РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 21.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

И.Коджабашева

при секретаря. Л.Р., като разгледа докладваното от председателя Д.Кючуков в.гр.д.№ 37 за 2016 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 676/07.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1378/2015 г. на Ямболския районен съд, в частта, с която предявеният от Ц.С.Б. от гр. Ямбол, срещу Д.Ж.Б. ***, иск с правно основание чл.59 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над 584,77 лв. до размер на 2025 лв.. Жалбоподателката Ц.Б. счита решението в тази му част за неправилно. Според нея, съдът незаконосъобразно при изчисляване размера на обедняването, е приел, че от ползите, реализирани от ответника от неправомерното ползване на земята, следва да бъдат приспаднати направените разходи. Освен това, съдът неправилно е приел,че през стопанската 2011/2012 година ответникът не е реализирал доход от ползването на имота, поради което не са налице предпоставките за наличие на неоснователно обогатяване на същия. Този извод е необоснован и не кореспондира с доказателствата по делото. А и това обстоятелство е без значение, след като собственикът на имота е бил лишен от възможността да го ползва и за него обедняването е до размера на ползата, която този имот може да носи. Освен това ползата е и от придобиване на субсидии, а жалобоподателката е загубила възможността да участва в програми за подпомагане на земеделски производители, поради неправомерното ползване на имота от страна на ответника. И не на последно място жалбоподателката счита, че заключенията на вещото лице агроном, на които съдът гради своите изводи, са необосновани и некомпетентни, поради което спорът е бил решен при непълнота на доказателствата и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълен размер.

В съдебно заседание жалбата се подържа. Въззиваемите,чрез отговора по жалбата, оспорват основателността на жалбата и молят решението на Ямболския районен съд да бъда потвърдено, тъй като не страда от пороците, посочени в жалбата.

Окръжният съд , за да се произнесе, установи следното: Ищцата Ц.Б. е собственик на имот- нива от 9,000 дка, находяща се в местността „Събев Жел. Кривол" в землището на с.Симеоново, обл. Ямболска, съставляваща имот № 007013 по КВС на с.Симеоново, обл. Ямболска, който е бил трасиран от нея на 23.04.2013 г. За стопанските 2010/2011 г. и 2012/2013 г. ищцата е декларирала имота за ползване с декларация по чл.69 ал. 2 ППЗСПЗЗ.

Масивът, в който попада имотът на ищцата, е бил ползван от ответника Д.Б. през стопанските стопанските 2010/2011 г., 2011/2012 г. и 2012/2013 г. През стопанските 2010/2011 г. и 2012/2013 г. имотът е бил засаден с пшеница, а през стопанската 2011/ 2012 г. с рапица.

От заключението на вещото лице агроном и показанията на св. Ж. Б. се установява, че средния добив пшевица, реализиран за стопанската 2010/2012 г. в землището с. Симеоново, обл. Ямболска е бил 391 кг/дка при средна цена 290-310 лв.за тон. За стопанската 2011/2012г. средния добив от рапица е бил 110 кг/дка при цена 580-650 лв. за тон. И за стопанската 2012/2013 г. средния добив от пшеница е бил 395 кг/дка при средна цена 310-340 лв. за тон.

При производството на пшеница през стопанската 2010 /2011 г. разходите за 9,000 дка са били 879, 30 лв., а приходите от производството на пшеница за същата площ - 1 055,70 лв.

При производството на рапица през стопанската 2011 /2012 г. разходите за 9,000 дка са 640,80 лв., а приходите от производството на рапица за същата площ - 608, 85 лв..

При производството на пшеница през стопанската 2012 /2013 г. разходите за 9,000 дка са 747,00 лв., а приходите от производството на пшеница за същата площ- 1 155,37 лв..

От същите доказателства и писмо изх.№ 5644/9.10.2015 г. на ОСЗ Ямбол се установява, че през стопанската 2011/2012 г., когато имотът е бил засеят с рапица, реколтата е пропаднала и ответникът Б. не е реализирал продукция, за което му е издаден констативен протокол от 20.03.2012 г. за установяване на неблагоприятни климатични условия -измръзване.

След трасиране на имота от страна на ищцата през лятото на 2013 г., узнавайки,че ищцата, като собственик има подадена декларация да работи имота в реални граници, след като прибрал реколтата от засадената от него от пшеница, ответникът Б. освободил имота.

Правната квалификация на иска е с правно основание чл. 59 ЗЗД. Иска се присъждане на обещетение за неправомерното ползване на имота от страна на ответника за стопанските 2010/2011 г., 2011/2012 г. и 2012/2013 г..Както правилно е приел и районния съд, имотът е ползван от ответника без правно основание през тези години,т.к. не е имал сключен договор за наем или аренда с ищцата, нито е получил правото да го обработва въз основа на заповеди на ОСЗ за одобряване на комасационно споразумение или извършено служебно разпределение, като го е засял с пшеница и рапица, и е прибрал през две от стопанските години реколта от която реализирал доходи. Приемайки , че иска е

основателен съдът осъдил ответникът да заплати на ищцата обещетение в размер на реалната полза от която ищцата е била лишена. При остойностяването на ползата, която имотът е могъл да носи за ищцата, съдът правилно е приспаднал от средната пазарна цена на реализираните през стопанската 2010/2011 г. и 2012/2013 г. приходи от добитата продукция , необходимите разходи за производството и, като с оглед заключенията на приетите агрономически експертизи е определил реалната полза съответно на 176, 40 лв. за стопанската 2010/2011 г. и 408,37 лв. за стопанската 2012/2013 г.. До тези размери съдът е приел,че е доказано обедняването на ищцата респ, уважил иска до този размер. Тези изводи се споделят напълно и от въззивния съд.

Приемайки за доказано,че през стопанската 2011/2012 г. ответникът не е реализирал приходи от ползването на имота, респ. не сее обогатил, районният съд е отхвърлил исковата претенция за тази стопанска година. Този извод е законосъобразен и почива на събрания по делото доказателствен материал- заключението на вещото лице по назначените агрономически експертизи, показанията на св. Жеко Б. и писмо изх.№ 5644/9.10.2015 г. на ОСЗ Ямбол.

Както правилно е приел и районният съд, в тежест на ищцата е да установи правопораждащите правото и на обещетение факти, включително и относно размера на обедняването, но същата не е , провела успешно доказване на претендирания с исковата молба размер на обещетението за неправомерното ползване на имота от страна на ответника през процесиите стопански години. По делото не са събрани доказателства удостоверяващи по високия размер на обещетение по чл.59 ЗЗД, претендирато от ищцата с исковата и молба, както за реализираните от ответника доходи през стопанската 2011/2012 г., така и за получени от него субсидии по програми за подпомагане на земеделски производители

Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че спорът е бил решен при непълнота на доказателствата и при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът е приел заключение, изготвено от некомпетентно вещо лице.Наистина ищцата е оспорила заключението на вещото лице агроном, поради липса на компетентност на последното да отговори на поставените с екпертизата задачи, и е поискала назначаването на повторна експертиза със същата задача, която да се извърши от вещо лице икономист. Въззивният съд споделя напълно доводите, с които районият съд е оставил искането без уважение и е приел заключението на вещото лице агроном. Поставените с експертизата задачи саот компетенциите на вещо лице агроном, поради което въззивният съд намира експертизата за изготвена от компетентно лице, а заключеното за пълно и обосновано и изготвено,съобразно поставените задачи и събраната информация.

С оглед частичното доказване на иска по основание и размер районият съд правилно го е уважил до размер на 584,77 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер на 2025 лв. го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Предвид частичното уважаване на иска съдът е разпределил и деловодните разноски, които страните следва да поемат, съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на иска.

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 676/07.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1378/2015 г. на Ямболския районен съд, в частта, с която предявения иск от Ц.С.Б. ***, ЕГН ********** срещу Д.Ж.Б. ***, ЕГН ********** , с правно основание чл.59 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над 584,77 лв. до размер на 2025 лв..

Осъжда Ц.С.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на Д.Ж.Б. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лв.

1

Решението не подлежи на обжалване .