Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 01.03.2016 г. гр. Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, I-ви въззивен наказателен състав, в публично съдебно заседание на 3 февруари 2016 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: И ИВАНОВ.

ИВА КОДЖАБАШЕВА

при секретаря Ив. З.

като разгледа докладваното от мл. съдия Коджабашева ВНЧХД № 428 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н.М.П., депозирана чрез защитника му - адв. М. А. ***, срещу Присъда № 125 от 22.10.2015 г. по НЧХД № 214/2013 г. по описа на Ямболския районен съд.

С обжалваната присъда подсъдимият П. е признат за виновен в това, че в периода 21.05.2011 г. - 23.05.2011 г. в гр. Ямбол, в разговор по телефона и пред сватбен бутик "Красива", находящ се на ул. Търговска № 29 А, действайки в условията на продължавано престъпление и в присъствието на И.Д.Д. ***, е казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството й, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. Със същата присъда подсъдимият П. е осъден да заплати на тъжителката И.Д.Д. *** сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 21.05.2011 г., до окончателното й изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати на тъжителката Д. направените по делото разноски в размер на 500 лв., както и 50 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Във въззивната жалба се излагат бланкетно твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на първоинстанционната присъда. Претендира се изменението й с намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание и намаляване размера на присъденото обезщетение по частично уважения граждански иск.

Депозирано е възражение от повереника на въззиваемата И. Д, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност и справедливост на първоинстанционната присъда както в наказателната, така и в гражданската й част.

В съдебно заседание пред ЯОС въззиваемата Д, редовно призована, не се явява лично. За нея се явява повереникът й - адв. К. от АК - Ямбол, която пледира за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда и настоява да бъде потвърдена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Подсъдимият Н.П., редовно призован, не се явява. Депозирал е молба, с която моли наказателното производство спрямо него да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, и заявява, че не желае производството да продължи по чл. 24, ал. 2 НПК. Пред въззивния съд се явява защитникът му - адв. М. А. ***, която пледира за прекратяване на производството в наказателната му част поради изтекла абсолютна погасителна давност и отмяна на присъдата в гражданската й част поради недоказаност на извършеното от подсъдимия деяние. Излага доводи за липса на мотиви в обжалваната присъда, за извършено от съда недопустимо изменение на обвинението, както и за обективна невъзможност да бъде осъществено деянието на 23.05.2011 г. видно от представените справки за проведените разговори от номерата на подсъдимия и пострадалата.

Въззивната инстанция, след цялостна проверка на доказателствата по делото и атакувания съдебен акт, и след като обсъди доводите в жалбата, съгласно правомощията си по чл. 313 и сл. НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна:

Приетата за установена от ЯРС фактическа обстановка по делото е правилна и обоснована.

Подсъдимият Н.М.П. бил роден на *** г. в гр. Раднево, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, с ЕГН **********.*** и се занимавал с изработване на рекламни материали.

Тъжителката И.Д.Д. стопанисвала сватбена агенция "Красива", находяща се в гр. Ямбол, на ул. "Търговска" № 29а. Като продавач-консултант в агенцията работила св. Д К.

През месец май 2011 г. тъжителката и подсъдимият поддържали бизнес-контакти, като подсъдимият изработвал рекламни материали за сватбената агенция. По този повод двамата често контактували помежду си, включително и по телефона. Поради неуредени въпроси от финансов характер отношенията помежду им се изострили.

На 21.05.2011 г. около обяд двамата провели телефонен разговор, в който подсъдимият се ядосал и нарекъл тъжителката Д "тъпа овца". Разговорът бил възприет от св. К, която по това време също се намирала в агенцията заедно с тъжителката.

На 23.05.2011 г. около 11.00 часа подсъдимият отишъл пред офиса на агенцията. Малко след това там пристигнала и тъжителката. Като я видял, подсъдимият се изплюл в лицето й и си тръгнал. Тъжителката се разстроила и влязла в офиса при свидетелките Д К и Ж Я, които видели случилото се през стъклените витрини на магазина.

По доказателствата:

Горните относими към предмета на делото фактически констатации са направени от първоинстанционния съд след извършен анализ на всички събрани по делото доказателства. Съдът с основание е кредитирал отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К, К и И., дадени по време на съдебното следствие, показанията на св. Я, дадени пред друг състав на съда, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК, както и писмените доказателства по делото. Районният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, като не е допуснал нарушения на процесуалните правила, нито логически грешки при оценка на събрания доказателствен материал. В съответствие със законовите изисквания е обсъдил приобщените доказателства, след което е приел за несъмнено установена очертаната фактология на деянието, с която се солидаризира и настоящата инстанция.

Неоснователни са възраженията на защитника зна подс. П. за липса на мотиви в обжалваната присъда поради общото обсъждане на доказателствата и за двете деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, както и за липса на доказателства относно авторството на деянието от страна на подс. П.. ЯРС е изложил задълбочени мотиви относно това кои доказателства кредитира и защо, както и на кои отказва да даде вяра. За да обоснове авторството на деянията, осъществени от подсъдимия спрямо тъжителката, ЯРС изключително прецизно е оформил логическата верига от доказателства, като е кредитирал изцяло показанията на св. К - възприела и двете деяния на подсъдимия, показанията на св. Я - очевидец на инцидента между подсъдимия и пострадалата на 23.05.2011 г., които показания е съпоставил и преценил на база на писмените доказателства по делото - разпечатки на телефонните разговори на тъжителката и на подсъдимия за процесните дати.

В тази връзка не се споделят и възраженията за извършено недопустимо изменение на обвинението от съда с постановената от него присъда. Действително с тъжбата са инкриминирани часове на извършване на отделните деяния от страна на подсъдимия, но те не са конкретни, а е посочено "около 12.30 ч." на 21.05.2011 г. и "около 11 часа" на 23.05.2011 г. Както подробно е мотивирал ЯРС, видно от телефонните разпечатки, на 21.05.2011 г. подсъдимият и тъжителката са провели няколко телефонни разговора, сред които и такъв, при който подс. П. е позвънил на тъжителката Д в 13 часа 57 минути и 12 секунди. По отношение на датата 23.05.2011 г., в часовия отрязък от 8:51:07 часа до 15:59:51 часа, според разпечатките, телефонният номер на подсъдимия е бил активен в обхвата на клетката на ул. "Крали Марко" 80, находяща се в близост до търговския обект на тъжителката, поради което и логичният извод на ЯРС, че на 23.05.2011 г. около 11.00 часа подсъдимият се е намирал пред сватбената агенция на тъжителката изцяло се споделя от проверяващата инстанция. Видно пък от разпечатката на телефонните разговори на тъжителката, същата е разговаряла по телефона в 11.42 часа на 23.05.2011 г. от клетката на ул. "Цар Иван Александър" № 7, което води до извода, че тя в действителност е пристигнала в сватбения си бутик около 11 часа, когато се е случил и инцидентът между нея и подсъдимия, за който свидетелстват св. К и Я. Различието обаче между инкриминирания с тъжбата час "около 12.30 ч." на 21.05.2011 г. и установеното в хода на съдебното следствие обстоятелство, че телефонен разговор между подсъдимия и тъжителката е проведен в 13 часа 57 минути и 12 секунди не сочи на такова изменение в обстоятелствената част на обвинението, което да се приеме за съществено, каквото има предвид разпоредбата на чл. 287, ал. 6 НПК. Ето защо ЯРС правилно е приел от фактическа страна, че деянията са осъществени от подсъдимия около обяд на 21.05.2011 г. и около 11 часа на 23.05.2011 г.

Решаващият съд прецизно е анализирал цялата доказателствена съвкупност по отношение авторството, времето, мястото и начина на извършване на деянията от страна на подсъдимия, като е обсъдил и защо показанията на свидетелите неочевидци Климент К и Милен И. не разколебават изводите на съда относно осъществяването на деянията от страна на подсъдимия.

От правна страна:

На базата на правилно възприетите фактически положения първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че с поведението си, подсъдимият Ангелов е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, вр. чл. 26 НК, тъй като в периода 21.05.2011 г. - 23.05.2011 г. в гр. Ямбол, в разговор по телефона и пред сватбен бутик "Красива", находящ се на ул. Търговска № 29 А, действайки в условията на продължавано престъпление и в присъствието на И.Д.Д. ***, е казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството й, като обидата е нанесена публично, както следва:

1. На 21.05.2011 г. около 12.30 часа в гр. Ямбол, в разговор по телефона, е казал думи, унизителни за честта и достойнството на И. ***, наричайки я "тъпа овца", и

2. На 23.05.2011 г. около 11 часа в гр. Ямбол, пред сватбен бутик "Красива", находящ се на ул. Търговска № 29 А, е наплюл И. ***, като по този начин е извършил нещо унизително за честта и достойнството й, и деянието е извършено публично.

Правилно съдът е квалифицирал престъпната дейност на подсъдимия като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като в един непродължителен период от време, в рамките на три дни, за времето от 21.05.2011 г. до 23.05.2011 г., е извършил две деяния против личността на едно и също лице, всяко едно от които поотделно осъществява състава на престъплението обида по чл. 146, ал. 1 НК. Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и субективно последващото деяние се явява продължение на предходното.

Към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция обаче депозираната от подс. П. молба за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна даност е основателна.

Предвиденото наказание за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК е глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание. Според чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, наказателното преследване за такова престъпление се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането и прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 НК. Както е уредено в чл. 80, ал. 3 НК, при продължаваните престъпления, давността за преследване започва да тече от момента на тяхното прекратяване. От тези принципни законови положения следва, че давността за преследване е започнала да тече от 23.05.2011 г. и към 23.11.2015 г., е изтекъл абсолютният давностен срок от четири години и половина, изключващ възможността за осъществяване на наказателното преследване срещу подс. П. за инкриминираното с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Очевидно е, че към датата на съдебното заседание пред въззивната инстанция - 03.02.2016 г., а и още към датата на образуване на производството по ВНЧХД № 428/2015 г. - 25.11.2015 г., предвиденият абсолютен давностен срок по чл. 81, ал. 3 НК е изтекъл, поради което и на основание чл. 334, т. 4, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, първоинстанционната присъда следва да бъдсе отменена в наказателната й част и наказателното производство по делото да бъде прекратено. Такава е и волята на подс. П., който с нотариално заверената си молба до ЯОС е отказал продължаване на производството по чл. 24, ал. 2 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 307 НПК и постановеното ТР № 1 от 04.02.2013 г. по т. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС, в този случай съдът следва да се произнесе по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск.

ЯРС е изложил законосъобразни аргументи за основателността на гражданския иск за неимуществени вреди, претърпени от тъжителката Д, които се споделят от настоящия въззивен състав.

Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Подсъдимият П. е осъществил две деяния спрямо пострадалата Д като на 21.05.2011 г. в проведен телефонен разговор подсъдимият я нарекъл с думите "тъпа овца", а на 23.05.2011 г. я наплюл в лицето, които думи и действия са обидни и унизителни за честта и достойнството й. Осъществените от подсъдимия деяния са противоправни, тъй като накърняването на човешката чест и достойнство по подобен начин е забранено от закона и противоречи на общоприетите морални норми и нормите за нормално общуване между хората в обществото. В пряка причинна връзка с осъществените от подсъдимия деяния, на пострадалата тъжителка е причинен вредоносният резултат, а именно неимуществени вреди, изразили се в морални страдания от накърняване на името, честта и достойнството й, тревоги и притеснения, породени чувства на нервност, потиснатост, срам и страх. Съгласно презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното. Доказателства за обстоятелства, оборващи тази законова презумпция, липсват по делото, нещо повече, правилно решаващият съд е достигнал до извода за умишлено осъществяване на деянията от страна на подсъдимия, с форма на вина пряк умисъл. Съобразявайки всичко изложено, ЯРС законосъобразно и правилно е приел, че предявеният граждански иск е частично основателен.

Отмереният размер от 1000 лева съответства на изживените от пострадалата морални страдания и е справедливо обезщетение с оглед характера, интензитета и продължителността на претърпените от нея неимуществени вреди. Правилно и законосъобразно ЯРС е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лева като неоснователен и недоказан. Ето защо в гражданската й част, поради липса на основания за нейната отмяна или изменение, на основание чл. 338 НПК, присъдата на ЯРС следва да бъде потвърдена.

Относно разноските

Предвид частичното уважаване на предявения градански иск, правилно ЯРС е осъдил подс. П. да заплати държавна такса от 50 лв. върху уважения размер. Предвид прекратяването на производството в наказателната му част обаче и с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, подс. П. не следва да бъде осъден да заплати целия размер на заплатеното от тъжителката адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, а само частта от него, съразмерна на уважената част на гражданския иск, а именно 166.67 лева. Ето защо първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта й за разноските, като размерът на направените по делото разноски за упълномощаване на повереник в размер на 500 лв., които подсъдимият е осъден да заплати на тъжителката, бъде намален от 500 лв. на 166.67 лева, съответно на уважения размер на гражданския иск. Предвид изхода на спора по гражданския иск пред въззивната инстанция, подс. П. следва да бъде осъден да заплати на тъжителката и направените от нея разноски във въззивното производство, а именно заплатеното адвокатско възнаграждение на повереника в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.02.2016 г. На основание т. 12, вр. т. 9 от Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, подсъдимият П. следва да бъде осъден да заплати държавна такса за иницииране на въззивното производство в размер на 6 лева в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на ЯОС, тьй като при депозиране на въззивната си жалба подсъдимият не е внесъл дължимата сума.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 338 НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № 125 от 22.10.2015 г. по НЧХД № 214/2013 г. по описа на Ямболския районен съд в наказателната й част и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, образувано по тъжба на И.Д. Д - Д от гр. Ямбол против Н.М.П. *** за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, извършено на 21.05.2011 г. и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, извършено на 23.05.2011 г., поради изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна давност за наказателното преследване.

ИЗМЕНЯ Присъда № 125 от 22.10.2015 г. по НЧХД № 214/2013 г. по описа на Ямболския районен съд в частта й за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на тъжителката И.Д. Д - Д разноски за упълномощаване на повереник от 500 лева /петстотин/ на 166.67 лева /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. "Златен рог", бл. 29, вх. Д, ап. 89 да заплати на И.Д. Д - Д, ЕГН **********, направените от нея разноски във въззивното производство в размер на 500 /петстотин/ лева, както и да заплати държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционната присъда в размер на 6 /шест/ лева, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на ЯОС.

Решението в прекратителната му част, на основание чл. 346, т. 4 НПК, подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от писменото съобщение на страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.