Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.03.2016
год. гр.Ямбол
На
15 март 2016 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
Прокурор ………………………
Като разгледа докладваното от съдия
Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. № 76 по описа на 2016 година
за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на И.Й.К. ***, ж.к.*******бл.* вх.* ет.* ап.** чрез
пълномощник адв.Т.П., БАК, съдебен адрес:*** 9 против решение №2/06.01.2016
год. постановено по гр.д. №2495/2015 год. на ЯРС.С посоченото решение съдът: УВАЖАВА предявеният от И.Й.К.,
ЕГН ********** *** против М.И.К., ЕГН ********** ***, лично и
със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Т.Д.Т., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.439 от ГПК като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.И.К., че И.Й.К. не му
дължи сумата 540 лв., представляваща
месечна издръжка за периода 01.02.2010 г.-31.05.2012 г., както и сумата 129,86 лв., представляваща лихви върху тази главница за
същия период, за които суми е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 1/2000 г. по описа на ЯРС и е образувано и.д. № 188/2015 г. по
описа на ДСИ при ЯРС, като искът в разликата над 540 лв. до размера на 3 860 лв.
за главницата, както и искът над 129,86 лв. до размера на 3 662,10 лв. за
лихвата, като неоснователен–ОТХВЪРЛЯ:ОСЪЖДА М.И.К., лично и със знанието и съгласието на своята майка и законен
представител Т.Д.Т. да заплати на И.Й.К. с
посочени данни на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в
размер 90,92 лв.:ОСЪЖДА И.Й.К. с посочени данни на основание
чл.78 ал.З от ГПК да заплати на М.И.К., лично и със
знанието и съгласието на своята майка и законен
представител Т.Д.Т. направените по делото разноски в размер на 182,19 лв.
Въззивникът обжалва решението, в частта в която е отхвърлен като
неоснователен предявеният иск с правно основание чл.439/ГПК за разликата над
540 лв. до размера на 3860 лв. за главницата, както и искът над 129.86 лв. до
размера на 3662.10 лв. за лихвата с доводи за неправилност в тази му част по
съображения подробно развити в жалбата.Счита, че съдът е обсъдил направеното възражение за
изтекла погасителна давност за периода от 01.02.1999 год. до 01.04.2010 год.,
но е приел същото за неоснователно на осн. чл.115 б „а”/ЗЗД, като този извод се
оспорва от въззивника.В тази връзка се позовава на практиката на
ВКС/Р.№401/18.12.2013 год. на ІV г.о. по гр.д. 3552/2013 год.Твърди се, че с
оглед данните по делото давност не тече само между майката Т.Д. и ответникът М.И.К..
На следващо место се въвеждат
оплаквания за постановяване на решението, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при извършване на преценка на свидетелските
показания, като същите са само преразказани от съда, но това не е достатъчно.
В допълнение се сочи, че с отговора
на исковата молба ответникът е направил признание на иска за периода 01.02.2010
год.-31.05.2012 год., а претендира издръжка само за периода 01.06.2012
год.-14.05.2015 год., както и вземането за издръжка за м. януари 1999 год.
Отделно се сочи, че съдът е отказал
да приобщи към доказателствата по делото писмен документ на гръцки език без да
даде указания, че следва да бъде представен в точен превод на български език, а
така също че е приел като доказателства 17 бр. разписки за преводи от негова
страна, но не ги е съобразил при постановяване на решението.
Иска се постановяване на решение, с
което решението да бъде отменено в обжалваните му части и се постанови ново, с
което жалбата да бъде уважена по изложените в нея основания.
Заявена е претенция за разноски.
Направено е доказателствено
искане-да се приеме в заверен превод фактура и фискален бон за изпратен колет.
В срока по чл.263 ал.1 е депозиран
отговор вх.№1975/08.07.2016 год. от М.И.К. чрез пълномощник адв.Я.П., ЯАК, в
който се поддържа становище за правилност на обжалваното решение, като се
отричат твърдяните нарушения по съображения подробно изложени в същия.Що се
касае до твърденията изложени в т.ІІІ от жалбата-за неправомерен отказ на съда
да приобщи към доказателствата по делото писмен документ на гръцки език, счита
същите за неоснователни, тъй като изпращането на колети с храна и дрехи не
съставлява изпълнение на задължение за издръжка и е факт ирелевантен на спора.
Иска се постановяване на решение, с
което решението на първостепенния съд да бъде потвърдено.Заявено е искане
делото да се гледа в тяхно отсъствие.
В с.з. въззивника редовно призован
не се явява.Жалбата се поддържа от процесуалният му представител адв.Т.П.,
редовно упълномощена на основанията изложени в нея.
Въззиваемата страна, също редовно призована не се явява и не изпраща
представител в с.з.
Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие
следното от:
Фактическа страна:
Видно от приложеното и.д. № 188/2015 г. по описа на ДСИ при ЯРС, същото е
образувано по молба на Т.Д.Т. в качеството й на майка и
законен представител на детето М.И.К. за
образуване на изпълнително производство срещу И.Й.К.
въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1/2000 г. по описа на ЯРС. Изпълнителният лист е издаден на 13.02.2015 г. и по него И.
Г. е осъден да заплаща на взискателката в качеството й на майка на
детето М. месечна издръжка в размер на 20
лв., считано от 1.01.1999 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, както и направените по делото
разноски в размер 25 лв. Съдебният изпълнител е изпратил до И.К. покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на 3 860 лв. главница, 3
695,47 лв. лихви за месечна издръжка
по 20 лв. от 1.01.1999 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като са описани и
разноските и ДТ по изпълнителното производство.
В производството пред първата
инстанция, в подкрепа на твърденията си, че е изплатил претендираната
издръжка, ищецът е представил 17 броя непреведени на български език преводи на парични средства за периода 17.02.2010
г. - 28.05.2012 г. чрез Уестърн Юнион. Въз
основа на тези писмени доказателства, ответникът е направил признание на част от иска,
а именно, че за периода 01.02.2010 г. - 31.05.2012 г. е получил от ищеца дължимата му се издръжка.
В съдебно заседание пред
първостепенния съд, на въпросите зададени му от
пълномощника на ищеца, ответникът отговаря като
заявява, че към момента е ученик в гр.Ямбол и само
веднъж се е срещал с баба си, баща си и неговия брат,
когато са ходили до магазин „Технополис" и баба му
е купила лаптоп.Единствените пари, които е получавал за издръжка са от м.май
2015 г., а преди това не е получавал пари за издръжка. Не се е виждал с чичо си
К. от 17 години, откакто е роден, нито са се чували с баба си по бащина линия
също.Виждал ги е, когато се е купувала къщата в с.Б. при посещението в
кантората на адв.П., когато е подписвал някакъв документ.С баща си се е виждал
едни единствен път и това е било в кантората на адв.П..Никога никакви писма не
е писал на баба си в Гърция.
По искане и на двете страни по делото са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните водени от тях свидетели.
Св.
М. К. е майка на ищеца и баба на ответника, която
от 19 години живее в Гърция, а преди 15 години е прибрала при себе си сина си И.,
защото е много болен - от шизофрения и не може да се грижи сам за себе си. К.заявява,
че синът й не може да праща пари, защото болестта не му позволява и тя от
негово име изцяло е поела ангажимента за издръжката на М.. Сумите, които свидетелката е пращала никога не са били по -малко от 40 евро на
месец, ако някога не е можела да праща един месец, на втория праща и за двата
месеца. В края на 2011 г. другият син на
свидетелката К. се е прибрал в България и от този момент тя изпраща парите за
издръжката на М. на него, обажда се и на двамата, когато е изпратила парите.
Когато се обаждала на М. му е казвала, че трябва да се
срещне с вуйчо си, за да си получи парите и
после се обаждала да разбере дали ги е получил. Отделно от това свидетелката
заявява, че е купила на М. компютър и лаптоп, колети е
пращала.Сигурна е, че синът й К. е предавал парите на
М., защото после М. й казва, че ги е получил. В последните три години свидетелката е пращала пари и багаж по всеки, който си тръгне за
България, слагала е чували с дрехи. Като се върнат в България ходят с М. по моловете да му
купуват дрехи и отделно му дава по 50 - 60 евро
лични пари.
Св. К.
С. е брат на ищеца, който през 2011 г. се е върнал от Гърция
и се установил в с. Б., а брат му и майка му са останали в Гърция. Свидетелят
заявява, че неговата майка му изпраща от името на брат му пари за издръжката на
М., които той му предава. Това се случва всеки
месец и сумата е най - малко 20 евро, а е имало по 30
и до 70 евро на месец.Когато майка му ги изпрати се обаждала да каже, че ги е
пратила.После се обаждала на М. да пита дали ги е
получил. Свидетелят С. е предавал парите на М., когато е бил в Тополовград,
обаждал му се е по телефона, ако може да дойде
в Ямбол и му ги е давал лично, а когато не може ги е предавал на баба му по
майчина линия, която живее в Я., в К.. До завеждане на делото за увеличение на
издръжка, свидетелят С. е давал парите на М. всеки
месец, но не е проверявал дали другата му баба му ги е предала, защото майка му
се обажда лично на М. да го пита дали си е получил
парите.
Извън тези пари майка му и брат
му като се върнат в България правят на М. подаръци, дават му и други пари.Срещите,
които С. си е уговарял с М., за да му предава пари
са ставали или до училището или до банката и той често е бил със своя син. Писмен документ не е искал, тъй като М. му е племенник и
счита това за достатъчно. Извън задълженията да му предаде парите, С. не се е
виждал с М. по друг повод.
Св.
Д. Д. е бабата на М. по майчина линия, при която в момента
той живее, тъй като е ученик в гр.Я., а преди това е живеел в Т.. От м.септември 2015 г., откогато М. ***, свидетелката Д. твърди, че по
никакъв повод не е получавала пари за него.Никога не
е имало обаждания, за да й се каже, че на определена
дата ще пратят пари и никога не е ставала свидетел на това да са потърсили М. по телефон роднините му по бащина линия, нито пък да го извеждат на
разходка или на почерпка.М. има лаптоп, но свидетелката не знае от къде го има,
колко струва и кой му го е купил. Според свидетелката Д.,
бившият й зет е в много добре здравословно състояние
и тя не знае той да боледува от нещо. Зет й не е виждал сина си М. 17 години.
Св. Т.Т.- майка на ответника, не отрича, че до 2013 г. е получавала периодично чрез Уестърн Юнион
пари от бабата на М. по бащина линия за неговата издръжка След м.юни 2012 г. не
е получавала повече никакви пари за издръжката на М.
до завеждане на делото за увеличение на издръжката през 2015 г.
След осми
клас М. се преместил и е ученик в гр.Я.. Свидетелката заявява, че при М. не са идвали нито пари, нито подаръци и абсолютно нищо не е получавал от
баща си и неговите роднини. Според свидетелката, ако М.
е получавал пари, той щял да й каже, а тя знае, че М. и баща
му не са се виждала 17 години. Само един път са се видели, но баща му нищо не му е дал, а лаптопа на М. е от
баба му по бащина линя. Свидетелката Т.
не е получавала дрехи за М., нито колети или пък хранителни продукти.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на
база преценка на всички събрани пред първостепенния съд доказателства.До същите
фактически констатации е достигнал и районния съд, което налага извод, че
решението е постановено при напълно изяснена фактическа страна на спора.
Правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на
правен интерес от обжалване.
При служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд
намери решението в обжалваните му части за валидно и допустимо, поради което жалбата
се разглежда по същество.
Жалбата е основателна.Решението
в обжалваните му части е неправилно.Съображенията са следните:
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба,
заявеният и поддържан петитум предявеният иск е с пр. осн. чл.439/ГПК.Съгласно сочената правна норма, длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението.Според ал.2, искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по
което е издадено изпълнителното основание.Искът е допустим с оглед качеството
на „длъжник” на ищеца И.Й.К. по изп.д. №188/2015 год. на ДСИ при ЯРС.Както вече
се посочи по-горе в мотивите решението се обжалва, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен
предявеният иск с правно основание чл.439/ГПК за разликата над 540 лв. до
размера на 3860 лв. за главницата, както и искът над 129.86 лв. до размера на
3662.10 лв. за лихвата.
За да отхвърли исковете в тази част първостепенният съд
не е зачел направеното от ищеца възражение за давност като се е позовал на
разпоредбата на чл.115 „а”/ЗЗД съобразно която давност не тече между деца и
родители, докато последните упражняват родителски права.За да приеме този извод,
първостепеният съд не е съобразил с релевантния факт, че в конкретния случай родителските
права се упражняват от майката на детето Т.Д. К., както и практиката на ВКС по чл.290/ГПК по този
въпрос.В Р.№401/18.12.2013 год. постановено по гр.д. №3552/2013 год., ІV г.о.,
е прието, че когато съвместното съжителство на детето с единия от родителите е преустановено и той е осъден
да му заплаща издръжка, настъпилата фактическа промяна води и до правна
промяна, която се прогласява от бракоразводния съд.По делото между страните
липсва спор досежно този релевантен факт, а и с оглед издадения изпълнителен
лист от 13.02.2015 год. по гр.д. №1/2000 год. на Ямболски районен съд.В случая
упражняването на родителските права е предоставено на майката Т.Д. и безспорно
детето М.Й.К. живее при нея, а бащата И.Й.К.
е осъден да заплаща месечна издръжка.Така упражняването на родителските права е
възложено и поето от единия родител-майката, и само между нея и детето е
приложима разпоредбата на чл.115 „а”/ЗЗД.Между детето и другия родител И.Й.К. е
налице съдебно признато вземане за издръжка, като това правоотношение е
подчинено на общия режим на
погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл.115 „а”/ЗЗД.Според
ВКС разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата
фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от
единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител
еднолично полага ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето, вкл.
грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов представител
следва да изисква изпълнение на съдебно признатото вземане за издръжка.Прието е
още, че другият родител не е ограничен
или лишен от родителски права, но това не е равностойно на упражняването на
родителските права от другия родител, който ежедневно е в състояние на
непосредствена грижа за детето.
При съобразяване с горното въззивния съд в настоящия
състав прецени, че искът за главницата за периода 01.02.1999 год. до 01.02.2010
год. е погасен по давност в размер от
2640 лв./11 год.х 12 м. х 20 лв./.Ето защо решението, в частта на главницата
следва да бъде отменено за разликата над 540 лв. до размера на сумата 3180 лв.
като се приеме за установено, че ищеца не дължи главница за периода 01.02.1999 год.-01.02.2010
год. в размер на 2640 лв. Лихвата за
сочения период възлиза на сумата 1970.98
лв.Ето защо решението следва да бъде отменено и в частта за лихвата за размера
на сумата над 129.86 лв. до размера на сумата 2100.84 лв. като иска се уважи за
сумата 1970.98 лв.В останалите части-в които е отхвърлен иска за главницата и
лихвата решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото следва въззиваемата страна М.И.К.
да бъде осъден да заплати сторените от въззивника/ищец разноски пред първата
инстанция съобразно уважената част от иска в размер на 576.38 лв. по
компенсация/716.78-140.40/, като съответно решението се отмени и в частта на
разноските и се присъди сочената сума, както и разноски за настоящата инстанция
в размер на 150.50 лв. съставляващи внесена д.т. за производството.
На основание изложеното вр. чл.271 ал.1, предл.3/ГПК, ЯОС
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №2/06.01.2016 год. постановено по гр.д.
№2495/2015 год. по описа на Ямболски районен съд, в частта в която е отхвърлен
предявеният от И.Й.К., ЕГН-********** *** против
М.И.К., ЕГН ********** ***, лично и със знанието и съгласието на своята
майка и законен представител Т.Д.Т., ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.439 от
ГПК за сумата над 540 лв. до размера на
сумата 3180 лв. по отношение на главницата, в частта над размера на сумата 129.86 лв. до размера на сумата
2100.84 лв.по отношение на лихвата за периода 01.02.1999 год.-01.02.-2010 год.,
както и в частта за разноските и постанови:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.К., с посочени ЕГН и
адрес, че И.Й.К. с
посочени ЕГН и адрес не му дължи сумата 2640/две хиляди шестотин и четиридесет/ лв, представляваща месечна издръжка за периода 01.02.1999 год.-01.02.1010 год., както и сумата 1970.98/хиляда
деветстотин и седемдесет и 0.98/ лв., представляваща
лихви върху тази главница за същия период, за които
суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1/2000 г. по описа на ЯРС и е
образувано и.д. № 188/2015 г. по описа на ДСИ при Ямболски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
В осъдителната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА
М.И.К., лично и със знанието и съгласието на
своята майка и законен представител Т.Д.Т. да заплати на И.Й.К. с посочени данни на основание чл.78 ал.1/ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в
размер на 576.38/петстотин седемдесет и шест и 0.38/ лв. по компенсация, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 150.50/сто и петдесет и 0.50/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.