Р Е Ш Е Н И Е

№ 29.03.2016г. гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,първи състав

на 29.03.2016година,

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. № 20 по описа за 2016 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба вх. №1749/16.03.2016г., подадена от въззивницата П.С.И. ***, с искане за допълване на Решение №34/17.02.2016г., постановено от ЯОС по настоящото дело, при което да бъде отменено обжалваното решение на ЯРС по гр.д.№2746/2015г. В молбата за допълване на въззивното решение се поддържа, че със съдебния си акт окръжният съд не се е произнесъл по приложеното съдебно-медицинско удостоверение №624/2015г., с което компетентното длъжностно лице е установило нанесените на П.И. травматични увреждания, получени вследствие удари с твърди тъпи и тъпоръбести предмети, нанесени от Ст.И.. Въззивницата счита, че съдебно-медицинското удостоверение е официален документ, установяващ извършеното спрямо нея домашно насилие от баща й Ст.И., което е основание за отмяна на първоинстонционното решение.

От ответника по молбата С.П.И. ***, представляван от адв. М.Д., е постъпил отговор със становище за неоснователност на искането за допълване на въззивното решение.

ЯОС, след като прецени, че не е необходимо да призовава страните в открито съдебно заседание, разгледа в закрито заседание молбата с оглед наведеното в нея основание и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Молбата за допълване на въззивното решение е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в едномесечния срок от влизане в сила решението.

Разгледана по същество, молбата се прецени за неоснователна.

Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право, относно един от съединените искове или относно допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Ето защо постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя вече постановеното решение. Не е налице непълно, а неправилно решение, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи, някое възражение или искане, тъй като ако те се съобразят, може да се стигне до друго решение, различно от постановеното, но такова решение не може да бъде произнесено с оглед разпоредбата на чл.246 ГПК, която забранява съдът сам да може да отмени или измени решението си.

В случая решението, чието допълване се иска е постановено във въззивно производство по чл.258 и сл.ГПК. В това производство съдът извършва служебна проверка за валидността на решението и ако то е нищожно, прогласява нищожността – чл.270, ал.1 ГПК. Съдът извършва служебна преценка и по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част и ако решението е недопустимо го обезсилва, като в зависимост от порока – прекратява делото, изпраща делото на компетентния съд или връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск – чл.270,ал.3 ГПК. Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въз основа на формирани собствени фактически и правни изводи, и като ограничен от оплакванията в жалбата, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстонционото решение – чл.271, ал.1 ГПК, вр. с чл.269 ГПК.

В предмета на настоящото възз.гр.д.№20/2016г. по описа на ЯОС е първоинстанционното решение на ЯРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ищцата П.И. за прилагане по отношение на нея на мерки за закрила по ЗЗДН срещу баща й С.И.. Въззивният съд не е намерил пороци, обуславящи нищожност или недопустимост на пъроинстанционното решение, поради което е решил спора по същество. ЯОС е извършил собствена преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително на представеното от П.И. съдебно-медицинско удостоверение №624/2015г., но индивидуализирано с изходящия номер на съдебния лекар д-р Ч. - №632/2015г., като с оглед доказателствената съвкупност, формираните от съда изводи са, че П.И. не е доказала акта на домашно насилие по начина, по който актът е посочен и индвидуализиран в молбата на ищцата по чл.2 от ЗЗДН. При съвпадащите изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция - за неоснователност на молбата на П.И. за прилагане по отношение на нея на мерки за закрила по ЗЗДН, окръжният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение на ЯРС, като правилно и законосъобразно. Съдът се е произнесъл и по искането на И. да бъде освободена от ДТ за въззивното производство. Следователно, налице е формирана воля и произнасяне на въззивния съд по цялото направено от въззивницата искане и няма с какво решението да бъде допълвано.

Следва да се има предвид, че на допълване подлежи само непълно решение, т. е. решението се допълва при липса на формирана воля на съда относно предмета на спора. За съда не съществува процесуална възможност да допълва решението си с посочване на нови факти и обстоятелства, а още по-малко с различна преценка на вече обсъдени относими към предмета на спора обстоятелства и доказателства, каквото в случая е съдебно-медицинското удостоверение на д-р Ч. посочено в искането за допълване на въззивното решение. В случая, така както са изложени съображенията в молбата за допълване на въззивното решение, целят промяна на резултата, който е постановен с решението, което е недопустимо в производството по чл.250 ГПК.

По изложените съображения молбата по чл.250 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П.С.И. ***, с ЕГН **********, молба вх.№1749/16.03.2016г. за допълване на Решение №34/17.02.2016г. по възз.гр.д.№20/2016г. по описа на ЯОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.