Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.03.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 16.02.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 12 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Д.С.З., чрез адв.Ж.Т. от ЯАК с адрес ***, срещу решение № 637 от 19.11.2015г. по гр.д.№ 1136/2014г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.С.З., ЕГН ********** срещу Д.И.Т., ЕГН **********, Т.Т.Т., ЕГН ********** и П.Т.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 ЗС да бъде признато по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по силата на НА от 1965 г. и по наследство на 1/3 ид.ч. от 267/1560 ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Джинот, цялото с площ 1560 кв.м., съставляващо ПИ-253, за което е отреден УПИ Ш-253, в кв.ЗЗ по плана на с.Джинот, одобрен със заповед от 16.05.1988г., и по силата на НА №66/1982 г. на 1/3 ид.ч. от 395/1560 ид.ч. от дворно място находящо се в с.Джинот, цялото с площ 1560 кв.м., съставляващо ПИ 253, за което е отреден УПИ Ш-253, в кв.ЗЗ по плана на с.Джинот, одобрен със заповед от 1988г., и ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и владението върху посочените ид.ч., както и исканията с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на НА №073, дело №1163/2008 год., алернативно за прогласяването му за нищожен на основание чл. 576 ГПК.

Въззивникът счита решението за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните норми и материалния закон, като излага съображения. Счита за незаконосъобразно отхвърлянето на искането по чл.576 от ГПК. Моли ЯОС да отмени изцяло решението на ЯРС и постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от Д.И.Т., Т.Т.Т., П.Т.В., тримата чрез адв.С.В. от ЯАК, съдебен адрес:***14, кант.***, в който се поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна, като излага подробни съображения. Смята решението на ЯРС е законосъобразно и правилно, катоЯРС е изградил правните си изводи при правилно възприета фактическа обстановка. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и присъдени разноски за въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници от 27.11.2013г., въззивницата -ищца е наследница на С. Т. ***, починал на 19.11.2001г.

От нотариален акт № 66/1982г. за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане, е видно, че С. Т. М. е продал на Г. С. Т., Т. С. Т. и Д.С. Загорчена по 1/3 ид.част от дворно място, намиращо се в с.Джинот, с площ 550 кв.м., представляващо парцел VII-99 в кв.51 по плана на селото, както и целия втори етаж от жилищната сграда на Т.С.Т. и по 1/2 ид.ч. от първия етаж на жилищната сграда на Г.Т. и на ищцата с право на ползване на източната част от този етаж. Продавачът е запазил правото на ползване на имота за себе си и съпругата си до края на живота им.

От нотариален акт № 35/1965г. за собственост на недвижим имот се установява, че С. Т. М. е придобил по наследство и делба следния недвижим имот - дворно място, намиращо се в с.Джинот, Ямболски окръг, цялото от 1480 кв.м., съставляващо парцел VII - 99, в кв.51 по плана на селото.

Видно от нотариален акт №073/2008г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка и наследство, ответниците Д.И.Т., Т.Т.Т. и П.Т.В. са обявени за собственици по давностно владение и наследство на дворно място, находящо се в с.Джинот, цялото с площ 1560 кв.м., съставляващо ПИ-253, за което е отреден УПИ III-253 в кв.ЗЗ по плана на селото, одобрен със заповед №249/16.05.1998г., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м. и всички подобрения, при граници и съседи: изток - улица; запад УПИ II-252; север - улица; юг - УПИ ІV-254. От приложеното копие от нотариалното дело за издаване на нотариален акт №073/2008г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка и наследство, е видно, че молителите Д.И.Т., Т.Т.Т. и П.Т.В., които са ответници-въззиваеми, са законни наследници на Т. Т.Т., починал на 27.01.1994г. По обстоятелствената проверка един от разпитаните свидетели е Т. С. Т. – брат на въззивницата.

Представена е скица изх. №531/08.10.2008г., в която е посочено, че ПИ 253, за който е отреден УПИ III-253 в кв.ЗЗ по плана на с.Джинот е с неуредени регулационни сметки, като част от него по скица е идентичен с парцел IX-99 в кв.51 по нот.акт №82/1980г. Разликата в квадратурата се явявала поради стар и нов регулационен план и промяна на дворищната регулация.

От скица изх.№116/27.05.2010г. се установява, че част от ПИ 254- 820кв.м., за който е отреден УПИ IV-254 с неуредени регулационни сметки е идентичен с парцел VII-99 в кв.51 по НА №66/1982г. Разликата в квадратурата се явява поради стар и нов регулационен план и промяна на дворищната регулация.

По делото ЯРС е изискал и приложил по искане на ищцата от Община Стралджа преписката, касаеща ПИ 254 и ПИ 253 в кв.ЗЗ по ЗРП на с.Джинот, одобрен през 1998 год., като в придружителното писмо е посочено, че в Община Стралджа е налично копие от кадастрален и регулационен план от 1930г., като липсват документи по неговото одобряване, както и че този план е обезсилен със следващия такъв от 1988г. Планът от 1988г. е одобрен със заповед №249 от 16.06.1988г. За ПИ имот 254 има последваща преписка, одобрена със заповед №3-544/13.09.2012г., която не е протестирана и е в сила към момента. От декларация с нот.заверка на подписите е видно, че въззивницата е била съгласна с предложената промяна на плана. В преписката се намира НА №95/1977 год. за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който С. Т. М. е продал на Т. С. М. следния свой собствен недвижим имот - дворно място, цялото с площ 1590 кв.м., съставляващо УПИ Х-99 от кв.51 по плана на с.Джинот. Оплакванията на въззивницата, че в преписката община Стралджа е включила и непоискани документи, се преценят за неоснователни.

Видно от оригинала на молба за изменение на дворинорегулационния план с нот.заверка на подписите №106 от 21.05.1998г., ЯОС намира, че печатният текст “цена 3 лв.” в долния ляв край на листа е цената на бланката, а не такса за извършената нотариална заверка.

От приетите разписни листи и картен материал се установява, че УПИ ІV-254 кв.ЗЗ по плана на с.Джинот е образуван от бивш парцел Ш-99, кв.51 по плана от 1930г., УПИ Ш-253 в кв.ЗЗ по плана на с.Джинот е образуван от ІХ-99 кв.51 по плана на с.Джинот от 1930г.

По делото от ЯРС са назначени СТЕ с вещо лице геодезист и повторна съдебно-техническа експертиза. Експертът се е запознал с материалите по делото и е направил справки в община Стралджа, включително проучване на местоположението на процесните имоти по регулационните и кадастрални планове на с.Джинот, които са действали към 1930г. и 1988г., преди и след тяхното изменение. Изготвени са три комбинирани скици, като на скица 1/3 с тъмносиня линия е изчерта УПИ ІІІ-253 и УПИ ІV-254, кв.ЗЗ по дворищно-регулационния план на с.Джинот в сила от 1988г., преди изменението със заповед №76 от 08.06.1998г.; със зелена линия УПИ ІІІ-253, предмет на нот.акт №073/2008г. и УПИ ІV-254, кв.ЗЗ по ДРП на с.Джинот в сила от 1988г. след изменението със заповед №76 от 08.06.1998г. На комбинирана скица 2/3 са изчертани - със светлосиня линия УПИ(парцел) VІІ-99, кв.51 по ДРП на с.Джинот от 1930г., съгл. НА 35/1965г.; с тъмносиня линия УПИ ІІІ-253 и УПИ ІV-254, кв.33 по ДРП на с.Джинот в сила от 1988г. преди изменението със заповед №76 от 08.06.1998г.; със зелена линия УПИ ІІІ-253, предмет на НА 073/2008г. и УПИ ІV-254, кв.33 по ДРП на с.Джинот, в сила от 1988г., след изменението от 1998г. със заповедта от 08.06.1998г. На комбинирана скица 3/3 са изчертани - със червена линия - регулационните линии на парцели ІV-99, ІХ-99 и VІІ-99 (неправилно записани като УПИ, тъй като терминът УПИ е въведен със ЗУТ) след изменението на плана от 1930г. С оранжева линия е защрихована придаваемата част откъм източната имотна граница на съсобствения имот на ищцата в качеството ù на наследник на С. Т. М. - 267кв.м. С виолетов цвят е щрихована придаваемата част откъм западната имотна граница на ищцата съгласно нот.акт 66/1982г. - 395кв.м.

По делото е изслушано заключението по повторна СТЕ на вещото лице, което е дало заключение, че придаваемата част откъм източната имотна граница на съсобствения имот на ищцата в качеството ù на наследник на С. Т. М. към парцел (УПИ) Ш-253, кв.ЗЗ (след изменението на ДРП от 1998г. на с.Джинот) с площ 267кв.м. се намира между точки с №№ 1, 2, 9, 10, 11 по комбинирана скица № 2 и е щрихована с оранжев цвят. Придаваемата част откъм западната имотна граница на ищцата, съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане 66/1982г., към парцел (УПИ) ІІІ-253, кв.33 по плана на с.Джинот, след изменението на ДРП от 1998г., с площ 395кв.м. се намира между точки с №№ 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 по комбинирана скица № 2 и е щрихована с виолетов цвят.

От ЯРС по искане на процесуалния представител на ответниците е поставена допълнителна задача на експертизата, оспорена впоследствие от ищцата, по която вещото лице е дало заключение и представило комбинирана скица между действащия регулационен план от1988г., след изменението от 1998г. и геодезическото заснемане, на която е нанесена последната регулация от 1998г. С дебели линии е очертана регулацията от 1988 год. ЯОС намира, че не е налице нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд като е допуснал допълнителна задача на експертизата по искане на ответниците.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си свид. Г. сочи, че познава страните от много години. Живее на 300 м. от двора за който имат спорове. Ответницата (леля Д.) имала двора откакто свидетелят се помни, т.е. от около 60-та година(1960г.). Първо в този двор била построена къщата на дядо Т. – свекър на ответницата Д.. След 60-та година ответницата Д. и свакото на свидетеля си построили собствена къща в двора, която имат и в момента и отделно постройки към нея в същия двор. На Д.З. къщата била построена след тези две къщи в същия двор. В момента в тази къща живеел братът на ищцата. Къщата е строена от баща им, който е брат на дядо Т., а дядо Т. е свекър на леля му Д.Т.. Спорът между братовчедите възникнал преди 5-6 години, преди това спорове нямало и всеки си живеел в двора, така както си е бил. Ограда между къщата на ищцата и къщата на леля му никога не било имало. Свидетелят си спомня, че леля му - ответницата Д.Т., си живее в двора, такъв, какъвто е сега, по площ и разположение, над 40 години. Свидетелят си спомня, че на времето дядо Т. е отстъпил място на дядо С., който му бил брат да си построи тази къща, която в момента се притежавала от Д.З. и роднините й. Дядо С.също си имал двор, но искал да си построи къщата именно там, за да има излаз на улица.

Първоинстанционният съд не е нарушил принципа на непосредственост при събиране на доказателствата и възраженията на въззивницата в тази насока са неоснователни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно. Първоинстанционното решение е допустимо.

Предявен е иск по чл.108 от ЗС, искане по чл.537, ал.2 от ГПК и алтернативно иск по чл.576 от ГПК.

Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.

За да се уважи ревандикационният иск, следва да бъдат доказани кумулативно елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС, а именно - ищецът да е собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и да го владее или държи без правно основание.

Въззивницата-ищца твърди, че е собственик по наследство от баща си на 1/3 ид.ч. от 267/1560 ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Джинот, цялото с площ 1560кв.м., съставляващо ПИ 253, за което е отреден УПИ Ш-253 в кв.ЗЗ по плана на с.Джинот, като представя нот.акт за собственост от 1965г. За тези 267кв.м. въззиваемите ответниците притежават нот.акт №073/2008г., и те се придават от нейния имот към имота на ответниците - УПИ Ш-253. Въззивницата по силата на нот.акт 66/1982г. се легитимира като собственик и на 1/3 ид.ч. от 395/1560 ид.ч. от дворно място находящо се в с.Джинот, цялото с площ 1560 кв.м., съставляващо ПИ-253, за което е отреден УПИ Ш-253 в кв.ЗЗ по плана на с.Джинот, които 395кв.м. са част от УПИ ІV-254 кв.ЗЗ по плана на селото (образуван от бивш парцел Ш-99, кв.51 по плана от 1930г.) и се придават към имота на ответниците - УПИ Ш-253 в кв.33, за който имот ответниците притежават нот.акт №073/2008г.

Ответниците са оспорили иска и са възразили, че те са собственици на процесните ид.части, които са част от УПИ Ш-253 в кв.33 по плана на селото, за който имот притежават нот.акт №073/2008г. за собственост върху имота, придобит по давностно владение и наследство, чрез обстоятелствена проверка.

Между страните не се спори, че процесните ид.части се владеят от въззиваемите-ответници. Пред ЯРС в о.с.з на 19.05.2015г. процесуалният представител на ищцата-въззивница е заявил, че не оспорва регулацията и заповедта от 1998г. От данните по делото е видно, че дворищната регулация между УПИ ІІІ-253 и УПИ ІV-254 е изменена със заповед №76 от 08.06.1998г. на кмета на община Стралджа като същата е приложена.

Съгласно чл.110 от ЗТСУ(отм.) дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, а това става или със заплащане на придадените към парцела части от съседни имоти или със завладяването им и с упражняване на владение върху тях в продължение на 10 години, какъвто е настоящия случай. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК. Ответниците са провели пълно доказване на възражението си за придобиване на процесния имот по давностно владение, което са упражнявали трайно, явно, необезпокоявано и непрекъснато владение за срок по-дълъг от 10 години. Установили са трайна фактическа власт върху имота, като по отношение на търсените части съдът приема, че тя е с начален момент 1998 год., когато е била приложена дворищната регулация на парцели ІІІ-253 и ІV-254 в кв.33 по плана на с.Джинот със заповед №76 от 08.06.1998г. на кмета на община Стралджа. Това е началният момент, от който може да се приеме, че въззиваемите са започнали да владеят придаваемите части и за тях да тече придобивна давност. От събраните свидетелски показания се установява, че те са владяли необезпокоявано и непрекъснато тези придаваеми части повече от 10 години оттогава, а целият имот повече от 40 години. За периода от 1998г. до 2008г. в полза на ответниците-въззиваеми от обективна страна е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС срок за оригинерно придобиване на собствеността. След като са владяли придаваемите части повече от 10 години, ответниците са ги придобили по давност и се снабдили с нот.акт №073/2008г. за собственост по чл.587 от ГПК като са продължили да упражняват владението си и към момента. Предвид изложеното, ЯОС намира, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил.

Възраженията на въззивницата за приложение на §8 от ПР на ЗУТ са неоснователни, тъй като по делото е установено, че дворищната регулация е приложена със заповед №76 от 08.06.1998г. Неоснователни са и възраженията във връзка с молба за изменение на дворинорегулационния план с нот.заверка на подписите №106 от 21.05.1998г., която се оспорва като антидатирана с аргумент от печатния текст “цена 3 лв.” в долния ляв край на листа. Видно е, че това е цената на бланката, а не такса за извършената нотариална заверка.

Настоящият състав намира, че правилно ЯРС не е уважил искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт №073, дело №1163/2008г. с оглед отхвърлянето на иска по чл.108 от ЗС.

ЯОС намира за неоснователен и недоказан и иска по чл.576 от ГПК за обявяване на нищожен нот.акт №073, дело №1163/2008г. Съгласно чл.576 от ГПК, нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл.569, чл.570, ал.1, чл.574 и чл.575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл.578, ал.4(относно личното явяване на участващите лица),чл.579, чл.580, т.1, 3 и 4 и 6, чл.582, 583 и чл.589, ал.2 от ГПК. Видно от нот.акт № 073/2008г., както и от събраните по делото доказателства, не е установена нито една от посочените хипотези в чл.576 от ГПК. Нотариалният акт е издаден от нотариус с район на действие ЯРС по реда на чл.587 от ГПК и съдържа изискуемите реквизити. Обстоятелството, че в качеството на свидетели при извършване на обстоятелствената проверка са разпитани братът на въззивницата и лице, за което се твърди, че е кметът на селото, не се приема за нарушаване на някоя от посочените в чл.576 от ГПК разпоредби. В този смисъл възраженията на въззивницата са неоснователни.

Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, първоинстанционното решение следва да се потвърди и ЯОС следва да присъди на въззиваемите сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 900лв. - платено адвокатско възнаграждение по представени два договора за правна защита.

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 637 от 19.11.2015г. постановено от ЯРС по гр.д.№ 1136/2014г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Д.С.З. с ЕГН ********** да заплати на Д. И. Т. с ЕГН **********, Т. Т. Т. с ЕГН ********** и П.Т.В. с ЕГН ********** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер 900лв.(деветстотин лв.)

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.