Р Е Ш Е Н И Е

№ .............. 23.03.2016г., град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в открито съдебно заседание на 24.02.2016 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

Секретар: Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

гражданско дело № 408 по описа за 2015 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М.Б. е подал искова молба против Министерството на вътрешните работи, в която се твърди, че със Заповед от 18.06.2015 г. на Министъра на МВР, по негова молба е прекратено служебното му правоотношение с МВР на основание чл.226 ал.1, т.13 от ЗМВР и чл.69 КСО. Ищецът твърди, че съгласно чл.234, ал.1 от ЗМВР има право на парично обезщетение от 20 брутни заплати в общ размер - 32 760 лева, което е следвало да му бъде изплатено в 3 месечния срок по чл.234 ал.10 от ЗМВР, който е изтекъл на 10.10.2015 г. и до момента на подаване на ИМ сумата не му е била изплатена. Иска да бъде осъдено Министерството на вътрешните работи да му заплати сумата 32 760 лева, представляваща еднократно парично обезщетение при пенсиониране на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 282.66 лева, за срока от 10.10.2015 г. до 09.11.2015 г. – датата на входирането на ИМ в съда. Претендира разноски по делото.

В срока за отговор МВР подава такъв, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. В отговора се твърди, че ОД на МВР гр.Ямбол, а не МВР е процесуално легитимиран ответник по делото. В случай, че съдът приеме, че МВР е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове, оспорва ги по основание и размер, но не оспорва обстоятелството, че на ищеца му се дължи обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения в размер на 32 760 лева, като сумата е преведена на 18.12.2015 г. от ОД на МВР на ищеца. Моли да бъде прекратено делото срещу МВР, тъй като предявените искове срещу МВР са недопустими, а ако съдът приеме, че исковете са допустими, моли да бъдат отхвърлени и присъдено в полза на МВР юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявената искова молба и моли съдът да го уважи изцяло. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 8121К-2070/18.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на ищеца с МВР, след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО – по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта. В нея е постановено на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по чл.234 от ЗМВР.

Видно от справка рег.№326р-21226/30.12.2015г. по описа на ОДМВР – Ямбол за изплащане на обезщетение на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР, на М.Б. на длъжност началник ІІІ-та степен на РУ-Тунджа при ОД на МВР-Ямбол, е определена сумата на полагаемото обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер на 32760лв. при 26 прослужени години и база за изчисляване брутното месечно възнаграждение за м.юни 2015г. – 1638лв. като му е определено обезщетение в размер на 20 БМВ, начислено във ведомостта за заплати за м.юли 2015г.

По делото не е спорно, че на 18.12.2015г., в хода на делото, е изплатена сумата 32 760 лева, представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер 20 месечни възнаграждения на ищеца. Сумата е преведена от ОД на МВР – Ямбол, видно от извлечението от дневния отчет по сметката на 18.12.2015г.

На 09.11.2015г. ищецът е депозирал искова молба, с която е поискал да бъде осъден ответника МВР да му заплати полагащото се обезщетение в размер на 32760 лв. В хода на производството на 18.12.2015г. на ищеца е изплатено дължимото обезщетение в размер на 32760 лв.

Размерът на мораторната лихва за забава върху сумата 32760 лв. за периода от 10.10.2015г. до 09.11.2015г. е сумата 282.66 лв., а за периода от предявяване на иска до изплащане на обезщетението – 18.12.2015г. законната лихва е в размер 355.61лв. като съдът относно размера на дължимата законна лихва за периодите извърши справка чрез калкулатор за изчисляване на законната лихва.

Въз основа на приетата фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.234, ал.1 от Закона за МВР, при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

Възражението на ответника, че ОД на МВР гр.Ямбол, а не МВР е процесуално легитимиран ответник по делото, е неоснователно. Ищецът посочва ответника и така определя процесуалната му легитимация по делото. Процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация се обуславя от това кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.

За съда при определяне на материалноправната легитимация има значение обстоятелството, че прекратяването на служебното правоотношение е станало от Министъра на вътрешните работи и че ищецът е бил служител в системата на Министерство на вътрешните работи. Като страна по акта за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, МВР е материалноправно легитимирано относно последиците от прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране, вкл обезщетението по чл.234 от ЗМВР. Служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 10.07.2015г., към който момент е възникнало правото му да получи обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР. Съгласно чл.234, ал.10 от ЗМВР, обезщетенията по чл.234 от ЗМВР се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение, или в случая е следвало да бъде изплатено до 10.10.2015г.. Като се вземе предвид обстоятелството, че дължимото обезщетение в размер на 32760лв.(който размер не е спорен по делото) е изплатено на ищеца след завеждане на иска – на 18.12.2015г., то на основание чл.235, ал.3 от ГПК, предявеният иск по чл.234, ал.1 от ЗМВР следва да се отхвърли поради плащане на задължението в хода на процеса. Тъй като ищецът е поискал присъждането на сумата 32760лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, съдът следва да му присъди законната лихва върху сумата 32760лв. за периода от датата на предявяване на иска до 18.12.2015г. (датата на плащане на сумата), която законна лихва се изчислява от съда на 355.61лв.

Тъй като обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР не е било изплатено в срок, ответникът дължи обезщетение за забавено плащане на сумата 32760лв. за периода от 10.10.2015г. до 09.11.2015г. – датата на предявяване на иска, в размер 282.66лв. на основание чл.86 от ЗЗД.

Искът с правно основание чл.86 ЗЗД има за предмет обезщетение за забава в плащането на главното парично задължение и в този смисъл той е акцесорен спрямо него. В настоящия случай претенцията по главния иск се отхвърля поради извършено плащане в хода на процеса. Ответникът е признал главното вземане на ищеца и го е изпълнил, но със забава. Ето защо ответникът дължи обезщетение за срока на забавата, считано от датата на изискуемостта на главното вземане до датата на завеждането на иска, както и законната лихва от тази дата до момента на окончателното плащане.

ЯОС намира, че ответникът дължи разноските на ищеца, направени за адвокатско възнаграждение в размер на 1521лв., тъй като с поведението си (несвоевременното заплащане на претендираното обезщетение) е станал причина за образуване на настоящото производство.

Независимо от изхода на делото, в тежест на ищеца не следва да се възлага държавна такса.Поради липсата на изрична разпоредба в ЗМВР, субсидиарно приложение в случая намира нормата на общия закон – чл.126 от ЗДСл. и по граждански дела, свързани със служебното правоотношение на служителите от МВР държавна такса не се събира. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика, обективирана в т.23 от ТР №6 от 6.11.2013г.на ВКС по тълк.дело №6/2012г.на ОСГТК, съгласно което държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение.

На ответника не се дължат разноски. Същият дължи заплащане на държавна такса за иска по чл. 86 от ЗЗД в размер на 50лв.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отхвърля иска, предявен от М.Г.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв.П.К. от АК - Сливен, срещу Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”Шести септември”№ 29, представлявано от министър Р. Б., с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР, за сумата 32760лв.-обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР.

Осъжда Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”Шести септември”№ 29, представлявано от министър Р. Б., на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на М.Г.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв.П.К. от АК - Сливен, сумата 355.61лв.(триста петдесет и пет лв. 61 ст.) – законна лихва върху 32760лв. от датата на завеждането на иска (09.11.2015г.) до момента на окончателното плащане (18.12.2015г.).

Осъжда Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”Шести септември”№ 29, представлявано от министър Р. Б., на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на М.Г.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв.П.К. от АК - Сливен, сумата 282.66лв.(двеста осемдесет и два лева и 66 ст.) – законна лихва върху 32760лв. за периода от 10.10.2015г. до 09.11.2015г.

Осъжда Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”Шести септември”№ 29, представлявано от министър Р. Б., да заплати на М.Г.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв.П.К. от АК - Сливен, сумата 1521лв. (хиляда петстотин двадесет и един лв.) направени разноски по делото пред тази инстанция.

Осъжда Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.”Шести септември”№ 29, представлявано от министър Р. Б., да заплати държавна такса по сметка на ЯОС в размер на 50лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: