В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански състав

На 15 март 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П. У.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №106 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17 ал.5 от ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.В.А. *** против Решение №12/18.02.2016г., постановено по гр. дело №22/2016г. по описа на ТРС, с което ТРС е постановил мерки за защита по молба на Г.Д.А. спрямо М.В.А. предвидени в чл.5 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, и е осъдил М.В.А. да заплати глоба в размер на 200лв., както и да заплати държавна такса в размер на 50лв. по сметка на ТРС. В жалбата се сочи, че постановения от ТРС акт, е неправилен и необоснован. Твърди се, че ТРС е постановил съдебния си акт само въз основа на подадена от въззиваемата декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН и на свидетелските показания дадени от сина на страните. За последния се твърди от въззивника, че не е бил очевидец на инцидент станал на 30.01.2016г. Сочи се, че решението е необосновано и по отношение на взетите срещу въззивника мерки по ЗЗДН. Твърди се, че същия е бил отстранен от семейното жилище за срок от 12 месеца, като е бил принуден да живее във фургон при нечовешки условия, тъй като не е разполагал с друго жилище. Предвид изложеното и по подробни съображения изложени в жалбата се претендира отмяна на решението на ТРС в частта му, в като са постановени мерки срещу въззивника по смисъла на чл.5 ал. 1 т. 2 и т.3 от ЗЗДН.

В писмен отговор въззиваемата страна е посочила, че жалбата е неоснователна, а изводите на ТРС правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото доказателства. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в жалбата. По изложени подробно съображения, претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.

В о.с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата не се явява в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

В ЗЗДН изрично се предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12 ал.1 и чл.15 ал.1, с възможност за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13 ал.1. По този начин се осигурява и правото на ответника да защити своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗДНН, която законът й придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че въззивникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото от него по отношение на съпругата му домашно насилие. Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба, се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми. В настоящия случай ЯОС намира, с оглед събраните по делото писмени доказателства в т.ч. по преписка вх.№358000-276/01.02.2016г.г. на РУ-Тополовград и приложената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, показанията на св.т.А.- изслушан от ТРС, както и от изявленията на въззивника М.А. и пълномощника му, в о.с.з. пред ТРС, че е налице осъществено, по отношение на Г.Д.А. домашно насилие на 30.01.2016г., от нейния съпруг М.В.А., по описания в молбата й до съда начин- била е обиждана, псувана и заплашвана с нож, получила е и закани, че ще бъде убита, ако се оплаче в полицията. Следва да се отбележи също така, че по делото са налични данни за предходни подобни прояви на М.А., които обосновават извода за честите му злоупотреби с алкохол и трайното му негативно отношение към съпругата му. Освен това са налице данни и след 30.01.2016г., за подобни прояви – осъществен психически тормоз на 02.02.2016г. /видно от Докладна записка рег.№358р-773/03.02.2016г. и Предупредителен протокол рег.№358р-774/03.02.2016г. на РУ-Тополовград/.

Въз основа на доказателствата по делото, крайният правен извод, който се налага е, че следва да се приложат посочените от ТРС мерки. Същите са адекватни на установената в процеса фактическа обстановка. При определяне на вида на наложителната в случая мярка за защита сред предвидените от чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът взема предвид обстоятелството, че страните живеят заедно и това е довело до множество конфликтни ситуации. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, в случая правилно е определена мярката по т.1 - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие. С оглед интензитетът, степента на обществена опасност, тежестта на домашното насилие и данните за личността на ответника, адекватно се явява и прилагането и на мярката по т.2- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 12 месеца, и на мярката по т.3 - забрана същия да приближава жилището на пострадалата и местата за социалните й контакти за същия срок, както и налагането на ответника на глоба в размер на 200 лв., на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН.

Ирелеванто по делото е обстоятелството, къде понастоящем живее въззивникът / с оглед твърденията му в жалбата, че живее във фургон без вода и електричество/, както и дали същия в момента боледува от пневмония, в каквато връзка са представените пред въззивната инстанция доказателства. Следва да се посочи, че същия е в трудоспособна възраст, зает е по трудово правоотношение и получава месечен доход от 636лв./ Доп. сп. към Трудов договор от 21.01.2016г./, т.е. разполага със средства, за да си осигури жилище.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ЯОС държавна такса за производството в размер на 25 лева, както и 5 лева – ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №12/18.02.2016г., постановено по гр. дело №22/2016г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА М.В.А. ***, с ЕГН-**********, да заплати по сметката на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ за въззивното производство в размер на сумата 25 лева, както и 5 лева – ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.