Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.03.2016
год. гр.Ямбол
На
15 март 2016 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
Прокурор ………………………
Като разгледа докладваното от съдия
Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. № 101 по описа на 2016 година
за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на МИННА
КОМПАНИЯ „П.” АД против Решение №627/13.11.2015 год. постановено по гр.д.
№338/2015 год. на Ямболски районен съд.С посоченото решение съдът:ОСЪЖДА „МИННА КОМПАНИЯ-П." АД, ЕИК 128582600, със седалище и адрес на управление - гр. Ямбол, ул. „Ямболен" № 13,
ет.5, представлявано от управителя П.П. ДА ЗАПЛАТИ
на А.К.С. с ЕГН ********** ***, к-с „*****" бл.**, вх."*", ап.**, със съдебен адрес:***, кантора *** - адв. С.С. *** на осн.чл.150 от КТ сумата от 1227, 46 лв., представляващо възнаграждение за
положен извънреден труд през периода 01.02.2012г. -
20.10.2014г., ведно със законната лихва считано от 18.02.2015г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата от 1227, 46лв. до
предявеният от 3360 лв.отхвърля, като
неоснователен:ОСЪЖДА „МИННА
КОМПАНИЯ-П." АД да заплати на А.К.С. на осн.чл.86 от ЗЗД обезщетение за
забава върху горната сума в размер на 212.89 лв.,
като искът за разликата от 212.89лв. до предявеният от 402.32лв.
отхвърля като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.К.С.
искове по чл.221,ал.1 от КТ в размер на 509лв. и по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 930лв.
ОСЪЖДА „МИННА КОМПАНИЯ-П." АД да заплати на А.К.С.
на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените по делото разноски
в размер на 99.12лв.
ОСЪЖДА А.К.С. да заплати на „МИННА КОМПАНИЯ-П."
АД на осн.чл.78,ал.З от ГПК направените по делото разноски в размер на
503,26лв.
ОСЪЖДА „МИННА КОМПАНИЯ-П." АД да заплати в полза на бюджета на
съдебното власт по сметката на ЯРС сумата от 200лв., представляваща дължима ДТ
за разглеждане на предявените исковете, както и направените от съда разноски за
в.л. в размер на 80.00лв.
На основание чл.242 ал.1/ГПК постановява предварително
изпълнение на решението.
Въззивникът
обжалва решението в осъдителната му част като неправилно и немотивирано без да
се излагат конкретни съображения.Иска се отмяна на решението в тази му част и
при произнасяне по същество се отхвърлят исковете по чл.150/КТ.
Заявена
е претенция за разноски.
Не
се правят доказателствени искания.
В
срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба и насрещна
въззивна жалба от А.К.С. чрез пълномощника му адв.С.С., ЯАК в който се оспорва
въззивната жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност.Счита, че
решението в обжалваната му осъдителна част е правилно и законосъобразно.
Страната
счита, че неправилно първостепенният съд е осъдил ответника да заплати сумата
1227.46 лв., представляваща нетния размер на дължимото възнаграждение вместо
брутния размер, така както са го поискали, още повече че по делото няма данни
ответникът да е внесъл в бюджета дължимите суми за социално осигуряване и данък
общ доход.Счита, че в тази част решението е неправилно.Иска се оставяне на
въззивната жалба без уважение като се уважи депозираната от тях жалба и се
измени решението в атакуваната му част като вместо присъдената по чл.150/КТ
сума в размер на 1227.46 лв. му се присъди сумата 1565.86 лв. ведно със
законната лихва, считано от 18.02.2015 год. до окончателното изплащане.
Заявена
е претенция за разноски.
В
с.з. въззивникът редовно призован не изпраща представител.Жалбата се поддържа
от процесуалният му представител адв.К. по съображения изложени в писмена
защита.
Въззивникът
А.К.С., редовно призован не се явява в с.з.Жалбата се оспорва от пълномощника
му адв. С.С. по съображения, изложени в отговора и допълнителни такива,
изложени в писмена защита.
Съдът
след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие следното
от:
Фактическа страна:
Ищецът е представил трудовия си договор с ответника №126/13.2010г.,
според който той е назначен на длъжност „шофьор-тежк.авт.-над 12т.'" с
място на работа „Минна компания-П." АД за определен срок от 6-месеца, на пълно работно време от 8.00ч. и основно
трудово възнаграждение от 240лв., копие от трудовата си книжка и Заповед №125/20.10.2014г. с която на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение, считано от 20.10.2014г., с посочени причини - забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение.
С отговора ответникът е представил като писмени доказателства ведомост
за заплатата на А.С., справка изх.№ 90-00-208/09.03.2015г. за ползвания от ищеца отпуск, писмо изх.№
0422-41-001508/12.03.2015г. на Уникредит Булбанк АД, 11 бр.искания и заповеди
за ползване на отпуск, писмо от 11.03.2015г. на „Глобус Комерс" според
което Минна компания П. *** е закупила лицензирания софтуер за
съхраниение и анализ на данни от аналогови и дигитални тахографи
„ТахоКонсулт", 46 отчета за времето на кормуване в периода 01.02.2011г. до
31.10.2014г. на водач А.С..
За установяване размера на дължимите и неизплатени брутни трудови възнаграждения
и обезщетение на ищеца по делото пред първостепенния съд е назначена
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Съобразно
допълнително заключение вх.№9919/27.07.2015г. на в.л.К., поради липса
на информация за формата на полагане на труд, начина на отчитане на работното
време експертизата е изпълнила задачата в
два варианта на база извлеченията на отчета на тахошайбите и трудов договор,
като при първия вариант в.л. е приело, че полагането и отчитането на работното време е на 8 часов работен ден от 8.30ч.
до 17.30ч. - на подневно отчитане на
работното време на петдневна работна седмица, а при втория вариант в.л.
е приело че е установена работа при сумирано изчисляване на работното време на ищеца на база данните от извлеченията от
тахографските шайби. Съобразно заключението на експертизата относно заплащането
на претендираните обезщетения и отговора на ищеца, че не ги е получил, това
което е получил са заплати, ответникът е направил искане за прихващане на сумите
от 800.20лв. и 896.42лв. като платени на ищеца без основание като заплати.В
тази връзка ответникът е представил ведомостта за работните заплати на
работещите в „Минна компания - П." АД
за м.октомври 2014г., според която на ищецът е начислена заплата от
1088.08лв.
По делото са разпитани като свидетели Н. С. Н. и К.Г. Г..
Св. Н. твърди, че е
работил в ответното дружество като ,,багерист” като с ищеца са работили
заедно.Доколкото знае работното му място било в работилницата от 8.00ч. до
17.30ч. с три почивки, от където по разпореждане на началника отива където го
пратят и работи каквото му възложат.Знае, че ищецът е работил след работно
време, но не знае точно на кои дати.Св. К.Г. твърди, че работи
при ответника като началник работилница и познава
ищеца от местоработата.Той е бил шофьор на тежкотоварен автомобил „Скания 7100", но имало случай при които е
управлявал и други специализирани автомобили
- влекачи.Същият сочи, че А. не е пътувал всеки ден с този автомобил,
като обикновено управителят се обаждал и обсъждал кои машини кога и къде да се преместят.Според свидетеля А. имал график в рамките на една
седмица и конкретно предния ден се знаело какво ще се
превозва, като е имало и изключения по ред
технически причини.За този график А. бил информиран от предния
ден и когато възниква в момента тогава го уведомявали.За шофьорите на такива товарни автомобили нямало работно време.Те се отчитали с тахошайби
и с пътни листи. Имали време за почивки ежедневни
и седмични.Ако А. не е на път си седял в работилницата или при тях в
канцеларията.
Горната фактическа обстановка въззивния съд прие за
установена на база преценка на събраните пред първостепенния съд
доказателства.До същите констатации е достигнал и районния съд, което налага
извод, че решението е постановено при напълно изяснена фактическа страна на
спора.
Правна страна:
Въззивните жалби е процесуално допустима като подадени в
преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирани страни, при наличието на
правен интерес от обжалване.
При
служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд намери обжалваното решение
като валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбите се
разглеждат по същество.
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба,
заявеният и поддържан петитум в производството са предявени обективно съединени искове правилно квалифицирани от първостепенния съд с пр.
осн.
чл.150/КТ, чл.221 ал.1/КТ
и чл.224 ал.1/КТ
и
аксесорни
искове с пр. осн.
чл.86/ЗЗД.Исковете са допустими.
Както се посочи по-горе, въззивникът МИННА КОМПАНИЯ „П.”
обжалва решението на първостепенния съд в неговата осъдителна част, в която е
осъден на осн. чл.150/КТ да заплати сумата 1227.46 лв., представляващи
възнаграждение за извънреден труд, ведно със законната лихва, считано от
18.02.2015 год., ведно с лихва от 212.89 лв., а въззивника А.К.С. обжалва
решението в същата осъдителна част, като счита че съдът не е следвало да
присъжда нетната сума на иска по
чл.150/КТ, а брутната такава в размер на 1565 лв., ведно със законната лихва,
считано от 18.02.2015 год.
По основателността на предявеният от ищеца иск с пр. осн.
чл.150/КТ:
Съгласно нормата на чл.136/КТ работната седмица е
петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40
часа.Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8
часа.Нормалната продължителност на работно време не може да бъде удължавана,
освен в случаите и по реда предвидени в Кодекса на труда.По отношение на
полагания извънреден труд законодателя е предвидил определен ред, като чл.149
го задължава да води специална книга за отчитането му и задължение за отчитане
пред Инспекцията по труда.В чл.150 е казано, че за положен извънреден труд се
заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262.При
съобразяването с горните законови постановки и съвкупната преценка на
доказателствата по делото въззивния съд прецени, на първо место, че ищецът А.К.С.
е работил в ответното дружество въз основа на трудов договор №126/13.12.2010
год. до 20.10.2014 год. на
длъжността”шофьор на тежкотоварен автомобил”.По този въпрос страните не
спорят.На следващо место съдът прие за доказан факта, че ищецът съобразно
данните от трудовия договор е работил на пълно
работно време 8 часа.В тази връзка не кредитира доводите на
въззивника/работодател, че със заповед №001/03.02.2011 год./л.128/ е въвел
сумирано изчисляване на работното време/месечно/ като отчетния период да бъде
на месец.Това е така, защото трудовият договор е вид договор и работодателят
няма право едностранно да променя неговите условия.По делото категорично
липсват доказателства между страните да е подписано допълнително споразумение,
с което се променя начина на отчитане на работното време.
Искът е
напълно доказан по основание и размер.В основното и допълнително заключение по
назначената пред първостепенния съд експертиза вещото лице изрично е отразило
въз основа на какви данни е изготвено заключението.В тази връзка експертът е
посочил трудов договор, ведомост за заплата за всеки месец от процесния период
и извлечение от отчета по тахографски
шайби, от които е видно че ищеца е бил на разположение на работодателя и е
полагал труд в почивни, празнични дни и национални празници, както и нощен
такъв, за които се дължи трудово възнаграждение.Вещото лице е констатирало, че
за такъв вид труд не са начислявани и изплащани суми, видно от ведомостите за
заплати.
Пак от
данните по заключението е видно, че работодателят при изготвяне на заключението
не е предоставил данни за: вътрешни правила или други документи съдържащи
информация за формата на полагане на труд, начина на отчитане на работното
време, което е наложило необходимостта експертизата да бъде изготвена в два
варианта.Ето защо и всички доводи наведени в от въззивника в депозираното в
с.з. „заявление” се прецениха като неоснователни.Тук е мястото да се посочи, че
съдът дори не е длъжен да ги обсъжда с оглед императивната норма на чл.269/ГПК,
в която изрично е записано задължението на въззивния съд да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на решението, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Както вече се посочи в доклада на съда жалбата е бланкетна и не
съдържа конкретни оплаквания за допуснати нарушения от страна на първостепенния
съд.Единственото записано в нея е, че решението е неправилно и немотивирано без
да се излагат съображения досежно тези наведени оплаквания.
Що се касае
до избрания от първостепенния съд вариант при който да бъде уважен иска, то
въззивния съд прецени с оглед приетото по-горе в мотивите, че ищецът е работил
на пълно работно време при 8 часов работен ден, че правилно искът е уважен по вариант І от допълнителното
заключение на вещото лице.
При проверка на оплакването на въззивника С. Щ. С. относимо
към претенцията за присъждане на брутния размер на обещетението, то същото се
прецени като неоснователно.По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС
по чл.290/ГПК-Р. №166/25.02.2010 год. по гр.д. №220/2009 год.ІІІ г.о.В същото е
прието, че по силата на чл.272 ал.1 т.3 и 4/КТ работодателят има задължение,
предвидено в чл.38 ал.2/ЗОДФС/отм./, а в последствие чл.42 ал.2/ЗДДФЛ и
задължение предвидено в чл.6/КСО, да удържа дължимите от работника или
служителя данъци и осигурителни вноски.Тези удръжки работодателят е задължен да
направи и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието
задължението му към последния да е в размер на остатъка от чистата сума за
получаване.ВКС е посочил още, че и при двете решение/начисляване на брутно или
нетно възнаграждение/ работникът не може
да получи частта от брутното тр.възнаграждение, представляваща дължимите от
него данък върху общия доход и осигурителни вноски.Това е така, защото в
случая, в който се присъжда брутното тр. възнаграждение горните вноски съставляват
публични държавни вземания, а в изпълнителното производство държавата се смята
винаги за присъединен взискател.Т.е. при събиране на дължимото
тр.възнаграждение съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на
тези задължения.Ето защо това оплакване се прецени като неоснователно.
Предвид
изложеното решението на първостепенния съд в обжалваната му осъдителна част
следва да бъде потвърдено.
С оглед на
така приетото, следва в решението да е ясно отразено, че се присъждат нетните суми, което изрично да фигурира в
диспозитива на същото.В конкретния случай първостепенния съд в мотивите си
изрично е обсъдил присъждането на чистата сума от 1227.46 лв. и законна лихва
върху нея в размер на 212.89 лв., но не е отразил този факт в диспозитива на
решението.Същия пропуск съставлява очевидна фактическа грешка, която районния
съд след връщане на делото следва да отстрани по реда на чл.247/ГПК.
При този
изход на делото всяка от страните/въззивници следва да понесе сторените от нея
разноски с оглед неоснователността и на двете жалби.
На основание
изложеното вр. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №627/13.11.2015 год.
постановено по гр.д. №338/2015 год., в
частта, в която осъжда „МИННА КОМПАНИЯ-П."
АД, ЕИК 128582600, със седалище и адрес на
управление - гр. Ямбол, ул. „Ямболен" № 13, ет.5, представлявано
от управителя П.П. да заплати на А.К.С. с ЕГН ********** ***, к-с „****" бл.**,
вх."*", ап.**, със съдебен адрес:***, кантора ** адв. С.С. *** на осн.чл.150/КТ сумата от 1227, 46 лв., представляващо възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.02.2012 г. - 20.10.2014 год.,
ведно със законната лихва считано от 18.02.2015 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която осъжда „МИННА КОМПАНИЯ-П." АД да заплати на А.К.С. на осн.чл.86/ЗЗД
обезщетение за забава върху горната сума в размер на 212.89 лв.,
както и в частта на разноските.
В останалите
необжалвани части решението е влязло в сила.
Решението е
окончателно.
След връщане
на делото в Ямболски районен съд същото да се докладва за процедура по
чл.247/ГПК с оглед изложеното в мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.