Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
10.03.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, І-ви
състав,
в открито съдебно заседание на 01.03.2016 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.
ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар Л.Р.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
П.И.К. ***, действащ чрез пълномощника си адв. М.Я., срещу Решение
№52/09.12.2015г. на ТРС по гр.д. №109/2015г. в частта, с която е уважен
предявеният срещу въззивника иск по чл.45 ЗЗД и същият е осъден да заплати на
ищеца Х.С. *** сумата 7 500 лева – обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
01.12.2014г. и разноски в размер на 565 лева.
Оплакването в жалбата на
въззивника П.К. е за неправилност на решението на ТРС в осъдителната му част.
Изложени са съображения, че по делото е изслушано и прието заключението на вещо
лице – психиатър, което заключение е едностранчиво, необективно и
некомпетентно, съдържащо противоречия и необективни констатации. Въпреки
направеното от ответника К. възражение срещу приемането на това експертно
заключение, районният съд базирал изводите си именно на него относно приетото
за психичното здраве на ищеца и определил необосновано висок размер на
обезщетението за неимуществени вреди, несъобразен със съдебната практика и
справедливостта. Твърдението на въззивника К. е, че посредством събраните
писмени и гласни доказателства, по делото е установено пълното възстановяване
на ищеца, който води нормален и спокоен живот, при липса на симптоми на
психози. С тези мотиви, които могат да се приемат като оплакване за нарушение
на процесуалния закон, довело до нарушение и на материалния закон, въззивникът
П.К. моли за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната от него част и
за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло или алтернативно - за определяне на обезщетението в
по-нисък размер, който да бъде съобразен със справедливостта и съдебната
практика. Претендира и за присъждане на всички направени по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от Х.С.С.,
представляван от адв.М.К., който е обжалвал решението на ТРС в частта, с която
предявеният от него иск по чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 7500
лева до предявения размер от 15 000 лева.
В насрещната въззивна жалба също
се сочи, че решението е неправилно в
обжалваната отхвърлителна част на иска за неимуществени вреди, като
оплакването е за нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът С.
намира размера на присъденото му обезщетение за занижен с оглед принципа на
справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В тази връзка изтъква, че
районният съд правилно е установил фактическата обстановка, обсъдил е в пълнота
свидетелските показания, заключенията на вещите лица и всички медицински
документи, взел е предвид съответните телесни повреди, засягането на честта и
достойнството на пострадалия, но прилагайки критерия „справедливост”, съдът е
направил погрешни правни изводи за размера на обезщетението. Последният не съответствал
на установеното от свидетелските показания и съдебните експертизи, че в период
от една година след инцидента ищецът не може да се храни нормално, а само с
течни, смлени и меки храни; че ищецът изпитва постоянна нестабилност, световъртеж
и слабост в краката, ходи с бастун и е неспособен да извършва каквито и да е
действия, свързани с опорно-двигателния апарат, освен обикновените такива; че
същият изпитва постоянно чувство на страх и е срината психиката му до степен,
че не се осмелява да излезе от дома си без придружител; че е променен живота
му, трудоспособността му и годността му да се справя самостоятелно в
ежедневието. Въззивникът С. счита за неправилни и формираните от съда изводи,
че телесните му повреди ще отшумят за 2-3 месеца и ще може да се върне към
нормалния си начин на живот. По тези съображения моли за отмяна на решението на
ТРС в отхвърлителната част на иска и за постановяване на ново решение, с което
претенцията за неимуществени вреди да бъде уважена изцяло в предявения размер,
с присъждане на всички направени по делото разноски.
В качеството на въззиваем по
насрещната въззивна жалба, П.К. е депозирал писмен отговор, в който е изложил
доводи за неоснователност на тази жалба.
В о.с.з. процесуалните представители на страните поддържат жалбите,
подадени от
съответната страна.
ЯОС намира, че двете жалби са процесуално допустими, като
подадени от легитимирани страни и в сроковете, съответно по чл.259,ал.1 ГПК и по 263, ал.1 ГПК, поради което могат да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД и цена 15 000 лева,
предявен от Х.С.С. ***, против П.И.К. ***. Ищецът е поддържал в исковата молба,
че в резултат на виновно причинени му от ответника две средни телесни повреди,
които са установени с одобрено от наказателния съд споразумение, е претърпял
неимуществени вреди, изразили се в силни физически и психически болки и
страдания – адски болки в продължение на много дни, чувство на нестабилност,
световъртеж и слабост в краката, чувство на страх и сриване на психиката.
Посочил е, че освен двете средни телесни повреди, установени в наказателното
производство, ответникът му е причинил още кръвонасядания в областта на гърдите
и мозъчно сътресение, в резултат на които увреждания също е понесъл болки и страдания,
а отделно от това е бил намерен съблечен гол и в безпомощно състояние, което е
довело до неговото унизяване.
Ответникът е оспорил иска изцяло
като неоснователен и недоказан. Възразил е, че твърдяните от ищеца
неимуществени вреди не са пряка последица от противоправното му поведение, а е
могло същите да са настъпили от самоувреждане и самонаранявания. Ответникът е
оспорил и размера на обезщетението за неимуществени вреди, като завишен и
несъответстващ на принципа за справедливост.
Фактическата обстановка по делото
е изяснена от районния съд въз основа на подробен анализ на събраните
доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло:
Установено е от приложеното НОХД
№ 47/2015г. по описа на ТРС и одобреното по него от наказателния съд
споразумение, че ответникът П.К. е признат за виновен в това, че на
01.12.2014г. в с.Устрем, в дом на ул.”Кара Кольо” № 10, чрез нанасяне на удари
с юмрук в областта на лицето, е причинил на ищеца Х.С. две средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на челюст, дължащо се на счупване на десния
ставен израстък на долната челюст и в терапевтично изваждане на два зъба (
втори и шести долни десни зъби), което е в причинна връзка с травмата на
челюстта, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Според приетата от
първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р
Стойков – специалист по патоанатомия и съдебна медицина, извършена на база медицинските
документи от МБАЛ – Хасково, УМБАЛ „Св. Георги”ЕАД гр.Пловдив и личен преглед
на ищеца, в резултат на нанесения му побой Х.С. е получил счупването на
челюстта и избиването на зъби – телесни повреди, които са причинили временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота. Наред с тези увреди, на ищеца
са били причинени и кръвонасядания ( двустранни периорбитални отоци на меките
тъкани), както и сътресение на мозъка без изпадане в пълно безсъзнателено
състояние до степен на кома, които повреди също представляват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Заключението на експерта е, че по
характер и вид всички описани телесни увреждания предполагат пълно
възстановяване на засегнатите функции и анатомична цялост, с изключение на
загубата на зъбите, които не регенерират и това е за цял живот, независимо от възможностите на съвременната стоматология.
Според вещото лице, болките при счупване на костта са били с много висока
интензивност и сила, особено в началните периоди след получаване на травмата,
постепенно са отслабвали до пълното им отзвучаване, като счупването на долната
челюст би следвало да е оздравяло в рамките на 2-3 месеца, оплакванията от
мозъчното сътресение е следвало да отзвучат в период от месец – месец и половина,
а останалите увреждания за около 10-15 дни. Тази прогноза е потвърдена от
лекаря и при извършения от него личен преглед на ищеца, от който е установено,
че челюстта на С. е зараснала правилно и спонтанните й движения са възстановени
в пълен обем без болка. Относно констатираната бавна и несигурна походка у
ищеца и използваното от него помощно средство (бастун), експертът е препоръчал
консултация и преглед от специалист – невролог.
Вещото лице – психиатър д-р Л.Д,
което е извършило втората назначена по делото медицинска експертиза ( съдебно –
психиатрична експертиза) е дало заключение, според което преди процесния
инцидент ищецът е бил психично здрав, а след нанесения му побой и претърпяната
черепно – мозъчна травма, Х.С. е получил остро стресово разстройство с
последващо състояние на посттравматично стресово разстройство, което продължава
да персистира и към момента на прегледа, извършен от психиатъра, като е налице
и начална травмена церебрастения. Според експерта, страданието на ищеца е
мъчително, то променя неговия живот и трудоспособност, както и годността му да
се справя самостоятелно. Заключението е, че заболяването у С., с оглед
възрастта му, няма да получи обратно развитие, а ще се задълбочи и ще има
неблагоприятен ход. Експертът – психиатър е категоричен, че предходен
депресивен епизод у ищеца, по повод на който е бил хоспитализиран и лекуван в
психодиспансер (ЦПЗ – Хасково), представлява само факт на боледуване и няма
отношение към психичното здраве на С. преди и след процесния инцидент.
Свидетелят Д.Д. е описал
безпомощното състояние, в което той е намерил ищеца след инцидента през
м.12.2014г. в дома на ответника – в безсъзнание и с кръв по цялото лице, гол,
без бельо и без панталон. Свидетелят Д., който е медицински фелдшер, е дал и показания,
според които той е посетил ищеца след изписването му от болницата и е
установил, че е имало подобрение в състоянието на С., но същият не е могъл да
приема твърда храна, пиел е само течности със сламка и имал вял говор.
Съпругата на ищеца – св. И. С.
също е дала показания за състоянието на Х.С. след нанесеният му побой. Посочила
е, че десет дни след изписването му от болницата, съпругът й не е могъл да се
храни, поемал е само течна храна от сламка, силните болки продължили 2-3 месеца, а до отшумяването на болките
изминали 4 месеца. Според св.С., след инцидента и понастоящем ищецът е със
световъртеж, страхува се да се движи сам, а заради изпитвана слабост в краката
се движи с бастун.
Свидетелката Н.К. е поддържала
показания, че след нанесения му от ответника побой, ищецът понастоящем говори
бавно и се движи с бастун.
Воденият от ответника свидетел
П.О. е депозирал показания, според които ищецът се е възстановил, към момента
се движи нормално, извежда сутрин козите си за паша и купува хляб от магазина.
Показания в същия смисъл е поддържала и св.Т.К., която живее на съпружески
начала с ответника. Според тази свидетелка, понастоящем ищецът се движи
нормално, без бастун и полага труд в градината си.
При тези фактически данни, с
обжалваното решение ТРС е уважил частично предявения иск по чл.45 ЗЗД, като е
осъдил ответника П.К. да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на общата сума 7 500 лева, а за разликата до пълния предявен размер е
отхвърлил претенцията. За да постанови този резултат, съдът се е съобразил с
одобреното от наказателния съд споразумение, дал е вяра на съдебно-медицинската
експертиза, при което е приел за установени нанесените от ответника на ищеца
две средни телесни повреди и две леки телесни повреди, за физическите болки от
които по справедливост е определил общо обезщетение в размер на сумата 2 500
лева. Кредитирайки заключението на съдебно-психиатричната експертиза, ТРС е преценил, че за психичното
увреждане здравето на ищеца, което увреждане продължава година след инцидента,
мъчително е за С. и има вероятност да остане за цял живот, справедливото
обезщетение следва да бъде определено в размер на сумата 5 000 лева.
Решението на ТРС е валидно и
допустимо, но частично неправилно. Съображенията за този извод са следните:
Правилни са изводите на първата
инстанция за наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността
на ответника за непозволено увреждане. Съгласно посочената разпоредба, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането – както имуществените, така и неимуществените. За да бъде
ангажирана отговорността на деликвента, е необходимо да бъде установен следния
фактически състав: че деликвентът виновно е причинил увреждането, т.е. че е
налице виновно и противоправно поведение, което е в причинна връзка с
вредоносния резултат, като съгласно ал.2 на чл.45 ЗЗД вината се предполага.
В случая безспорно от
доказателствата по делото е установено, че ответникът П.К. е осъществил
противоправно деяние – нанесения на ищеца побой, в резултат на който на ищеца
са причинени неимуществени вреди – болки и страдания. Извършването на
противоправното деяние от ответника и причиняването на част от вредоносния
резултат – двете средни телесни повреди, причинната връзка между деянието и
този вредоносен резултат, както и вината на дееца, са установени по приложеното
НОХД №47/2015г. на ТРС, приключило с одобрено от съда споразумение, което
съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК има значението на влязла в сила
присъда и на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието. Наред с установените в наказателното производство две
средни телесни повреди, в настоящия процес са доказани и причинените на Х.С.
две леки телесни повреди от същото противоправно деяние, изразили се в
двустранни периорбитални оттоци на меките тъкани (кръвонасядания в областта на
гърдите) и сътресение на мозъка. Тези увреждания са констатирани и отразени в
съставените медицински документи при хоспитализирането на ищеца непосредствено
след нанесения му от ответника побой, като същите увреждания са в пряка връзка
с противоправното деяние на ответника, съгласно заключението на СМЕ на вещото
лице д-р С. Или за всички причинени болки и страдания, които са резултат от
така нанесените му от ответника телесни увреждания, ищецът има право на
обезщетение от причинителя на тези увреждания – ответника П. К..
С оглед оплакванията в жалбите,
спори се по размера на обезщетението за неимуществените вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост. С ППВС №4/1968г. са дадени задължителни за съдилищата указания
относно понятието справедливост като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, което понятие не е абстрактно, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания, физическите и психически последици за увредения, преценени адекватно
в тяхната съвкупност.
При съобразяване разпоредбата на
чл.52 ЗЗД и задължителните указания на ВКС по прилагането й, районният съд
неправилно и незаконосъобразно не е отчел конкретни факти и обстоятелства,
относими към определяне справедлив размер на обезщетението за претърпените от
ищеца физически болки и страдания от всички нанесени му телесни увреждания.
Присъденото от ТРС обезщетение от 2 500 лева въззивният състав на окръжния съд
намира за несъответно на доказаните болки и страдания, търпени вследствие на
двете средни и двете леки телесни повреди. От заключението на СМЕ е доказано,
че ищецът е претърпял счупване на челюстта и загуба на два зъба. Независимо от
това какво стоматологично лечение ще му бъде проведено, за ищеца загубата на
зъби е безвъзвратна според експертизата. Наред с това следва да се отчете, че в
резултат на счупването на челюстта ищецът е търпял болки с много висока
интензивност и сила в началните периоди след получаване на тази травма, самото
лечение също е било съпроводено с болки и страдания в период от 2-3 месеца и с
изключителен дискомфорт при ядене, дъвчене и говорене – факти, установени от
вещото лице и от свидетелските показания на свидетелите Д. и С. Заедно с
болките в резултат на тези обсъждани две телесни повреди, ищецът е търпял в
период на 10-15 дни болки от кръвонасяданията в гръдната област, както и болки
в продължение на месец – месец и половина от мозъчното сътресение. Отчитайки
всички тези физически болки и страдания, техния интензитет и продължителността
на възстановителния период, както и факта, че
към настоящия момент физическото здраве на Х. С. е напълно възстановено (с
изключение загубата на зъби), вземайки предвид и възрастта на пострадалия (на
61 години), въззивният съд намира, че сумата общо 6 000 лева представлява
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца С. неимуществени вреди,
изразили се във физически болки и страдания, като пряк резултат от общо
четирите телесни увреждания. От тази обща сума обезщетението за всяка средна
телесна повреда е по 2 500 лева, за мозъчното сътресение - 800 лева и 200
лева за кръвонасяданията в гръдната област.
Наред с горните установени
обстоятелства, свързани с понесените физичеески страдания, по делото е
установено и преживяното от ищеца психическо страдание – полученото
посттравматично стресово разстройство. Съгласно заключението на
съдебно-психиатричната експертиза увреждането на психичното здраве на ищеца е
пряк резултат от нанесения му от ответника побой, от това, че деянието е било
внезапно, агресията – значима и събитието е преживяно като заплаха за живота.
Към момента на прегледа от психиатъра посттратравматичното разстройство у ищеца
персистира и е със затегнат ход, има данни и за начална травмена церебрастения,
които страдания ще се задълбочат и ще имат неблагоприятна прогноза, като се има
предвид, че променят живота, трудоспособността на болния и неговата годност да
се справя самостоятелно. За това психическо страдание, понесено от ищеца и с
оглед неговата прогноза, Х.С. има право на справедливо обезщетение и със сумата
5 000 лева, правилно определена и от районния съд. В тази сума се включва и
обезщетението за причиненото на ищеца унижение и уронване на честта му в
резултат на това, че след побоя е бил гол, без бельо и панталон.
Или в обобщение, анализът на
релевантните обстоятелства за преценката на справедливото по смисъла на чл.52
ЗЗД обезщетение за търпените неимуществени вреди, мотивира въззивния съд да
приеме, че в случая сумата от общо 11 000 лева съответства на доказаните вреди.
Не се установи пряка връзка между затрудненото придвижване на ищеца
(включително с помощта на бастун) и нанесените му травматични увреждания от
побоя, за които твърдяни вреди обезщетение не се присъжда. Не се присъжда по-високо
обезщетение и за уронване достойнството на ищеца, тъй като извън споделеното
пред психиатъра и установеното от св. Димитров състояние, в което С. е бил
намерен в дома на ответника, няма други данни каква е субективната оценка на
ищеца на факта, че след побоя е намерен гол, както и за степента на изпитаното
унижение от това положение.
Предвид всичко изложено и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, решението на ТРС, като частично неправилно, следва
да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над
сумата 7 500 лева до размера на сумата 11 000 лева, като на ищеца се
присъди допълнително сумата от 3 500 лева, ведно със законната лихва върху нея
от датата на увреждането.
По направените в двете жалби
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на
материалния закон – чл.52 ЗЗД, ЯОС намира възражението на въззивника Х.С. за
частично основателно, а възражението на въззивника П.К. за изцяло неоснователно,
предвид изложените по-горе съображения.
Като неоснователно се прецени
оплакването на въззивника К. за допуснато от районния съд процесуално нарушение
във връзка с приемането и кредитирането на заключението по съдебно –
психиатричната експертиза. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че
съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК при оспорване заключението на вещото
лице съдът може, а не е длъжен да назначи друго или повече вещи лица. Или
допускането на повторна или разширена експертиза е предоставено на преценката
на съда, като критериите за тази преценка са ясно и точно посочени в чл.201 ГПК
– дали заключението е пълно, ясно и обосновано, и дали възниква съмнение
относно неговата правилност. В случая ответникът П.К., чрез своя пълномощник, е
направил голословно и необосновано оспорване на съдебно-психиатричната
експертиза, без да посочи конкретните основания за това оспорване и без искане
за възлагане на допълнителна или повторна експертиза. Правилно при това
положение районният съд не е назначил други вещи лица, приел е и е ценил експертното заключение на
психиатъра д-р Д, тъй като заключението е пълно и ясно – изготвено е след медицинско
изследване на ищеца Х. С. и въз основа
на наличната медицинска документация, а обективността и верността на заключението
е обезпечена от разпоредбата на чл.200, ал.1 ГПК. Въззивният съд не констатира
противоречиви и необективни констатации в експертното заключение, поради което
също му дава вяра, а доводите за некомпетентност на заключението намира за
неоснователни.
При този изход на делото пред
въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззивникът Х.С.,
но такива не му се присъждат, тъй като липсват доказателства за извършването
им. С оглед уважаване на предявения иск до размера на сумата 11 000 лева,
на ищеца Х.С. следва да се присъди и сумата 263.67 лева – разноски, които той е
направил пред първата инстанция. Върху допълнително присъдената от окръжния съд
сума на обезщетението за вреди, на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.83,ал.1,т.4
ГПК въззивникът К. следва да заплати ДТ по сметката на ЯОС в размер на сумата 70
лева.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №52/09.12.2015г., постановено от Тополовградски районен съд по гр.д.
№109/2015г. в частта, с която
предявеният от Х.С.С. иск по чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 7 500
лева до размера на сумата 11 000 лева, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П.И.К.
***, с ЕГН **********, да заплати на
Х.С.С. ***, с ЕГН ***********, на
основание чл.45 ЗЗД допълнително сумата от 3 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 263.67 лева –
разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ТРС в останалата му част.
ОСЪЖДА П.И.К.,
с посочени по-горе данни за адрес и ЕГН, да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на ЯОС, по бюджета на
съдебната власт, държавна власт
върху допълнително присъдената сума на обезщетението за неимуществените вреди –
в размер на 70 лева, както и 5 лева - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.