Р Е Ш Е Н И Е

№................... 21.03.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, I-ви възз. гр. състав

в открито съдебно заседание на 01.03.2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ИВА КОДЖАБАШЕВА

Секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от мл. съдия КОДЖАБАШЕВА

възз. гр. д. № 81 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Х.Д., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Ст. К., срещу Решение № 705 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 2173/2015 г. по описа на Ямболския районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от Д.Д. срещу "Е. Миролио" ЕАД, за разликата над сумата от 3340.37 лв. до сумата от 4545.66 лв., както и в частта за разноските.

В жалбата се сочи, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно, тъй като съдът е уважил исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ единствено за периода от 03.08.2015 г. до 10.12.2015 г. - датата на последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Изтъква се, че текстът на чл. 225 КТ не поставя подобни ограничения по време, поради което размерът на обезщетението не следва да бъде определян в абсолютен размер към даден момент, а зависи единствено от времето, през което работникът или служителят е останал без работа или е бил на по-ниско платена длъжност. Поради неправилното отхвърляне на иска в обжалваната част се твърди неправилност на решението и в частта му за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца Д. сумата от 532.77 лв., съразмерно с уважената част от иска, а не пълният размер на направените от Д. разноски от 600 лв. Настоява се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и ответникът "Е. Миролио" ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца Д. обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода на оставане без работа, но не повече от 6 месеца, в размер на 4545.66 лв., според заключението на експертизата, или до влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски за производството пред въззивната инстанция.

В законоустановения двуседмичен срок въззиваемата страна - "Е. Миролио" ЕАД гр. Сливен, не е подала отговор на жалбата.

В о. с. з. пред ЯОС, въззивникът Д. се явява лично и с пълномощника си адв. К., чрез който поддържа жалбата и настоява за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск до размера от 4545.66 лв., включително и за периода от 10.12.2015 г. до 03.02.2016 г., когато е изтекъл шестмесечният срок, през който въззивникът е станал без работа. Претендира се и присъждане на всички направени по делото разноски.

Въззиваемата страна "Е. Миролио" ЕАД гр. Сливен, редовно призована, не изпраща представител. Чрез пълномощник е депозирала молба с изразено становище по хода и съществото на делото.

Ямболският окръжен съд, като прецени всички доказателства по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна.

Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество обаче, предвид представените пред въззивната инстанция нови доказателства за новонастъпили обстоятелства, същото се явява неправилно в обжалваната му част.

Съгласно Решение № 148 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 125/2013 г. на III-то г. о. на ВКС, когато съдебното дирене пред първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска 6-месечен исков период на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство, а именно: оставането на ищеца без работа за целия исков период. Такъв е конкретният случай. Паричната искова претенция за обезщетение за времето на оставане без работа вследствие незаконното уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е за времето от 03.08.2015 г. до 03.02.2016 г. Съдебното дирене пред първата инстанция е приключило на 10.12.2015 г. От доказателствата, представени от въззивника пред проверяващата инстанция - препис на регистрационна карта в Бюрото по труда, справка от НАП, служебна бележка от 22.02.2016 г. на Агенцията по заетостта и препис от стр. 2, 3, 12 и 13 от трудова книжка, се установява, че въззивникът Д. е останал без работа през целия шестмесечен период, за който му се полага обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тоест и за периода от 10.12.2015 г. до 03.02.2016 г. Ето защо предявеният иск се явява основателен за сумата от 4545,66 лв., представляваща, съгласно заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното производство СИЕ, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за пълния шестмесечен период от 03.08.2015 г. до 03.02.2016 г. Поради това на основание чл. 271, ал. 1 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от ищеца Д.Д. срещу ответника "Е. Миролио" ЕАД, за разликата над сумата от 3340.37 лв. до сумата от 4545.66 лв., вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 1205.29 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането на ищеца Д. без работа, вследствие на уволнението, за периода от 10.12.2015 г. до 03.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. По отношение на уважената част от иска в размер на 3340.37 лв., решението на ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Следва да се отбележи, че пълният размер на предявения иск чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е 5031.54 лв. До приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, каквото е изискването на чл. 214, ал. 1 ГПК, не е направено искане за изменение на размера му, като такова е направено за пръв път с пледоарията на пълномощника на ищеца по съществото на делото, като той е направил искане искът да се счита предявен за сумата от 4545.66 лв., съгласно размера на обезщетението по чл. 225 КТ, даден в заключението на изслушаната СИЕ. Същевременно липсва и направен изричен отказ от иска по смисъла на чл. 233 ГПК за разликата над сумата от 4545.66 лв. до 5031.54 лв., поради което ЯРС правилно е разгледал иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ като предявен в размер от 5031.54 лв. Тъй като предмет на въззивно обжалване обаче е единствено частта от решението на ЯРС, с която е отхвърлен искът за разликата над сумата от 3340.37 лв. до сумата от 4545.66 лв., то в останалата си част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от ищеца Д.Д. срещу ответника "Е. Миролио" ЕАД, за разликата над сумата от 4545.66 лв. до пълния предявен размер на иска от 5031.54 лв., решението на ЯРС, като необжалвано е влязло в сила.

Относно разноските

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с увеличения размер на уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът "Е. Миролио" ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д. допълнително сумата от 47.91 лв., представляваща разноски за първата инстанция. Останалата обжалвана част от решението на ЯРС по отношение на разноските, с която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 532.77 лв. - разноски за първоинстанционното производство, е правилна и следва да бъде потвърдена.

На въззивника следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за производството пред ЯОС в размер на 600 лв. - за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 06.01.2016 г., или общо разноски в размер на 647.91 лв. за двете съдебни инстанции.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът "Е. Миролио" ЕАД следва да бъде осъден да заплати допълнително и сумата от 48.21 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Така мотивиран, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 705 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 2173/2015 г. по описа на Ямболския районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от Д.Х.Д., ЕГН ********** ***, срещу "Е. Миролио" ЕАД, ЕИК № 119603547, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Индустриален", представлявано от законния представител Г.Р. - изпълнителен директор, за разликата над сумата от 3340.37 лв. до сумата от 4545.66 лв.,

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА "Е. Миролио" ЕАД, ЕИК № 119603547, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Индустриален", представлявано от законния представител Г.Р. - изпълнителен директор, да заплати на Д.Х.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 1205.29 лв. /хиляда двеста и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането на ищеца Д. без работа, вследствие на уволнението, за периода 10.12.2015 г. - 03.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 705 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 2173/2015 г. по описа на Ямболския районен съд в частта му за разноските.

ОСЪЖДА "Е. Миролио" ЕАД, ЕИК № 119603547, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Индустриален", представлявано от законния представител Г.Р. - изпълнителен директор, да заплати на Д.Х.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 647.91 лв. /шестстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА "Е. Миролио" ЕАД, ЕИК № 119603547, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Индустриален", представлявано от законния представител Г.Р. - изпълнителен директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯОС сумата от 48.21 лв. /четиридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.