О   П     Р     Е      Д     Е    Л    Е    Н    И    Е

 

                                           Ямбол  15.03.2016 г.

 

         Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 15.03.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

 

                                                                  Председател:Д.Кючуков

                                                                         Членове:1.Ж.Бозукова

                                                                                       2. Н.Иванов

 

При  секретаря  Л.Р. и в присъствие на  прокурора.............

.....................................като разгледа докладваното от  Ж.Бозукова

.................................................................... възз.ч.гр. д № 111 по описа

за 2016г

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по ЧЖ  от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”,със седалище и адрес на управление: гр.София, чрез пълном. С. Ив.Р. ***,преуп. от адв.М. Д.-АК-Сливен против Определение №403/09.02.16г, пост. по гр.д №800/15г по описа на ЯРС, с което  не е уважена молбата по чл 248 ГПК на жалбоподателя, за изменение на Решение №9/07.01.16г, пост. по делото, в частта на присъдените на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” разноски.

В ЧЖ се твърди, че атакуваното определение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна, като ЯОС постанови  друго определение, с което измени решението на РС, в частта за разноските и осъди ответника Д.И.Д. да заплати на  „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”-София, направените разноски в общ размер на 751.92лв. В тази връзка се навеждат доводи, че молбата  за изменение на решението, в частта му за разноските е основателна, т к по делото е налице вн. бележка за заплатен хонорар за особен представител на ответника,  в размер на 382.36лв, която сума не е описана в списъка за разноски по чл 80 ГПК, но т к в срок са представени  всички направени по делото разноски, то следва да бъде приложена разп. на чл 78 ал 1 ГПК.

В законоустановеният срок, не  е постъпи отговор по ЧЖ

ЯОС установи следното по фактите:

 РС е бил сезиран  от  „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”,със седалище: гр.София против Д.  И.Д. *** , с иск по чл 288 ал. 12 ЗК,вр с чл 45 ЗЗД за сумата 2176.54лв, като с Решение №9/07.01.16г по гр.д №800/15г на ЯРС –предявеният иск  е уважен, ведно със зак. лихва  върху сумата, считано от подаване на ИМ-09.04.15г до окончателното й изплащане , а отв. Д. е осъден на осн чл 78 ал 1 ГПК, да заплати на исцовата страна, направените по делото разноски в размер на 369.56лв,като в мотиви е прието, че разноските се присъждат, съобразно представения списък  и допълнителни плащания за в.л, в размер на 369.56лв.

Видно от протокола на последното по делото о.с.з. от 10.12.15г, ищецът,чрез своя проц. представител-адв.Р. е  представил и съдът е приел Списък на раноските по чл 80 ГПК, които са в размер на 369.56лв, а по пера: 87.06лв –ДТ, 130 лв -депозит за в.л. и 12.50лв-за удостоверения.

Едва след постановяване на Решение  №9/07.01.16г по гр.д №800/15г на ЯРС и в законоустановения  едноседмичен срок за обжалване, събр. разп. на чл 248 ал 1 ГПК е постъпило искане, вх №806 от 19.01.16г, от страна на  „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”- гр.София, за изменение на така постановеното решение, в частта му за разноските, като се претендира осъждане на ответника  Д.  да заплати в полза на исцовото дружество, направените разноски в общ размер на 751.92лв, т к по делото е заплатен и депозит за особен представител на ответника в размер на 382.36лв.

В тази връзка съдът констатира, че присъдените с цитирания съд. акт разноски, съобр. списака на стрната по чл. 80 ГПК са в размер на 369.56лв, а претендираните за особен представител разноски в размер на 382.36лв, което общо възлиза на сумата 751.92лв.

Предвид изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Производството е по  реда на чл 248 ГПК.

Молбата пред РС  е подадена в законоустановения срок  по 248 ал 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Съгл. разп. на чл 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, най-късно на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай, страната няма право да иска изменение на решението, в частта му за разноските.

Според приетото в т.11 от ТР №6 от 06.11.13г на ВКС по т.д №6/12г на ОСГТК, събирането на доказателства в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, като пренията дават процесуална възможност на страните, да анализират доказателствата и да изложат своите  фактически и правни заключения във връзка със спорното право. След тази фаза на процеса, съдът постановява своя съдебен акт  и страните  не могат валидно  да осъществяват процесуални действия, дължими  и свързани с фази на производството, които са приключили. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес- равенство на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл 8 и 9 ГПК, а постановяване на решението е възможно, когато  всички проц. действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени.

В случая за да иска изменение на решението в частта за разноските, молителят се позовава на направени разноски, които не са включени в представения от страната списък на разноските по чл 80 ГПК и които разноски не са визирани с  направеното искане в последното по делото о.с.з. от 10.12.15г, с което съдебното дирене е приключило.Ето защо съдът приема, че по отношение на същите разноски, изискването на закона  за представяне на списък за разноските  не е изпълнено.

И т.к събирането на доказателства в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, то във фазата на устните състезания, заявяването на нови искания, твърдения и събиране на доказателства вече е приключило.

 В случая, искането за присъждане на разноски  от ищеца, направени за особения представител на ответника е депозирано след постановяване на съдебното решение, поради което молбата се преценя като неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното определение на ЯРС като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното ЯОС

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

Потвърждава Определение от №403/09.02.16г, пост. по гр.д №800/15г по описа на ЯРС, с което  молбата на  ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”,със седалище и адрес на управление: гр.София, за изменение на Решение №9/07.01.16г, пост. по делото, в частта на присъдените в полза на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” разноски, не е уважена.

Определентието не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                        Членове:1.            2.