Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 12.03. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 01.03.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател:Ж.Бозукова Членове:1.Кр.Тагарева

2.И.Коджабашева

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова вт. гр. дело №35 по описа за 2016 г.

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”гр.София,чрез пълном. юрисконсулт Д.Я. против Решение №612/09.11.15г пост. по гр д №1766/15г по описа на ЯРС,с което съдът е уважил предявените от Н.В.И. искове, за заплащане левовата равностойност на незаплатен извънреден и нощен труд, безплатна храна и ободряващи напитки за периода от 24.07.12г -24.07.15г,както и акцесорните искове п см. на чл 86 ал 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главниците.

Първоинстанционното решение е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска от наст. инстанция неговата отмяна и отхвърляне на исковете като неоснователни, необосновани и недоказани.Претендират се още и направенвите по делото разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се излагат аргументи, че в частта на решението, с която се уважава иска за незаплатен извънреден труд,положен от ищеца, РС е кредитирал показанията на свидетел, който има заведено дело със същия предмет на спора пред същия съд, а са игнорирани писмени доказателсттва от ответника сочещи, че за процесния период, времето за хранене на служителите е включено в рамките на 24-часовата работна смяна и е изплатено като работно време.Според въззивника, съдът не е взел предвид и възражението за неоснователност на исцовата претенция, касаеща времето на сдаване и приемане на дежурството, т.к не съществува нормативно задължение за ищеца, да остава след края на работното си време за сдаване на дужурството или за друга работа. Относно иска за претендираната левова равностойност на незаплатен нощен труд за процесния период се твърди, че въприетата от съда празнота в ЗМВР/отм./ не съществува, за да се приложи чл. 67 ал 3 т 4 от ЗДСл. По претенцията за левовата равностойност на незаплатена безплатна храна и ободрителни напитки на ищеца за периода от 24.07.12г- 24.07.15г в жалбата се сочи, че ищецът е получавал левовата равностойност за храна /порцион/ ежемесечно,видно от фишовете за раб. заплата, но няма основание за получаване на безплатна предпазна храна, по см. на чл 204 ал 3 ЗМВР/отм./,т.к нейното предназначение е да ограничи или неутрализира последиците от престиране на труд във вредна за здравето на служителите среда, като не са налице и предвидените в чл 285 ал 1 КТ кумулативни предпоставки по см. на чл 285 ал 1 КТ, водещи до възникване на правото за безплатна предпазна храна-служителите да работят в предприятие със специфичен характер и организация на труда- в случая е налице специфична организация на труда на ищеца / 24-часови смени/, но не и специфичен характер на труда. Въззивникът се позовава на Заповед Із-1259/22.08.06г-сочеща за кои дейности се осигурява безплатна предпазна храна,каквато за извършваната от ищеца дейност не е предвидена, т к не е свързана с някоя от рисковите за здравето последици, посочени в т.1 от МЗ №Із-1259/22.08.06г,а според т.10 от заповедта е забранено компенсиране на безплатната предпазна храна и тонизиращи напитки в пари.

В с.з. въззивната страна, ред. ув., не изпраща представител

Въззиваемия, ред. ув. не се явява, но е депозирал писмена молба от 29.02.16г, чрез порц. си представител- адв.М.-САК, в която е изразил становище, с което оспорва възз. жалба и твърди, че атакувания съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен поради което се иска неговото потвърждаване, ведно с произтичащите законови последици-присъждане на разноски, направени пред ЯОС, съобразно списъка на същите.

ЯОС приема следната фактическа обстановка по делото:

Доказателствата по делото сочат, че през процесния период страните са били в служебно правоотношение по силата на което, ищецът е работил като Командир на екип в група „Спасителни дейности” към РС „ПБЗН”-Ямбол, като службата е била свързана с носене на 24 часови дежурства, при утвърдени графици,като времето за хранене и физиологични почивки се включва в отработеното време. Страните не спорят, че поради характера на извършваната от ищеца дейност, при изпълнение на служебните задължения при 24-часовото дежурство на смяна, служителите на противопожарна служба нямат право да прекъсват работния процес, т к са в непрекъсната бойна готовност, но им се осигурява време за хранене.

Съгл. писмо от 07.06.10г на Директора на ДПУБ до Синдикалната федерация на служителите в МВР и във вр. с унифициране подхода при прилагане на разп. на Инструкция №Із-343/05.03.09г за реда и разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането и компенсирането на работата извън установеното работно време, в писмото е залегнало правилото на чл 8 ал 2 от Инструкцията, че когато характерът на извършваната дейност или изпълнение на служ. задължения не позволява прекъсване на работния процес, на служителите се осигурява време за хранене, без да прекъсват изпълняваните задължения. В писмото е залегнало и правилото визирано в чл 15 ал 2 от Инструкцията, че времето за хранене по чл 8 ал 2 и физиологичните почивки се включват в отработеното време и се отчитат за отработено време.

От представените Заповед №з-71/24.01.12г и Зап. №з-84/22.01.13г.на Директора на ГД ПБЗН при МВР относно организацията и разпределението на работното време на служителите от ОУ ПБЗН-Ямбол е видно, че на служителите извършващи дейности, чието осъществяване изисква непрекъснатост на работиня процес /на смени от 24 часа/, времето за хранене и физиологичните почивки по време на посменна работа се считат за работно време, съгл. разп. на чл 15 ал 2 от Инструкцията.

По делото е налице и заверено копие от Инструкция №Із-343/05.03.09г

Със Заповед №РД-101-118/10.10.14г на Директора на ОУ ПБЗН-Ямбол- раздел ІІ, е определен реда и разпределението на работното време на държавните служители при РДПБЗН-Ямбол, извършващи дейности, чието осъществяване изисква непрекъснатост на работния процес/на смени/ и в т.3 е визирано, че 24-часовата смяна започва в 8.30ч и завършва в 8.30ч на следващия ден и са определени часове за почивките за хранене, а изрично в т.6 се сочи, че почивките за хранене и физиологичните почивки се включват в отработеното време.

В Зап.№РД-101-48/30.03.15г на Директора на РДПБЗН-Ямбол и Разписание за разпределяне на раб. време за поддържане на непрекъснато нощно дежурство от състава на дежурните смени в РСПБЗН и гр.СД- като време за приемане на дежурството е записано - 8.30ч, а според Зап.№РД-101-86 от 04.06.15г на Директора на РДПБЗН за организиране и разпределяне на раб.време на служителите, 24-часовата смяна започва в 8ч и завършва в 8ч на следващия ден, като са определени др. часове за почивки за хранене.

По делото са представени графиците за дежурствата на дежурните смени, касаещи исковия период, заповедите за определяне състава на дежурните смени за поддържане на постоянна оперативна готовност в РСПБЗН-Ямбол, протоколите за отчитане на положения труд при работа на смени от държавните служители за тримесечни периоди, както и копия от дневниците за сдаване и приемане на дежурствата при РСПБЗН Ямбол за периода от м.08.12г до м.10.12г и от м.09.14г –м.08.15г и ищецът вписан в тях.

От приложените Заповеди за определяне на служителите при ОУ ПБЗН Ямбол, имащи право на тонизиращи напитки и безплатна храна, от протоколите на заседанията на КУТ при ОУ ПБЗН-Ямбол и ведомостите за раздадени топли напитки е видно, че ищецът фигурира като правоимащ.

По делото е налице и цитираната в отговора на ответника Н-ба №8121з-792/29.10.14г на МВР, в сила от 01.11.14г.,в която в чл 11 ал 1 е посочено, че по време на нощен труд /от 22ч до 6 ч/ на служителите на МВР да се осигуряват ободряващи напитки, които не могат да се компенсират в пари и която Наредба е отменена с пар.2 ПЗР на Н-ба №812з 904/30юли 2015г.

По делото са събрани и гласни доказателства.Св.Б. твърди, че времетраенето на дежурната смяна е 24 ч и в 8 ч става сдаването на смените, като се извършва проверка на автомобилите и тяхното припалване,проверка на горивото, маслото на автомобила и докато новата смяна не приеме техниката, старата смяна не може да си тръгне, а има и документи и книги, които се попълват при приемането и сдаването на смяната, има и др. техника освен автомобилите, която се сдава и изправността й следва да бъде проверена- уред за измерване на газове, уред за радиация и моторни помпи за отводняване.Според свидетеля, дежурството се анализира в периода от 7.30ч до 8.30ч и ако има неизправна техника,повредата трябва да се отстрани и да се докладва на началника и това се извършва по време на старата смяна,която не си твръгва докато не дойде новата. Свидетелят твърди, че служителите не могат да свалят униформата си нито по време на сдаване на смяната, нито по време на физиологичните почивки, а често се налагало и след работно време да отидат за подсилваща или допълнителна група.Според свидетеля в заповед пишело, че след края на работното време има 30 мин. сдаване, но след най- новата заповед от м.март 2015г, служителите си тръгвали в 8ч след смяна и началникът освобождавл сдаващата смяна.Св.Б. заявява, че от 24.09.12г до 13.01.14г е работил като Н-к група при РД ПБЗН-Ямбол и за този период не е задължавал служители да остават след 24-часова смяна, а техниката трябвало да е постоянно изправна и ако е повредена се ремонтирла през работно време.Според свидетеля вида на проверката, която се правила в различните групи била различна,но сдаващата смяна си пишела по-рано дневника за сдаване, а новата смяна си поемала дежурството и след това започвала да проверява техниката.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушана ССЕ, от която се установява, че за процесния период, паричната равностойност на положения и незаплатен на ищеца извънреден труд, за периода от 24.07.12г-24.07.15г-на триместър е в размер на 811.96лв, а мораторната лихва за забава върху главниата, изчислена за времето от 1-во число на месеца,следващ тримесечието,в което е положен труда до завеждане на иска-24.07.15г е 127.26лв. Според експерта, за процесния период по време на дадените от ищеца дежурства, той е положил нощен труд, който не му е заплатен и в.л, базирайки се на общия брой денонощни дежурства за периода от 24.07.12г до 24.07.15г,положени от ищеца е определило паричния еквивалент на труда в размер на 246лв, а дължимата върху главницата мораторна лихва, от 1-во число на месеца, следващ тримесечието до зав. на ИМ-24.07.15г -в размер на 47.03лв.

Размерът на неизплатените суми, представляващи паричната равностойност на непредоставената предпазна храна и тонизиращи напитки, на база брой денонощни дежурства за претендирания период от 24.07.12г до 24.07.15г е определен от експерта в размиер на 336лв-за безплатна предпазна храна и за тонизиращи напитки-103.80лв, като мораторната лихва за забава върху главницата, за периода от 01.01. на годината,следващ годината, за която се дължат-до завеждане на ИМ-24.07.15г е определена общо на 25.93лв.В заключението на експертизата е посочено, че през процесния период на ищеца са изплащани суми за храна, съгл. определените размери в заповеди №№ Із 859/31.03.11г, Із 2513/12.12.12г и Із -759/08.04.14г, като на ищеца са изплащани и суми за безплатна храна с „ваучери за работа на смени”.

В тази връзка в о.с.з от 03.11.15г, вещото лице твърди, че при изготвяне на заключението относно безплатната храна и тонизиращи напитки е съобразена Н-ба №8121з 792/29.10.14г, в сила от 01.11.14г и е констатирано ,че има изплатени суми на ищеца-ваучери-описани в колона 11 в автоматизираната система ТРЗ, приложена към делото. Според експерта заключението е изготвено така, както е посатвена задачата, но за проц. период на ищеца са заплащани суми в определен размер, за безплатна храна и тонизиращи напитки. Съобразявайки се с цитираната наредба, експертът заявява, че на ищеца остава неизплатена сума за храна в размер на 62.40лв до м. 01.11.14г, но наредбата не важи за тонизиращите напитки, а мораторната лихва в заключението касае целия исков период.

В тази връзка в о.с.з. от 03.11.15г ищецът е направил изменение на предявените искове според заключението на експертизата, като искът за извънреден труд за процесния период е завишен от 600лв на 811.96лв, а иска по см на чл 86 ЗЗД е завишен от 100 на 127.26лв, иска за заплащане на нощен труд е намален от 500лв до размер на 246.лв, а акцесорната претенция за лихва за забава е намалена от 100 на 47.03лв. а претенцията за незаплатена безплатна храна и тонизиращи напитки е намалена от общ размер 300лв до размер 166.20лв /,от които незплатена храна за проц. период - 62.40лв и незаплатени тонизиращи напитки -103.80лв,съгл. писменото заключение на експертизата и уточненията направени от вещото лице в с.з., а мораторната лихва по чл 86 ЗЗД,върху главницата от 166.20лв- общо за неплатените храна и тонизиращи напитки е намалена от 50лв на-25.93лв според експертизата.

С протоколно определение от 03.11.15г съдът е приел изменението на предявените искове.

Предвид изложената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Възз. жалба е проц. допустима като подадена в преклузивния срок по чл 259 ал 1 ГПК, от правно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване.

По същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове, с пр. осн. чл 202 ал 1 т 3 ЗМВР,вр с чл 211 ал 5 т 2 и 6, ЗМВР -за заплащане на положен извънреден труд, иск с пр осн чл. 67 ал 3 т 4 ЗДСл- за заплащане на положен нощен труд, иск с пр.осн. чл 204 ал 3 ЗМВР –за заплащане равностойността на непредоставената безплатна храна и ободряващи напитки на ищеца за процесния период и съединени акцесорни искове по чл 86 ал 1 ЗЗД-лихва за забава за всяка една от главниците.

По иска за заплащане на извънреден труд.

Законовото определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в разпорледбата на чл.143 КТ и този труд е забранен, което се отнася и за работещите по служебно правоотношение в МВР.

Съгл. разп. на чл 211 ал 1 ЗМВР /отм/-нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 ч дневно и 40ч седмично при 5-дневна раб. седмица, а в ал 3 е уредено изчисляване на работното време на държавните служители в работни дни –подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумарно за тримесечен период.Съгл чл 5 т 2, работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 ч на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 ч за служителите по ал 3, като според ал 6-извънредният труд по ал 5 се запрлаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Доказателствата по делото красноречиво сочат, че страните са били в служебно правоотношение по между си и с оглед естеството на работата на ищеца, същият не е могъл да ползва по време на 24 часовите смени на дежурства, времето за фиозиологични почивки и хранения – 2 часа, както и времето за сдаване на дежурство – 0.30 часа / писмените и гласни доказателства/, с което наведените в ИМ обстоятелства,касаещи положения извънреден труд са доказани, като в тази връзка е налице Инструкция рег. № І з-343 от 05.03.09 г- /чл.15 ал.2 вр. с чл.8 ал.2/ и приложеното към нея писмо от 07.06.10 г. на Директора на Дирекция ПУБ.

По изложените съображения настоящата инстанция преценя предявеният иск за основателен и доказан, до размера определен в заключението на вещото лице- 811.96лв, съставляващо неплатнено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд от ищеца, за процесния период от 24.07.12 г. до 24.07.15г, ведно със законната лихва , считано от 24.07.15г до окончателното изплащане на сумата, като е основателен и акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата в размер на 127.26 лв/ съгл. неоспореното закл. на СИЕ/, която сума съставлява обезщетение за забава върху посоченото възнаграждение за извънреден труд, за периода от настъпване на изискуемостта до 24.07.15 г.

По иска за заплащане на положен нощен труд от ищеца

Съгласно чл.169 ал.2 ЗМВР /отм./ статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, като в чл.202 ал.1 е визирано, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение при: изпълнение на специфични служебни задължения, резултати в служебната дейност,извънреден труд, научна степен и специфични условия на труд.

В чл.202 ал.5 от ЗМВР, а до изменението на ЗМВР / в сила от 1.1.2011г– в ал. 3 е предвидено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1, на държавните служители се изплащат и др. възнаграждения, в случаи определени със закон или с акт на МС, а в разп. на чл.67 ал.3 т.4 от Закона за държавния служител /редакция ДВ бр.43/29.04.08г./ е предвидено, допълнително възнаграждение за работа през нощта.

Нормата на чл 202 ал 5 ЗМВР/отм/ предвижда, че служителите на МВР получават „и други възнаграждения в случаите, определени със закон или с акт на МС”, което е една индиция, че допълнителните възнаграждения не са изрично регламентирани с текста на чл 202 ал 1 ЗМВР и с препращането към др. закони, разп. на чл 202 ал 5 ЗМВР допуска субсидиарно приложение на чл 67 ал 7 ЗДСл, който предвижда изплащането на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, нощен труд и пр.Тази празнота в чл 202 ал 5 ЗМВР/отм/ е преодоляна впоследствие от законодателя, с приемането на сега действащия ЗМВР/ДВ бр.53/14г/, който в чл 179 ал 1 предвижда изрично, заплащане на допълнително възнаграждение на държанвните служители в МВР за положен нощен труд.

В тази връзка и с оглед писмените и гласни доказателства по делото, съдът приема за безспорно доказан факта, че в рамките на положените 24 часови дежурства, ищецът е полагал нощен труд и последния подлежи на компенсиране. Досежно размера на този иск, съдът приема установеното в неоспореното заключение на СИЕ и намира, че иска следва да бъде уважен за сумата 246 лева, съставляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца в периода от 24.7.12 г. до 24.07.15г. нощен труд, ведно със зак. лихва, считано от 24.07.15 г. до оконочателно изплащане на сумата.Съдът преценя като основателен и акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 47.03 лв – съставляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от настъпване на изискуемостта до 24.07.15 г, съгл. заключение на СИЕ.

По иска с правно основание чл.204 ал.1 ЗМВР.

Съгласно разп. на тази правна норма, на служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност, като в ал.3 е предвидено, че на служители работещи при специфични условия или рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна, а на тези от тях, работещи на смени, се осигуряват ободряващи напитки, като размерът на сумите и доволствията по ал.1 – ал.5 се определят ежегодно със Заповед на Министъра на МВР, съгласно ал.6 на същият текст.

Със Заповед №Із-1259/22.08.06г на Министъра на вътрешните работи за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна и/или добавки към нея е определен размера, условията и реда за осигуряване на безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки за служителите на МВР, извършващи дейности , свързани с вредни за здравето последици.С влязло в сила Решение №10854/30.07.12г по адм. д №2832/12г на ВАС е обявена за нищожна т.1 от Заповед №Із-1259/22.08.06г с мотиви, че Министърът на вътрешните работи е излязъл извън законовата делегация по чл 204 ал 6 ЗМВР/отм./,т к правомощията му са да определи размера на сумите и доволствията по ал 1-5, условията и реда за предоставянето им, но няма правомощие да регламентира видовете специфични условия на труд, при които на служителите на МВР се предоставя безплатна предпазна храна и/или добавки.В тази връзка ВАС е приел, че тези условия са регламентирани в Н-ба №11/21.12.05г на М-ра на труда и социалната политика и М-ра на здравеопазването, за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/ или добавки към нея. Последваща регламентация на тези отношения е предвидена в Н-ба №Із-1681/21.08.12г в сила от 01.10.12г за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени, като наредбата действа и към момента.

Правото на предпазна безплатна храна за служителите на МВР, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето или на смени произтича от закона-разп. на чл 204 ал 3 ЗМВР, но определянето на условията и реда за предоставяне на безплатната храна е възложено на Министъра на вътрешинте работи. Ето защо ЯОС приема, че за периода от 2006г до 01.10.12г единственият подзаконов нормативен акт уреждащ отношенията, възникнали със задължението на работодателя да осигурява безплатна предпазна храна на служителите от МВР е Н-ба №11/05г.

Наредба № І з -1681/21.08.2012 г. на МВР, в сила от 01.10.12 г, приета на основание чл.204 ал.7 ЗМВР /ДВ бр. 44/12г/, съгл. която реда и условията за предоставяне на сумите и доволствията по ал.1 – 5 се определят с акт на Министъра на вътрешните работи, касае условията и реда за осигуряване на безплатна храна на служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето. В наредба се съдържа и определение на понятието, като работата при специфични условия и рискове обхваща изброените в чл.2 хипотези, между които е и т.12, предвиждаща осигуряване на безплатна храна на служителите на МВР, които работят на 12 и 24 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време.

В случая, доказателствата сочат, че естеството на работа на ищеца отговаря на изискванията визирани в Наредбата, като ищеца е работил на 24 часови работни смени, при сумарно изчисляване на работното време, респ. основанието за възникване на субективното му право е налице.

Предвид наличните по делото заповеди за определяне на служителите, имащи право на тонизиращи напитки и безплатна храна през процесния период, съдът приема, че работодателя е изплащал на служителите „ваучери” за безплатна храна и им е предоставял ободряващи напитки, като размера е определен от вещото лице на 166.20лв-общо за безплатна храна и ободряващи напитки /незплатена храна - 62.40лв и незаплатени тонизиращи напитки -103.80лв/ за периода 24.7.2012 г. до 24.07.2015 г,. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдът намира за основателен и доказан и акцесорния иск на основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 25.93лв, според заключението на вещото лице, която сума съставалява обезщетение за забава върху посочената главница за периода от настъпване на изискуемостта до 24.07.2015 г.

На осн чл 78 ГПК, ответната страна ще следва да заплати на ищеца, направените по делото разноски, а на РС- дължимите ДТ и сторените от бюджета разноски за вещо лице, като на осн чл 272 ГПК в тази част ЯОС препраща към мотивите в решението на РС.

С оглед изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение като правилно, следва да бъде потвърдено.

На осн чл 78 ГПК, въззивната страна следва да заплати на въззиваемия и направените пред наст. инстанция разноски, в размер на 900лв,предвид представените договор за пр. помощ и списък на разноските.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №612/09.11.15г, пост. по гр д №1766/15г по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявано от законен представител Н. С. Н. да заплати на Н.В.И., с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. В.М., направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 900/деветстотин/лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.