О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви Въззивен граждански състав

На 23 март 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №131 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по частна жалба на Д.Х.Д. ***, чрез адв. Ст.К. ***, срещу Определение №415/10.02.2016г., постановено по ч.гр.д. №336/2016г. по описа на ЯРС, в частта му, в която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Е.Миролио”ЕАД гр.Сливен, ЕИК-119603547 против Д.Х.Д. ***, за сумата от 1977,04лв., предсавляваща сума дадена на отпаднало основание, чрез налагане на запор върху вземането на Д.Х.Д. по изп.д.№20168780400175 на ЧСИ И. Х. с рег.№ 878 по регистъра на КЧСИ и район на действие ЯОС, до размера на сумата 1977,04 лв.

Според оплакванията на частния жалбоподател, определението на ЯРС е неправилно. Твърди се, че бъдещия иск е неоснователен, тъй като няма основание за връщане, на сумата получена, като обезщетение по чл.222 ал.2 КТ, по подробни съображения изложени в жалбата. Сочи се, че до жалбоподателя не е била отправяна и покана за връщане на сумата, т.е. същия не е в забава и няма никакво основание за завеждане на дело срещу него. Твърди се също, че твърденията на бъдещия ищец, че Д. не разполага с имущество са некоректни. В тази връзка с ЧЖ са представени писмени доказателства за имуществото на жалбоподателя- н.а. №188/1979г. на ЯРС и свидетелство за регистрация на МПС №007482460.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна, в който се заявява становище за правилност на обжалваното определение и подробни мотиви за неоснователността на частната жалба. Иска се постановяване на съдебен акт, с който жалбата да бъде оставена без уважение, съответно да се потвърди определението в обжалваната му част.

Частната жалба е подадена срока по чл.275 ал.1 от ГПК  и е допустима, разгледана по същество  е неоснователна.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставките на чл.391 ал.1 от ГПК. За да бъде допуснато обезпечение на един иск / в т.ч. и бъдещ иск/, законът създава задължение за решаващия съд да провери дали ищецът има право за обезпечаване на иска, т.е. дали искът е допустим, дали е вероятно основателен и дали е налице интерес от обезпечаването - без него ще се затрудни или ще се окаже невъзможно реализирането на правата по решението, както и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща.

В конкретния случай от приложените към молба на „Е.Миролио”ЕАД гр.Сливен писмени доказателства може да се направи извод, че бъдещия иск на дружеството е допустим. Тези доказателства са достатъчни, за да приеме съдът, че иска е и вероятно основателен. Не е спорен между страните и фактът, че с решение №705/21.12.2015г. по гр.д.№ 2173/2015г. по описа на ЯРС уволнението на Д.Х.Д. е било признато от съда за незаконно, и че с решението същия е бил възстановен на заеманата от него допреди уволнението му длъжност в предприятието на „Е.Миролио" ЕАД, като в тази му част съдебното решение е влязло в сила.

При това положение, съдът преценя, че е налице и обезпечителна нужда, чието наличие се преценя по аргумент на разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК, а именно: обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Налице е и другото изискване на нормата на чл.391, ал.1 от ГПК - искът е подкрепен с писмени доказателства.

По отношение на наложената обезпечителна мярка: Обезпечаването на иска има за цел да охрани интересите на ищеца, за да може при успешно завършване на процеса, той да осъществи своето право, като резултатно приведе в изпълнение постановеното решение. С него се цели да се осуети възможността ответникът да попречи на изпълнението. Обезпечителната мярка трябва да има такова съдържание, че да може да изпълни предназначението си да подготви осъществяването на бъдещото съдебно решение, като същевременно, по характер тя трябва да бъде такава, че бъдещото съдебно решение да я погълне. Процесния случай е точно такъв. Бъдещият иск е за парично вземане, а предложената обезпечителна мярка е налагане на запор върху вземанията на длъжника по изп. дело, по което последния е взискател, до размера на сумата предмет на бъдещия иск.

Обстоятелствата дали, и какво друго имущество притежава длъжника, и защо бъдещия ищец не е насочил молбата си за обезпечение срещу това имущество, в случая са ирелевантни за настоящото въззивно производство. Пред длъжника е открита възможността да иска замяна на обезпечението по реда на 398 ГПК.

Ето защо ЯОС счита, че обжалваното определение на ЯРС, в частта му, с която е уважена молбата за обезпечение, следва да се потвърди.

Водим от горното, ЯОС

О п р е д е л и :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №415/10.02.2016г., постановено по ч.гр.д. №336/2016г. по описа на ЯРС, в частта му, в която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Е.Миролио”ЕАД гр.Сливен, ЕИК-119603547 против Д.Х.Д. ***, за сумата от 1977,04лв., предсавляваща сума дадена на отпаднало основание, чрез налагане на запор върху вземането на Д.Х.Д. по изп.д.№20168780400175 на ЧСИ И. Х., с рег.№ 878 по регистъра на КЧСИ и район на действие при ЯОС, до размера на сумата 1977,04 лв.

В останалата необжалвана част, определението е влязло в законна сила.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.