Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

24                                        03.03.2016г.                                   гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Ямболският Окръжен съд                                                I-ви наказателен  състав

 На 03 февруари 2016 година,

 В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

                                                                                 ИВА КОДЖАБАШЕВА    

 

                                                              

 Секретар: Ив.З.

 Прокурор: М.Б.

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия И.Иванов

 ВНОХД № 470 по описа за 2015 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ  ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 144/23.11.2015г., постановена по НОХД № 322/2015г. , Ямболският районен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Р.И.Д. с ЕГН ********** *** за ВИНОВЕН  в това , че на 08.07.2014г. около 20,35 ч. в гр.Ямбол , на кръстовище на ул.”Преслав” с ул”Страхил войвода” при управление на МПС – собствения си лек автомобил марка и модел „Киа Спортидж” с ДК № У **** АМ , е нарушил правилата за движение по пътищата , визирани в разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗДвП , в резултат на което, при извършване на маневра завой наляво, е предизвикал ПТП с мотоциклет марка и модел „Априлия РС 125” с ДК № У **** А и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на А.Д.Н. *** , както следва: черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка довели до пълна загуба на съзнание до степен на кома, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на дясната ключична кост , довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок около 2,5 – 3 месеца при обичайния ход на оздравителните процеси , като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред с физико-химическа експертиза на алкохолна проба кръв, поради което и на основание чл.343 ал.3 б.”а” вр. с ал.1 б.”б” вр. с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца „лишаване от свобода”.На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда ЯРС е признал подсъдимия Д. за невиновен в това да е извършил горното деяние при нарушаване разпоредбата на чл.5 от ЗДвП , поради което и на основание чл.304 от НПК , го е оправдал по така предявеното му обвинение.

Със същата присъда ЯРС на основание чл.343Г от НК е лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца , считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59 ал.4 от НК е зачел времето през което Д. е лишен по административен ред от правото да управлява МПС , считано от 08.07.2014г. до решаване на въпроса за отговорността му , но за не повече от шест месеца.

Със същата присъда ЯРС е осъдил Р.И.Д. да заплати на пострадалия А.Д.Н. сума в размер на 1299,60лв. , за причинени имуществени вреди от престъплението , ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.07.2014г. до окончателното и изплащане.Искът за разликата над уважения размер от 1299,60лв. до предявения размер от 1732,80 лв., като неоснователен отхвърля.

Осъдил е подсъдимия Р.И.Д. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А.Д.Н. направените по делото разноски в размер на 850 лв.

Със същата присъда е осъдил Р.И.Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 729,80лв. ,вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – Ямбол , в размер на 784,20лв. вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 51,99лв.

Срещу Присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. от ЯАК в качеството си на упълномощен защитник на подсъдимия Р.И.Д. .Твърди се , че присъдата на ЯРС е незаконосъобразна ,  необоснована и наложеното наказание е явно несправедливо.Настоява се да бъде отменена атакуваната присъда на ЯРС като подсъдимия Д. да бъде признат за невинен че е извършил деянието в пияно състояние и бъдат намалени наложените му наказания.В допълнението към възивната жалба се сочи , че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като първоинстанционния съд не е положил необходимия обем усилия за разкриване на обективната истина , с което са нарушени основни принципи в наказателния процес чл.13 НПК и чл.14 от НПК.Относно наличието на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние”:липсват съображения на поставените на вниманието на съда възражения ,свързани с наличието на пияно състояние.Не са обсъдени от ЯРС множеството нарушения на Наредба № 30/2001г.за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.Липсва контролна проба с което е нарушено правото на защита на подсъдимия Д..Относно средната телесна повреда – изпадане в безсъзнателно състояние напълно необосновано ЯРС не е дал вяра на показанията на свидетелите Г.Д. и П.Д..Необоснована е съдебномедицинската експертиза относно безсъзнателното състояние на пострадалия.ЯРС изобщо не обсъжда в мотивите си доводите на защитата на подсъдимия , относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.В тази насока ЯРС следваше да приложи разпоредбата на чл.55 от НПК при определяне вида и размера на наказанието.

Срещу присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба от граждански ищец и частен обвинител А.Д.Н. , чрез повереника си –а адвокат Д. от ЯАК.Обжалва се присъдата в гражданска и част с която  е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 1299,60 до предявения размер от 1732,80лв. ¸като се твърди че същата е незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие със събраните доказателства.Настоява се да бъде изменена присъдата на ЯРС като бъде уважен предявения граждански иск за имуществени вреди в пълния му размер.

     Въззивникът Р.И.Д. се явява лично в съдебно заседание  и със защитник – адвокат В..Твърди се че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин квалифициращия признак „пияно състояние” по отношение на подсъдимия.Нарушени са основни правила на Наредба 30.Налице са противоречиви взаимно изключващи се показания на различни групи свидетели сочат на недоказаност на втората средна телесна повреда – „изпадане в безсъзнателно състояние” на пострадалото лице.Налице е съпричиняване на вредоносния резултат

      Въззиникът  А.Д.Н. се явява лично в съдебно заседание и със защитник – адвокат Д. от ЯАК.Твърди се , че ЯРС неправилно е приел обстоятелство за наличие на пряка причинно-следствена връзка между движението на пострадалия с по-висока от разрешената скорост с причинените травматични увреждания на същия.Няма доказателства по делото при различните скорости какви биха били травматичните увреждания поради което необосновано , несправедливо и незаконосъобразно решаващия съд е намалил с 25% присъдените на пострадалия имуществени вреди , като доводите на районния съд за принос на пострадалия във вредоносния резултат първо са ирелевантни при присъждането на имуществени вреди тъй като същите са в пряка причинно-следствена връзка с престъпната деятелност на подсъдимия.Настоява се да бъдат присъдени в пълен размер причинените имуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на ЯОП ,намира атакуваната присъда на ЯРС за правилна и законосъобразна и настоява да бъде потвърдена изцяло като правилна , законосъобразна и справедлива.

Въззивният съд, наказателно отделение, като се запозна с изложеното в   жалбите и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи следното:

          Жалбата на въззивника Д. е допустима, подадена в процесуалните срокове, а разгледана по същество се явява неоснователна.

          Жалбата на въззивника Н. е допустима , подадена в процесуалните срокове , а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. бил правоспособен водач на МПС категории В,С,М и Т и притежавал свидетелство за управление на МПС ********/15.02.2008г.

          Свидетелят А.Н. бил правоспособен водач на МПС категория А и притежавал свидетелство за управление на МПС ********/03.09.2013г.

          На 08.07.2014г. около 20,25ч.свидетелят А.Н. се движел с управлявания от него мотоциклет „Априлия РС 125” с ДК № **** А по ул.”Преслав”¸посока площад „Боровец”Движението се реализирало със скорост около 67 км/ч. при добри пътни и атмосферни условия.Малко след Н. се движел втори мотоциклет „Априлия”¸управляван от свидетеля М.В., на задната седалка на който се возел свидетеля Д.П..На двата мотоциклета предстояло преминаване през кръстовището, образувано между ул.”Преслав” и ул.”Страхил войвода”.По същото време към кръстовището приближавал и лек автомобил „Киа Спортидж” с ДК № У**** АМ , управляван от подсъдимия Д..Лекият автомобил се движел по ул.”Преслав” в посока противоположана на движението на мотоциклетите.Към него момент светофарната уредба на кръстовището работела със жълта мигаща светлина и същото се регулирало от наличните пътни знаци – Б3- „път с предимство”, В 27-„забранени са престоя и паркирането”,В 26- „забранено движението със скорост по-висока от 40 км/ч. и указателна табела Д3 за предварително пристрояване.При преминаването си през кръстовището свидетелят Н. възнамерявал да продължи движението си направо , а подсъдимият да завие наляво по ул.”Страхил войвода”в посока РУ на МВР – Ямбол.Въпреки , че нищо не препятствало видимостта на подсъдимия към приближаващите кръстовището мотоциклети Д. започнал да реализира маневрата завой наляво без да пропусне последните.Последвал удар между автомобила на подсъдимия и управлявания от Н. мотоциклет , който за автомобила бил страничен отдясноо ¸съсредоточен около средата на предна дясна врата с последващи деформации по средна вертикална колона , а за мотоциклета кос страничен ,отдясно ,съсредоточен в предните му странични състави.Д. преустановил движението си на ул.”Страхил войвода”в близост до бариерата на паркинга на ОД на МВР – Ямбол .След удара мотоциклетът заедно с мотоциклетиста паднал върху асфалтовото покритие,позициониран върху левите си състави.

Пристигналият на място полицейски служител – свидетеля М. тествал подсъдимия за употреба на алкохол с помощта на техническо средство Алкотест Дрегер с фабр.№ ARBA 0177 който отчел съдържание на 15 промила алкохол.На Д. бил издаден талон за медицинско изследване.В указаното в талона време подсъдимият Д. се явил в ЦСМП и дал кръвна проба.

Свидетелят Н. бил откаран от медицински екип в ЦСМП Ямбол за оказване на медицинска помощ.По време на прегледа му била взета и кръвна проба за употреба на алкохол.След прегледа Н. бил оставен на лечение в МБАЛ Св.Пантелеймон гр.Ямбол , където престоял до 14.07.2014г.

От заключението на изслушаната пред решаващия съд химическа експертиза се установява , че към момента на възникване на ПТП Д. е имал съдържание на етилов алкохол в кръвта си 1,44промила, докато в кръвта на Н. не е установено наличие на етилов алкохол.

Съгласно заключението на  изслушаната пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза причината за настъпване на ПТП е обстоятелството че траекториите на движение на лекия автомобил и мотоциклета са се пресекли.Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати произшествието , като приближавайки кръстовището е трябвало да пропусне насрещно движещият се в права посока мотоциклет и едва тогава да навлезе в кръстовището и да осъществи маневрата завой наляво.Експертизата дава заключение , че дори и при движение на мотоциклета с нормативно разрешената скорост ударът между двете превозни средства би бил неизбежен¸тъй като лекия автомобил при извършване на маневрата завой наляво е пресякъл внезапно траекторията на мотоциклета и е попаднал в опасната му зона на спиране.

От заключението на изслушаната пред решаващият съд автотехническа оценителна експертиза се установява , че в резултата на произшествието по мотоциклет „Априлия” са били причинени материални щети в размер на 827,80лв. Видно от оценителната експертиза причинените в резултат на ПТП имуществени вреди по каската на Н. са в размер на 80лв.

От изслушаната пред първоинстанционният съд съдебномедицинска експертиза се установява , че в резултат на ПТП на Н. е било причинена мотоциклетна травма изразяваща се в следните увреждания: черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка , довели до пълна загуба на съзнание до степен на кома, причинило разстройство на здравето , временно опасно за живота на пострадалия , както и счупване на дясната ключична кост , довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок около 2,5 – 3 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, контузи на гръдния кош и дясната ръкас наличие на разкъсно контузна рана по страничната повърхност на дясната мишница и контузи в областта на дясната колянна става с наличие на малка разкъсно контузна рана , довели до причиняване на временно разстройство на здравето , неопасно за живота на пострадалия.Описаните увреждани се дължат на действието на твърди тъпи и пъторъбести предмети както и на предмети с остър ръб и добре отговарят да получени по време на ПТП.Повечето от уврежданията са се получили по време на непосредствения контакт между тялото на пострадалия и автомобила , като черепно-мозъчната травма е възможно да се дължи и на удар на главата върху пътната настилка при падането на мотоциклетиста върху нея.Локализацията на уврежданията и тяхната характеристика свидетелства за това , че посоката на травмиращата сила която ги е причинила е била отпред назад и отстрани отдясно на пострадалия.Счупването на ключицата се дължи на силен удар отстрани ,отдясно в областта на рамото.

Видно от представените по делото три броя фактури и касови бонове към тях Недялко е заплатил за лечението си сумата от 825лева.

Видно от представената по делото Справка за съдимост подсъдимия Р.И.Д. е неосъждан.

Приетата и от настоящия състав на ЯОС фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Н., В., П., М. , Д.Н. , П.а , Д. ,Д. писмените заключения на изслушаните пред първоинстанционния съд автотехническа и допълнителна аттотехническа експертизи , оценителна автотехническа експертиза, стоково оценителна,  , и разпита в съдебно заседание на вещите лица С. и Б. – автоексперти, Д. – оценител, С. – съд.медик, М. – химик, а така също и въз основа на приложените по делото писмени доказателства , така както са изброени в мотивите на първоинстанционната присъда.

При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно ЯРС е приел, че подсъдимият Р.И.Д. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.3 б.”а” вр. с ал.1 б.”б” вр. с чл.342 ал.1 от НК , тъй като на 08.07.2014г. около 20,35 ч. в гр.Ямбол , на кръстовище на ул.”Преслав” с ул”Страхил войвода” при управление на МПС – собствения си лек автомобил марка и модел „Киа Спортидж” с ДК № У **** АМ , е нарушил правилата за движение по пътищата , визирани в разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗДвП , в резултат на което, при извършване на маневра завой наляво, е предизвикал ПТП с мотоциклет марка и модел „Априлия РС 125” с ДК № У **** А и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на А.Д.Н. *** , както следва: черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка довели до пълна загуба на съзнание до степен на кома, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на дясната ключична кост , довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок около 2,5 – 3 месеца при обичайния ход на оздравителните процеси , като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред с физико-химическа експертиза на алкохолна проба кръв.

От обективна страна, е налице извършено съставомерно деяние по посочения текст от НК .Авторството на деянието се установява по безспорен и категоричен начин въз основа на показанията на свидетелите Н., В., П. и М. , които са логични последователни и безпротиворечиви и се подкрепят изцяло от всички събрани по делото доказателства.По несъмнен и категоричен начин както от събраните по делото гласни доказателства ,така и от заключенията на първоначалната и допълнителна автотехнически експертизи се установява , че основна вина за настъпването на ПТП са действията на подсъдимия Д. , който при извършването на маневра завой наляво не е пропуснал насрещнодвижещият се мотоциклет.Появата на същия не е имала внезапен характер, мотоциклетът е бил видим от достатъчно разстояние даващо възможност на подсъдимия да го възприеме и прецени пътната обстановка , преди извършваната от него маневра завой наляво.Като е отнел предимството на насрещно движещият се мотоциклет , подсъдимият е нарушил чл.37 ал.1 от ЗДвП.В конкретния случай обстоятелството , че мотоциклетът се е движил с превишена скорост няма отношение към настъпване на произшествието , доколкото вещите лица са категорични , че удар би настъпил и при движение на Н. с разрешената скорост от 40 км/ч.Допуснатото нарушение от страна на подсъдимия Д. на посочените правила за движение е в пряка причинно следствена връзка с настъпването на ПТП.

Престъпленията по чл.343 вр. с чл.342 ал.1 от НК са типично резултатни престъпления.В конкретния случай в резултат на възникналото ПТП на пострадалия А.Н. са били причинени две средни телесни повреди: счупване на дясната ключична кост  довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок от 2,5- 3 месеца при обичайни ход на оздравителните процеси  и черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка довели до пълна загуба на съзнание до степен на кома , довело до причиняване на разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия.Относно медикобиологичната характеристика на причинените на Н. увреждания ЯРС правилно и законосъобразно е дал вяра на  съдебномедицинската експертиза , като обективна и безпристрастна.Сэъщата се подкрепя от гласните доказателства.Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд при обсъждане на коматозното състояние на Н. е дал вяра на свидетелите , Н., В., П. и М., всеки един от които описва различни признаци или последваща симптоматика на коматозното състояние.Правилно ЯРС не е кредитирал показанията на свидетелите Д. и Д. , които са изолирани и противоречат на останалия доказателствен материал.

Налице е и квалифициращият признак „пияно състояние”.Правилно решаващият съд е дал вяра на заключението на изслушаната физико-химическа експертиза.Настоящият състав на ЯОС също не споделя становището на защитника на подсъдимия за допуснато нарушение на Наредба 30 при вземане на кръвната проба , тъй като от събраните на съдебното следствие допълнителни писмени доказателства  и разпита в съдебно заседание на д-р П. се установява , че кръвната проба е взета при спазване на нормативните изисквания.

От субективна деянието е осъществено от  подсъдимия по непредпазливост.Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от собственото си неправомерно поведение , но е бил длъжен и като правоспособен водач е могъл да ги предвиди и предотврати.

          Относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание , трябва да се отбележи следното:

          От една страна ЯРС правилно е взел предвид високата динамика на този вид престъпления в страната , причиняването на две средни телесни повреди на пострадалия, високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия , а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия Д. , изразеното съжаление за случилото се.С оглед на това ЯРС правилно и законосъобразно е определил наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства , а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

           Правилно решаващият съд не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК тъй като не са налице нито многобройни , нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства и същевременно и най-лекото предвидено в закона наказание – лишаване от свобода за срок от една година не е несъразмерно тежко за извършеното.

           Законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК , като е отложил изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три годни.Приложил е и разпоредбата на чл.343 Г от НК като е наложил и кумулативната санкция – лишаване от управление на МПС за срок от една година и шест месеца и на основание чл.59 ал.4 НК е зачел времето през което подсъдимия Д. е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС.

           Настоят състав на ЯОС ,счита че с така определените по вид и размер наказания в максимална степен биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.

Относно гражданския иск за имуществени вреди:

Решаващият съд е счел предявения граждански иск за имуществени вреди за основателен и доказан до размера на сумата от 1299,60лв.От събраните по делото гласни  и писмени доказателства и изслушаните автотехническа и оценителна експертизи се установява че на гражданския ищец са били причинени имуществени вреди в размер на 1732,80лв.

Неправилно и незаконосъобразно решаващият съд е приел , че пострадалият Н. има съвина за настъпване на вредоносния резултат.За да стигне до този извод ЯРС е счел обстоятелството , че същият се е движил скорост значително надвишаваща максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък.В същото време ЯРС е приел , че скоростта от 67 км/ч. няма отношение към настъпването на самото ПТП , несъмнено е в пряка причинна връзка с тежестта на травматичните увреждания на пострадалия.В процентно отношение ЯРС неправилно е приел , че 25 % от причинения вредоносен резултат се дължи на действията на пострадалия, поради което е намалил със същото съотношение дължимото от подсъдимия обезщетение за причинените на пострадалия имуществени вреди.С оглед на това неправилно инезаконосъобразно ЯРС е уважил исковата претенция до размер на 1299,60лв. като над този размер до предявения от 1732,80лв. исковата претенция е отхвърлена.

Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите ,причинени на увредения може да се намали , ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.Не всяко поведение на пострадалия ,действие или бездействие дори когато не съответства на предписаното от закона , може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, а само това , чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.В тази връзка са Решения № 169/28.02.2012г. по т.д.№ 762/2010г. на ВКС ; № 1004/71г. по НОХД № 87/71г. на III.н.о. , както и редица други решения като посочената съдебна практика е последователна.Именно и поради това присъдата на ЯРС в гражданската и част следва да се измени като се уважи гражданския иск за имуществени вреди в пълен размер  от 1732,80лв. , ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Досежно направените от защитата на подсъдимия възражения изложени съображения и доводи настоящият състав на ЯОС , намира следното:

Възражението на защитника на подсъдимия Р.И.Д. , за липсата на „пияно състояние” е неоснователно.Правилно и законосъобразно ЯРС е дал вяра на заключението на изслушаната по делото физико-химическа експертиза , което настоящия състав на ЯОС приема изцяло като компетентно и обективно изготвено.Настоящият състав на ЯОС не споделя становището на защитника на подсъдимия за допуснати нарушения на Наредба 30 при вземането на кръвната проба.От събраните на съдебното следствие пред решаващият съд допълнителни писмени доказателства и разпита в съдебно заседание на д-р П. се установява , че кръвната проба е взета при спазване на нормативните изисквания.

Възражението на защитата на подсъдимия , че ЯРС необосновано не е дал вяра на свидетелите Г.Д. и П.Д. при обсъждането на коматозното състояние на пострадали Н. е неснователно.Тези свидетели не са присъствали при възникването на ПТП , а са пристигнали на мястото на произшествието в един по-късен момент , в който пострадалия Н. е излязъл от коматозното състояние.ЯРС правилно и законосъобразно е мотивирал защо не кредитира показанията на посочените свидетели.

Възражението на защитата на подсъдимия че неправилно не е приложен чл.55 от НК е неоснователно. Правилно и законосъобразно ЯРС е стигнал до извода , че не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства , като е определил едно справедливо наказание на подсъдимия Д. при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

             Ето защо и на основание чл.337 ал.3  от НПК,Ямболският окръжен съд,             

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            

 

              ИЗМЕНЯ Присъда № 144/23.11.2015г., постановена по НОХД № 322/2015г. по описа на Ямболски районен  съд в ГРАЖДАНСКАТА ЧАСТ относно уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди , като ОСЪЖДА подсъдимия Р.И.Д. ЕГН ********** да заплати на пострадалия А.Д.Н. сума в размер на 1732,80лв. за причинени имуществени вреди от престъплението , ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.07.2014г. до окончателното и изплащане.

              Осъжда подсъдимия Д. с установена по делото самоличност да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А.Д.Н. направените по делото разноски в размер на 850лева.

              Осъжда подсъдимия Д. с установена по делото самоличност да заплати в полза на държавата в приход на Републиканския бюджет ДТ в размер на 69,31лева.

              ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата и част.          

              Решението не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.