Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.03.2016 год. гр.Ямбол
На 15 март 2016 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. № 36
по описа на 2016 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на З.К., ЕГН-**********
*** чрез пълномощник адв.А.Д., съдебен адрес:г*** против решение
№651/26.11.2015 год. постановено по гр.д. №416/2015 год. на Ямболски районен
съд.С посоченото решение съдът: УВАЖАВА предявеният
от Н.Х.Ц., ЕГН ********** *** и Ж.Х.М., ЕГН ********** *** против З.К., ЕГН **********
***, като на основание чл. 32 ал.2 от ЗС РАЗПРЕДЕЛЯ правото
на ползване по отношение на съсобствения недвижим имот, находящ се в
гр.Ямбол,ул. „Хан Тервел" № 93, представляващ ПИ с идентификатор
87374.542.48 с площ 281 кв.м, при граници ПИ с идентификатори 87374.542.49,
87374.542.44, 87374.542.47, съгласно ІІІ-ти
вариант, приложение № 4 по заключението на вещото лице, по който се предвижда
за ползване от Н.Ц. на 16,40 кв.м, оцветени на скицата в червено, за Ж.М. на
24,25 кв.м, оцветени в синьо, за общо ползване от Н.Ц. и Ж.М. - 76,47 кв.м, от
които с право на преминаване за З.К. - 48,47 кв.м, от северен вход, оцветено в
оранжево и за З.К. - 17,88 кв.м с премахване решетка от североизток, оцветено в
зелено, като скицата приложение № 4 към заключението на вещото лице е неразделна
част от настоящото решение:НЕ
УВАЖАВА искането на Н.Х.Ц. и Ж. Х. М.,
двете с посочени данни да бъде разрешено поставяне на ограда между ползваните
части:ОСЪЖДА
З.К. с посочени данни да заплати на Н.Х.Ц. и Ж. Х. М.,
двете с посочени данни на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер 821 лв.
Въззиникът
обжалва решението, в частта в която
е постановено преминаване за нея като ответник от северния вход, както и
постановеното осъждане за заплащане на направените по делото разноски в размер
на 821 лв. с доводи за неговата неправилност и необоснованост, като постановено
в противоречие с доказателствата по делото.Твърди се, че избраният от съда
вариант на ползване се явява нецелесъобразен засягащ ползването на поземления
имот дори на ищците в настоящето производство по съображения подробно изложени
в жалбата.По същество ЯРС е възприел правилна фактическа обстановка и изградил
правилен правен извод, относно основателността на претенцията по чл.32 ал.2/ЗС,
но не е избрал най-целесъобразният вариант на разпределение на ползването на
съсобствения имот.
По отношение
възражението, досежно присъдените разноски въззивникът се позовава на на
Р.№275/30.10.2012 год. на ВКС постановено по гр.д. №444/2012 год. в
производството по реда на чл.290/ГПК.С оглед на това счита, че съдебното
решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство
същите следва да понесат разноските за адвокатско възнаграждение, така както са
направени, а разноските за такси и експертиза се разпределят съобразно правата
в съсобствеността.
Иска се
постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважена въззивната жалба, като се
постанови правото на въззивника да преминава през южния вход за ползване на
самостоятелният му обект, както и да се измени решението, в частта в която е
осъдена да заплати направените по делото разноски, съобразно изложеното
по-горе.
В срока по
чл.263 ал.1/ГПК по делото е депозиран отговор от противната страна
вх.№446/12.01.2016 год. чрез пълномощник адв. С., съдебен адрес:*** к.*** в който се поддържа становище за неоснователност
на въззивната жалба. Въззиваемите считат, че правилно първостепенният съд е
избрал вариант ІІІ от заключението на вещото лице, като по този начин се
ограничава максимално контакта между страните и се осигурява безконфликтно
ползване на имота.
По отношения
на оплакванията, относими към присъдените по делото разноски се позовава на
задължителната съдебна практика, постановена след цитираната в жалбата в
обратния смисъл-т.2 от ТР №13/2012 год. от 10.04.2013 год. по т.д. №12/2012
год. на ОСГК.
Не са
заявените доказателствени искания от страните в процеса.
В с.з.
въззивникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемите
страни са редовно призовани, явява се Ж.Х.М., въззиваемата страна Н.Х.Ц. не се
явява.Жалбата се оспорва от процесуалният им представител адв. С. на
основанията изложени в отговора.
Съдът след
преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие следното от:
Фактическа страна:
Страните
по делото не спорят, и това се установява от представените
доказателства за собственост - нот.акт № 12 том II дело № 173/2007 г., нот.акт
№ 95 том II, дело № 253/22.12.2014 г. и нот.акт № 7 том I, дело № 6/20.01.2015
г. всички за дарение на недвижим имот, че ищцата Н.Ц. притежава 126/281 ид.ч.,
а Ж.М. 125/281 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 87374.542.48, находящ се
в гр. Ямбол, ул. „Хан Тервел" № 93. Съгласно отразеното по нот.акт № 197
том II, дело № 366/2014 г. ответницата З.К. по силата на покупко - продажба е
придобила 30/281 ид.ч. от същото дворно място, съставляващо ПИ № 87374.542.48.
По
делото пред първостепенния съд е
назначена, изслушана и неоспорена съдебно-техническа експертиза -основна и
допълнителна, по която вещото лице представя общо четири варианта за разпределяне правото на
ползване.Вещото лице на първо място е изчислило, че площта за разпределяне,
съобразно собствеността на страните в квадратни метри е следната:за Н.Ц. 60,53
кв.м, за Ж.М. 60,05 кв.м и за З.К. 14,42 кв.м.По първият вариант вещото лице е
разпределило правото на ползване съобразно съществуващото ползване на двора от
ответницата към момента, която по този начин ползва 33,53 кв.м в повече отколкото й се полага, а
именно 14,42 кв.м от двора.При този вариант на съществуващо положение се предвижда общо ползване
за ищците на двора от североизток с отделен вход без право на преминаване от
ответницата от този вход.Предвижда се общо ползване на плочника от юг за
ищците, като за ответницата се осигури право на преминаване до изградената от
нея ограда и вход в двора и индивидуално ползване на стълбищата и входовете за
обектите на ищците в жилищната сграда.
По втори вариант се предвижда общо ползване за
ищците на целия плочник от двора с достъп от двата входа за имота, с право на
преминаване на ответницата, за да достигне до стълбището и летния си кът, тъй
като не остава площ за ползване според собствеността, но следва да й се осигури
достъп до обектите й. В този случай ответницата отново ще ползва с 3,46 кв.м повече от полагащите й се
14,42 кв.м. Предвижда се индивидуално ползване на входовете и стълбищата и
летния кът за всяка от страните, както и разпределение на дворната градинка
между ищците.
По трети вариант от заключението, се предвижда общо ползване на
ищците на плочника от южната част от двора до заградената част от ищцата към
момента и индивидуално ползване на стълбищата и входовете за обектите им и
градинката в тази част от двора. По този вариант се предвижда ответницата да
няма право на преминаване през тази част от двора. За общо ползване за ищците е
предвидена и останалата северна част от двора, като ответницата ще ползва
североизточния вход за имота и двора от север с право на преминаване за достъп
до стълбището и летния си кът, тъй като не й остава площ за ползване според
собствеността, но трябва да й се осигури достъп. В този варианта оградата в
двора, изградена от ответницата се запазва от юг и се премахва от изток.
Четвъртият
вариант вещото лице е разработило при положение, че ответницата е декларирала, че летният кът ще бъде премахнат, а също
и част от съществуваща ограда, определяща ползването на двора към момента. При
този вариант на ответницата се разпределят 14,42 кв.м от двора при положение,
че в момента тя ползва 3,90 кв.м за стълбище и вход, 13,98 кв.м за летен кът и
35,16 кв.м за двор. В този случай за ответницата остават за разпределяне право
на ползване още 10,52 кв.м дворно място, които се оформят като малък вътрешен
двор в имота около стълбището на ответницата, запазва се част от контура на изградената
метална ограда и се предлага входа за ограждението да бъде от запад срещу
стълбището. Достъпът до частта на ответницата ще се осъществява от входа от юг
- от ул. „Хан Тервел" с право на преминаване през южната част от имота.
В с.з. експертът поддържа основното и допълнително заключение по
съдебно-техническата експертиза, като уточнява, че варианта в допълнителната
експертиза за ползване на дворното място е с премахване на лятната кухня, която
е построена в дворното място.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база преценка на
всички събрани от първостепенния съд доказателства.До същите фактически
констатации е достигнал и първостепенния съд, което налага извод, че решението
е постановено при напълно изяснена фактическа страна на спора.
Правна
страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок
по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес от
обжалване.
При служебната си проверка по чл.269/ГПК съдът установи, че решението е
валидно и допустимо, поради което жалбата се разглежда по същество.
Решението е правилно.Същото не
страда от твърдяните в жалбата пороци, като изложените от първостепенния съд
съображения се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд-чл.272/ГПК.
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството е предявен иск с пр. осн. чл.
32 ал.2/ЗС.Веднага е нужно да се посочи, че в случая производството е спорна съдебна
админитрация и се налага поради невъзможността съсобствениците да постигнат
общо решение за ползването на процесния имот съобразно квотите си в
съсобствеността.Целта на производството е да се замести решението на
мнозинството/липсващо такова или вредно за общата вещ/ като разпределението трябва
да е съобразено с действителните права
на страните в съсобствеността/ТР №13/2012 год. ОСГК на ВКС/.
В конкретния случай районния съд е изяснил точно правата на страните в
съсобствеността като е установил, че Н.Ц. притежава 126/281 ид.ч., Ж.М. 125/281 ид.ч., а ответницата З.К. 30/281 ид.ч. от ПИ 87374.542.48. като по този
въпрос страните не спорят.
За да попълни делото с нужните за правилното решаване на спора
доказателства първостепенния съд е възложил съдебно-техническа експертиза/основна
и допълнителна/ при която са изготвени четири възможни варианта за
разпределение на правото за ползване на процесния имот.След обсъждане в
мотивите на всеки от предложените от експерта варианти съдът е извел обоснован
извод, че разпределението следва да се извърши по вариант ІІІ от заключението.В
тази връзка съдът е съобразил с практиката на ВКС, обективирана в посоченото в
мотивите Р. №878/19.11.2009 год. по гр.д. №745/2008 год. на ВКС, като е приел,
че избора на вариант следва да се съобрази със съществуващото на място
фактическо положение без да разпорежда извършването на каквито и да било
преустройства.Ето защо не е съобразил с искането на ответницата/сега въззивник/З.К.
за прилагане на вариант ІV от заключението изработен по нейно искане при бъдещо
премахване на ползвания от нея летен кът, както и на част от съществуващата
ограда, определяща ползването на двора към момента.
Възприетия вариант ІІІ от заключението предвижда общо ползване от ищците Н.
и Ж. на плочника от южната част от двора до заградената част от ищцата към
момента и индивидуално ползване на
стълбищата и входовете за обектите им и
градинката в тази част на двора.В този вариант ответницата да няма право на преминаване през тази част от
двора.Предвижда се общо ползване за ищците Н. и Ж. на останалата северна част
от двора, като ответницата ще ползва североизточния вход за имота и двора от север с право на преминаване за достъп до
стълбището и летния си кът, тъй като не
остава площ за ползване според собствеността й, но трябва да й се осигури
достъп.
Въззивния съд прецени, че този вариант от заключението по
съдебно-техническата експертиза е максимално съобразен с квотите на страните в
съсобствеността след анализ на данните записани в баланса на всеки от вариантите
от страна на вещото лице.Ето защо като е избрал вариант ІІІ първостепенният съд
е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Като неоснователно се прецени твърдението на въззивника, че ще има достъп
до дворното място от северния вход с несъществуващ административен адрес.В
производството по чл.32 ал.2/ЗС съдът не
променя квотите на съсобствениците, нито границите или други параметри на
притежавания от тях имот, а се произнася единствено и само досежно начина на
ползване на имота.Останалите оплаквания, свързани с осветеността на мястото и
възрастта на въззвиника са ирелевантни на правния спор.
По оплакванията относно разноските:
Същите са неоснователни.
Първостепенния съд е присъдил разноските по правилото на чл.78
ал.1/ГПК.Въззивникът изразява несъгласие с този принцип като се позовава на
практика на ВКС по чл.290/ГПК.Настоящия състав на въззивния съд приема, че по
въпроса за разноските, респ. принципа на
присъждането им следва да се прилагат общите правила на ГПК-чл.78 ал.1,
така както е сторил първостепенния съд.Това е така, защото на първо место
практиката на която се позовава въззивника е преди постановяването на ТР
№13/2012 год. на ОСГК.В същото ВКС приема следното:”Производствата по спорна
съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в
ГПК.Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях
и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по
отношение на тези производства се
прилагат правилата на общия исков процес.”
За пълнота на
мотивите, съдът намира за нужно да посочи, че по въпроса за разноските в
производството по чл.32 ал.2/ЗС е налице противоречива
практика-Р.№275/30.10.2012 год. по гр.д. №444/2012 год. ІІ г.о., Р.
90/08.05.2015 год. по гр.д. №6834/2014 год. І г.о. в което е прието, че
разноските с оглед правната същност на производството/по спорна администрация/
остават в тежест на страните така, както са извършени.Настоящият съдебен състав
прие, че с оглед изложеното в ТР №13/2012 год. на ВКС разноските следва да се
разпределят така, както е в общия исков процес по правилото на чл.78 ал.1/ГПК.Ето
защо съдът прецени, че решението и в тази обжалвана част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този
изход на делото следва въззивника З.К. да бъде осъдена да заплати на
въззиваемите Н.Х.Ц. и Ж.Х.М. сторените пред настоящата инстанция разноски
съобразно списъка на разноските по чл.80/ГПК в размер на 350 лв.
На основание
изложеното, ЯОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №651/26.11.2015
год. постановено по гр.д. № 416/2015 год. на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА З.К., ЕГН-********** *** да заплати на Н.Х.Ц., ЕГН-********** *** и Ж.Х.М., ЕГН- ********** *** разноски за
въззивната инстанция в размер на 350/триста
и петдесет/лв.
Решението е
окончателно на осн. чл.280 ал.2 т.2/ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.