В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 08 март 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №67 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на РП – Елхово против Решение №144/30.12.2015г., постановено по гр. дело №363/2015г. по описа на ЕРС, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца В.Н.Д. ***, сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение против него в извършване на престъпление по чл. 198, ал.3, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение против него – заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху всяка от тези две суми, считано от влизане в сила на присъдата по НОХД № 436/2013 година на ЕРС, с която ищецът е оправдан, а именно - от 03.10.2014г. до окончателното им плащане, както и да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 425лв. В жалбата се сочи, че постановения от ЕРС акт, в обжалваната си част е неправилен, като се излагат съображения в тази насока, а именно че по делото не било установено, въззиваемият Д. да е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, подкрепящи твърденията на ищеца за наличие на причинно следствена връзка между действията на прокуратурата и причинени на Д. вреди. Счита се, че е недоказано по делото, че са налице вреди причинени в резултат на незаконосъобразен акт на Прокуратурата на РБ, както и че тези вреди не са били доказани по вид и размер. Твърди се, че липсват и доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е претърпял увреждане на здравето именно поради незаконно предявеното срещу него обвинение. Твърди се, че искът за имуществени вреди също е недоказан, тъй като претенцията за разноски, е следвало да бъде направена в производството, в което са били направени същите. Претендира се отмяна на решението на ЕРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенциите за неимуществени и имуществени вреди бъдат изцяло отхвърлени или обезщетението бъде определено в по-малък размер, от размера присъден от ЕРС.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

В с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата.

Въззиваемият в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените пред EРС доказателства се установява, че с Постановление на РП - Елхово от 20.08.2012г. е било образувано ДП №292/2012г. по описа на РУП- Елхово срещу В.Н.Д. и П. Т. Д., двамата от гр.Болярово, за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 18.06.2012г. в с.Ружица, обл.Ямболска, действайки в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи – 6 бр. агнета на стойност 1000 лева от владението на собственикът им П. А. П.от гр.Болярово, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. По късно с Постановление за привличане на обвиняем от 10.10.2012г. В.Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на неустановена дата през месец юни 2012г., около 06.00 часа, в с.Ружица, община Болярово, обл.Ямболска, на ул.„Индже Войвода” №10, действайки в съучастие като извършител с П. Т.Д., отнел чужди движими вещи - 7 броя агнета на стойност 1081 лева, собственост на П. А. П., от владението на Р. С. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като В. и П. Д. била заверени на мястото на престъплението от Р.Р., при което В.Н.Д. употребил сила, за да запази владението върху откраднатите вещи – блъснал с ръце в рамото Р. Р.. Със същото постановление спрямо обвиняемият Д. е била взета и мярка за неотклонение „Подписка“. Същият ден на 10.10.2012г., Д. е бил разпитан в качеството му на обвиняем. На 20.05.2013г. на В.Д. е било предявено разследването по делото.

На 03.07.2013г. в ЕРС е бил внесен от ЕРП, обвинителен акт против Д. и съпругата му П. Д. за извършено от всеки от тях престъпление по чл.198, ал.3, предл. I, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на неустановен ден през месец юни 2012г. около 06.00 часа, в с. Ружица, обл.Ямболска, ул.„Индже войвода“ №10, Д., действайки в съучастие като извършители помежду си отнели чужди движими вещи - седем броя агнета на обща стойност 1081.00 лева, собственост на П. А. П., от владението на Р. С. Р. с намерение противозаконно да ги присвоят, като В.Н.Д. и П. Т. Д.били заварени на мястото на престъплението от Р. С.Р., при което В.Н.Д. употребил сила, за да запази владението върху откраднатите вещи - блъснал с ръце в рамото Р. С. Р.. По внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 436/2013г. по описа на ЕРС.

По делото са били проведени общо 4 съдебни заседания. В хода на съдебната фаза на наказателното производство двамата подсъдими са били представлявани от упълномощен от тях адвокат- адв.Т. П.. С Присъда №603/24.06.2014г., постановена по НОХД №436/2013г. на ЕРС, В.Н.Д. и съпругата му П. Д. са били признати за невиновни в извършване на престъпление по чл.198, ал.3, предл. I, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на неустановен ден през месец юни 2012 г. около 06.00 часа в с.Ружица, обл.Ямболска, ул.„Индже войвода“, №10, действайки в съучастие помежду си като извършители, отнели чужди движими вещи - седем броя агнета на обща стойност 1081 лева, собственост на П. А. П., от владението на Р. С. Р., с намерение противозаконно да ги присвоят, като В.Н.Д. и П. Т. Д. били заварени на мястото на престъплението от Р. С. Р., при което В.Н.Д. употребил сила, за да запази владението върху откраднатите вещи - блъснал с ръце в рамото Р.С. Р.и на основание чл. 304 от НПК съдът е оправдал В. и П. Д. по предявеното им обвинение.

Против оправдателната присъда е бил депозиран протест от РП- Елхово с искане за отмяна на постановената присъда от въззивния съд, а в гражданската й част срещу присъдата е била депозирана и въззивна жалба от гражданският ищец П.П.

По образуваното ВНОХД № 254/2014г. по описа на ЯОС, на проведеното на 24.09.2014г. о.с.з. Д. и съпругата му са участвали лично, в качеството им на въззиваеми страни и с упълномощен защитник – адв. Т. П. по силата на сключен Договор за правна защита и съдействие сер.В, №0000011060 от 24.09.2014г., приложен като заверено копие по настоящото дело. Видно от този договор, за защита по делото, П. Д. и В.Д. са заплатили в брой на адв.П.договореното адвокатско възнаграждение в размер на общо 500 лева. С Решение №161/03.10.2014г. ЯОС е потвърдил изцяло атакуваната присъда, постановено от ЕРС, като същата е влязла в законна сила на 03.10.2014 г.

С оглед установяване на претърпените от Д. неимуществени вреди, пред ЕРС са били разпитани свидетелите П. Д. съпруга на ищеца, и обвиняема по ДП и подсъдима по НОХД, и Ж. А Св.Д. е посочила, че след образуване на наказателното производство настъпила промяна в живота на съпруга й, като същият се затворил в себе си, отказвал да контактува с близки и приятели, защото изпитвал притеснения от реакцията им, знаейки, че Болярово, е малък град и всичко се разчува бързо, а той като бивш служител на полицията, сега бил обвинен в извършване на кражба. Според свидетелката воденото против съпругът й наказателно производство се отразило негативно и на здравословното му състояние, тъй като той получил нервно разстройство, имал нарушения и в съня и се наложило да го лекуват в лечебно заведение в гр.Стара Загора, където престоял една седмица, а после посетил лекар в гр.Бургас заради болки в ръката. Св. Ж. А.е заявил в показанията си, че след образуване на наказателното производство настъпила промяна в живота и поведението на Д., а освен това се влошило и здравословното му състояние- имал болки в главата, което наложило да бъде лекуван в болница в Стара Загора, а по-късно се наложило до ходи на преглед при лекар гр.Бургас и в гр.Ямбол, заради болки в ръката. Свидетелят е заявил също, че Д. се оплаквал от болки в главата, а и започнал да страни от хората, отказвал да излиза от домът си така, както е правил преди делото, поради неудобството, което изпитвал от хората.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като основателна, по следните съображения:

Претенцията на Д. пред ЕРС се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на въззиваемия, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ, приключило с оправдателна присъда.

Останалите предпоставки за уважаване на иска са: доказване на твърдяните от ищеца претърпени имуществени и неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи.

От анализа на събраните доказателства следва да се направи извод, че действително по конкретно посоченото в исковата молба наказателно производство В.Д. е претърпял незаконна репресия, по време която на в период от две години е търпял стресови преживявания, свързани с опасността за накърняване на репутацията му и на доброто му име. Това, както правилно е приел ЕРС, се е отразило изцяло негативно на неговата психика, както и на взаимоотношенията с неговото семейство, с приятелите и изобщо в общуването му с хората. От друга страна, въззиваемият е продължил обичайния си начин на живот- взетата мярка за неотклонение „подписка” не го е ограничавала да се предвижва и да работи, не е доказано и оповестяване на наказателното преследване в медиите. Ето защо, ЯОС намира, че справедливия размер на репарация на неимуществените вреди, търпяни от въззиваемия, е размера от 5000лв., до който размер искът е бил уважен от първоинстанционния съд.

По отношение на възражението направено с въззивната жалба за недължимост на разноските направени в наказателното производство, съдът намира същото за неоснователно. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя, без обаче да предвижда възможност лицето, което е признато за невинно да може да претендира такива. Именно липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес, обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ се явява за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия имуществена вреда, която държавата дължи да обезщети на основание чл.4 от ЗОДОВ, в който смисъл и Решение 433/23.06.2010 год. на IV гр. о. на ВКС. Поради изложеното решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с трайната съдебна практика, следва да бъде потвърдено в частта, с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Д. имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 250 лв.

Ето защо, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалвана му част. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 500лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №144/30.12.2015г., постановено по гр. дело №363/2015г. по описа на ЕРС, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул.„Витоша”, №2, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на В.Н.Д. ***, с ЕГН-**********, със съдебен адрес ***, сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение против него в извършване на престъпление по чл. 198, ал.3, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение против него – заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху всяка от тези две суми, считано от влизане в сила на присъдата по НОХД № 436/2013 година на ЕРС, с която ищецът е оправдан, а именно - от 03.10.2014г. до окончателното им изплащане.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на В.Н.Д. от гр.Елхово сумата 500лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.