Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 18.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 08.03.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. К.Пейчева

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №79 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от П.С.Б. ***, чрез пълном. адв.В.К.-ЯАК против Решение №685/11.12.15г, пост. по гр д №2517/15г по описа на ЯРС, с което предявеният установителен иск по чл 439 ал 1 ГПК,вр.с чл.124 ал 1 ГПК, като основателен е уважен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна, като наст. инстанция постанови ново решение, с което отхвърли предявения иск и присъди на страната направените по делото разноски.В жалбата се навеждат аргументи, че последното валидно изпълнително действие по ИД №2473/01г по описа на СИ при ЯРС е поискано от взискателя от дата 16.12.10г, поради което изп. дело следва да се счита прекратено на 16.12.12г-по силата на закона, с изтичането на две години от последното поискано от взискателя изп. действие, на осн чл 433 ал 1 т 8 ГПК, респ. на 17.12.15г вземането на взискателя е погасено по давност. В тази вр. се цитира ТР №2/13г на ОСГТК на ВКС. Според въззивника, новото ИД №465/14г е образувано на 01.04.14г по молба на взискателя и от 31.03.14г давността е прекъсната и съгл. чл 116 б „в”ЗЗД, към цитираната дата, вземането не е погасено по давност, т.к давността изтича на 16.12.15г, а от прекъсване на давността, започва да тече нова 5-год. давност, по см. на чл 117 ал 2 ЗЗД и към наст. момент давността не е изтекла.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият Т.В.И. ***, чрез пълном. адв.Г.Д.-ЯАК, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение на РС –да бъде потвърдено.

В отговора се излагат аргументи, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. В тази вр. се сочи, че съгл. чл 433 ал 1 т 8 ГПК, изп. произв. се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изп. действия в продължение на 2 години, а ИД №2473/01г на ДСИ при ЯРС- образувано по същия ИЛ, по който е образувано и ИД №465 от 14.04.14г на СИ, е прекратено по силата на закона, считано от 29.06.06г и от 29.06.06г до датата на образуване на новото ИД – 14.04.14г е изтекъл период от повече от 5 години и вземането по ИЛ е погасено по давност. Според въззиваемия, действията описани в жалбата не са от тези, прекъсващи давността и следователно ИД №2473/01г на СИ е прекратено по силата на закона, с изтичане на 2-год. срок,като всички последващи действия по прекратеното производство, не следва да се приемат като валидно извършени.

В с.з. въззивната страна, чрез проц. си представител твърди, че решението на ЯРС е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна, като на страната се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

Въззиваемият ред.пр. не се явява, но чрез проц. си представител твърди, че възз. жалба е неоснователна и се иска потвърждаване на атакуваното решение, както и присъждане на направените по делото разноски, съгл. списъка за същите.

ЯОС установи следната фактическа обстановка по делото:

Доказателствата по делото сочат, че въз основа на издаден ИЛ от 20.08.01г. по гр.д. № 2484/00г. на ЯРС е образувано ИД № 2473/01г, с взискател -ЕТ „Б.- П.С.Б.”със седалище и адрес на управление с.Чарган,обл.Ямбол с представител П.С.Б. и длъжник ЕТ „Т.И.”, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, за сумата 401.37лв, ведно със зак. лихва, считано от 08.02.00г. до окончателното й изплащане и сумата 263.08лв, ведно със зак. лихва върху същата, считано от 08.02.00 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 94.58 лв.

От приложеното ИД № 2473/01 г. на СИ при ЯРС е видно, че с първоначалната молба, с която се иска образуване на ИД, не е посочен от взискателя изпълнителния способ–молбата не съдържа искане за извършване на конкретно действие на принудително изпълнение. В тази връзка, по искане на взискателя от 16.11.01г. са извършени справки за притежаваното от длъжника недвижимо и движимо имущество, като на 06.12.01г, взискателят е поискал извършване на опис на движимите вещи на длъжника и СИ е насрочил описа за 08.01.02г, като на тази дата изп.производство е спряно, поради внасяне от длъжника на 20 % от дължимата сума по ИЛ и писмено се е задължил, ежемесечно да внася по 10 % до окончателно изплащане на задължението.

С молба от 16.04.02г.взискателят е направил искане за възобновяване на спряното изпъл. производство, поради неизпълнение на поетото задължение от длъжника за ежемесечно внасяне на 10% от р-ра на задължението ,като е поискано и извършване на опис от СИ на движими вещи на длъжника. СИ е насрочил на 24.06.02г и същият е бил извършен на датата, като в п-ла е описан лек автомобил на длъжника.

С молба от 24.06.02г, взискателя отново е поискал извършване на опис на други движими вещи на длъжника и СИ е насрочил опис на 20.09.02г и на тази дата СИ е спрял изпъл. производство, въз основа на определение на ЯРС за спиране на изп. произв. по ИД № 2473/01г. до приключване на гр.д. № 1392/02г. на ЯРС, като по искане на взискателя от 10.10.02 г. е изискана и справка, дали длъжникът е напуснал пределите на страната. С молба от 02.04.03г. на взискателя е поискано от СИ да извърши опис на друга движима вещ на длъжника – автоматична пералня и с Разпореждане от 08.04.03г, СИ е насрочил описа на тази вещ за 04.06.03г, на която дата описа е извършен.С Решение № 264/03.07.03г. по гр.д. № 535/03г. на ЯОС, извършеният на 04.06.03г. опис от СИ на движимата вещ на длъжника – автоматична пералня е бил отменен, като незаконосъобразен.

С молба от 01.06.04г, взискателя П.С.Б. е поискал възобновяване на изпъл.производство и с Разпореждане от 02.06.04г СИ е дал указание на взискателя, да посочи способ на принудително изпълнение.

С др. молба от 11.06.04г взискателят е поискал извършване на опис на секвистируеми движ. вещи на длъжника и с разп. от 14.06.04г СИ е насрочил описа на 28.06.04г и е дал указания на молителя да заплати ДТ за описа и депозит за вещо лице.

От протокол за опис на движ. имущество от 28.06.04г. се установява, че опис на конкретни вещи не е извършен, т.к СИ не е открил на адреса на длъжника, секвестируеми движими вещи- негова собственост.

С молба от 13.07.06г, взискателят е поискал да бъде извършен опис на имуществото на длъжника, но с Разпореждане от 14.07.06г, СИ е оставил молбата без движение с указания, да бъде конкретизирано имущество. собственост на длъжника, срещу което се иска насочване на принудителното изпълнение.

С молба от 24.09.07г. взискателят е поискал извършване на справка за притежавани от длъжника МПС и насрочване принудително изпълнение върху тях, както и за притежаване на спестявания и декларирани движими и недвижими вещи и с Разпореждане от 25.09.07г, СИ е разпоредил извършване на съответните справки и след получаване на които, взискателят е поканен от СИ, да се запознае със съдържанието им.

С молба от 08.10.09г, взискателят е поискал възобновяване на производството срещу длъжника Т.И., като с Разпореждане от 09.10.09г, СИ му е дал указание за конкретизиране на искането, поради факта, че ИД не е спирано.

С молба от 16.12.10г. взискателят е поискал СИ да извърши справка в НАП, за наличие на регистрирано трудово правоотношение на длъжника и налагането на запор, ако има такова,във вр. с издължаване на сумата. След извършена справка от СИ е установено, че липсва регистрирано действащо трудово правоотношение на лицето Т.В.И..

С молба от 02.12.11г, взискателят е поискал СИ да прикани длъжника да се издължи и с Разпореждане от 05.12.11 г. СИ е указал на взискателя, да конкрезира искането си като посочи изпълнителен способ.

С молба от 18.02.14г, взискателят е поискал от СИ да прикани длъжника за издължаване на сумите по ИД, но с Разпореждане от 20.02.14г, СИ е прекратил изпълнителното производство по ИД № 2473/01г, на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК и с мотиви, че по ИД не са поискани изпълнителни действия повече от 2 години.

Въз основа на върнатия ИЛ на взискателя и по негова молба от 31.03.14г. е образувано ново изпъл. производство срещу длъжника Т.В.И., в качеството му на ЕТ, което е предмет на ИД № 465/14 г. на СИ при ЯРС.

Предвид изложената фактическа обстановка,ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легимирана страна.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Предявения иск е с пр.осн. чл.439 ал.1 ГПК, вр. с чл.124 ал.1 ГПК.

Съгл. разп. на чл.439 ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва с иск изпълнението, а ал 2 предвижда, искът на длъжника да се основава само на факти, които са настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В тази връзка, съгласно разп. на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с Постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Според приетото в т.10 от ТР№ 2/26.06.15 г. на ВКС по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл.430 ал.1 б.”д” ГПК – отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгл. чл.116 б.”в”ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като при изпъл. процес, давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие за съотв. способ.

Когато взискателят не е поискал извършване на изп. действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяване на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а СИ може само да прогласи настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти и постановяване на изричен акт, не се изисква в изпълнителното производство.

Ето защо съдът приема, че е без правно значение, дали СИ ще постанови акт за прекратяване на принудително изпълнение и кога ще направи това,т.к прекратяване на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време, валидно изпълнително действие.Или, постановлението на СИ за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл.330 ал.1 б.”д”ГПК отм./ не обуславя прекратяване на изпълнението, чието настъпване не е предпоставено от издаване на постановление от СИ и извършените действия по принудително изпълнение, след вече настъпило прекратяване на изп. производство, се явяват незаконосъобразни.

РС е бил сезиран от Т.В.И.,лично и в качеството му на ЕТ”Т.И.” против П.С.Б. с отрицателно установителен иск, с който се претеандира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането,за което е издаден ИЛ от 20.08.01г. по гр.д. № 2484/00г. на ЯРС, за чието събиране е образувано ИД № 465/14г на ДСИ при ЯРС, е погасено по давност.

Доказателствата по делото сочат, че с прекратяване на изп. производство по ИД № 2473/01г, настъпило по силата на правната норма- на 25.09.09г /предвид последната молба на взискателя, с която е поискал изпълнително действие от 24.09.07г/, по отношение на вземането е започнала да тече давност, която към датата на образуване на следващото изп. дело № 465/2014 г. на СИ при ЯРС, въз основа на същия изп. лист, е била вече изтекла.

Давностния срок обаче за погасяване на вземането на взискателя, започва да тече от 25.09.07г. и с изтичането на 5 годишен срок от тази дата – 25.09.12г, вземането се е погасило по давност, като новото валидно действие за прекъсване на давността е било предприето от кредитора едва на 10.04.14г- с молба за образуване на ново изп. производство и образуване на ИД № 465/14 г. на ДСИ при ЯРС, но към този момент, предвидения в закона срок за погасяване на вземането по давност, вече е бил изтекъл.

Предвид изложеното съдът намира предявеният отрицателно установителен иск за основателен и счита, че същият следва да бъде уважен.

На осн.чл 78 ГПК, в полза на въззиваемата страна, въззивикът ще следва да заплати направените по делото разноски пред наст. инстанция в размер на 400лв, съобразно представения договор за правна помощ и списък за разноските.

Водим от горното ,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №685/11.12.15г, пост. по гр д №2517/15г по описа на ЯРС, с което предявеният установителен иск по чл 439 ал 1 ГПК,вр.с чл.124 ал 1 ГПК, като основателен е уважен.

Осъжда П.С.Б., с ЕГН **********,***,ж к „З...”,бл... ,вх”.., ап...със съдебен адрес:*** да заплати на Т.В.И., с ЕГН **********, лично и в качеството му на ЕТ”Т.И.”, с ЕИК 838109296 и адрес за призоваване: гр.Ямбол, ул.”Цар Освободител”5А, чрез пълномощник адв.Г.Д.-ЯАК, направените по делото разноски пред настоящата инстанция, в размер на 400/четиристотин/лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.