Р Е Ш Е Н И Е

№ 38 09.03.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: И.И.

ИВА КОДЖАБАШЕВА

секретар М. К.

прокурор Е. Гоцев

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД №430 по описа на ЯОС за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.М.Д. – подсъдим и Т.И.А. – частен обвинител, срещу Присъда №133/04.11.2015 г. постановена по НОХД №740 по описа за 2014 г. на Районен съд – Ямбол, с която решаващият съд е признал подсъдимите И.Д.Н. и К.М.Д. за виновни в това, на 21.02.1996 г., около 20:15 часа, в гр. Ямбол от паркинга на жилищен блок №1 на ул. „Милин камък", действайки в съучастие помежду си - подсъдимият Н. като извършител, а подсъдимият Д. като помагач /обещал след деянието да вземе откраднатия автомобил и да го заплати/, чрез използване на техническо средство - подправен контактен ключ за лек автомобил, са отнели чужди движими вещи: лек автомобил марка „Мазда 323” с рег. № У 1234 А на стойност 521 370 неденоминирани лева и намиращите се в него касетофон марка „Сони“ на стойност 120.00 лева, очила марка „Полис" на стойност 14.00 лева, мъжка кожена шуба „Набук" на стойност 200.00 лева, 25 бр. аудиокасети на стойност 3.50 лева за един брой, всичко на стойност 87.50 лева, шумозаглушително гърне за лек автомобил на стойност 1406.00 лева, пари в български лева - 100 000.00 лева, всичко на обща стойност 623 197.50 лева /неденоминирани лева/ от владението на собственика им - Х.Г.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55. ал. 1, т. 1 от НК е осъдил подсъдимия Н. на десет месеца лишаване от свобода и на основание чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдил подсъдимия Д. на една година и десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил от изтърпяване наложеното на всеки от подсъдимите наказание за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. Признал е подсъдимите И.Н. и К.Д. за невиновни, при извършване на горното деяние, да са действали при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдавал по това обвинение, както и ги оправдал за разликата в общата стойност на отнетите вещи в размер на 101 710 неденоминирани лева.

С атакувания акт, решаващият състав, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е прекратил наказателното производство в частта му за обвинението, че подсъдимите И.Н. и К.Д. на 26.02.1996 г., около 23:00 часа, в гр. Ямбол от паркинга на жилищен блок №17 в ж.к-с „Златен рог", действайки в съучастие помежду си - подсъдимият Н. като извършител, а подсъдимият Д. като помагач /обещал след деянието да вземе откраднатия автомобил и да го заплати/, чрез използване на техническо средство - подправен контактен ключ за лек автомобил марка „Ауди 100 СС", са отнели чужда движима вещ лек автомобил марка „Ауди 100 СС" с рег. № У 6033 А, на стойност 154 900.00 /неденоминирани/ лева, от владението на собственика й Т.И.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят. Също така съдът е осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в общ размер на 790 лева, от които 294 лева или по 147 лева за всеки, вносими по сметката на ОД на МВР гр. Ямбол и 486 лева, или по 243 лева за всеки в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от въззивника-подсъдим К.М.Д. и неговите защитници и съответно от въззивника-частен обвинител Т.И.А. и неговият повереник.

Адв. А., защитник на въззивника-подсъдим К.М.Д. като развива съображения, че автомобила „Мазда” е доброволно предаден и нанесените щети от деянието на подсъдимите са били възстановени в пълен размер на собственика счита, че са налице основания за приложението на чл. 197, т. 4 НК и съответно на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, т. 3 НК и по отношение на това деяние. Също счита депозираната жалба на Т.А., по отношение на прекратителната част на присъдата, за неоснователна. Адв. К., също защитник на въззивника-подсъдим допълва, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, са допуснати процесуални нарушения, в резултат на които по делото не е всестранно и пълно установена обективната истина, а така също и че пред ЯОС е установено наличието на и на други собственици на процесния автомобил „Мазда”, които не се посочени в обвинителния акт и не са били призовани да изразят своето становище. Пледира делото да се върне за допълнително разследване на ЯРП или на ЯРС. Подсъдимият К.М.Д. не се признава за виновен в извършването на престъплението и пледира за оправдателна присъда.

Адв. Д., повереник на въззивника-частен обвинител Т.И.А. счита, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован в частта си, с която двамата подсъдими са признати за невиновни за отнемане на лек автомобил „Ауди 100” от владението на А.. Излага доводи, че двете деяния са извършени, когато е действал чл. 26 от НК. Пледира, че неправилно е ЯРС приел, че следва чл. 26 НК да отпадне и да се приеме, че е изтекла погасителна давност, поради което настоява ЯОС да отмени присъдата в тази й част и да постанови нова, с която да признае двамата подсъдими за виновни по обвинението по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по обвинението за втората кражба - на автомобила „Ауди”. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Адв. Е., повереник на въззиваемия Х.Д., моли да се потвърди присъдата на ЯРС, като основателна и законосъобразна.

Адв. П., защитник на въззиваемия-подсъдим Н., пледира, ако съдът не приеме че е налице основания за приложението на чл. 197, т. 4 НК и съответно на чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80, т. 3 НК и по отношение на автомобила „Мазда”, да потвърди постановената присъда на ЯРС, като правилна и справедлива. Подс. Н., признава вината си и изразява съжаление за стореното.

Прокурорът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата депозирана от подсъдимия К.Д. е частично основателна, а подадената от частния обвинител Т.А. - неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва:

В началото на 1996 г., двамата подсъдими се уговорили, подс. Н. да отнема, заедно със свид. М и свид. М, леки автомобили „западна” марка и да ги предава на подс. Д., срещу заплащане. През месец февруари 1996 г. двамата подсъдимите се уговорили подс. Н. да открадне лек автомобил „Мазда 323”, с рег. № У 1234 А собственост на свид. Х.Д., закупен от него като нов през 1992 г. от фирма „Варко” - гр. София и да го предаде на Д., който да му заплати за това. В изпълнение на намисленото, на 21.02.1996 г. двамата подсъдими, с управлявания от подс. Н. лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № У 1623 А, проследили свид. Д. при движението му с лекия автомобил „Мазда 323”, с рег. № У 1234 А и установили, че той паркирал автомобила на паркинга до бл. 1 на ул. „Милин камък” в гр. Ямбол. Около 20,15 часа на същата вечер - 21.02.1996 г., подс. Н., заедно със свид. М и свид. М, отишли до паркирания автомобил „Мазда 323”, с рег. № У 1234 А и подс. Н. го отключил с подправен контактен ключ, който носил в себе си, влязъл вътре и седнал на мястото на водача, а до него седнала и свид. М. Подс. Н. привел в движение процесния автомобил и го закарал до дома на подс. Д., в близост до Минералната баня в гр. Ямбол. Там, управлявайки автомобила на подс. Н., дошъл и свид. М. Подс. Н. извикал подс. Д., който огледал отнетия автомобил, дал на Н. пари, а последния му предал ключовете на автомобила. Тръгнал си със собствения си автомобил, заедно със свидетелите М и М. В автомобила „Мазда 323”, на свид. Д. се намирали и следните вещи, негова собственост: касетофон „Сони" на стойност 120 000 неден. лв., очила „Полис" на стойност 14 лв., мъжка шуба от набук на стойност 200 лв., 25 броя аудиокасети по 3.50 лв. за брой, на стойност 87.50 лева, шумозаглушително гърне за автомобил на стойност 1406 лв. и пари - 100 000 неден. български лева. След известно време подс. Н. дал на свид. М 200 000 неден. лева от парите, които подс. Д. му платил за отнетия автомобил. На 21.12.1998 г. л.а. „Мазда” бил открит в дома на свид. Я от служители на РУП - Айтос и на 22.12.1998 г. - върнат на собственика Д., за което се съставила разписка от същата дата. Видно от разпита на свид. Д. /на л. 8 и 9 от Протокола за съдебно заседание проведено на 10.10.2013 г./, при връщането автомобила „Мазда 323” е бил в лошо състояние, ударен, с ръжда, без радиокасетофон, с подменени гуми, като са липсвали очилата, шубата, сумата от 100 000 недн. лв. и аудиокасетите.

На 26.02.1996 г. около 23,00 ч., в изпълнение на уговорката между двамата подсъдими, от паркинга на бл. 17 в ж. к. „Златен рог” в гр. Ямбол, подс. Н. отнел и по-късно продал на подс. Д., друг лек автомобил - „Ауди 100 СС”, с рег. № У 6033 А, собственост на въззивника А.. На 20.03.2013 г. подс. Н. дал на свид. А. сумата от 1400 лева, а на 12.11.2013 г. му изпратил с телеграфен запис и сумата от 101,83 лева.

Видно от назначената по делото допълнителна автотехническа експертиза стойността на отнетия л.а. „Мазда” е 521 370 недн. лв., а на л.а. Ауди - 154 586 недн. лева.

От приложените справки за съдимост се установява, че всеки от двамата подсъдими Д. и Н., е бил неосъждан към инкриминираните дати.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

ЯОС счита, че първоинстанционният съд правилно е приел за установена описаната фактическа обстановка, като прецизно е анализирал всички събрани по делото доказателства. Правилно е кредитирал като обективни показанията на свид. А., показанията на свид. Д. дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, показанията на свид. М, показанията на свид. М дадени пред съдия на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, показанията на свид. Ж и Я. ЯРС е изложил убедителни мотиви по верификацията на показанията на свид. М и свид. М, които настоящият състав споделя напълно, като правилно е приел, че в случая не се касае за „оговор”. Показанията на тези свидетели в своята съвкупност са логични, последователни и взаимодопълващи се, възпроизвеждат възприетото от тях и категорично установяват съпричастността на двамата подсъдими и специално на подс. Кр. Д., към престъплението извършено на 21.02.1996 година. Правилно ЯРС е преценил, че показанията на свид. М и М се подкрепят в пълна степен и от косвените доказателства - показанията на свидетелите Д., А. и Ж, вкл. и по отношение на вината на подс. Д.. Логично първостепенният съдът е приел, че макар и да са констатираните противоречия в показанията на свид. М дадени в хода на съдебното следствие и тези пред друг състав на съда относно твърдението, че автомобилите са били разглобени, не следва да се игнорират и правилно е дал вяра на тези, които са унисон с останалите гласни доказателства.

Правилно ЯРС е ценил като достоверни показанията на свидетелите С Б, Г и К и Х и заключението на в.л. Пенчева, макар и да не касаят директно главният факт, но допълват и разкриват в пълнота обстоятелства по делото.

Като не е намерил основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на специални познания на експертите, ЯРС е изградил изводите си и въз основа на заключенията на вещите лица по съдебните експертизи - оценителна и автотехническа и допълнителната автотехническа експертиза.

Също така законосъобразно е приел, че фактическата обстановка се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като е съобразил, че те преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни и логични, кореспондират помежду си по отношение на фактите от значение за предмета на делото.

Към доказателствения материал във въззивното производство бяха приобщени и писмо рег. № 167900-531/29.01.2016 г., докладна записка от 26.01.2016 г., писмо рег. № 326000-1412/03.02.2016 г., справка за собственост на автомобил „Мазда 323” с рег. № У 1234 А към дата 21.02.1996 година.

В съдебното производство пред първостепенния съд, двамата подсъдими не са депозирали обяснения, като ЯРС не им е предоставил изрично възможност да заявят дали отказват да дадат обяснения. В проведеното въззивното съдебно следствие, двамата подсъдими не се възползваха предоставената им възможност да сторят това и се отказаха от това си право.

Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, досежно обстоятелства относими към инкриминираното деяние, извършено на 21.02.1996 г. и специално към стойността на отнетия автомобил „Ауди 100 СС”, с рег. № У 6033 А, в същността си са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството вкл. и на подс. Д., времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията и фактологията след това.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че и от обективна и от субективна страна подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, предл. II, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. от НК, а подсъдимият Д. - този на чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. II, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, тъй като на 21.02.1996 г., около 20:15 часа, в гр. Ямбол от паркинга на жилищен блок №1 на ул. „Милин камък”, действайки в съучастие помежду си - подсъдимият Н. като извършител, а подсъдимият Д. като помагач, който обещал след деянието да вземе откраднатия автомобил и да го заплати, чрез използване на техническо средство - подправели контактен ключ за лек автомобил, са отнели чужди движими вещи: лек автомобил марка „Мазда 323" с рег. № У 1234 А на стойност 521 370 неденоминирани лева и намиращите се в него касетофон марка „Сони" на стойност 120 лева, очила марка „Полис" на стойност 14 лева, мъжка кожена шуба „Набук" на стойност 200 лева, 25 бр. аудиокасети на стойност 3.50 лева за един брой, всичко на стойност 87.50 лева, шумозаглушително гърне за лек автомобил на стойност 1406.00 лева, пари в български лева - 100 000.00 неденоминирани лева, всичко на обща стойност 623 197.50 лева /неденоминирани лева/ от владението на собственика им - Х.Г.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери.

Тук следва да се отбележи, че неправилно в диспозитива ЯРС е посочил, че при кражбата двамата подсъдимите са отнели освен другите инкриминирани вещи и сумата от 100 000.00 лева. Видно от всички доказателства от делото, отнети са били 100 000.00 неденоминирани лева, така както решаващият състав е посочил в мотивите на присъдата. Присъдата съставлява единство от диспозитив и мотиви и при нейния внимателен прочит, може да се направи безспорно умозаключение, че наказанието на подсъдимите е наложено и за отнемане на сумата от 100 000.00 неденоминирани лева, а изписаното в диспозитива на атакуваната присъда - л. 2, ред 3 „…1000 000.00 лева…” , съставлява техническа неточност, която по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Настоящият състав намира, че за прецизност присъдата, в тази й част следва да се измени като се посочи, че отнетите пари от владението на собственика Х.Д., са на стойност 100 000 неденоминирани лева.

От обективна страна

Авторството на подсъдимите и всички обективните елементи от състава на процесните деяния, ЯОС счита за доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

В тази връзка, всеки от подсъдимите с общата си престъпна деятелност са осъществили признаците на основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като са извършили действия по прекратяване владението върху инкриминирания автомобил и вещи на собственика, в чието владение е било, както и установяване на свое такова, с извеждане от мястото, където са се намирали. Безспорно е налице прекратяване на фактическата власт на владеещия собственик върху процесната вещ, което е настъпило вследствие на деянията на подсъдимите, при липсата на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Подсъдимите са осъществили прекъсване на владението на собственика и установяване на трайна фактическа власт върху отнетото, като те не са придобили владението на правно основание, което да ги направи или е годно да ги направи собственици на процесните автомобил и вещи.

Обективно, при извършеното престъплението, се касае за кражба, при която подсъдимите са използвали техническо средство - подправен контактен ключ за лек автомобил с който подс. Н. е отключил вратата на автомобила и привеждане в движение на двигателя. По този начин същите са осъществили квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, тъй като използвания ключ, съгласно съдебната практика, е техническо средство предназначени за извършване на определени технически операции /в случая – отключване на вратата на автомобила и привеждане в работа на двигателя/ и представляват създадено от човека средство /предмет/ послужило за извършване на престъплението, като в случая без използването му, то не би могло да бъде извършено или извършването му би било затруднено.

Проверяващата инстанция изцяло споделя и извода на ЯРС, че при осъществяването на инкриминираното деяние подсъдимите са действали в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 1 от НК, като всеки от тях лично, със собствени действия виновно е допринесъл за осъществяване на деянието - подс. Н. е участвал в самото изпълнително деяние на престъплението, като извършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 вр. от НК, а подс. Д. е улеснил деянието, като е съдействал на подс. Н., обещавайки му да му окаже помощ след извършване на деянието, като закупи откраднатите леки автомобили – сиреч подс. Д. е действал в качеството на интелектуален помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК.

Законосъобразно решаващият състав е признал двамата подсъдими за невинни по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК за разликата от 623,197 недн. лв. до стойността по обвинението - 724 907,50 недн. лв., предвид заключението на ВЛ изготвило допълнителната автотехническа експертиза.

Верен е извода на ЯРС, че обективно, при отнемането на автомобила „Мазда 323" с рег. № У 1234 А, се касае за кражба в големи размери, тъй като паричната равностойност на предмета на престъплението от 623 197.50 неден. лева, надвишава 70-кратния размер МРЗ в страната за 1996 г. от 2760 неден. лева /справка ПМС №222/23.11.1995 година/.

Контролиращият съд напълно споделя и правните изводи на решаващият състав, досежно оправдателната част на присъдата, с която подсъдимите са признати за невинни по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.195,ал. 2 от НК във връзка с чл.195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК за разликата от 623,197 недн. лв. до стойността по обвинението - 724 907,50 лв. недн. лв., предвид заключението на ВЛ изготвило допълнителната автотехническа експертиза.

ЯОС се присъединява и към позицията на ЯРС, която първостепенният съд е мотивирал подробно, че за двете деяния е неприложим института на продължаваното престъпление. Безспорно от отмяната с ДВ бр. 62/1997 г. до възстановяване й през 2002 г., разпоредбата на чл. 26 от НК не е действала и по отношение на съвкупността са се прилагали правилата на чл. 23 - 25 от НК. В случая разпоредбата на чл. 26 НК, приложима по време на извършване на деянията, е по неблагоприятна за подсъдимите и съгласно принципът по чл. 2, ал. 2 от НК, следва да се приложат правилата по чл. 23 - 25 от НК. При това положение, правилно ЯРС е преценил, че за деянието извършено на 26.02.1996 г. подсъдимите не следва да носят наказателна отговорност, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. ЯРС е изложил задълбочени мотиви в тази насока, към които ЯОС се присъединява безрезервно. Безспорно тази кражба не покрива критериите за квалификация „големи размери” тъй като паричната равностойност на отнетия л.а. „Ауди 100 СС”, с рег. № У 6033 - 154,586 недн. лв., не надвишава 70-кратния размер на установената с ПМС №222/23.11.1995 г. МРЗ в страната за 1996 г. от 2760 неден. лева. Така ЯРС е дал на деянието правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което съгласно правилата на чл. 80, ал. 1, т. З и чл. 81, ал. 1, т. З от НК, абсолютният давностен срок от 15 години, е изтекъл на 26.02.2011 година. При това положение и предвид искането на защитата, ЯРС законосъобразно, на основание чл. 24, ал. 1, т. З от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. З от НК е прекратил наказателното производство за деянието извършено на 26.02.1996 г. с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и във вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Н. и чл. 20, ал. 4 от НК за подс. Д..

ЯОС намира, че законосъобразно ЯРС не е преквалифицирал престъплението извършено на 21.02.1996 г., около 20:15 часа, в гр. Ямбол, при което са отнети чужди движими вещи: лек автомобил марка „Мазда 323" с рег. № У 1234 А на стойност 521 370 неденоминирани лева и намиращите се в него касетофон марка „Сони" на стойност 120 лева, очила марка „Полис" на стойност 14 лева, мъжка кожена шуба „Набук" на стойност 200 лева, 25 бр. аудиокасети на стойност 3.50 лева за един брой, всичко на стойност 87.50 лева, шумозаглушително гърне за лек автомобил на стойност 1406.00 лева, пари в български лева - 100 000.00 неденоминирани лева, всичко на обща стойност 623 197.50 лева /неденоминирани лева/ от владението на собственика им Х.Г.Д., по привилегирования състав на чл. 197, т. 4 от НК и респективно не е приложил чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, т. З от НК. За това деяние, видно от показанията на владеещия собственик - свид. Д. /на л. 8 и 9 от Протокола за съдебно заседание проведено на 10.10.2013 г./, при връщането, автомобила „Мазда 323”, е бил в лошо състояние, ударен, с ръжда, без радиокасетофон, с подменени гуми, като са липсвали и очилата, шубата, сумата от 100 000 недн. лв. и аудиокасетите – следователно нанесените щети от деянието, не са му били възстановени в пълен размер.

От субективна страна

Всеки от подсъдимите при престъплението извършено на 21.02.1996 г., е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дейците са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Имайки предвид, че към момента на деянието са били хора с достатъчен житейски опит, логично са съзнавали че извършват противоправно и общественоопасно деяние и са целели настъпването на престъпните последици. Подсъдимите са осъществили тази кражба с намерение противозаконно да присвоят процесния автомобил и вещи, като са съзнавали, че лишават от владение върху тях техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите от подс. Н. и предаването им на подс. Д., са се разпоредили с тях като със свои.

Безспорно, като правилно е отбелязал решаващият съд, подсъдимите са имали представа за всички елементи от обективна страна на осъществения престъпен състав. Двамата подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи – че стойността на вещите изпълва квалификацията за големи размери както и това, че за да извършат кражбата на автомобила е използвано техническо средство – подправен ключ и че действат при общ пряк умисъл.

Безспорно доказано е, че конкретното деяния е извършено от подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си заедно с другия участник, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е доказана както от вземане на общото престъпно решение за кражбата и от синхрона на поведението на подсъдимите за проследяване, отнемане, предаване на инкриминирания автомобил от подс. Н. на подс. Д. и заплащането му.

Причини за извършване на престъплението е желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по престъпен начин.

ПО НАКАЗАНИЕТО

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите, решаващият съд е анализирал промените в законодателството на чл. 195, ал. 2 от НК и правилно е приел, че редакцията с ДВ бр.103/2004 г., в сила от 01.01.2005 г., се явява най-благоприятен закон за подсъдимите - наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години и възможността за постановяване на конфискация до една втора от имуществото на виновния. В тези законови рамки ЯРС е определил наказанието и на двамата подсъдими - лишаване от свобода за срок от десет месеца за подс. Н. и лишаване от свобода от една година и десет месеца за подс. Д.. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че по отношение на двамата подсъдими следва да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при наличие и за двамата на изключително смекчаващо вината им обстоятелства - изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата - 19 години, като правилно е преценил, че и най-лекото предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко.

Правилно при индивидуализация на наказанието на подс. Н. ЯРС е приел младата му възраст и чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, дадените по време на ДП подробни обяснения спомогнали за разкриване на обективната истина, факта че проявява критичност към извършеното от него, положените усилия за възстановяване на причинените на свид. А. имуществени вреди частичната репарация за пострадалия Х.Д.. Отчел е и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, високата стойност на отнетите вещи към момента на извършването му, надвишаваща многократно 70 МРЗ и законосъобразно е конкретното наказание, като е заключил, че спрямо подс. Н. не е оправдано определяне на по-леко наказание.

Неправилно обаче, по отношение на подс. Д. решаващият състав като е преценил чистото му съдебно минало от една страна и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, високата стойност на отнетите вещи към момента на извършването му, надвишаваща многократно 70 МРЗ, е определил значително по-тежко наказанието от неговия съучастен деец, пряко извършил отнемането. Макари подс. Н., да е признал вина и да е съдействал на разследването, налагането на повече от два пъти по-ниско наказание е необосновано и ЯОС счита, че следва да намали наказанието на подс. Д. до размер относително съотносим с този за подс. Н. – определено правилно с отчитане на допълнителните смекчаващи отговорността на последния обстоятелства. При тези условия ЯОС счита, че справедливото наказание, което да се наложи на подс. Д., е една година лишаване от свобода - без да се оказва ненужно тежка наказателна репресия върху подс. Д., но и да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност. Настоящия състав стои твърдо на позиция, че при изтичане на голям срок след престъплението, водещото свойство на едно наказание следва да е неговата неизбежност, а не строгостта измервана чрез тежестта му. Безспорно израз на правото на защита на всеки обвиняем/подсъдим е да не се признава за виновен. Принципно, тежестта на доказването на едно обвинение в наказателното производство, е задължение единствено на прокурора и дали тази дейност е била усложнена от това, че даден обвиняем не съдейства на разследването и това коства полагане на допълнителни усилия за установяване на обективната истина в процеса, не можа да се тълкува в негов ущърб, а още по-малко, да се материализира чрез налагането на значително по-тежко наказание.

Законосъобразно, като е съобразил големия период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, ЯРС не е наложил на двамата подсъдими и предвиденото в чл. 195, ал. 2 от НК наказание конфискация до една втора от имуществото на виновните.

ЯОС счита, че за постигане целите визирани в чл. 36 НК и най-вече за поправяне и превъзпитание на всеки от подсъдимите, конкретното наказание на всеки от тях, е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

Настоящият състав намира за правилна преценката на решаващия съд, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, не се налага ефективното му изтърпяване от всеки от двамата подсъдими. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на всеки подсъдим – към момента на деянието той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на всеки от подсъдимите, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му. Поради това настоящият състав, като счита, че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на всеки от подсъдимите, след толкова дълъг период от извършване на деянието, би се явило ненужно рестрикция срещу личността му намира, че правилно ЯРС е отложил изтърпяването на така определените наказания „лишаване от свобода”. Като е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и факта на ниската степен на обществена опасност на личността на всеки деец, законосъобразно ЯРС е определил това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Настоящото въззивно съдебно производство е второ по ред, тъй като с Решение №77/12.06.2014 г. постановено по ВНОХД №70 по описа за 2014 г., ЯОС е отменил Присъда №14/21.01.2014 г. постановена по НОХД №903/2013 г. по описа на ЯРС. ЯОС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на решаващия съд, като е констатирал допуснати от първата инстанция отстранимо съществено процесуално нарушение. При това положение, въззивният съд счита, че възражението на защитата, с искане за връщане на делото за ново разглеждане, с оглед допуснати от ЯРС съществени нарушения на процесуалните правила, не следва да се уважи предвид разпоредбите на чл. 335, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 от НПК „Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество”, както и затова, че настоящият състав преповтори сочените за опорочени процесуални действия, като даде възможност на подсъдимите да дадат обяснения.

Неоснователен е и довода на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение състоящо се това, че в ОА не са били посочени и другите съсобственици, предвид събраните от ЯОС писмени доказателства за собственост към 21.02.1996 г. на инкриминирания автомобил „Мазда 323” с рег. № У 1234 А. ЯОС счита, че тъй като при престъплението „кражба” законодателят защитава владелеца, при наличие на няколко съсобственици е достатъчно участието в наказателното производство на владеещия собственик – в случая Х.Д..

По възражението за прилагане на чл. 26 НК за двете деяния - инвокирано от повереника на частния обвинител А., както и по това за преквалифициране на престъплението извършено на 21.02.1996 г. по привилегирования състав на чл. 197, т. 4 от НК – поддържано от защитата на подс. Д., ЯОС изложи съображения напред в изложението.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК - по 147 лева за всеки подсъдим, по сметката на ОД на МВР гр. Ямбол и по 243 лева за всеки подсъдим в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС. За прецизност присъдата в този й част следва да се измени само по отношение на разноските присъдени в полза на ОД на МВР гр. Ямбол, като се уточни, че на основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимите се осъждат за заплатят по 147 лева, в приход на Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР гр. Ямбол.

Правилно ЯРС не е присъдил на частния обвинител Т.А. направените по делото, тъй като наказателното производство за престъплението от което е пострадал е било прекратено.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда №133/04.11.2015 г. постановена по НОХД №740 по описа за 2014 г. на Районен съд – Ямбол, както следва:

- В ЧАСТТА, с която подсъдимите И.Д.Н. и К.М.Д. са признати за виновни и в това, че са отнели чужди движими вещи „пари в български лева - 100 000.00 лева”, като ИЗМЕНЯ в: „пари в български лева - 100 000.00 неденоминирани лева”;

- В ЧАСТТА, с която на подсъдимия К.М.Д. е определено наказанието, като НАМАЛЯВА размера му от една година и десет месеца лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода;

- В ЧАСТТА по разноските, с която всеки от подсъдимите И.Д.Н. и К.М.Д. е осъден за заплати по 147 лева, като същите да се внесат в приход на Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР гр. Ямбол.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №133/04.11.2015 г. постановена по НОХД №740 по описа за 2014 г. на Районен съд – Ямбол в останалите й части.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.