Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.03.2016 година гр.Ямбол
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 438
по описа на 2015 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на А.Я.М. ***, действащ чрез
пълномощника адв.В.К. от ЯАК против Решение №555/14.10.2015 г., постановено по
гр.д.№2433/2014 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.Я.М., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ЕТ "Земеделска къща - Аграрика - М.Ш."***,
ЕИК 040311137 да заплати на ищеца сумата от 1016,80 лв., с
която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца
обработвайки 10,168 дка. земеделска земя в землището на с.Бояджик .
ОСЪЖДА
на основание чл.59 от ЗЗД И.Р.Ч., ЕГН ********** да заплати на А.Я.М., ЕГН **********
сумата от 51 лв., с която сума неоснователно
се е обогатил за сметка на ищеца от обработването на 3 дка земеделска земя от имот №075045 в землището на с.
Бояджик, като иска над тази сума до
пълния предявен размер от 1740,10 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
на основание чл.59 от ЗЗД „КАПРИЗ 2004” ООД,
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ЕИК 128579725 да заплати на А.Я.М., ЕГН ********** сумата от 233,97 лв., с която сума
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца от обработването на
11,511 дка земеделска земя от имот №043021 в
землището на с.Бояджик, като иска над тази сума до пълния предявен размер от 4871,50 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
на основание чл.59 от ЗЗД ЕТ "Дешунев - И. ***,
ЕИК 128567908 да заплати на А.Я.М., ЕГН ********** сумата от
463,78 лв., с която сума неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца от обработването на 5,700 дка земеделска земя от имот №038040 и 9,511
дка от имот №043021 в землището на с.Бояджик, като иска над тази сума до
пълния предявен размер от 3837 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.Я.М., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за осъждане на Т.Х.К., ЕГН **********, да
заплати на ищеца сумата от 2041,90 лв., с която сума неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца обработвайки 20,419 дка. земеделска земя в землището
на с.Бояджик.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.Я.М., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за осъждане на К.К.И., ЕГН **********, да
заплати на ищеца сумата от 4501,50 лв., с която сума неоснователно се
е обогатил за сметка на ищеца обработвайки 45,015 дка земеделска земя в землището
на с.Бояджик.
ОСЪЖДА
И.Р.Ч., ЕГН **********, „КАПРИЗ 2004" ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ЕИК 128579725 и ЕТ „Дешунев - И.
***, ЕИК 128567908 да заплатят на А.Я.М., ЕГН ********** сумата
от 157,78 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
А.Я.М., ЕГН ********** да заплати на ЕТ
"Земеделска къща - Аграрика - М.Ш.", със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ЕИК 040311137 сумата от 350 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
А.Я.М., ЕГН ********** да заплати на И.Р.Ч.,
ЕГН ********** сумата от 339,74 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
А.Я.М., ЕГН ********** да заплати на „КАПРИЗ 2004"
ООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ЕИК 128579725 сумата от 428,38 лв. -
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
А.Я.М., ЕГН ********** да заплати на ЕТ „Дешунев - И.
Гичев", със седалище и адрес на управление с.Бояджик. ЕИК 128567908 сумата от 439, 56 лв.
- разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
А.Я.М., ЕГН ********** да заплати на Т.Х.К., ЕГН **********,
сумата от 600 лв. - разноски за настоящата инстанция.
С въззивната жалба решението на
ЯРС се атакува в отхвърлителната част. Заявени са твърдения за порочност –
решението е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон и е необосновано. Подробни съображения са изложени в жалбата. Иска се
отмяна и при произнасяне на въззивния съд по същество предявените в
производството искове да бъдат уважени изцяло. Претенция за присъждане на
разноски с въззивната жалба не е заявена.
По делото, в срока по чл.263 ГПК,
от въззиваемия Т.Х.К., чрез пълномощника му адв.Г.М. ***, е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорена основателността на последната,
като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на
решението, в атакуваните части. Иска се потвърждаване на решението на ЯРС. Заявена е и претенция за разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемите страни ЕТ "Земеделска къща - Аграрика - М.Ш."***, И.Р.Ч.,*** - И. *** и К.К.И., в срока по чл.263 ГПК, не са упражнили процесуалното си право на отговор на въззивната
жалба и не са заявили становище.
В о.с.з. въззивника А.М. не се
явява, но чрез процесуалния си представител – адв.К. от ЯАК поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли за уважаването й. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид заповедта на Кмета на
Община „Тунджа”, която е стабилен административен акт и в тази връзка приемайки
нещо различно от този административен акт е допуснал нарушение на чл.17 ГПК,
което от своя страна води до порочно решение, което следва да бъде отменено. Претендира
и за присъждане на сторените разноски за двете инстанции, за което представя и
списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемите страни ЕТ
„Земеделска къща Аграрика Ш.”***,
И.Р.Ч. и ЕТ „Дешунев - И. ***, редовно
призовани, не изпращат представител, но чрез процесуалния си представител –
адв. Д. от ЯАК молят за оставяне без уважение на въззивната жалба, съответно –
потвърждаване на решението на ЯРС, като обосновано и законосъобразно. Считат, че
не са налице основанията, сочени от жалбоподателя, водещи до порочност на
първоинстанционното решение. Сочат, че съществуването на заповедта на кмета за
изземване, издадена на основание чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ, не освобождава ищеца от
задължението с всички възможни доказателства и доказателствени средства в
процеса да установи размера на обедняването, съответно на обогатяването, за да
може да бъде уважен иск, с посоченото от него самия и възприето от съда като
квалификация правно основание - чл.59 ЗЗД. Сочат още, че наличието на
административен акт, с който е
постановено изземване, не означава и не е доказателство, че през
стопанската година, в която е издадена тази заповед на кмета, посочените ниви
са били ползвани от адресатите на заповедта през целия период. Въз основа на
изложените съображения, считат, че решението на първата инстанция е съобразено
с всички доказателства по делото, включително и със заключенията на
експертизите. Молят за потвърждаване на решението на първата инстанция.
Претендират и за присъждане на разноските за въззивната инстанция, като са
представени и списъци на разноските по чл.80 ГПК.
В о.с.з въззиваемата страна
„Каприз 2004” ООД, редовно призована, не изпраща представител, но чрез
процесуалния си представител – адв.П.С. от ЯАК моли за оставяне без уважение на
въззивната жалба, съответно – потвърждаване на решението на ЯРС, като
обосновано и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Претендира и за присъждане на разноските за въззивната инстанция,
като е представен и списък на разноските по чл.80 ГПК.
В о.с.з въззиваемата страна Т.Х.К.,
редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител – адв. М. ***,
моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението
на ЯРС като правилно, законосъобразно, обосновано и не страдащо от пороците,
изложени в нея. Поддържа становището на адв.Д. по отношение на това - какво
представлява стабилният административен акт, на който се позовават във
въззивната жалба и до каква степен той е задължителен в това производство, още
повече Т.К. никога не е обработвал като физическо лице земята, за която се
претендира неоснователно обогатяване, а винаги е обработвал същата като
управител на ООД. Претендира и за присъждане на разноските за въззивната
инстанция, като е представен и списък на разноските по чл.80 ГПК.
В о.с.з въззиваемата страна К.К.И.
се явява лично, като поддържа становище за оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на решението на ЯРС като правилно, законосъобразно
и обосновано.
След преценка на доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото
е правилно установена от първоинстанционния съд и се възприе и от настоящия съд.
От
представен договор за наем на земеделска земя от 02.10.2009 г.,
сключен между А.Я.М., в качеството му на пълномощник на пет физически
лица и М. в лично качество се установя, че страните се споразумели,
наемодателите да предоставят на наемателя за временно и възмездно ползване
земеделска земя с обща площ от 180,260 дка., разпределена в 8 бр. ниви,
подробно описани в договора, за срок от две стопански години, срещу определено
наемно плащане. Ищеца А.М. е представил и анкетна
карта за регистрация на земеделски производител от 28.10.2009 год., с
посочени в нея наетите имоти.
Със
заявление до кмета на Община Тунджа от 07.12.2009 г. ищеца е направил искане на
основание чл.34 от ЗСПЗЗ да бъдат иззети наетите земеделски земи в землището на с.Бояджик от лицата, които ги ползват неправомерно. Със заповед на кмета на Община Тунджа от 28.01.2010 г. е наредено процесните земеделски земи да бъдат иззети на
основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ от лицата,
посочени като ответници по настоящото дело и се предадат на М., като ползвател на правно основание. По делото е
приложена в цялост преписката по издаване на заповедта, като видно от приложените
материали заинтересованите страни са
били уведомени на осн. чл.26 от АПК за започналото производство, както и
им е дадена възможност да вземат становище и дадат обяснения. От протокол за принудително изземване от
16.02.2010 г. се установява, че на посочената дата нарочна комисия на основание
гореописаната заповед се явила в кметството на с.Бояджик за изпълнението
й, като освен заинтересованата страна И.Ч.
не е присъствал нито жалбоподателя, нито някоя от другите страни, поради което и не се е извършило въвеждане във
владение на имотите.
Заповедта
по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ на кмета на Община Тунджа
е обжалвана от Т.Х.К. пред Областния управител на област Ямбол, като
със заповед на същия от 26.02.2010 г. е била изцяло отменена като незаконосъобразна.
По жалба на А.М., срещу така издадената
заповед на Областен управител е било
образувано адм.дело №83/2010 г. на ЯАС, приключило с решение №148/10.06.2010 г., с което жалбата е била отхвърлена като
неоснователна. С решение на ВАС от 25.05.2011 год. цитираното решение на АС-Ямбол
е било отменено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, а именно, че заповедта на Кмета на Община Тунджа не
е била оспорена от всички заинтересовани
страни, поради което и е влязла в сила и има сила на стабилен административен акт, поради което и обжалването е
допустимо само по отношение на
жалбоподателя Т.Х.К., както и че при новото разглеждане на делото, съдът следва да се съобрази с разпоредбата
на чл.42 ЗЗД, по силата на която
лицето, от чието име е сключен договор без представителна власт може да го потвърди без ограничения.
С
решение №124/11.07.2011 год. на ЯАС, влязло в сила на 09.08.2011
год., Заповедта на Областен управител на Област Ямбол е прогласена
за нищожна в частите, с които е отменена процесната заповед на Кмета на
община Тунджа от 28.01.2010 год., да се изземат от ЕТ „Земеделска къща Аграрика",
И.Р.Ч., „Каприз – 2004” ООД, К.К.И. и ЕТ "Дешунев - И.
Гичев" ползваните от тях без правно основание земеделски земи
и е била отменена като незаконосъобразна в частта, с която е отменена заповед
на Кмета на Община Тунджа от 28.01.2010 год., с която е разпоредено да се
изземат от Т.Х.К. ползваните от него без правно основание земеделски земи.
Ищецът
е представил писмени доказателства във връзка с твърденията си, че процесиите
земеделски земи са му отдадени под наем, че е заплатен наем за същите, както и
във връзка с намерението си да засее същите с ечемик - споразумение от 11.09.2011 год.; договор за доставка на ечемик от
02.10.2009 год.; декларация подписана
от В.Г.
Видно
от приложените 6 бр. покани за доброволно изпълнение, ищецът е поканил
всеки от ответниците да му заплати суми за неоснователното ползване на земеделска
земя.
От
писмо от ОДЗ - Ямбол, се установява, че ответникът ЕТ „ЗК Аграрика - М.Ш." е уведомен,
че за стопанската 2009/2010 и 2010/2011 год. имоти с №043021 и №036019 не фигурират в декларация по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ
и не са регистрирани в програмния
продукт. Ответникът И.Р.Ч. е представил 3 бр. РКО за изплатена рента на
лицата Х. П. Д. П. и П. Р.. В с.з.
ответникът лично е заявил, че е арендатор в селото и в неговите площи попадат 25 дка парцел, които са от тази „преписка".
За стопанската 2009-2010 год. си бил издължил
рентата към жената, отдала му земята под наем, като ангажименти към ответника нямал. Ответникът ЕТ „Дешунев
- И. Гичев” е представил ведомост за раздадено количество рента за
земеделска земя за 2009/2010 год. Ответникът
Т.Х.К. е представил удостоверение изх.№Р-06-2228/09.12.2014 год., от което се установява, че той в качеството си на
физическо лице не е регистриран като
земеделски производител.
По
делото по искане на страните от ОДЗ - Ямбол
са изискани и представени копия от Анкетни карти и анкетни
формуляри за регистрация по Наредба №3/29.01.1999 г., от които
се установява, че за стопанската 2009/2010 год. регистрация като земеделски производители
имат - ЕТ „ЗК Аграрика - М.Ш."; И.Р.Ч.; "Каприз 2004" ООД; ЕТ „Дешунев-И.
Гичев". Т.Х.К. няма регистрация като земеделски производител; К.К.И. не е
регистриран като земеделски производител в
качеството си на физическо лице, а като ЕТ „К.К.И.".
Приложен
е и споразумителен протокол по чл.37в от ЗСПЗЗ от 25.10.2009 год., изготвен
между собствениците и ползвателите на земеделски земи в землището на с.Бояджик,
за създаване на масиви за земеделско ползване. Протоколът не е подписан от
ищеца А.М..
По
делото са постъпили писма от ОСЗ - Ямбол и ДФЗ относно информация за
заявени кадастрални имоти по директни плащания, като с оглед констатирано разминаване
в информацията в двата документа и в отговор на запитване коя от
двете справки е актуална от ДФЗ - София е постъпило писмо, в което се посочва, че
следва да бъде ползвана справката с изх.№02-6500/3137 от 11.03.2015 год., която
е пълна и изчерпателна, а в справката изпратена от ОСЗ - Ямбол, посочената площ
се отнасяла за площ на БЗС, а не на реалните имоти.
По
делото, предвид необходимостта от ползване на специални знания е назначена
и изслушано заключението на САИЕ, вещите лица по която са се запознали с
материалите по делото, направили са справки при ответниците, както и с информацията, дадена от ОСЗ - Тунджа – Ямбол, ОДЗ
– Ямбол, ДФЗ - София. При проучването
се установило, че процесните земеделски земи са били стопанисвани от ответниците през стопанската
2008-2009 г. Не са регистрирани в Регистъра на земеделските производители по
Наредба №3/29.01.1999 год. Освен
изложеното се констатирало, че процесните кадастрални имоти са заявени за директни плащания по кампания 2010 год.,
съгласно приложение, находящо се на
л.141 от делото. Вещите лица са направили подробна технологична карта за
отглеждането на различните видове култури за стопанската 2009-2010 г. в
землището на с.Бояджик, както и са дали заключение след извършването на съответни пресмятания, съобразно
заявеното от ответниците за директни плащания, каква е реализираната доходност
за всеки от процесните земеделски
имоти, според културата, с която е бил засят, след приспадане на съответните разходи за сеитба,
жътва, транспорт и др. След направена
справка при ответниците вещите лица са установили, че не са внесени такси по чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ. Ответниците
заявили, че са оставени свободни площи,
но не в реални граници, а в рамките на споразумението на земеделските производители, за което обаче не са спазени
сроковете и реквизитите на споразумението.
По искане на ищеца
по делото е назначена повторна САИЕ, вещите лица по която
се запознали с приложените по делото документи и са направили справки в
счетоводствата на част ответниците. Заключението и на тази експертиза е, че за стопанската
2009-2010 г. ответниците не са регистрирали процесните земи в анкетните
формуляри. Аналогична на предходната е експертизата и в частта, относно това
кой от ответниците кои от процесните имоти е заявил за директни
плащания и по отношение на културите, които са заявени.
При справка в счетоводствата на част от ответниците не се установили счетоводни
документи за реализирана чиста печалба от
конкретни имоти. В с.з. вещите лица поясняват, че дружествата търговци декларират финансов резултат, а само физическите
лица - земеделски производители подават
специално приложение, където посочват каква площ земя обработват, т.е. при ЮЛ няма как да се установи от
данъчна декларация каква точно площ
обработват. При изчисляване на доходността от дка засята площ за стопанската година вещите лица са използвали
официални данни от МЗХ за добив за съответната стопанска година за
югоизточен район на България /Сливен, Ямбол и
Бургас/, като в с.з. са уточнили, че добива винаги е различен, като може да е различен и от различни ниви в едно и също землище.
И тази експертиза дава заключение, че липсват данни да са постъпвали
суми, внесени от ответниците по сметка на
Община Тунджа на основание чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ.
И
двете експертизи, макар и оспорени от ищеца, като непълни и некомпетентни
и настоящия съд намира (така, както е приел и ЯРС), че
следва да бъдат кредитирани, като пълни, обосновани, отговарящи в пълнота на
поставените въпроси и изготвени от лица, разполагащи със съответните специални
знания. Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че по 4 от общо 5-те
поставени въпроса, заключенията на вещите лица съвпадат. В частта относно
доходността, въззивния съд (също като първостепенния съд) приема заключението на
първоначалната експертиза, т.к. вещите лица са отчели фактори, относими
за района на с.Бояджик, където се намират процесните недвижими имоти,
а изчисленията им са по-близки до действителната доходност за конкретния район, в
сравнение с изчисленията направени от вещите лица
по повторната експертиза
По
делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.Г.
посочва, че знае за проблема, който се появил в землището на
с.Бояджик. Знае, че ищецът купил и сключил договори за наем на земя.
Когато правили споразумението за ползване на земите той участвал заедно с другите
земеделски производители и тогава понеже М. бил нов ползвател му оставили
земя, като в тази година никой не работил тази земя и тя си останала празна. При
Аграрика имало 10 дка от тази земя и като дошло време за
рента се оказало, че хората си искали рентата пак от тях. Според свидетеля,
М. искал да ползва земите си в реални граници и през 2010 год. идвали от
Общината да го въвеждат във владение, но не се явил негов
представител и комисия повече не дошла. Св.К.посочва, че за стопанската 2009-2010 год.
А.М. наел земя от сина й Стоян Ганчев,
която последния бил закупил в землището на с.Бояджик. Правили опити да
се включат в споразумението на земеделските производители, искали земите или в реални граници или блок, който
да отговаря по декари на закупените
и наетите. В крайна сметка поради неразбирателства не им отредили комасиран парцел, нито им предоставили земите в
реални граници. При обиколка на
земите свидетелката посочва, че констатирала, че са засяти. Изброява подробно нивите, които твърди, че са гледали една по една.
Освен това свидетелката посочва, че
са проведени разговори с част от ответниците, които са им заявили, че обработват техните ниви и по - специално К.К.; Н.Ч.и
фирма „Каприз”.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и
допустимо.
Предявените искове са допустими. При преценка по същество,
извършена въз основа на събраните по делото доказателства, относими към
претенцията на ищеца, въззивния съд намери три от предявените искове за частично
основателни и останалите три – за неоснователни.
По този начин правилно се е произнесъл и първостепенния съд. При
постановяване на решението си, за да достигне до извод за частична основателност
на три от предявените искове и за неоснователност на останалите три иска, ЯРС е
извършил пълен, обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства,
като изложените мотиви се споделят от настоящата инстанция и е ненужно да бъдат
преповтаряни, а на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща
към тях.
Предвид
обстоятелствата наведени в исковата молба, в производството са предявени при
условията на субективно пасивно съединяване шест иска с правно основание чл.59
от ЗЗД – за заплащане от всеки от ответниците на различни по размер суми, с които
ищецът твърди, че неоснователно и за негова сметка са се обогатили ответниците,
тъй като обработвали неправомерно през стопанската 2009/2010 година подробно
описани в ИМ земеделски имоти – наети от ищеца.
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. При анализ на текста следва, че фактическият състав на
неоснователното обогатяване, визиран в чл.59 ЗЗД, изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено
разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е
обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, липса на основание за имущественото разместване и липса на друго
средство за правна защита на ответника, гарантиращо правния интерес от
предявяване на иска.
Разгледани
по същество предявените искове против ЕТ "Земеделска къща - Аграрика - М.Ш."***, Т.Х.К. и К.К.И. са неоснователни, а предявените искове
против И.Р.Ч.,*** - И. *** са частично основателни, както правилно е постановил и първостепенния
съд.
Както
вече се посочи ищецът основава твърдението си за неоснователното обогатяване от
страна на всеки от ответниците, позовавайки се на това, че всеки от тях обработвал
без основание през стопанската 2009/2010 година подробно описани в ИМ
земеделски имоти, по отношение на които ищеца е сключил договор за наем от
02.10.2009 г., като с това мотивира твърдяното в ИМ имуществено разместване.
За да обоснове твърдението си, че
точно ответниците през процесния период са обработвали процесните земеделски
земи, ищеца се позовава на Заповед
на Кмета на Община Тунджа от 28.01.2010 год., с която е наредено процесните земеделски земи да бъдат
иззети на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ от лицата, посочени като ответници по настоящото дело и се
предадат на М., като ползвател
на правно основание.
Основното оплакване на въззивника
– ищец пред ЯРС във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд неправилно
не е зачел посочената заповед на кмета на Община „Тунджа”, която е стабилен
административен акт и в тази връзка приемайки нещо различно от този
административен акт е допуснал нарушение на чл.17 ГПК, което от своя страна
води до порочно решение, което следва да бъде отменено.
Заявеното оплакване, обосноваващо
порочност на атакуваното решение, се прецени за неоснователно.
Правилни и законосъобразни са
съображенията на първостепенния съд, че представената по делото заповед на кмета на Община Тунджа по чл.34
ЗСПЗЗ, която е влязла в сила и с която е наредено от ответниците да бъдат
иззети посочените в същата имоти, представлява стабилен административен акт, който не подлежи на последващ
контрол, предвид
разпоредбите на чл.302 ГПК и чл.17, ал.2 ГПК и в съответствие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК - Решение №88/09.03.2012 г., по
гр.д.№1131/2011 г., 2-ро г.о. В описаното
решение касационната инстанция е приела, че когато в гражданскоправен спор се
обсъжда решение на административен съд в
частта относно настъпилите гражданскоправни последици, съгласно чл.177 АПК и цитираните
по-горе разпоредби на ГПК, решението
на административния съд следва да се
зачете, но по отношение на силата, която процесуалните закони му придават между страните по административният спор, разрешен
с това решение, както и относно
валидността и законосъобразността на административният акт, обжалван в
административното производство. В
този смисъл и цитираната по-горе заповед, издадена в административно производство, по което страни са били ответниците
по настоящото дело, е задължителна и
следва да бъде зачетена, както от страните по делото, така и от съда разглеждащ
същото, което ЯРС е сторил противно на твърденията във въззивната жалба.
Само
наличието на обсъжданата заповед обаче не е достатъчно да обоснове
основателност на претенцията на ищеца - сега въззивник. Както правилно е
посочил първостепенния съд за основателността на всяка от
претенциите ищецът е следвало да докаже обедняването си (което в процеса е доказано - обедняването се изразява в невъзможността на
ищеца да увеличи имуществото си, посредством
обработката на наетите по силата на представения по делото договор за наем на земеделска земя от 02.10.2009 год., като
реализира печалба от обработването им).
На следващо място - основателността
на претенцията е свързана и с доказване на обогатяване на ответниците, изразяващо се в случая в увеличаване на имуществото им. Както вече се посочи обогатяването
в никакъв случай не се доказва по силата само и единствено на заповедта
по чл.34 от ЗСПЗЗ, която само установява, че е наредено от съответните компетентни органи земеделските земи да бъдат
иззети. В допълнение следва да се посочи и че заповедта констатира едно
фактическо положение към момента на издаването й, което не освобождава ищеца да
докаже твърденията си, че ответниците са владели и обработвали процесните имоти
през целия претендиран период. Освен това, както правилно е посочил ЯРС, обогатяването
представлява реалното увеличаване на активите в имуществото на ответниците,
което е свързано с доказване на реално ползване на процесните площи и реализиране на конкретен доход от тях. За
установяване на тези обстоятелства пред ЯРС са назначени и изслушани два броя
САИЕ. И двете експертизи, макар и оспорени от ищеца, като непълни и некомпетентни и настоящия съд (така, както е приел и ЯРС) намира, че следва да
бъдат кредитирани, като пълни, обосновани, отговарящи в пълнота на поставените
въпроси и изготвени от лица, разполагащи със съответните специални знания. Както
вече се посочи, аргумент в тази посока е и обстоятелството, че по 4 от общо 5-те поставени въпроса, заключенията на вещите лица
съвпадат. В частта относно доходността, въззивния съд (също като първостепенния
съд) приема заключението на
първоначалната експертиза, т.к. вещите лица са отчели фактори, относими за района на с.Бояджик, където се намират
процесните недвижими имоти, а
изчисленията им са по-близки до действителната доходност за конкретния
район, в сравнение с изчисленията направени от вещите лица по повторната експертиза.
При
горните съображения оплакването
на въззивника във въззивната жалба, касателно пълнотата, компетентността и
обективността на изслушаните по делото експертизи се прие също за неоснователно
от въззивния съд. Извършеният от ЯРС анализ на събраните по делото
доказателства е пълен, обективен и всестранен и води до единствения възможен
правен извод.
С оглед на всичко изложено дотук, постановеното от
ЯРС решение се прецени за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено, а жалбата против него - отхвърлена.
При този изход на делото въззиваемите
страни имат право да им се присъдят разноски за въззивната инстанция. Въззивния
съд, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за
направени разноски, присъжда такива за адв.възнаграждение в размери, както
следва: на ЕТ "Земеделска
къща - Аграрика - М.Ш."***
– 350 лв.; на Т.Х.К. – 300 лв.; на И.Р.Ч. – 350
лв.; на „КАПРИЗ 2004” ООД гр.Ямбол – 200 лв. и на ЕТ "Дешунев - И. *** – 500 лв.
Водим от изложеното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №555/14.10.2015 г., постановено по гр.д.№2433/2014 г. по описа на Ямболския
районен съд.
ОСЪЖДА А.Я.М. ***, ЕГН ********** да заплати разноски за настоящата инстанция, в размери както следва: на ЕТ "Земеделска къща - Аграрика - М.Ш.", със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК 040311137 сумата от 350 лв.; на И.Р.Ч. с ЕГН ********** сумата
350 лв.; на „КАПРИЗ 2004" ООД, със седалище и адрес
на управление гр.Ямбол, ЕИК 128579725 сумата
200 лв.; на Т.Х.К. с ЕГН **********, сумата 300
лв.; на ЕТ
"Дешунев - И. Гичев" със
седалище и адрес на управление с.Бояджик,
ЕИК 128567908 сумата 500
лв.
Решението, на осн. чл.280, ал.2, т.1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.