Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              28.03.2016 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  въззивен граждански състав, 

на 15.03.2016  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

  КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 110  по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:  

 

Делото е образувано по жалба от С.Й.А. ***, чрез адв.И.С. ***, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – решение № 67 от 01.02.2016г. по гр.д.№ 2/2016г. на РС – гр.Ямбол, с което ЯРС настанява малолетния Б. С.А., ЕГН - **********, роден на *** г. в гр.Я. от родители С.Й.А., ЕГН ********** - майка и баща-неизвестен, за отглеждане в специализирана институция -„Дом за медико - социални грижи за деца" - Ямбол, за срок до навършването на три години, или до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на мярката.

Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно по изложени в жалбата съображения. Твърди се, че неправилно ЯРС е приел, че майката не оспорва молбата за настаняване, а е оспорила единствено срока на настаняване. В жалбата се посочва, че не съществува необходимост детето да бъде настанявано извън семейството, че майката живее с приятеля си, който е подал заявление за припознаване на детето с рег.№ РГС-***/29.01.2016г. до община Ямбол. Освен това, родителите на майката и мъжа, който припознава детето имат жилища и желаят детето да бъде настанено при тях при необходимост. Твърди, че детето е изписано от НО при МБАЛ Ямбол на 07.12.2015г., 6 дни след постъпването му като клинично здраво, без оплаквания. Назначено е лечение с Лиотон, което може да бъде проведено в домашна среда. Не са определени специални медицински мерки за лечение, които да изискват особена медицинска среда. Родителите желаят да се грижат за детето и са готови да изпълняват всички препоръки на медицинските органи относно здравословното му състояние. Оспорва изводът на ЯРС, че липсва родител или роднина, който да е в състояние да се справя с обгрижването на малолетния Б. като необоснован и неправилен. Възразява срещу изводите на ЯРС, които не са отчели посоченото в Заповед №ЗД-РД 01/0251 от 07.12.2015г., че майката желае да се грижи за детето си веднага след стабилизиране на здравословното му състояние. Не е съобразено от ЯРС и посоченото в социалния доклад, че Б. е желано дете. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли молбата за настаняване и постанови връщането на малолетния Б. А. на майка му за отглеждане в семейна среда. В случай, че съдът прецени, че настаняването на детето е крайно наложително, моли да бъде редуциран срокът на настаняване до минималния необходим.

С жалбата са направени доказателствени искания: да бъдат приети като доказателства заявление от рег.№ РГС-01522/29.01.2016г. до община Ямбол от Д.Щ.М.; мед. Бележка – становище изх.№524/11.02.2016г. от д-р Т.Г. – личен лекар; да бъдат допуснати като свидетели до разпит Д.Щ.М. и А.И. А., при довеждане. Моли да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, която след като се запознае с медицинските документи по случая и провери текущото здравословно състояние на малолетния Б. С. А. да даде отговор на следните въпроси: 1. Намира ли се детето в състояние, което да не позволява обгрижването и задоволяването му в семейна среда?; 2. Нуждае ли се детето от някакви специални медицински процедури, които да не могат да му бъдат предоставени от грижовни родители, без настаняването му в специализирано заведение и трябва ли непременно това заведение да бъде ДМСГД?

В срока за отговор не са постъпили такива от РП – Ямбол и Д”СП” - Ямбол.

В с.з. въззивната жалба се поддържа от въззивницата и процесуалния и представител адв.С..

Въззиваемата страна, чрез юриск.А., възразява срещу жалбата и поддържа становище за неоснователност на жалбата. Иска ЯОС да потвърди обжалваното решение на ЯРС.

Окръжна прокуратура – Ямбол, чрез прокурор С. изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:   

От представеното по делото удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане № ******. на Община „Ямбол" е видно, че Б. С. А. е малолетен, роден на *** г. от родители С.Й.А. - майка, ЕГН - ********** и баща - неизвестен.

С молба от 04.12.2015г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане" -гр.Ямбол С.Й.А. е заявила, че в момента не може в момента да се грижи за детето си Б. С. А., защото детето е болно и иска то да бъде временно настанено в ДМСГД.

Със заповед от 07.12.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Ямбол, Б. С. А. е бил временно настанен в ДМСГД - Ямбол за срок до произнасянето на съда, тъй като било установено, че детето е в риск от изоставяне, поради установен силен шум в сърцето и невъзможност да бъде отглеждан в семейна среда.

От представения социален доклад от 28.12.2015г. на Отдел "Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" - Ямбол се установява, че Б. С.А. е новородено дете, с майка С.Й.А. и баща - неизвестен. Б. А. е четвъртото поред дете на С.Й.А.. След раждането си и изписване от неонатологично отделение детето е било настанено в ДМСГД поради здравословни причини - систологичен шум в сърцето. Другите три деца на С.Й.А. - малолетните В. Д. М., Я. С. А. и Р. С. А., били отглеждани в семейна среда от своята майка и съжителстващия с нея Д.Щ.М. и от бабата по майчина линия А.И. А.. Майката С.А. *** с приятеля си Д.М., майка си А. А. и трите си малолетни деца в къща, състояща се от една стая. Семейството получава социални помощи като средно-месечните му доходи възлизали на 285 лв.

Видно от епикризата от неонатологично отделение при МБАЛ”Св.Пантелеймон”АД – Ямбол, детето е постъпло на 01.12.2015г. от раждането си с леко увредено общо състояние, сърце – силен холосистоличен шум, не цианозира при усилие. При изписването на 07.12.2015г. е  изписано в добро общо състояние, не цианозира при усилие, сърце –систоличен шум, долавящ се по целия прекардиум, без промяна на интензитета и характера. Детето е изписано клинично здраво с тегло 3140гр., назначено медикаментозно лечение след изписването – продължаване лечението с Лиотон. С тази епикриза детето е изпратено в ДМСГД.

Видно от заявление рег.№ РГС-01522/29.01.2016г. от Д.Щ.М. до община Ямбол, същият е заявил по реда и на основание чл.65 от СК, че припознава детето Б. С. А., родено на ***г. в гр.Ямбол от майка С.Й.А. и желае детето да носи името Б. Д. М.. Заедно със заявлението майката С.А. е подписала, че потвърждава, че Д.Щ.М. е баща на детето и не оспорва припознаването.

От мед. бележка – становище изх.№524/11.02.2016г. от д-р Т.Г. е видно, че С.А. е майка на три деца, които отглежда при добри условия, децата са редовно преглеждани, имунизирани, майката полага необходимите грижи за децата.

Видно от Трудов договор № 16/29.02.2016 г.  община Стралджа като работодател е възложила на Д. Щ. длъжността работник подръжка на сгради по проект „Обучение и заетост на младите хора” при пълно работно време с основно месечно трудово възнаграждение 420лв.

Пред ЯОС са разпитани допуснатите свидетели Д.Щ.М. и А.И. А., чиито показания се възприемат от съда като непосредствени, последователни и непротиворечиви като се отчита и роднинската връзка за А.И.  и близостта им с майката на детето Б..

Свид. Д.М. в показанията си сочи, че знае за какво се води делото - делото се води за сина ми Б.. Свидетелят посочва, че със С. са женени по техния обичай от осем години. Живеят в едно домакинство като семейство, независимо от това, че нямат сключен граждански брак. Освен детето Б. имат и две близначета и едно по-голямо дете, общо три деца гледат в домакинството и четвъртото е в „Дом майка и дете”. Трите деца винаги са били при тях. Като се родило четвъртото дете – Б., лекарите ги уплашили, че е в тежко състояние и ако не го заведат моментално в София, то ще умре. В тази връзка това дете е останало в „Дома”. Детето отишло е в „Дом майка и дете”(ДМСГД), защото лекарите ги уплашили, детето останало там да го гледат и да го излекуват и след това свидетелят със С.А. да си го вземат. После (ДСП) искали да го вземат за три години. Свидетелят заявява, че не е съгласен, ще  заведе детето където трябва да се лекува. Лекарите казали, че детето имало шум в сърцето. Като взели Б. в „Дома”(ДМСГД) ходили постоянно на посещение всяка седмица заедно със С.. Свидетелят сочи, че си е припознал детето Б. и си го иска, така както и другите деца. Посочва, че има възможност да гледа децата, има постоянни доходи, основната му заплата е 420 лв., каквото е записано и в трудовия му договор. Свидетелят сочи в показанията си, че неговите родители и родителите на С. имат желание да им помагат, те им помагат и при отглеждането на другите деца. Родителите им не живеят при тях, двамата със С. живеят в собствено жилище. Другите деца имат личен лекар – д-р Г., те са здрави.

Свидетелката А.И. А. – майка на майката на детето Б. А., заявява, че С. е нейна дъщеря, желае да свидетелства, обещава да говоря истината. Сочи, че знае за какво се води делото – искат да си вземат бебето Б.. Знае, че бебето Б. е в „Дом майка и дете”(ДМСГД). Свидетелката сочи, че мъжът на С. е Д. Щ.. Нямат брак, но живеят заедно в една къща, от 6-7 години живеят заедно. Разбират се, хубаво си живеят. Освен Б. имат двама близнаци и едно друго дете – общо имат четири момчета с Б.. Д. се грижи за децата – той работи, печели, носи, помага. Б. е в „Дом, майка и дете”, защото лекарите казали, че е болен. Казали, че ще умре и затова го дали в Дома, но сега си го искат. Другите три деца, които гледали вкъщи, си имат личен лекар – д-р Г.. Здрави са. Близнаците са на две години, а другото дете е на четири години. Свидетелката посочва, че има собствено жилище, в което живее сама. С. и Д. си имат тяхно жилище, живеят отделно. Познава родителите на Д., те помагат на С.. Свидетелката и майката на Д. са постоянно при С. да помагат.

Въз основа на установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивната жалба за допустима като подадена в 7-дневния срок по чл.28, ал.6 от Закона за закрила на детето от надлежна страна –майката на малолетното дете Б. С. А., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – решение № 67 от 01.02.2016г. по гр.д.№ 2/2016г. по описа на РС – гр.Ямбол. По същество, жалбата е основателна.

С оглед правомощията на въззивен съд по чл.269 от ГПК, ЯОС намира решението на ЯРС за валидно и допустимо.

Пред ЯРС по реда на чл.28 от ЗЗДет. е подадена молба от Дирекция “Социално подпомагане” – Ямбол с искане да бъде постановено решение от съда като орган за закрила на детето по чл.26 от Закона за закрила на детето, да бъде настанено детето Б. С. А., родено на ***г. в гр.Я., в специализирана институция - „Дом за медико -социални грижи за деца" - Ямбол (ДМСГД - Ямбол), за срок до навършване на три години или до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила.

Според чл.3 от Закона за закрила на детето, закрилата на детето се основава на следните принципи: зачитане и уважение личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване най-добрия интерес на детето; специална закрила на дете в риск; временен характер на ограничителните мерки; незабавност на действията за закрила на детето; грижа в съответствие с потребностите на детето; насърчаване на отговорното родителство; подкрепа на семейството; превантивни мерки за сигурност и закрила на детето; контрол по ефективността на предприетите мерки.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗДет., настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Преценявайки доказателствата по делото в тяхната съвкупност, ЯОС намира, че не са налице предпоставките за настаняване на детето Б. С. А., родено на ***г. в гр.Я., в специализирана институция, каквато е ДМСГ – Ямбол. Законодателят е задължил императивно органите за закрила на детето и съда да настаняват в специализирана институция само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда (чл.35, ал.2 от ЗЗДет.)  За да се приложи тази мярка за закрила на детето – настаняване в специализирана институция, следва да са изчерпани всички възможности за закрила в семейството. Мерките за закрила на детето са подробно изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДет. като в т.6 е посочена мярката – настаняване на детето в специализирана институция. ДМСГ е специализирана институция, съгласно §1, т.10 от ДР на ЗЗДет. Настаняването в ДМСГ е именно такава мярка за закрила. 

Въззивният съд намира, че не е налице хипотезата на трайна невъзможност на родителя да отглежда детето. По делото е установено, че преди настаняването по административен ред на детето в ДМСГД – Ямбол по искане на майката, същата е заявила, че не може в момента да се грижи за детето си Б., защото детето е болно и иска то да бъде временно настанено в ДМСГД. Целта е лечение на детето. От епикризата при изписването на детето се установи, че детето е изписано клинично здраво с тегло 3140гр., с назначено медикаментозно лечение след изписването – продължаване лечението с Лиотон.  Установено е по делото, че съжителстващият с майката Д. Щ. е припознал детето Б. по реда на чл.65 от СК, работи и получава месечно трудово възнаграждение от 420лв. Имат жилище, където да отглеждат сина си заедно с трите му братя. Освен това, майката има подкрепата на своята майка и родителите на Д.. Съдът взема предвид  обстоятелството, детето Б. е редовно посещавано в ДМСГД от майка си и припозналия го като баща и така между него и майка му, както и между него и  припозналия го като баща Д., се създава емоционална връзка, която е важен фактор за нормалното психическо развитие на детето. По делото се установи, че майката еотговорен родител и се грижи добре за децата си – трите и деца са здрави, имат личен лекар, който следи развитието им, децата са редовно преглеждани, имунизирани. ЯОС намира, че майката С.А. подпомогната от съжителстващия с нея Д. Щ., както и от роднинския си кръг, е в състояние да осигури сигурна среда за сина си Б., притежава необходимия ресурс и възможности да задоволи нуждите на детето.

Предвид изложеното, ЯОС намира, че следва да отмени обжалваното  решение и постанови друго, с което да отхвърли искането на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол за настаняване за отглеждане на малолетния Б. С. А. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Я. от майка С.Й.А. с ЕГН **********, за отглеждане в специализирана институция - „Дом за медико-социални грижи за деца” - Ямбол, за срок до навършването на три години, или до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на мярката. С оглед горното детето Б. следва да бъде върнато в семейството на майка му С.А..

На основание изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Отменя решение № 67 от 01.02.2016г. по гр.д.№ 2/2016г. на РС – гр.Ямбол, вместо което постанови:

Отхвърля искането на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол за настаняване за отглеждане на малолетния Б. С. А. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Я. от майка С.Й.А. с ЕГН **********, за отглеждане в специализирана институция - „Дом за медико-социални грижи за деца” - Ямбол, за срок до навършването на три години, или до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на мярката.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                            2.