О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Ямбол 15.03.2016 г.
Ямболският
окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 15.03.2016 г/две
хиляди и шестнадесета година/ в състав:
Председател:Д.Кючуков
Членове:1.Ж.Бозукова
2. Н.Иванов
При секретаря Л.Р. и в присъствие на прокурора.............
.....................................като разгледа
докладваното от Ж.Бозукова
....................................................................
възз.ч.гр. д № 111 по описа
за 2016г
За да
се произнесе съдът взе в пред вид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по ЧЖ от
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”,със седалище и адрес на управление: гр.София, чрез пълном. С. Ив.Р. ***,преуп. от адв.М. Д.-АК-Сливен против Определение №403/09.02.16г,
пост. по гр.д №800/15г по описа на ЯРС, с което
не е уважена молбата по чл 248 ГПК на жалбоподателя, за изменение на Решение №9/07.01.16г, пост.
по делото, в частта на присъдените на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” разноски.
В ЧЖ се
твърди, че атакуваното определение е неправилно, поради което се иска неговата
отмяна, като ЯОС постанови друго
определение, с което измени решението на РС, в частта за разноските и осъди
ответника Д.И.Д. да заплати на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”-София, направените разноски в общ размер на 751.92лв.
В тази връзка се навеждат доводи, че молбата
за изменение на решението, в частта му за разноските е основателна, т к
по делото е налице вн. бележка за заплатен хонорар за
особен представител на ответника, в
размер на 382.36лв, която сума не е описана в списъка за разноски по чл 80 ГПК, но т к в срок са представени всички направени по делото разноски, то
следва да бъде приложена разп. на чл
78 ал 1 ГПК.
В
законоустановеният срок, не е постъпи
отговор по ЧЖ
ЯОС установи следното по фактите:
РС е бил сезиран от „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД”,със седалище: гр.София против Д. И.Д.
*** , с иск по чл 288 ал. 12 ЗК,вр
с чл 45 ЗЗД за сумата 2176.54лв, като с Решение
№9/07.01.16г по гр.д №800/15г на ЯРС –предявеният иск е уважен, ведно със зак.
лихва върху сумата, считано от подаване
на ИМ-09.04.15г до окончателното й изплащане , а отв.
Д. е осъден на осн чл 78 ал 1 ГПК, да заплати на исцовата
страна, направените по делото разноски в размер на 369.56лв,като в мотиви е
прието, че разноските се присъждат, съобразно представения списък и допълнителни плащания за в.л, в размер на
369.56лв.
Видно
от протокола на последното по делото о.с.з. от 10.12.15г, ищецът,чрез своя проц. представител-адв.Р. е представил и съдът е приел Списък на раноските по чл 80 ГПК, които са в размер на 369.56лв, а по
пера: 87.06лв –ДТ, 130 лв -депозит за в.л. и
12.50лв-за удостоверения.
Едва
след постановяване на Решение
№9/07.01.16г по гр.д №800/15г на ЯРС и в законоустановения едноседмичен срок за обжалване, събр. разп. на чл 248 ал 1 ГПК е постъпило
искане, вх №806 от 19.01.16г, от страна на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”- гр.София, за изменение на
така постановеното решение, в частта му за разноските, като се претендира
осъждане на ответника Д. да заплати в полза на исцовото
дружество, направените разноски в общ размер на 751.92лв, т к по делото е
заплатен и депозит за особен представител на ответника в размер на 382.36лв.
В тази
връзка съдът констатира, че присъдените
с цитирания съд. акт разноски, съобр. списака на стрната по чл. 80 ГПК
са в размер на 369.56лв, а претендираните за особен
представител разноски в размер на 382.36лв, което общо възлиза на сумата
751.92лв.
Предвид изложеното, ЯОС прави следните правни
изводи:
Производството е по реда на чл 248 ГПК.
Молбата пред РС е подадена в законоустановения срок по 248 ал 1 ГПК и
от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Съгл. разп. на чл 80 ГПК, страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските,
най-късно на последното заседание в съответната инстанция, като в противен
случай, страната няма право да иска изменение на решението, в частта му за
разноските.
Според
приетото в т.11 от ТР №6 от 06.11.13г на ВКС по т.д №6/12г на ОСГТК, събирането
на доказателства в исковия процес приключва с постановяване на определението, с
което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора,
като пренията дават процесуална възможност на страните, да анализират
доказателствата и да изложат своите
фактически и правни заключения във връзка със спорното право. След тази
фаза на процеса, съдът постановява своя съдебен акт и страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия,
дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Тази забрана обезпечава приложението на
основни принципи на исковия процес- равенство на страните, равно право на
защита и състезателност, установени с чл 8 и 9 ГПК, а постановяване на решението е възможно,
когато всички проц.
действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени.
В
случая за да иска изменение на решението в частта за разноските, молителят се
позовава на направени разноски, които не са включени в представения от страната
списък на разноските по чл 80 ГПК и които разноски не
са визирани с направеното искане в
последното по делото о.с.з. от 10.12.15г, с което съдебното дирене е
приключило.Ето защо съдът приема, че по отношение на същите разноски, изискването
на закона за представяне на списък за
разноските не е изпълнено.
И т.к
събирането на доказателства в исковия процес приключва с постановяване на
определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по
същество на спора, то във фазата на устните състезания, заявяването на нови
искания, твърдения и събиране на доказателства вече е приключило.
В случая, искането за присъждане на
разноски от ищеца, направени за особения
представител на ответника е депозирано след постановяване на съдебното решение,
поради което молбата се преценя като неоснователна и не следва да бъде уважена.
С оглед
изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното определение на ЯРС като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ЯОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
Потвърждава Определение
от №403/09.02.16г, пост. по гр.д №800/15г по описа на ЯРС, с което молбата на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”,със седалище и адрес на
управление: гр.София, за изменение на Решение №9/07.01.16г, пост. по делото, в
частта на присъдените в полза на „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД” разноски, не е уважена.
Определентието не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.