О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№78 14.03.2016 г. гр.Ямбол

Ямболски окръжен съд І-ви наказателен състав

На 14 март 2016 година

В закрито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ : П.Жекова

Ив.И.

При секретаря

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Фарфарова

ВЧНД №78 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура Ямбол против Разпореждане № 1453/09.12.2015 г. постановено по НОХД № 1237/2015 г. с което на осн. чл.249 ал.2 вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК съдебното производство по делото е прекратено и същото върнато на ЯРП за отстраняване на констатирани от съда отстраними съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство.

В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на протестираното разпореждане на решаващия съд .Излагат се съображения , че обвинителния акт не страда от пороците визирани в разпореждането на съда. Сочи се, че не е налице противоречие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт, тъй като и в двете е посочено, че владението на правно основание обвиняемия е осъществявал до 31.05.2009 г., както и, че поради неплащане на дължимата съобразно предварителния договор сума на датата на изтичане на установения с договора за това срок, а именно 01.06.2009 г. е налице осъществено от него съставомерно по чл.206 ал.1 от НК деяние.За това и извода на съда, че не е посочено, че след визираната дата – 31.05.2009 г. не става ясно, че обвиняемия е продължил да владее вещта, респективно не е възможно осъществяване на визираното престъпно деяние при липсата на установено владение на същата е неправилен. Оспорва се и извода на решаващия съд сочещ на нарушаване на правата на пострадалата в производството И., тъй като е установено, че е напуснала страната както от свидетелските показания на бившия и съпруг, така и от приложена по делото справка.Прави се искане за отмяна на разпореждането на съда и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от ЯРС.

Настоящия състав на въззивния съд след запознаване с доказателствата по делото , становищата на страните и атакувания съдебен акт намира протеста за допустим , като подаден от страна имаща право и интерес от това и в установения от закона срок , но неоснователен по същество по следните съображения и доводи :

Съгласно разпоредбата на чл.249 ал.2 вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК съдията докладчик следва да прекрати съдебното производство , като върне делото на прокурора , когато в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила , което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници.

За да приеме , че е налице съществено нарушение на процесуални правила довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия съда е посочил , че фактически е налице противоречие между обстоятелствената част и заключителната част на обвинителния акт относно обстоятелството владеел ли е обвиняемия автомобила предмет на обсебване към визираната дата, а именно 01.06.2009 г., без каквото владеене не е възможно и осъществяване на престъпно по смисъла на чл.206 ал.1 от НК деяние. Формулировката възприета в постановлението за привличане на обвиняем, възпроизведена и в заключителната част на обвинителния акт, решаващия съд е посочил и като неясна по отношение на фактическото обвинение.

При прегледа на обвинителния акт се установява, че в обстоятелствената част на същия е отразено, че на 23.04.2009 г. между И.С.И. и С.К. И. в качеството им на продавачи и обв.Р. Т.Р. в качеството му на купувач е бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на МПС, съгласно който продавачите продават на купувача МПС – лек автомобил марка „БМВ модел 524 ТD , с ДК№ У ***** за сумата от 3000 лв., която сума купувача ще заплати на продавачите в срок до 31.05.2009 г., като след изплащане на цялата сума, продавачите се задължавали да прехвърлят собствеността върху описания автомобил.В последователност са изложени обстоятелства за заплащане на сума в размер на 700 лв. от купувача на продавачите на датата на сключване на предварителния договор и предаване на владението на автомобила на купувача, съгласно т.2 от договора, каквото същия осъществявал до 31.05.2009 г.В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени и обстоятелства, че независимо, че до 31.05.2009 г. обвиняемия не изплатил на продавачите останалата договорена сума от 2300 лв., в какъвто размер им нанесъл и имотна вреда обвиняемия присвоил същия на 01.06.2009 г., като продължил да го ползва и да го държи при себе си. В заключителната част на обвинителния акт е възведено обвинение на обвиняемия по чл.206 ал.1 от НК за това,че на 01.06.2009 г. в гр.Ямбол противозаконно присвоил визирания лек автомобил, собственост на Ив.И. и С. И., която до 31.05.2009 г. владеел на основание сключен на 23.04.2009 г. предварителен договор за покупко продажба на МПС, със задължение до 31.05.2009 г. да заплати договорената между тях цена, с което причинил на собствениците имотна вреда в размер на 2300 лв.Никъде в заключителната част на обвинителния акт не се сочи на 01.06.2009 г. владеел ли е обвиняемия визирания автомобил.Такова се сочи до 31.05.2009 г. – т.е. преди посочената дата на осъществяване на деянието. За това и извода на решаващия съд, че е налице противоречие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт е безспорно правилен и обоснован. До колкото съставомерно обстоятелство за престъплението по чл.206 ал.1 от НК , визирано в текста е присвояването на чужда движима вещ, която обвиняемия владее или пази, то със заключителната част на обвинителния акт и постановлението за привличане в качеството на обвиняем са нарушени и разпоредбите на чл.219 ал.3 т.3 и чл.246 ал.3 от НПК

Настоящия състав на въззивния съд намира ,че извода на решаващия съд за допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуални правила в хода на ДП , при изготвяне на обвинителния акт от прокурора, предвид наличието на противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на внесения обвинителен акт от ЯРП , по същество довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия е правилен и обоснован.

Настоящия състав на въззивния съд намира за правилен и обоснован и извода на решаващия съд за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, а именно нарушаване на правото на защита на пострадалата С.К. И.. По делото липсват данни И. да е била уведомена за правата си по чл.75 от НПК. Не е налице и призоваване на И. за предявяване на разследването , съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.227 от НПК. Позоваването на ал.3 на чл.227 от НПК, а именно призоваване на посочените по делото адреси за призоваване в страната се явява неоснователно.На И. по никакъв начин не и е било известно обстоятелството на образуване и водене на производството, не е била уведомена за правата си съобразно разпоредбата на чл.75 от НПК , респективно няма посочен адрес за призоваване в страната. Видно от докладна записка от 05.11.2015 г. на мл.инспектор Г.Ч. се установява, че при посещение за връчване на призовка на ул.”В.” №8 / адрес фигуриращ в предварителния договор за покупко продажба/ в гр.Ямбол от съсед - Р.Р. живущ *** е установил, че от приблизително пет години- т.е. преди датата на образуване на ДП И. не пребивава на този адрес. От показанията на пострадалия И. И., призован на този адрес, се установява, че И. е негова бивша съпруга и не живее на адреса. От писмо рег.№ ***** / 07.04.2015 г. на МВР ОД Ямбол се установява, че последното преминаване през границата на Р България на И. е излизане от страната на 18.07.2009 г. При тези налични данни по делото , а именно, че значително време преди образуване на ДП , около пет години, И. е напуснала адреса на който живее бившият и съпруг и получени такива на 07.04.2015 г. от МВР за преминаване на границите на страната – седем месеца преди датата на приключване на ДП , обвинението не е направило необходимото за установяване на постоянен и настоящ адрес на пострадалата, респективно не е изискала и актуални данни към датата на приключване на ДП за преминаване на границата на страната.

Предвид на изложеното настоящия състав на проверяващия съд намира , че атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован.

По изложените съображения и на осн. чл.345 вр. с чл.249 ал.3 от НПК ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Разпореждане №1453/09.12.2015 г. постановено по НОХД № 1237/2015 г. на ЯРС .

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.