са се разместили и навътре към черепната кухина. Установени са множество контузионни огнища на мозъка и масивни субарахноидални кръвоизливи. Тежък оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол и малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. В ликворните пътища е установено наличие на кървениста гръбначномозъчна течност. Гръдната травма се изразява в наличието на множествени охлузвания и натъртвания на меките тъкани в областта на гърдите предимно в областта на лявата половина на гръдния кош отпред и отстрани и единични счупвания на левите горни ребра по задните им участъци без размествания на получените костни фрагменти и наличие на такива увреждания и в областта на дясната половина на гръдния кош със счупвания на горните ребра по задните им части. Установени се тежки контузионни изменения на белите дробове предимно в левия бял дроб и тежък оток на белите дробове, като тези увреждания са довели до остра дихателна недостатъчност. Установени са и контузионни увреждания на рехавите тъкани в областта на предното средостение. Коремната травма се изразява в наличието на контузионни кръвоизливи в областта на тънкочревния и дебелочревния държач. Тръвмата на крайниците се изразява в наличието на множество охлузвания и кръвонасядания в областта на горните и долните крайници.

Причината за настъпването на смъртта на В. Ж. е тежкото шоково състояние, в което е изпаднала вследствие множествените травми в областта на главата, гръдния кош, белите дробове, корема и коремните органи, както и значителните увреждания на горните и долните крайници и изпадането й в състояние на дълбока кома вследствие на тежката несъвместима с живота черепномозъчна травма. Сами по себе си поотделно уврежданията в областта на главата и гръдния кош са били смъртоносни. Настъпването на смъртта е била неизбежна и неминуема. Уврежданията са били тежки, съчетани с обхващане на няколко области на тялото , със засягане на много важни органи и системи.

Описаните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива предмети и притискане на травмираните области на тялото между такива предмети. Всички получени травми се дължат на автомобилната травма и настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП. Локализацията на уврежданията сочи, че ударите по тялото на пострадалата са били предимно в областта на лявата половина на главата и в областта на лявата половина на гръдния кош.

В резултат на пътнотранспортното произшествие е пострадала и возещата се на предната дясна седалка съпруга на подсъдимия Ф. Ж.. От заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена от д-р С е видно, че същата е получила следните увреждания: автомобилна травма /травма в салона на лек автомобил, в резултат на няколкократното му преобръщане през таван на пътното платно/ изразяваща се в многофрагментно счупване на долния край на раменната кост на дясната ръка в областта на лакетната става, което е наложило извършването на оперативно лечение с използване на метални остеосинтезиращи материали. Посоченото увреждане е довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок не по-малък от три месеца при нормален ход на оздравителните процеси.

Описаното увреждане се дължи на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговаря да е получено в резултат на силен директен удар в областта на лакетната става на дясната ръка при пътнотранспортното произшествие.

Видно от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж.С Д, единствената причина за състоялото се ПТП е предприетата от страна на подсъдимия Ж. маневра и навлизането в най- лявата лента за движение в посока гр.Бургас, навлизането на автомобила в пътен участък по който са се стичали потоци вода, получаването на явлението аквапланиране/ при увеличаване на скоростта, гумата започва да събира пред себе си вода, по- голяма част от която не успява да влезе и мине през контакта /допирането й с пътя/. При известна скорост събралата се пред зоната на контакта вода започва да спира гумата, притискайки се към нея, като спирачната накладка със силата на челно съпротивление на движението. Същевременно водата се опитва при най- малка възможност да попадне в зоната на контакта. Затова колелото се повдига, като на водна възглавница и престава да се върти след известно време. При това водата се изтласква постепенно назад изпод колелото. Това състояние може да продължи доста дълго, чак до пътно- транспортното произшествие, тъй като в такова положение автомобила е неуправляем и предните колела не могат да бъдат използвани при спиране. Загубата на управление над автомобила от страна на подсъдимия е с висока скорост.

Единствена вина за станалото ПТП има подсъдимия, тъй като той е следвало да управлява автомобила със скорост съобразена с пътните и най- вече с атмосферните условия без да създаде опасност за останалите участници в движението. При възникване на опасност е следвало да намали скоростта на движение, докато овладее управлението над автомобила при създалата се пътна ситуация.

При преобръщането са причинени материални щети на автомобила „Мерцедес” собственост на подсъдимия на стойност 2000лв.

Подсъдимият при управлението на автомобила е нарушил следните правила за движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:

чл.20 ал.2 от ЗДвП, която разпоредба вменява на водачите на МПС задължението при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Вменява също така задължение на водачите да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай подсъдимият е управлявал собствения си автомобил при сложни атмосферни условия- обилен дъжд и наличие на голямо количество вода на лявата пътна лента, тези два фактора на пътната обстановка безспорно имат значение за избирането на безопасна скорост, тъй като повишават вниманието на водача с оглед потенциалната възможност за възникване на конкретни рискове и обективно предвидими опасности. Обилния дъжд и наличието на потоци течаща вода на пътното платно безспорно представляват такава опасност, която е следвало да бъде предвидена от подсъдимия и същия да предприеме мерки по намаляване на скоростта, а при нужда да спре. Това не е сторено от него , тъй като той е продължил да се движи с избраната от него скорост от 90 км/ч., навлизайки в лявата лента за изпреварване и при стъпването върху тези потоци от вода, автомобила е станал неуправляем. Последвало няколкократно преобръщане на автомобила и причиняване на инкриминирания вредоносен резултат. От изложеното съдът счита, че управлението на автомобила с несъобразена скорост и нарушението на разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДП безспорно е в пряка причинна връзка с последващите неправомерни последици, който факт е от значение за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 373 ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и на събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.

Самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание напълно кореспондира със събраните доказателства на досъдебното производство, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката Ф.Ж., от заключенията на двете съдебно- медицински експертизи изготвени от д-р Ч и от д-р С, на авто- техническата експертиза изготвена от вещото лице инж.Д, от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума, от приложените по делото писмени доказателства- свидетелство за съдимост на подсъдимия, копие от свидетелството за правоуправление и на талона на подсъдимия, копие от талона на лек автомобил „Мерцедес” и удостоверение за наследници на В Ж.. Всички събрани гласни и писмени доказателства са безспорни и напълно кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло, като същите не се оспорват от подсъдимия.

Авторството на деянието е безспорно установено от обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ф.Ж., които сочат, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал собствения си автомобил, като престроявайки се в лявата лента за изпреварване автомобила „стъпил” върху стичащата се вода по асфалта, в резултат на което се е получило явлението „аквапланинг”. Автомобила станал неуправляем и опитите на подсъдимия да го овладее, чрез завиване надясно и задействане на спирачната система са се оказали неуспешни и е последвало няколкократно преобръщане и спиране на автомобила по таван. В резултат на това возещата се на задната седалка дъщеря на подсъдимия и свидетелката В Ж. е изпаднала от автомобила и е получила несъвместими с живота тежки наранявания, довели до нейната смърт. На св.Ф.Ж. била причинена средна телесна повреда.

Съдът не кредитира показанията на св. Ж. и обясненията на подсъдимия единствено досежно скоростта на управление на автомобила към момента на пътния инцидент. Същите сочат скорост от 80 км/ч, но това тяхно твърдение се опровергава от заключението на автотехническата експертиза. Вещото лице е категорично, че подсъдимият е управлявал автомобила към момента на ПТП-то с 90 км/ч., която скорост е изчислена обективно посредством формула /п.3 на експертизата/ включваща обективни изходни данни – платното за движениеи неговия наклон, земното ускорение, коефицент на сцепление при мокро асфалтово покритие, дължина на прохлузните следи, спирачно закъснение, земно ускорение, коефицент на преобръщане на лек автомобил и т.н. С направеното признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдимият на практика признава и се съгласява с изчислената от вещото лице Д скорост на движение на автомобила.

При определяне механизма на настъпване на ПТП, както и за да приеме, че единствената вина за вредоносния резултат е на подсъдимия съдът кредитира напълно заключението на автотехническата експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. При изготвянето на експертизата вещото лице е използвало наличните обективни данни отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, както и събраните гласни доказателства- показанията на св.Ж. и обясненията на подсъдимия.

Мястото на инцидента е установен по безспорен начин от протокола за оглед, фотоалбума, заключението на автотехническата експертиза, обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ж.. Безспорно е установено, че мястото на произшествието е автомагистрала „Тракия” в пътния участък между разклон с.Дражево – разклон с.Кабиле, обл.Ямбол на 350 метра от км. 280.

Съдът кредитира изцяло изготвените по делото две съдебномедицински експертизи от вещите лица д-р Ч и д-р С, тъй като същите са напълно обективни и компетентни. За да изготвят процесните експертизи вещите лица са ползвали наличната медицинска документация, а при изготвянето на експертизата за В ж. е използван и протокола за аутопсия.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият К.Ж. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.4, вр.с ал.3 буква „б”, вр.с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на 28.06.2015г.около 13часа на автомагистрала „Тракия” на 350 метра преди км.280, при управление на моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК № А 9842 КМ, е нарушил правилата за движение по пътищата визирана в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е предизвикал ПТП с което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда , довела до трайно затруднение движението на десния горен крайник на Ф.В.Ж. изразяваща се в многофрагментно счупване на раменна кост на дясната ръка в нейния долен край, в областта на лакетната става и смъртта на В.К. Ж..

Деянието е осъществено от подсъдимият от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по- горе, че на инкриминираната дата е управлявал МПС- автомобил „Мерцедес”, нарушил е посочената по- горе разпоредба уреждаща правилата за движение по пътищата, като в резултат на несъобразената си скорост не е успял да овладее автомобила, последвало е неговото няколкократно преобръщане. Возещата се на задната седалка дъщеря на подсъдимия е изпаднала от автомобила получила е тежки травми несъвместими с живота и е починала. Пострадала е и возещата се на предната дясна седалка съпруга на подсъдимия Ф.Ж. е получила в резултат на удара и преобръщането на автомобила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на десния горен крайник.

Безспорно е установено , че последвалата смърт на В Ж. и средната телесна повреда на Ф.ж. са в пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключенията на двете съдебно- медицински експертизи изготвени от д-р Ч и д-р С.

Подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на престъплението по чл. 343 ал.4 НК, тъй като от извършеното от него деяние едновременно е настъпила смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия като правоспособен водач на МПС е наясно, че при наличие на обилна вода на пътното платно следва да намали скоростта, за да не се получи явлението „аквапланиране”- описано подробно по- горе.

Не е налице основание за приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК, каквото е искането на защитника на подсъдимия, тъй като за престъплението по чл.343 ал.4 НК законодателят не е предвидил възможност за прилагане на привилегирования състав на чл.343а НК. Посочената привилегирована разпоредба намира приложение единствено при осъществяване на престъпление по ал.1 и ал.2 на чл.343 НК. По тези съображения съдът счита, че оказването на помощ на пострадалото си дете следва да се отчете като смегчаващо вината обстоятелство, при определяне на наказанието.

Съдът призна подсъдимия Ж. за невиновен да е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда за това обвинение, тъй като тази разпоредба е обща и нарушаването й няма дял в настъпилото ПТП. Съгласно трайната практика на ВКС когато са нарушени общи и специални правила по движението на пътищата, следва да се отчете нарушаването на кои конкретни правила е довело до престъпния резултат и те да се вменят във вина на извършителя.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимия деяние е с висока степен на обществена опасност в предвид причинения тежък резултат, като именно затова законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години лишаване от свобода. По отношение на максимума на наказанието е налице изменение в ДВ бр. 74/15г. в сила от 30.09.2015г., като наказанието е увеличено от десет на петнадесет години, но съдът приложи разпоредбата на чл.2 ал.2 НК и приложи разпоредбата в сила по време на извършване на деянието, която безспорно е по- благоприятна за подсъдимия.

Високата степен на обществена опасност се определя от динамиката на този вид престъпления и необходимостта същите да бъдат санкционирани по- строго с оглед генералната превенция на наказанието- да въздействат предупредително върху останалите членове на обществото. Следва да се отчете и обстоятелството, че вина за ПТП има само подсъдимия, както и младата възраст на пострадалата В на 19 години, в разцвета на своя живот. От друга страна съдът отчете като смегчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други наказания по ЗДП, трудовата му ангажираност, поведението му след ПТП, тъй като същият е останал на местопроизшествието и е оказал помощ на пострадалото си дете, като е спирал минаващите автомобили за да му окажат помощ. Смегчаващо вината обстоятелство е и критичното му отношение към престъпния резултат, изразеното искрено съжаление и дълбока скръб към това, че е лишил от живот собственото си дете и е причинил средна телесна повреда на съпругата си. От изложеното съдът счита, че личността на подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК при преврес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото в неговия минимален размер от три години лишаване от свобода. С наказание в този размер биха се постигнали напълно целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК.

От изложеното по- горе съдът счита, че не са налице основания за определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като изложените смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова. Обстоятелството, че подсъдимият с деянието е лишил от живот собственото си дете не прави това престъпление с по- ниска степен на обществена опасност, дори напротив подсъдимият управлявайки автомобил, в който вози цялото си семейство е следвало да бъде по- отговорен и да спазва по- стриктно правилата за движение по пътищата. Искането на подсъдимия направено, чрез защитника му да му се определи наказание в размер на три месеца лишаване от свобода е напълно необосновано и дори нелогично. В този случай би трябвало да се приеме, че причиняването на смърт на собствено дете и телесна повреда на съпруга е престъпление с изключително ниска степен на обществена опасност, което обстоятелство е нелогично, не намира опора в закона и е житейски необосновано. Дълбоката скръб причинена от загубата на дете е безспорна, но тя не прави извършеното престъпление по- малко общественоопасно, тъй като на В Ж. й е отнето правото да живее, да порасне, да завърши образование и да тръгне по житейския си път. Всичко това й е отнето с престъплението извършено от подсъдимия.

Тъй като делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 НК и редуцира определеното наказание с една трета, поради което осъди подсъдимия на две години лишаване от свобода. Така определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на личността на извършителя.

Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на условното осъждане биха се постигнали в пълна степен целите както на индивидуалната така и на генералната превенция.

Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 2 години. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Основният аргумент при определяне срока на това наказание е че подсъдимият не е санкциониран за други нарушения на ЗДП.

При горния изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 695,41лв. по сметката на републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол.

Причини за извършване на деянието са проявената престъпна самонадеяност от страна на подсъдимия.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: