Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      

  ……                                                                14.03.2016г.                                гр.Ямбол

                                                             В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                              гражданско отделение, І-ви състав,

в открито съдебно  заседание на 01.03.2016 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                       ИВА КОДЖАБАШЕВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №73 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр.Пловдив, срещу Решение №704/18.12.2015г. на ЯРС по гр.д.№1805/2015г. в частта, с която на основание чл.55, ал.1 ЗЗД въззивното търговско дружество е осъдено да заплати на А.С. *** сумата 507,38лв., съставляваща недължимо платена цена на електрическа енергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2015г. и разноски в размер на 350лв. 

Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Въззивното търговско дружество счита, че районният съд е тълкувал превратно доказателствата по делото, само и единствено в полза на ищцата, като е пренебрегнал важни обстоятелства и е достигнал до изводи, които не са основани на фактите по делото и на приложимия за спора материален закон. Сочи, че ищцата е провела успешно оспорване на представения от дружеството протокол от 02.01.2014г., но основанието за корекцията на сметката е представеният от ищцата констативен протокол за извършената проверка на 02.01.2014г., който протокол е подписан от нея и е съставен при спазване на процедурата по чл.47 от ПИККЕ, чл.28 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване” и чл.63 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение”. Въззивникът изтъква, че самата ищца не е оспорила констатацията на БИМ за техническото състояние на електромера и по делото е доказано неточното отчитане от страна на това СТИ, при което корекцията на сметката е извършена при наличие на основанието по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката, след спазване на реда, установен от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДКЕВР, като е налице формирана задължителна съдебна практика на ВКС, че сумата по корекционната фактура се дължи от клиента. Дружеството поддържа още, че от експертизата на БИМ и от приетата съдебно-техническа експертиза по делото е безспорно установено, че върху СТИ е извършена нерагламентирана външна намеса, в следствие на която електромерът е отчитал по-малко от реалната консумирана електрическа енергия, т.е че от страна на ищцата е консумирана ел.енергия, която не е отчетена от електромера и реално заплатена, поради което корекцията на сметката е изчислена правилно, като в този случай не се касае за виновно неизпълнение на договора от страна на клиента, а за обективна отговорност на потребителя, когато СТЕ отчита неправилно електрическата енергия.

По тези съображения дружеството – въззивник моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявеният от Ат.С. иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира и присъждане на разноските, направени по делото пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата Ат.С., чрез пълномощника си адв.Й., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложила е съображения, според които правилно и в съответствие с установената по делото фактическа обстановка районният съд е приел, че не са налице факти и обстоятелства, водещи до коригиране на сметката на потребената електрическа енергия. В тази връзка въззиваемата акцентира на установения по делото факт, че въззивното дружество е нарушило императивни правила, уреждащи случаи и начини за извършване на преизчисления на електрическа енергия – чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ, тъй като при проверката и демонтирането на процесния електромер същият не е поставен в безшевен чувал, който да е затворен с пломба със знака на оператора и уникален номер – обстоятелства, които не са записани в екземпляра на констативния протокол, който е връченият на ищцата, а представеният от дружеството протокол не е в оригинал и този документ е признат за неистински, тъй като е допълнено съдържанието му и са добавени името и подписа на втори служител. С оглед на това въззиваемата счита за правилен решаващия извод на съда, че в случая няма основание за корекции на количеството употребена и отчетена ел.енергия и заплатената сума от 507,38лв. е без правно основание за това, като е налице неоснователно обогатяване на ответното дружество за сметка на ищцата.

В о.с.з. въззивникът не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, чрез адв.Й., пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, като не претендира разноски за тази инстанция. 

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Пред ЯРС е предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД – първи фактически състав, за връщане на полученото при начална липса на основание.

Ищцата А.П.С. *** е поискала ответното дружество „ЕВН-България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив да бъде осъдено да й заплати сумата 507.38 лв., представляваща корекция на сметката й за електроенергия за периода 17.10.2013г.-02.01.2014г., която сума С. е заплатила без основание. Ищцата е поддържала, че не е имало основание за корекция на количеството употребена и отчетена електрическа енергия за електроснабдения й обект, тъй като не е констатирано неправомерно въздействие от нейна страна върху средството за техническо измерване (СТИ), което е собственост на ответника, както и че СТИ е демонтирано от служител на ответното дружество не по установения от чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ ред – същото не е поставено в безшевен чувал, който да е затворен с пломба и уникален номер. Ищцата е поддържала, че липсва и яснота за начина на определяне на сумата по извършената корекция, както и яснота по отношение на периода на корекцията.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с доводи, че основанието за едностранната корекция на потребената от ищцата електрическа енергия са новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, които правила подробно уреждат условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за корекция на количеството ел. енергия. Позовал се е на извършена по реда на чл.44 и сл. от Правилата проверка от 02.01.2014г., при която е съставен констативен протокол, за който дружеството е посочило, че отговаря на изискванията на чл.47, ал.2 и ал.5 от Правилата и удостоверява, че електромерът за жилището на ищцата е бил демонтиран и предаден за извършване на метрологична експертиза, при която е установено, че електромерът отчита по-малко от реално използваната ел.енергия, като точният измерител на грешката не може да бъде установен. Ответникът е поддържал, че изчисленията на коригираните количества ел.енергия са извършени съгласно разпоредбите на чл.51, ал.1, във вр. с чл.48, ал.1, т.1, б.„б” от ПИКЕЕ за 77-дневен период, който не надвишава нормативния 90-дневен период, като за начало на периода е взета датата 17.10.2013г., на която е бил извършен регулярен отчет, а крайната дата е 02.01.2014г. – последната дата на извършената техническа проверка.

По делото не е налице спор, че ищцата Ат. С. е потребител на ел. енергия, доставяна от ответното дружество в качеството му на краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ, като договорното отношение между страните се регулира от Общите условия на дружеството. Електроснабденият имот на ищцата се намира на административен адрес в гр. Ямбол, ж.к. „Г. Бенковски” № 21, вх. Ж, ап.13.

На 02.01.2014г. е била извършена проверка от служител на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД, който в присъствието на ищцата е съставил протокол от същата дата, отразяващ констатациите му, че дискът на електромера за жилището на ищцата се върти, но числата на брояча не се движат. Констативният протокол е подписан от Г.Г. – служителя на електроразпределителното дружество, като екземпляр от протокола е връчен на ищцата срещу подписа й. В този връчен на ищцата и представен от нея по делото екземпляр от констативния протокол липсват други отбелязвания и удостоверявания.

Ответникът е представил своя екземпляр от същия протокол, съставен на 02.01.2014г. при проверката, в който допълнително са вписани името на втори служител на електроразпределителното дружество – Г.Чобанов и неговия подпис, като допълнително е отразено и обстоятелството, че електромерът (с посочване на фабричния му номер) е демонтиран и поставен в безшевна торба с посочен номер на пломбата – за предаване за експертиза.

Този екземпляр от констативния протокол, който по делото е представен от страна на ответното дружество, е оспорен от ищцата като неистински документ, неверен, и по отношение на същия районният съд е открил производство по чл.193 ГПК. В това производство дружеството „ЕВН-България Електроразпределение” ЕАД, което е извършило проверката, е удостоверило, че не разполага с оригинала на изследвания документ, а вторият служител от същото дружество – Г.Ч.е изслушан като свидетел. Същият е признал при разпита, че той лично не е присъствал при проверката и демонтирането на електромера за жилището на ищцата и че след самата проверка електромерът е бил поставен и запечатан в безшевна торба, което е станало не в присъствието на ищцата. С оглед тези доказателства, с постановеното по спора решение ЯРС е признал представения от ответното дружество протокол от 02.01.2014г. за неистински документ и го е изключил от доказателствата по делото, като в тази му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

По делото няма спор, че демонтираният електромер е бил изпратен в  БИМ- РО - гр.Пловдив за извършване на метрологична експертиза, за резултатите от която е съставен протокол от 26.03.2014г., от който се установява наличие на механична задръжка на вилката на релето на електромера, при което при подаване и импулс за нощна тарифа тарифоуказателната табела остава в междинно положение и електромерът не отчита консумираната енергия и по двете тарифи.

Вещото лице – инж. Б., извършило съдебно-техническата експертиза по делото, е дало заключение, с което е потвърдило констатациите на метрологичната експертиза, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания, което води до непълно отчитане на консумираната ел. енергия. Експертът е установил още, че неотчетената електроенергия е изчислена от ответното дружество в съответствие с действащата нормативна уредба – чл.48 от ПИКЕЕ, установяващ период от датата на констатиране на неточното измерване до предходна извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни, като в случая ответникът е извършил корекцията за по-кратък период от 77 дни, тъй като липсват доказателства за предходна последна проверка на СТИ.

Няма спор и е установено, че ищцата е била уведомена за резултатите от метрологичната експертиза на БИМ и за фактурата на стойност 507.38 лв., с която е извършена корекция на потребената от нея стойност на ел. енергията, както и че ищцата е платила изцяло сумата по корекционната фактура, за което е представила касов бон от 18.06.2014г.

При тези факти, с решението на ЯРС в обжалваната му част, съдът е уважил изцяло предявения иск за неоснователно обогатяване и е осъдил ответното дружество да заплати исковата сума, тъй като същата е недължимо платена от потребителя С.. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че констативният протокол, който е послужил като основание за заплащане на процесната сума, няма доказателствена стойност и в случая не е имало основание за коригиране сметката на потребената от ищцата ел. енергия. Допълнително съдът е посочил, че приетият от оператора период на корекцията е неточен, поради което и изчисляването на количеството ел. енергия е неточно и невярно.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо, а преценено с оглед оплакванията в жалбата – правилно.

Въззивният съд споделя изцяло доводите на въззивното дружество, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/2012г., е налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електрическа енергия. Налице е и практика на ВКС, че с оглед новата законодателна уредба, е допустима корекцията на сметката за електрическа енергия, когато е установено по надлежния ред наличие на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

В случая корекционната процедура е извършена по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр.98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г. Същите са приети от ДКЕВР в съответствие с предвиденото в чл.83, ал.1 т.6, вр. с ал.2 от ЗЕ, а именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.43 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа (в случая това е „ЕВН-България Електроразпределение”) извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на Правилата, като при проверките съставя протокол – чл. 47, ал.1 от ПИКЕЕ. Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител – ал.2 на чл.47 от ПИКЕЕ. Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система или добавяне на чужд за системата елемент, съгласно чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ СТИ се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора и уникален номер, като номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Смисълът на нормата на чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ е, чрез описване в протокола на поставянето на електромера в безшевен чувал и посочване на номера на пломбата, да се гарантира обективността и коректността на проверката на СТИ от органите за метрологичен надзор, която се извършва в отсъствието на клиента.

За процесната проверка е съставен констативен протокол, който е подписан и връчен на клиента – ищцата. Или констативният протокол от 02.01.2014г. отговаря на изискванията на чл.47, ал.2 ПИКЕЕ, но не отговаря на другите кумулативно предвидени изисквания на чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ за съдържание и реквизити. Отразяване, че електромерът е поставен в безшевна торба с пломба, има извършено само в екземпляра от протокола, представен от ответника по делото, но същият с влязлото в сила решение на районния съд е признат за неистински документ, неверен, и е изключен от доказателствения материал по делото, т.е. не може да бъде ценен като основание за извършената корекция на сметката на ищцата. Неоснователно се поддържа от въззивника, че основанието за корекцията на сметката на ищцата е представеният от нея екземпляр от констативния протокол. В него изобщо отсъства вписване за това електромерът за жилището да е бил демонтиран, поставен в безшевен чувал с пломба с уникален номер и предназначен за метрологична проверка. Това означава, че и този обсъждан екземпляр от констативния протокол изцяло е компрометирал процедурата по метрологичната експертиза относно установяването на неточното измерване на електрическата енергия и тази експертиза не може да послужи като основание за извършената корекция на сметката на абоната. С оглед разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, корекцията по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ може да се извърши ако е съставен констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ, т.е. съставен в присъствието на клиента и подписан от него, и съдържащ данните за пломбата на оператора и уникалния й номер, когато е установено несъответствие на метрологичните или техническите характеристики на СТИ, което изискване в случая е нарушено.

Предвид изложеното, ЯОС приема, че корекцията на сметката на ищцата при условията на чл.48, ал.1, т.1 б.”б” от ПИКЕЕ е била извършена неправомерно, при което абонатът не дължи начислената му чрез тази процедура сума в размер на 507.38 лв. Плащането на сумата е без основание, поради което подлежи на връщане. Предявеният иск за неоснователно обогатяване е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

Като е направил идентични правни изводи с тези на настоящата инстанция, ЯРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му част, включително в частта на присъдените на ищцата разноски за първата инстанция.   

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №704/18.12.2015г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело №1805/2015г. в частта, с която на основание чл.55, ал.1 ЗЗД търговското дружество „ЕВН - България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив е осъдено да заплати на А.П.С. *** сумата 507.38 лв., съставляваща недължимо платена цена на електрическа енергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2015г. и разноски в размер на 350лв.

В останалата му част, като необжалвано, решението на ЯРС е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                     2.