Р Е Ш Е Н И Е

№ 36 09.03.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ИВА КОДЖАБАШЕВА

секретар М. К.

прокурор Е. Г.

като разгледа докладваното от съдия П.

ВНОХД №28 по описа на ЯОС за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс. И.Г.И., към която на основание чл. 320, ал. 5 НПК, се присъедини и подс. М.Я.М.. Атакува се Присъда №132/03.11.2015 г. постановена по НОХД №1020 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 година. С атакувания съдебен акт, решаващият съд е поставил следното: признал е подсъдимите В.Р.В., И.Г.И. и М.Я.М., за виновни в това, че на 27.12.2014 г., в неустановен точен час, в местността „О.", находяща се край с. З., обл. Ямбол, след предварителен сговор помежду си, действайки в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство - чук, са отнели чужди движими вещи - 123 кг. арматурно желязо на стойност 36,90 лв., от владението на собственика им - ТП „ДЛС-Т.", представлявано от Д.П.Х.П.. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимите В. и М. са действали в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за подсъдимите В. и М., и престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за подсъдимия И., поради което и при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК им е наложил наказание от по осем месеца лишаване от свобода. Признал е тримата подсъдими В.Р.В., И.Г.И. и М.Я.М., с установена самоличност, за виновни и в това, че на 27.12.2014 г., в неустановен точен час, в местността „О.”, находяща се край с. З., обл. Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, противозаконно са унищожили чужда движима вещ - бетоново съоръжение с размери 400 см. х 200 см. х 30 см. на стойност 420 лв., собственост на ТП „ДЛС-Т.”, представлявано от Д.П.Х.П.. от гр. Ямбол - престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК им е наложил наказание от по една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК ЯРС е наложил на всеки от подсъдимите най-тежкото от така определените им наказания - лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК решаващият съд е отложил от изтърпяване наложените на подсъдимите В. и М. най-тежки наказания за изпитатели срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановил наложеното на подсъдимия И. наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, ЯРС е привел в изпълнение наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И. с присъдата по НОХД № 1706/2011 г. на ЯРС и на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определил приведеното в изпълнение наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. ЯРС е осъдил подсъдимите В., И. и М. да заплатят на гражданския ищец ТП „ДЛС-Т.", представлявано от Д..П.Х.П.. от гр. Ямбол сумата от 420 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата а увреждането -27.12.2014 г., до окончателното й изплащане и е отхвърлил предявеният от ТП „ДЛС-Т.”, представлявано от Д.П.Х.П.. от гр. Ямбол, солидарно против тримата подсъдими В., И. и М., граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 36.90 лв., като неоснователен. На основание чл. 189, ал. З от НПК ЯРС е осъдил тримата подсъдими В., И. и М., да заплатят направените по делото разноски в размер на 50 лв., или по 16.67 лв. за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол, както и 50 лв. държавна такса върху уважения граждански иск.

Въззивникът подс. И.Г.И. и въззивникът подс. М. М., чрез защитниците си, поддържа жалбата и развиват доводи, че атакуваната присъдата, в частта относно обвинението по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК е постановена в нарушение на закона, тъй като деянието макар и формално да осъществява признаците на престъплението кражба, с оглед ниската стойност на инкриминираните вещи - 36,90 лв. и обстоятелствата, които са ги мотивирали да го извършат, поради своята малозначителност, на основание чл. 9, ал. 2 НК не е престъпление. Считат, че присъдата е незаконосъобразна и в частта относно наложеното наказание за престъпление по чл. 216 НК, като наказанието е явно несправедливо, с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Пледират за оправдателна присъда за деянието по чл. 195, ал. 1 НК, а относно престъплението по чл. 216 НК – да се определи по-ниско наказание.

Юридическото лице, ощетено от престъплението предмет на обвинението - ТП „ДЛС – Т.”, чрез своя повереник, счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата.

Защитникът на въззиваемия В.Р.В., пледира за потвърждаване на присъдата като законосъобразна и правилна.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна, а присъдата на районния съд за правилна и законосъобразна.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадени от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Всички подсъдими, в хода на допуснато съкратено съдебно следствие, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за същите факти. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие, решаващият съд е приел, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, на основание чл. 373, ал. 3 НПК, правилно е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология, като следва:

На 18.12.2014 г. ТП „ДЛС-Т.” поставило бетонна преграда с размери 400 см х 200 см х 30 см в местността „О.” край с. З., Ямболска област, с цел ограничаване достъпа и незаконната сеч в посочената местност. В края на 2014 г. тримата подсъдими се събрали в с. З., обл. Ямболска. Решили да отидат в м. „О." край селото и да разбият бетоновата преграда, за да извадят от нея арматурното желязо, след което да продадат метала с цел спечелване на пари. В изпълнение на решението, в неустановен точен час на 27.12.2014г. подсъдимите взели един чук и отишли на мястото. С чука разбили бетоновото съоръжение на стойност 420 лева и извадили от него 123 кг арматурно желязо за 39.60 лева, което оставили на мястото. След това се прибрали в с. З., взели каруца, с която се върнали на мястото, натоварили желязото в нея и го отнесли на пункт за изкупуване на вторични суровини собственост на „Жакамит" ЕООД гр. Ямбол. Там продали метала за 36.90 лв. Получените от продажбата пари разделили помежду си и впоследствие ги похарчили.

Към момента на извършване на деянието подсъдимите В. и М. са били осъждани за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. З вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК - с присъдата по НОХД №1680/2009 г. на ЯРС, влязла в сила на 23.12.2009 г. им е наложено наказание от по три месеца лишаване от свобода, отложено изтърпяване за изпитателен срок от три години. По това си осъждане двамата подсъдимите са реабилитирани по право. Подс. И. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер със споразумението, одобрено с определение по НОХД №1706/2011 г. на ЯРС, влязло в сила на 14.03.2012 г., като му е било наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 235, ал. З, т. 1 вр. ал. 1 от НК, отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдебното следствие пред първоинстанционният съд е проведено по реда на гл. 27 от НПК. След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че правилно РС – Ямбол е приел за установена описаната фактическа обстановка. Законосъобразно съдът е приел, че направените самопризнания от подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства – от обясненията им, от показанията на свидетелите П., П., Х. и Т., от обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопрестъпление от 16.03.2015 г. и приложения към него фотоалбум, от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото.

Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно приета фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимите М. и В. са осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а подс. И. - по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, и освен това, в идеална съвкупност са извършили и престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като :

На 27.12.2014 г., в неустановен точен час, в местността „О.”, находяща се край с. З., обл. Ямбол, след предварителен сговор помежду си, действайки в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство - чук, са отнели чужди движими вещи - 123 кг. арматурно желязо на стойност 36,90 лв., от владението на собственика им - ТП „ДЛС-Т.”, представлявано от Д.П.Х.П.. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимите В. и М. са действали в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай, както и

На 27.12.2014 г., в неустановен точен час, в местността „О.”, находяща се край с. З., обл. Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, противозаконно са унищожили чужда движима вещ – бетоново съоръжение с размери 400 см. X 200 см. X 30 см. на стойност 420 лв., собственост на ТП „ДЛС-Т.”, представлявано от Д.П.Х.П.. от гр. Ямбол.

Авторството на подсъдимите и всички обективните елементи от състава на процесните деяния, ЯОС счита за доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

За престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК.

Правилно ЯРС е приел, че тримата подсъдими са осъществили деянието кражба, по основния състав чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като изваждайки арматурното желязо от бетоновото съоръжение и отнасяйки го със себе си са извършили действия по прекратяване владението на собственика върху вещите и установяване на свое такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимите, при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик. Обективно, при извършеното престъплението, се касае за кражба при която подсъдимите са използвали техническо средство – чук с който са разбили бетоновата преграда, за да извадят от нея арматурното желязо. По този начин същите са осъществили квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, тъй като използвания чук, съгласно съдебната практика, е техническо средство предназначени за извършване на определени технически операции /в случая – отключване на вратата на автомобила и привеждане в работа на двигателя/ и представляват създадено от човека средство /предмет/ послужило за извършване на престъплението, като в случая без използването му, то не би могло да бъде извършено или извършването му би било затруднено. Безспорно извършеното от подсъдимите следва да се квалифицира и по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като деянието е осъществено от повече от две лица и след предварителен сговор помежду им. В тази насока настоящия състав споделя изложените от ЯРС мотиви и счита, че безспорно тримата подсъдими са взели решението за извършване на кражбата в предварително проведен разговор и в сравнително спокойна обстановка при срещата им в с. З., като за целта са снабдили с чук. Налице е и задружно участие на тримата подсъдими в самото изпълнителното деяние на престъплението и в установяване на фактическата им власт върху отнетите вещи - съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

Законосъобразно решаващият състав е преценил, че подсъдимите В. и М. са действали в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, като са извършили процесното деянието след като с присъдата в сила от 23.12.2009 г., по НОХД №1680/2009 г. на ЯРС са били осъдени за престъпление кражба и към момента на деянието не е изтекъл 5-годишния срок по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на наложените им условни наказания от по три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. Правилно ЯРС е приел, че този срок започва да тече от 23.12.2012 г. и към момента на извършване деянието не е изтекъл.

ЯРС е изложил убедителни в мотиви защо деянието извършеното от тримата подсъдими следва да се квалифицира като такова по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК /а за подсъдимите В. и М. и по т. 7 на текста/ и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. За деянието, с оглед квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и по аргумент за противното на чл. 195, ал. З от НК - препращаща единствено към т. 2 и т. 6 на този член, се изключва маловажния случай. Макар и стойността на отнетите вещи да е ниска, с оглед квалифициращите признаци на деянието то не се явява и малозначително, като не са налице основания за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което възражението на защитата в тази насока, е неоснователно.

За това деяние, всеки от подсъдимите е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дейците са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Имайки предвид, че към момента на деянието са били хора с достатъчен житейски опит, логично са съзнавали, че извършват противоправно и общественоопасно деяние и са целели настъпването на престъпните последици. Подсъдимите са осъществили кражбата с намерение противозаконно да присвоят 123 кг арматурно желязо за 39.60 лева, като са съзнавали, че лишават от владение върху него техния собственик, предвиждали са преминаването му в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт, са се разпоредили с предмета на престъплението като със свои вещи, продали са арматурно желязо и похарчили парите за свои нужди.

Както правилно е отбелязал решаващият съд, подсъдимите са имали представа за всички елементи от обективна страна на осъществения престъпен състав. Съзнавали са и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи – че за да извършат кражбата са използвали техническо средство – чук и че действат при общ пряк умисъл.

Безспорно доказано е, че конкретното деяния е извършено от подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си заедно с другия участник, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е доказана както от вземане на общото престъпно решение за кражбата и от синхрона на поведението на подсъдимите при отнемането на вещта и след това. Подсъдимите В. и М. логично са съзнавали, че вършат деянието, след като са били осъдени с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

За престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.

ЯОС споделя извода на решаващия съд, че подсъдимите са осъществили и фактическия състав на престъплението по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тримата, чрез действията си - разбиване с чук на бетоновото съоръжение, са въздействали така върху вещта, че същата е станала негодна за ползване по предназначение. Безспорно, в случая също като при извършване на кражбата, е налице задружно участие на тримата подсъдими в извършване на деянието, като всеки един с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, ерго - действали са като съучастници, съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК.

Правилно ЯРС е преценил, че от субективна страна тримата са действали с евентуален умисъл, като са съзнавали че задружните им действия ще доведат до разрушаване на бетоновото съоръжение с размери 400 см. х 200 см. х 30 см. на стойност 420 лв. и невъзможност то да се ползва по предназначение – като ограда и макар да не са целели пряко това, са предвиждали и са допускали настъпването и на този резултат. Същевременно всеки от подсъдимите е съзнавал участието на останалите двама и е знаел, че не действа сам.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК.

За това деяние в наказателния закон се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. Правилно, с оглед императивността на разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК и на основание чл. 58а, ал. 4 НК, ЯРС е определил наказанията на подсъдимите в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като е съобразил наличието на многобройните смекчаващи отговорността им обстоятелства - признанието на вината, дадените в досъдебното производство обяснения, приносът им за разкриване обективната истина по делото, проявената критичност към извършеното, причините за извършване на деянието - тежкото им имотно състояние и липсата на средства за задоволяване на елементарни потребности, младата възраст на подсъдимите М. и В. и ниската стойност на отнетите вещи в размер на 36.90 лева, водещи до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от една година лишаване от свобода. Първостепенният съд обаче, е наложил на всеки от тях наказание от осем месеца лишаване от свобода, което на практика, наложено при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, се явява същото по тежест като минималното такова, което би се определило при условията на чл. 54 и би се редуцирало с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. Този подход е незаконосъобразен, тъй като за да приложи чл. 55 НК, решаващият съд изрично е приел, че и най-лекото предвидено наказание определено по правилата на чл. 54 НК /в случая - една година лишаване от свобода/ е неприемливо тежко. Ето защо, ЯОС счита, че при прилагане на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК и на тримата подсъдими, следва да се определи наказание под 8 месеца лишаване от свобода. Също така, неправилно решаващият съд, макар и да е коментирал, че извършеното от подсъдимите В. и М. е квалифицирано по три квалифициращи признака, а деянието на подс. И. - по два, е определил наказанията на подсъдимите, като не подходил диференцирано към всеки от тях, а е наложил на всеки еднакво наказание. ЯОС счита, че наказанията за това престъпление следва да се индивидуализират за всеки подсъдим поотделно, като се отчете, че подсъдимите В. и М. са действали в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, т.е. спрямо тях е налице и допълнителна квалификация, а наказанието на подс. И. - безсъмнено да е в по-нисък размер. Безспорно при определяне на всяко конкретно наказание, следва да се вземе предвид и степента на обществена опасност на деянието, както и обременеността на съдебното минало на дейците, но контролиращият съд счита, че в случая, предвид твърде ниската стойност на инкриминираната вещ и мотивите за извършване на деянието, следва да се даде приоритет на личната пред генералната превенция. При тези условия ЯОС счита, че наложените на подсъдимите от ЯРС наказания следва да се намалят /за подс. М. в хипотезата на чл. 314, ал. 2 от НПК/, като приема, че справедливото наказание което да се наложи на подсъдимите В. и М. е шест месеца лишаване от свобода, а на подс. И. – четири месеца лишаване от свобода. Определените от въззивния съд наказания са необходими и достатъчни за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК, без да се оказва ненужно тежка наказателна репресия върху подсъдимите, но и такова, че оказаното снизхождение да не създава у тях погрешно усещане за безнаказаност.

За престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.

За това деяние, законодателят е предвидил наказание до пет години лишаване от свобода. За престъплението кражба, ЯРС е приел, че са налице основанията за прилагане на чл. 55 от НК при определяне на наказанията, а за извършеното в идеална съвкупност деяние по чл. 216, ал. 1 от НК – тези по чл. 54. Контролиращият състав не споделя тази позиция на първостепенният съд и счита, че за това престъпление са налични същите многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, коментирани при определяне на наказанието за деянието квалифицирана кражба - признанието на вината, дадените в досъдебното производство обяснения, приносът им за разкриване обективната истина по делото, проявената критичност към извършеното, причините за извършване на деянието - тежкото им имотно състояние и липсата на средства за задоволяване на елементарни потребности, младата възраст на подсъдимите М. и В. и ниската стойност на разрушената ограда - близо до МРЗ за страната, също водещи до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода. При това положение ЯОС счита, че наказанията на тримата подсъдими следва да се определят при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а именно „Пробация”. И тук следва отново се подходи индивидуално към всеки подсъдим, като от една страна за тримата се отчете важността на унищожената вещ, с оглед нейното предназначение, обременеността на съдебната минало на подс. И., но за подс. М. и В. - настъпилата реабилитация спрямо тях и младата им възраст. При тези аргументи, настоящият състав счита, че присъдата в частта по наказанията за престъплението по на чл. 216, ал. 1 от НК /за подс. М. в хипотезата на чл. 314, ал. 2 от НПК/, следва да се измени, като на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б” от НК, на подсъдимите В.Р.В. и М.Я.М., се наложи наказание Пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа годишно за една година, на подс. И.Г.И. – Пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за една година. Тези наказания, ЯОС намира за необходими и достатъчни за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК за осъществяване на индивидуалната и генерална превенция.

ЯОС споделя извода на ЯРС, че тъй като престъпленията, предмет на настоящото производство, са извършени от подсъдимите в условията на идеална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, след като им се определят наказания за всяко деяние поотделно, на всеки от подсъдимите следва да се наложи най-тежкото от тях, съобразно измененията определени от настоящият състав както следва: на подсъдимите В.Р.В. и М.Я.М. – шест месеца лишаване от свобода, а на подс. И.Г.И. – четири месеца лишаване от свобода.

Относно начина на изтърпяване на наложените на подсъдимите най-тежки наказания, правилно ЯРС е посочил, че подсъдимите В. и М. са реабилитирани по право в хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК и размера на наложените им най-тежки наказания лишаване от свобода е в рамките до три години, поради което спрямо тези подсъдими липсват законови пречки за прилагане института на условното осъждане. ЯОС споделя аргументите, че за тяхното поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпят ефективно наложените им най-тежки наказания, поради което наложените на подс. В. и М. най-тежки наказания /от шест месеца лишаване от свобода – след изменението от настоящият състав/, то на основание чл. 66, ал. 1 от НК, следва да се отложат от изтърпяване за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила, при съобразяване на младата им възраст и всички смекчаващи отговорността им обстоятелства.

С оглед предходното осъждане на подс. И. на лишаване от свобода за престъпление от общ характер - с присъдата по НОХД № 1706/2011 г. на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, същият следва да изтърпи наложеното му най-тежко наказание от четири месеца лишаване от свобода /след изменението от настоящият състав/, да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.

Правилно ЯРС е преценил, че по отношение на подс. И. са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № 1706/2011 г. на ЯРС, тъй като тази присъда е влязла в сила на 14.03.2012 година. Безспорно тригодишния изпитателен срок изтича на 14.03.2015 г., а процесните деяния са извършени на 27.12.2014 г. и са умишлени от общ характер и за тях му е наложено наказание лишаване от свобода. Правилно, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, е определен и режима за изтърпяване на приведеното наказание - в затвор, при първоначален строг режим.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Тъй като подсъдимите са признати за виновни по предявените им обвинения, законосъобразно ЯРС е преценил предявения от ТП „ДЛС – Т.” граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК за основателен, както и за доказан и го уважил изцяло до пълния претендирай размер от 420 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 27.12.2014 г., до окончателното й изплащане. Правилно с аргументи които се споделят изцяло от настоящият състав, първостепенния съд е приел претенцията на гражданския ищец за присъждане на обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК имуществени вреди настоящият състав намери за неоснователна, поради факта, че стойността на откраднатото от подсъдимите арматурно желязо от 36.90 лева е включена в стойността на унищожената бетонова преграда, за чиято стойност гражданският иск е уважен изцяло.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил всеки от подсъдимите да заплатят направените по делото, в досъдебна фаза разноски в размер на 50 лв., или по 16.67 лв. за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, както и 50 лв. ДТ върху уважения граждански иск.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334 т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда №132/03.11.2015 г. постановена по НОХД №1020 по описа на Районен съд – Ямбол за 2015 г., както следва

- в частта с която, на подсъдимите В.Р.В. и М.Я.М., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и на подс. И.Г.И., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, при условията на чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК им е наложено наказание от по осем месеца лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимите В.Р.В. и М.Я.М. на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, а на подс. И.Г.И. на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода;

- в частта с която, на подсъдимите В.Р.В., М.Я.М. и И.Г.И., за престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК е наложено наказание от по една година лишаване от свобода, като при условията на чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК им НАЛАГА наказания: на подсъдимите В.Р.В. и М.Я.М. наказание Пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа годишно за една година, а на подс. И.Г.И. – Пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за една година;

- в частта с която, на всеки от подсъдимите В.Р.В., М.Я.М. и И.Г.И. е наложено най-тежкото от определените им наказания, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА на всеки от подсъдимите В.Р.В. и М.Я.М. наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, а на подс. И.Г.И. – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.