Решение по Гражданско дело 42/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 16.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 08.03.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №42 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от Д.Д. Т. и Г.Г.Т.-*** чрез пълном. адв.В.К.-ЯАК против Решение №618/11.11.15г, пост. по гр д №3075/14г по описа на ЯРС, в отхвърлената му част.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,поради което се иска неговата отмяна, като наст. инстанция постанови ново решение, с което уважи иска по чл 109 ЗС в обжалваната му част и осъди ответниците да прекратят всяко неоснователно действие,както и да премахнат незаконните строежи, които пречат на исците да ползват имота си по предназначение, като се претендира и уважаване в пълен размер на отхвърленият иск по чл 45 ЗЗД,представляващ обезщетение за причинени на исците неимуществени вреди. Претендира се още и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемите

В с.з. въззивниците не се явяват, но чрез проц. си представител поддържат жалбата и искат отмяна на решението в атакуваната му част, като ЯОС постанови ново решение в тази част, с което уважи исцовата претенция и присъди на страната разноски за пред двете инстанции.

Въззиваемите страни-Д.А.,И.А. и Г.А., ред. приз., не се явяват и не изпращат представител.

ЯОС установи следното по фактите:

РС е бил сезиран от Д.Д.Т. и Г.Г.Т. против Д.А.А., И.А.А. и Г.И.А., с обективно съединени искове по чл 109 ЗС и чл 45 ЗЗД, като с Решение №618/11.11.15г по гр. д №3075/14г на ЯРС, иска по чл 109 ЗС е уважен частично- само по отношение на отв.Г.А. и в частта, с която същата е осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на исците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, като премахне поставения на стената на стълбището към ІІ етаж на МЖС фиксиран звънец и постави такъв на външната входна врата на имота- откъм улицата, като иска по чл 109 ЗС срещу тази ответница в останалата му част е отхвърлен. Със същото решение е отхвърлен изцяло по отношение на тримата ответнници и иска по чл 45 ЗЗД за неим.вреди. Отхвърлителната част на първоинстанционното решение е предмет на настоящето въззивно производство.

С оглед представените по делото писмени доказателства се усатновява, че с влязло в сила решение №287/17.04.90г по гр д №155/90г на ЯРС и скица-негова неразделна част, съдът е разпределил на осн. чл 32 ал 2 ЗС, ползването на пар. VІІІ-6695, в кв. 122 по плана на гр.Ямбол, между съсобствениците: Д.Д.Т.,А. И. А., Г.И. Н. и Д. Т., съобразно скицата на в.л.по отношение на дворното място и построените два гаража в същото.

Исцата Т. се легитимира като собственик по наследство и делба с НА №110/89г на ЯРС, по отношение на дворно място от 148 кв м , съставляващо имот пл №6695 в пар.VІ-6695 в кв 122 по плана на гр Ямбол, върху което е отстъпено право на строеж, ведно с втори етаж от жилищна сграда, построена в дв. място върху 100 кв м и таван от 31 кв м, но т к по време на брака си е наплащала суми на др.съделители в делбата, то и съпругът й –ищ.Г.Т. е съсобственик на проц. имот –в тази вр. е прил. вл. в сила реш. по в.гр д №122/14г на ЯОС.

От строит. разрешение №222/25.04.91г се установява, че на исцата е разрешено на осн. чл 116 и чл 241 ППЗТСУ и съгл. одобрен арх. план от 23.04.91г- строителство на гараж на ул”Яворов”№74, с размери: 3/6 м, в пар.VІІІ-6695, като на кадастрална скица на процесния ПИ 6254/11.11.11г, заверена към дата 29.11.12г е отразено съществуването на изградения гараж, с идентификатор №87374.559.143.3 и застр. площ 24 кв м, представляващ постройка на допълващо застрояване.

По делото е налице зав. копие от одобрен арх. проект за гараж на името на Д.Т.,***.*******”**, като гаражът е построен по време на брака на исцата с ищеца Г.Т..

С нот. акт №163/75г А. И. А. и отв.Г.И. се легитимират като собственици на 50/450 ид ч от дворно място в гр.Ямбол, пар.ХІІІ в кв 315 по плана на града, с построения в дв. място сутеренен етаж от МЖС от 90 кв.м, а с НА№120/82г, Ангел Иванов А. и Г.И.А. са придобили посредством покупко-продажба от лицата Д. С.П. и М.Х..П.- 28/450 ид ч от дв. място, цялото от 450 кв м в гр.Ямбол, пар.VІ-6695 в кв. 122 по плана на града, върху което е отстъпено право на строеж от ОбНС/бивш/. С н.а. №7/94г, А.А. и отв.Г.А. са прехвърлили посредством продажба на дъщеря си –отв.Д.А. и на сина си отв.И.А.,***, срещу гледане и издръжка и при пожизнено ползване на имота от продавачите.

В тази връзка, писмо от 14.05.13г на Общ. Ямбол до отв. Г.А. сочи, че ПИ с идентификатор№87374.559.143, и площ от 450 кв м по АДС№2784/69г, находящ се в гр.Ямбол ул.”Яворов”74 е общинска собственост, на осн пар. 42 ПЗР към ЗИД на ЗОС и съгл. п-л №18/20.09.68г и п-л №22/06.12.68г на ИК на ГНС/бивш/, като е отстъпено право на строеж на Д. Д.,Д. П. и М. П. и те са собственици на законно построената сграда. В писмото е визирано, че Общ. Ямбол не разполага с информация за придобИ.е в собственост на земя-ЧОС от собствениците на законно построената сграда, на осн чл 35 ал 3 ЗОбС.

С оглед исцовите твърдения, че поради действията на ответниците, Т. е с влошено здравословно състояние, по делото е представено решение на ТЕЛК №2160/30.08.12г сочещо, че Д. Т. е освидетелствана с диагноза- глухота, а с решение на ТЕЛК №1903/02.07.12г, Г.Т. е освидетелстван с диагноза:множествена склероза, като са представени и епикризи от 07.04.13г и от 21.10.13г.

По делото са допуснати и гласни доказателства: Според св.Д., остъклението на Г. е направено от нейният съпруг А. след 1973г, а въпросният звънец е поставен вътре в остъклението, докато Д. има звънец вън на оградата и когато търсят Г., звънят на Д., което й създава неудобство,т.к тя е инвалид, а трябва да става.Свидетелят твърди, че сега исцата държи колата си навън, т к не може да маневрира и да я вкара в гаража, защото има външна мивка на стената на сградата, а пред гаража на Д. има вещи на Г.-тръба, менгеме, разни мрежи, а преди и дърва, като вратата на гаража на исцата не се отваря изцяло, а само до тръбата, която държи хасмите на Г.. Св.Т.-син на исцата сочи,че остъклението са го правили Г. и съпруга й, след закупуване на имота и исцата сега не може да си вкара колата в гаража, т к има препятствия-има градинка, правена от ответниците и мивка на външната стена до остъклението, има желязна маса, менгеме, железен кол и мрежа, които възпрепятстват отварянето на гаражната врата на исцата.Този свид. твърди, че на входната врата Г. няма звънец, т к нейния е на входа на етажа и гостите й звънят на външния звънец на исцата, а тя и съпруга й са инвалиди и звъненето им създава физически и психически тормоз.Св.А. сочи, че мястото е широко, а двора-голям и исцата може да вкара колата си в гаража.Св.Д., съсобственичка на третия етаж на сградата твърди, че коритото на въпросната мивка е било сложено вече, когато Г. купила етажа и мивката е била тям и не пречи, т к двора е голям и могат да влизат две –три коли.Според св.Д., Д. не може да си ползва гаража и да вкара колата вътре, т к има вещи на Г., които й пречат –мивка от лявата страна, малка градинка от дясната и железни тръби до гаража, като дясната гаражна врата не може да се отваря и маневрата, която трябва да прави исцата с колата си е сложна, а входното остъкление на Г. е правено от съпруга й А. и сина й И., като звънецът им е на входната врата.

По делото не се спори, че ответниците Д.А.А. и И.А. А., въпреки че са етажни собственици с исцата в МЖС, от години живеят в чужбина и техния имот се ползва от отв. Г.И.А..

С оглед изясняване на фактическата обстановка по гр д №3075/14г на ЯРС е назначена и изслушана тройна СТЕ, според чието заключение,входното антре на ответниците,следва външните очертания на сградата и не навлиза в собствеността на исцата, като остъклението е съществувало към моминто на пост. на решението по гр д №155/90г на ЯРС за разпределение на ползването между етажните собственици и влиза в застроената площ от жилищната сграда. Експертите твърдят, че липсват данни,под външното стълбище на исцата да има разбита стена, а подстълбищното пространство се ползва от ответницата, но не може да се приеме за складово помещение, поради своята скосеност и липсата на самостоятелен достъп. Според вещите лица, застроената площ от външно стълбище на етажа на ищцата, също влиза в застроената площ на сградата, разпределена между етажните съсобственици. По отношение на звънеца обслужващ ответницата,в заключението се сочи, че е монтиран на стената на външното стълбище,която се явява обща част на сградата, а като такава може да се ползва от всички съсобственици.По отоношение на цветната леха,разположена на югоизточната част на двора, в която са разположени и асмите на ответницата, в л са категорични, че цветната леха не пречи на преминаване на автомобила по общата пътека до гаража на ищцата, а чешмата и мивката са монтирани на фасадната северозапазна стена на къщата, непосредствено след остъклението и попадат в частта от дв. място, определено за ползване от ищцата, като има и телена мрежа в дв. място,завършваща с тръба от асмите на ответниците, а пред входа на гаража им има разположени менгеме и маса, които подзволяват вратата на гаража на ищцата да бъде отворена повече от перпендикулярно, но и начина, по който е построен гаража на ищцата, не отговаря на архит. проект и площта му е по-голяма от определената. Според вещите лица менгемето, масата и дървата за огрев са били под металната стълба за покрива на гаража на ответницата и тези вещи не пречат на исцата да ползва гаража си. Относно построената метална стълба за покрива на гаража на ответницата, която е подпряна на покрива, експертите заявяват, че съгл. чл.147 ЗУТ- за това съоръжение не се изисква разрешение за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на стр. разрешение. В.Л. сочат, че има метални тръби по периметъра на покрива на гаража на ответницата, вкл. и по контура, където се допират двата гаража, но тръбите са на повърхността на плочата на гаража на ответницата и те не са пречка за наводняване на гаража на исцата, а причина за това са отклоненията в строителството на този гараж,

В с.з. от 13.10.2015 г. вещите лица поясняват, че нищо не пречи на автомобила на исцата да премине от входа до гаража си и да вкара колата при отворени перпендикулярно врати,за което са правили експеримент и най-тясната част на общата пътека е между първото стъпало на външното стълбище за етажа на исцата,което е скосено.В.Л. сочат, че при изготвяне на заключението са се съобразили с проекта по ТСУ в Общ. Ямбол, който е същия,приложен към делото и се констатирало, че гаража на исцата, не отговаря на арх.проект по форма, по площ и контура,като гаража е издаден напред и челото е оформено не по предвидения в проекта начин.

С оглед изяснената фактическа обсатновка,ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледатна по същество се преценя за неоснователна,по следните съображения:

Предявени са два обективно съединени иска по чл 109 ЗС и по чл 45 и сл.ЗЗД.

По иска с пр. осн. чл 109 ЗС.

С този иск се предостявя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху обекта на правото на собственост. За да бъде основателен иска по чл 109 ЗС, ищецът следва да установи, че е собственик на имота и е налице неоснователно противоправно действие от страна на ответника в имота, с което последният пречи на ищеца да упражнява своите права на собственик в пълен обем, като с негаторния иск е предвидена възможност за собственика, да иска прекратяване на всяко неоснователон действие, което му пречи да упражянва своето парво.

В конкретният случай, исците претендират осъждане на ответниците Д.А.А. и И.А.А. като съсобственици в етажна собственост на имота и Г.И.А. като ползвател на процесния имот, да прекратят всяко неоснователно действие, което им пречи да упражнява правото си на собственост върху своя имот.

Съгл. разп. на чл 38 ал 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята върху която е построена сградата,респ. правото на строеж, ведно с основните външни стени на сградата, вкл. и покривите и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

Доказателствата по делото сочат, че исците са собственици в етажна собственост с първите двама от ответниците, по отношение на триетажна МЖС,построена върху отстъпено право на строеж в общинско дворно място, като Д. и Г. Т. притежават втори етаж от 100кв м, ведно с таван от 31 кв м в МЖС, построена с отстъпена суперфиция в общинско дворно място, съставляващо ПИ №6695, пар. VІ-6695 в кв 122 по плана на гр Ямбол, предмет на нот. акт 148 /89г, както и изградения в дворното място гараж, въз основа на отстъпено право на строеж и стр. разрешение от 1991г, което е отразеното на кадастрална скица от 2012г.

По делото не се спори, че отв. Д. и И.А., макар да са собственици на първи етаж от МЖС и да притежават също гараж в общинското дворно място-до гаража на исцата, от години живеят в чужбина и техния имот се ползва от отв. Г.И.А., която има пожизнено ползване върху имота.В тази връзка наст. инстанция приема, че иска по отношение на ответниците Д.А.А. и И. А. А. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като ЯОС въприема изцяло изводите на РС в тази част на решението и на осн. чл 272 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното решение.

Твърденията на исцата, за разбиване от ответницата на стена под външното стълбище за нейния етаж, с оглед изграждане на килер, изграждане на чешма с мивка върху общата външна стена на сградата,което възпрепятства исцата да ползва етажа си или което стеснява пътеката на общото дворно пространство се възприемат от съда като неоснователни. Според гласните доказателства, чешмата е изградена преди закупуване на имота от ответниците, а вещите лица са категорични, че размерите на тази чешма, по никакъв начин не затрудняват исцата да ползва етажа си и не стесняват пътеката в дворното пространство за да премине колата на исцата към гаража, а липсват и данни, да е разбивана стена под външното стълбище за етажа на ответницата за изграждане на килер/закл. на СТЕ/. Ето защо съдът приема, че не са налице противоправни действия от страна на ответницата Г.А.,които да пречат на исцата да ползва правата си като етажен собственик в процесната МЖС.

Претенцията за преустановяване действията на ответницата Г.А., касаещи ограничаване правото на собственост на исцата, по отношение достъпа й до построения в дв. място гараж, съдът намира за неоснователна,т.к гласните доказателства сочат, че гаражът на исцата е построен след гаража на ответниците, а според тройната СТЕ, този гараж е изграден и в отклонение на одобрения арх.проект и с издадена челна стена, неотговоряща на предвидените с проекта строителни норми, станали причина за максимално перпендикулярно отваряне на вратата на гаража, което според вещите лица не пречи на вкарването на автомобила на исцата в гаража.Експертите са категорични, че и положените върху гаража на ответниците тръби, не са пречка за наводняване на гаража на исцата, а причина за това са отклоненията в строителството на този гараж, с издадена напред стена и неправилно изпълнена конструкция на покрива. Ето защо съдът намира, че в тази част, исцовата претенция като недоказана и неоснователна, не следва да бъде уважена.

Неоснователна е исцовата претенция и в частта, в която се сочи, че поради оставени вещи от ответницата пред гаража на исците-мрежа, маса ,менгеме, дърва за огрев и др. се създават пречки за ползване на гаража им, т к заключението на СТЕ,което съдът приема за обективно красноречиво сочи, че изброените вещи не създават пречки на исците за ползване на гаража Неоснователна е и претенцията, че създадените цветни лехи и поставените в същите подпори на асмата на ответниците, пречат на исците да ползват дворното място и пътеката до гаража, поради стеснение на общата пътека до гаража на исците.В тази връзка съдът приема за обективно заключението на СТЕ, което сочи, че цветната леха,разположена на югоизточната част на двора, в която са разположени и асмите на ответницата, не пречи на преминаване на автомобила по общата пътека до гаража им.

Предвид изложеното ЯОС намира, че по отношение ползувателя в имота-отв. Г. А., искът по чл 109 ЗС в обжалваната му част, касаеща пречките, създадени от ответницата в дворното място на имота е неоснователен, т к изградените цветни лехи, асми, подпорни тръби за асмите,стълба за гаража на ответницата и поставените вещи на ответницата в двора - менгеме, маса, дърва за огрев и пр.се намират в общинско дворно място, респ. исцата не може да се легитимира като собственик на дворно място в процесния имот,предвид представените писмени доказателства и заключението на СТЕ.

След като исцата не доказва правото си на собственост по отношение на процесното дворно място върху което е построена триетажната МЖС и процесния гараж, т к местото е общинско, съдът намира за правно ирелевантен факта, че е налице между страните разпределение на ползване по см. на чл 32 ал 2 ЗС на дворното място, предмет на гр д № 155/90г на ЯРС.

С оглед изложеното ЯОС намира, че иска по чл 109 ЗС, в обжалваната му част като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Решението на РС,в частта му, касаеща необжалваната част на иска чл 109 ЗС е влязло в законна сила.

По иска по чл 45 ЗЗД, вр с чл 52 ЗЗД.

Искът по чл 45 ЗЗД,вр. с чл 52 ЗЗД- за обезщетение за неимуществени вреди е обусловен от изхода на иска по чл 109 ЗС, а по делото има влязло в сила решение по чл 109 ЗС, с което Г.И.А. е осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Д.Д.Т. и Г.Г.Т. да упражняват в пълен обем правото си на собственост, като премахне поставения на стената на стълбището към втория етаж на сградата фиксиран звънец и постави такъв на входната външна врата на имота, откъм улицата.

За да бъде уважен обаче иска по чл 45 ЗЗД за претендираните неимуществени вреди,които следва да бъдат определени от съда по справедливост, следва да бъде установено наличието на фактическия състав на чл 45 ЗЗД- вина, противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка между настъпилите за исците вреди и противоправното виновно поведение на ответника.

ЯОС приема, че в случая не се установява причинно–следствена връзка между заболяването на исцата –глухота и на ищеца –множествена склероза и действия на ответниците, които да са довели до настъпване на вредите-заболяването на исците, т к липсват доказателства в тази насока и съдът приема, че претенцията е неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена.

По изложените съображения иска по чл 45 вр с чл 52 ЗЗД –обещетение на исците за претърпени неим. вреди, настъпили от неправомерни действия на ответниците, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

Водим от изложеното съдът приема, че решението на РС в атакуваната му част като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №618/11.11.15г, пост. по гр д №3075/14г по описа на ЯРС.

Решението в необжалваната му част е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.