Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.03.2016 год. гр.Ямбол
На 15 март
2016 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. № 85
по описа на 2016 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба
на Х.Т.Т., ЕГН-**********, съдебен адрес:г*** к.303, чрез пълномощник адв.М.Г.
против Решение № 32/14.01.2016 год. постановено по гр.д. №1423/2015 год. на
Ямболски районен съд.С посоченото решение съдът:ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.Т.Т., ЕГН ********** против Т.Х.Т., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна
издръжка от по 150 лв., считано от датата на исковата молба, в едно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска:ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.Т.Т., ЕГН ********** против Т.Х.Т., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минало
време за периода 01.10.2014 - 17.06.2015 год. в размер на 1285 лв.:ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК Х.Т.Т., ЕГН
********** да заплати на Т.Х.Т., ЕГН ********** сумата от
350 лв. -разноски по делото.
Въззивникът обжалва решението изцяло с доводи за неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост по съображения подробно изложени в
жалбата.Иска се решението да бъде отменено изцяло и при произнасяне по същество
да се постанови решение, с което ответника Т.Х.Т. да бъде осъден да заплаща на
Г. Т.Т. месечна
издръжка в размер на 150 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и да бъде
осъден да й заплати за девет месеца назад, считано от датата на депозиране на
исковата молба от 01.10.2014 год. до 17.06.2015 год. по 150 лв. месечно, до
настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
Заявена е претенция за разноски за двете инстанции.
Въззивникът счита, че депозираната декларация за семейно и имотно състояние
е с невярно съдържание.Твърди, че е недоказано твърдението, че малолетното му
дете било на издръжка на майка си, без да има доказателства в тази насока.Сочи
се, че приетото от първостепенния съд като доказано, че участието му в
издръжката на ищцата съществено ще го затрудни е недоказано, дори само като
възражение.
Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор вх.№1929/08.02.2016 год. от
противната страна чрез пълномощник адв.А.К. в който се поддържа становище за
неоснователност на жалбата по изложените в него съображения.Страната счита, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото и правилно ги
е преценил, а те сочат на извода, че ответникът не реализира доходи по тр.
правоотношения, притежава минимална част от недвижими имоти, от които не
реализира доходи, същият е баща на малолетно дете, за чиято издръжка е
приоритетно ангажиран.
С оглед твърдението в жалбата, че същият живее и работи в чужбина, се сочи
че по делото липсват безспорни данни в тази посока, а и не е в негова тежест да
доказва твърдяните от ищцата факти.
Иска се постановяване на решение, с което решението на първостепенния съд
да бъде потвърдено.
Заявена е претенция за разноски.
Няма доказателствени искания.
В с.з. въззивникът Х.Т., редовно призована не се явява.Жалбата се поддържа
от процесуален представител адв.Г. на основанията изложени в нея.
Въззиваемата страна, също редовно призована не се явява в с.з.Жалбата се
оспорва от пълномощник адв.С. И., редовно преупълномощен на
основанията изложени в отговора.Съдът след преценка на доказателствата и при
съобразяване със закона прие следното от :
Фактическа страна:
Видно
от представеното Удостоверение за раждане на Община
Ямбол, ответникът е баща на ищцата Х.Т., род.
на *** г.Ищцата е представила 2 бр. уверения издадени
от Лесотехнически университет - София, Факултет
„Ветеринарна медицина", видно от които за учебните
2014/2015 год. и 2015 /2016 год., същата е записана като студентка -редовна форма на обучение. Представени са
доказателства, че майката на ищцата има още едно дете -непълнолетно, род. на ***
год., както и за реализираните от нея трудови доходи.
Видно от представеното удостоверение за
раждане от *** год., ответникът е баща на К.Т.Т., род. на *** год.Установява се от удостоверение за декларирани
данни от ТД на НАП, че към 06.08.2015
год. ответникът няма регистрирани трудови договори. В декларации, подадени до Община Ямбол, дирекция „ФМДТ"
същият е декларирал, че е собственик на 0, 1667 ид.ч. от три недвижими
имота . Не е декларирал недвижимо имущество.
Пред първостепенния съд са събрани и гласни доказателства.В показанията си св. В. - леля на ищцата, посочва, че Х. учи ветеринарна медицина, последен
курс.От много години баща й нямал никакъв интерес
към нея и почти нямали комуникация.Като на всеки
студент следването й не било леко. Налагало се да работи лятото, за да си
покрива част от разходите. Майка й била с три деца и не била финансово силна. Свидетелката твърди, че ответникът работи като
шофьор на ТИР в Испания. Имали телефон в Испания, на
който можели да го търсят. В момента не го била виждала и не знаела къде
работи. Срещнала го по Нова година 2014
срещу 2015 год. и тогава й казал, че има детенце и работи в Испания. Питал и за Х..
Пред въззивната инстанция
пълномощника на ищцата представи множество снимки свалени от Фейсбук, с които
се домогва да убеди съда, че ответникът работи в чужбина, но съдът не прие
същите като доказателства поради обстоятелството, че липсват данни тези снимки
да са автентични, а дори и да са такива то от тях не може да се изведе
обоснован извод дали първо, лицето на снимките е ответника по иска, второ, в
какво качество същия пътува в чужбина-като шофьор на ТИР или с туристическа
цел.В случай, че същия пътува като шофьор на ТИР, то безспорно би имал надлежно
сключен трудов договор с работодател, тъй като това е задължителна предпоставка
при оформяне на международните документи за превоз на стоки.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена на база преценка на всички събрани пред първостепенния съд
доказателства, което налага извод, че решението е постановено при напълно изяснена
фактическа страна на спора.
Правна
страна:
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана
страна при наличието на правен интерес от обжалване.
При служебната си проверка по
чл.269/ГПК въззивния съд намери обжалваното решение за валидно и допустимо,
поради което жалбата се разглежда по същество.
Решението е правилно.Изложените от първостепенния съд съображения се споделят
изцяло от настоящия състав на въззивния съд и не е нужно да бъдат преповтаряни.Съображенията
са следните:
Съобразно обстоятелствата наведени
в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството са предявени
искове правилно квалифицирани по чл.144/СК и чл.149/СК.Исковете са допустими, а
при преценка по същество неоснователни, поради тяхната недоказаност.
Една от абсолютните предпоставки за
уважаването на иска по чл.144/СК е наличието на безспорни доказателства, след
преценката на които съдът да е във възможност да направи обоснован извод, че
родителят може да дава издръжката „без особени затруднения”.Тази преценка се
прави на база съвкупна преценка на всички релевантни на спора обстоятелства,
включително и доходите на родителя.В конкретния казус по делото категорично
липсват данни за доходите на ответника.А след като това е така, то искът не
може да бъде уважен.За пълнота на мотивите, съдът намира за нужно да посочи, че
независимо от твърденията на ищцата, че ответникът работи в Испания и реализира
доходи, то в нейна тежест е да докаже чрез пълно главно доказване този факт.В
тази връзка намира твърденията на ищцата, че ответника е депозирал декларация с
невярно съдържание за недоказани.
В заключение, по делото е безспорно
доказан релевантния факт, че ответника има и друго малолетно дете-К. Т.Т., род. на *** год. по отношение на което задължението
за издръжка е безусловно.Ето защо въззивния съд в настоящия състав прецени
обжалваното решение като правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото следва да
бъде уважена заявената претенция от страна на въззиваемата страна Т.Х.Т. и
въззивника Х.Т.Т. бъде осъдена да му заплати разноски за настоящата инстанция в
размер на 350 лв. съставляваща адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното вр. чл.271
ал.1, предл.1/ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение №32/14.01.2016 год.
постановено по гр.д. №1423/2015 год. на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА
Х.Т.Т., ЕГН
********** да заплати на Т.Х.Т., ЕГН
********** сумата от 350/триста и петдесет/ лв.
съставляваща разноски
за въззивната инстанция.
Решението е окончателно на осн.
чл.280 ал.2 т.2/ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.