Р Е Ш Е Н И Е

№................... 09.03.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, І-ви възз. гр. състав

в закрито съдебно заседание на 09.03.2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ИВА КОДЖАБАШЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия КОДЖАБАШЕВА

възз. гр. д. № 87 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", със седалище гр. София, пл. Позитано № 5, депозирана чрез адв. З. К., срещу Постановление от 28.05.2015 г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено изпълнително дело № 1192/2012 г. на ЧСИ И. Х., с рег. № 878/ЯОС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на прекратителното постановление. Твърди се, че с молба от 13.03.2013 г. взискателят ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е поискал изп. д. № 135/2013 г. на ЧСИ Х. да бъде присъединено към изп. д. № 1192/2012 г. и да се премине към опис на възбраненото имущество на длъжника Г.. Изтъква се, че такъв опис не е извършен поради липса на надлежно връчване на призовката за насрочването му, в нарушение на чл. 47 ГПК, поради което бездействието на съдебния изпълнител да извърши поискано от взискателя изпълнително действие не може да се вмени във вина на взискателя като основание за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В подкрепа на тези доводи се цитира практика на ОС - Враца и ОС - Благоевград. Излага се, че друг съществен порок на прекратителното постановление е липсата на мотиви, изложени от ЧСИ. На тези основания се настоява за отмяна на атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, другата страна - длъжникът по изпълнението Г.Г., не е представил възражения по жалбата и не е изразил становище.

ЧСИ Х. е депозирала мотиви по обжалваното действие като е посочила, че намира жалбата за неоснователна, тъй като въпреки очевидното укриване от страна на длъжника, е изтекъл преклузивният двегодишен срок от последното поискано от взскателя изпълнително действие.

Ямболският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, след като намери, че не се налага събирането на доказателства в открито съдебно заседание, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице - взискателя по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл. 435, ал. 1 ГПК действие на съдебния изпълнител - прекратяване на принудителното изпълнение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 447/2009 г. по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 в КЧСИ и район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и издаден в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника Г.Д.Г.,***.

По изпълнителното дело на 16.03.2010 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника - две ниви, находящи се в землището на с. Маломир, обл. Ямбол. През м. октомври и ноември 2010 г. са наложени и запори върху банкови сметки на длъжника.

С молба от 23.04.2012 г. взискателят ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е поискал изп. д. № 447/2009 г. да се препрати на ЧСИ И. Х., с рег. № 878 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - град Ямбол за продължаване на изпълнителните действия по отношение на възбранените имоти на длъжника Г. ***. В отговор на молбата ЧСИ М. е изпратил изп. д. № 447/2009 г. на ЧСИ Х. и по неин опис е образувано изпълнително дело № 1192/2012 г. По новообразуваното дело по описа на ЧСИ Х. на два пъти е бил насрочван опис на недвижимите имоти на длъжника, но такъв не е извършен, поради нередовното му призоваване за принудителното действие.

На 30.04.2015 г. длъжникът Г.Г. е депозирал чрез пълномощник - адвокат, молба за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на двегодишен срок от последното поискано от взскателя изпълнително действие.

С постановление от 28.05.2015 г. ЧСИ Христова прекратила изпълнително дело № 1192/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Последното поискано от взискателя изпълнително действие съдът приема за извършено с молбата от 23.04.2012 г., с която е поискано да се предприеме изпълнение спрямо възбранените недвижими имоти на длъжника. Молба от 13.03.2013 г., за която в жалбата се твърди, че с нея взискателят е поискал присъединяване на друго изпълнително дело и извършване на опис на недвижимите имоти на длъжника, липсва по изп. дело № 1192/2012 г., поради което и съдът няма основание да приеме, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече от тази по-късна дата. В случая последното изпълнително действие по изпълнителното дело е поискано на 23.04.2012 г. Оттогава не са били извършени никакви изпълнителни действия, поради което производството е било прекратено ex lege с изтичане на двегодишния срок, считано от 24.04.2012 г.

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен обективен критерий - изтичането на двегодишен срок от последното поискано от взискателя изпълнително действие. Поведението на съдебния изпълнител не подлежи на преценка в това производство, тъй като обстоятелствата дали съдебният изпълнител е бездействал да изпълни поискано действие или е нарушил свои законови задължения би могло евентуално да доведе до ангажиране на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ, но не и до промяна на обективния законов критерий за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо неоснователни са твърденията в жалбата, че изтичането на двегодишния срок от последното поискано от взискателя действие не следва да му се "вмени във вина", поради бездействието на съдебния изпълнител. Цитираната в този смисъл практика на ОС - Враца и ОС - Благоевград е постановена преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, поради което и същата не се споделя от настоящия въззивен състав.

Като неоснователни ЯОС прецени и възраженията в жалбата за незаконосъобразност на прекратителното постановление на ЧСИ поради липса на мотиви. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а издаването на постановление за това от съдебния изпълнител има само декларативен характер, като според мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Воден от изложеното, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 28.05.2015 г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено изпълнително дело № 1192/2012 г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. № 878/ЯОС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.