Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ямбол 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 22.02.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Ж.Бозукова

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Бозукова гр. дело №406 по описа за 2015 г.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по чл 5 от ЗЛС,във вр. с чл 336 и сл.ГПК.

Пред ЯОС е депозирана ИМ от Е. С. С. *** против Р.С.С. ***-неин брат, с която се претендира от наст. инстанция, постановяване на решение, с което ответника да бъде поставен под ограничено запрещение.

Според исцата, заболяването на С. не е толкова тежко, че да бъде поставен под пълно запрещение,но същият страда от душевна болест и не може да се грижи за своите работи.В тази връзка в ИМ се навеждат доводи, че по решение на ЕРС, ответникът е бил настанен за принудително лечение в Държавна психиатрична болница гр.Раднево за срок от три месеца, като е постъпил на 04.06.15г и е изписан на 15.08.15г, с диагноза: параноидна шизофрения-непрекъснато протичане, параноидно-халюцинаторен синдром, емоционално-волева промяна на личността. Исцата сочи, че от момента на изписването си до сега, ответникът отказвал да пие лекарства и здравословното му състояние се влошило, а поради заболяването си той не работел и не реализирал доходи и единствено исцата се грижела за него, но живее в гр Бургас и пътуването я затруднява, а брат й станал напрегнат, раздразнителен и мнителен и имал слухови и зрителни халюцинации, а отказвал посещение при лекар.

В законоустановения срок е постъпил отговор по ИМ от ответника,в който се твърди, че вследствие лечнието си в Раднево, С. е получил здравословнни проблеми- не може да свива двете си ръце в юмрук, не може да пази равновесие за да отиде и да си купи храна и пр.Според ответника, при посещението в дома му, сестра му Е.,веднъж го ударила с юмрук по главата, а т к С. не желаел да живее във вилното място на семейството на исцата- във фургон и без ток, „като горски човек”, да събира съчки от гората,с които да пали печката във фургона и да сади мястото за да се храни, зет му го наричал”михлюзин”.Според ответника това са грижите, които сестра му и семейството й полагали за него, като само няколко пъти исцата му е давала пари за храна и да си плати тока-общо 18лв, а когато му носела храна, я слагала в кутии от „маргарин”. Ответникът твърди,че той е безработен гимназиален учител, с регистрация в БТ, а е бил изпратен на лечение в Раднево без да има прояви като кражби, побоища, чупене,катастрофи и пр.и не е раздразнителен и неуравновесен,както е посочено от сестра му.

В с.з. ИМ се поддържа,чрез проц. представител на исцата, като се твърди,че ответникът не може да се грижи за своите постъпки, но заболяването му не е толкова тежко, за да бъде поставен под пълно запрещение, а за да получи социални помощи трябва да се представят документи, но ответникът отказва да посети лекар и поставянето му под някакво ограничение, би било в негова помощ.Според исцовата страна, сега С. няма агресивни постъпки, но заболяването му е с непрекъснато протичане и никой не може да гарантира,че това заболяване няма да ескалира в даден момент,поради което се претендира уважаване на иска.

Ответникът заявява, че няма правни знания и не знае какво е „ограничено запрещение”, но ако има пари , ще може да се грижи за себе си, да си разпределя средствата и да се справя с нуждите си.

Прокурорът е на становище, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен,т.к ответникът има психично заболяване, но състоянието му е такова, че му позволява да разбира свойството и знчението на действията си, да осмисля всичко ,което се случва в заобикалящата го среда и да се грижи сам и разумно за своите работи.

ЯОС приема от фактическа страна следното:

От представеното по делото у-ние за наследници №001304 от 30.06.08г на Община Елхово е видно, че исцата и ответника са брат и сестра, а епикриза на ДПБ”Д-р Г.Кисьов” Раднево сочи, че Р.С.С. е с диагноза: параноиднта шизофрения-непрекъснато протичане, параноидно-халюцинаторен синдром, с емоционално-волева промяна на личността.

В тази връзка, с Решение №140/07.05.15г, пост по ч.н.д №88/15г на ЕРС, Р.С.С. е настанен на осн чл 155 и сл., във вр. с чл 146 ал 1 т 1 от Закона за здравето, за три месеца на задължително лечение в специализирано заведение-ДПБ гр Раднево-стационарна форма, като на осн чл 162 ал 3 от ЗЗ, исцата Е.С.С. като негова сестра е назначена да изразява информирано становище при провеждане на лечението му,т.к пострадалият е неспособен да изразява съгласие за лечението си.

С оглед придобиване на непосредствено впечатление от здравословното състояние на ответника, последният бе разпитан в о.с.з от 22.02.16г и от отговорите на зададените въпроси, съдът констатира, че С. отговаря правилно. Ответникът е с адекватно поведение в съдебната зала, като е ориентиран в обстановката-осъзнава, че се намира в съда по повод заведено дело срещу него за поставянето му под запрещение и му е известно, че боледува от психично заболяване, но в момента твърди, че е в добро здравословно състояние и се справя сам с обикновените житейски проблеми-изразходва финансовите си средства съобразно своите нужди, като се е регистрирал в БТ и търси работа като учител, т к няма средства да се издържа.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушана СПЕ, според чието заключение, Р.С.С. боледува от психично заболяване –шизофрения, което датира вероятно от 2002г, като заболяването е започнало в късна възраст, но има дългогодишен ход, с постоянно персистиращи налудности за въздействие-псевдо-научни разработки и псевдо филосовски умозаключения. Според експерта, налудната продукция у освителствувания е капсулирана и не определя в значима степен поведението му, т к въпреки че С. от години е боледувал и не е вземал лекарства, заболяването му, което има стериотипно протичане е без агресивни прояви и рисково поведение. В.Л. твърди, че дори задължителното лечение на ответника по Закона за здравето, не е било предизвикано от извършване на агресивни действия, а по призумпция за хипотетичен риск и на основание налична налудна симптоматика. Вещото лице е категорично, че С. разбира социалното си положение и се опитва да използва социалните си възможности- лично подава документи в Дирекция социално подпомагане, разбира какви права има и какво трябва да направи и досега не е имал неразумно поведение и отношение спрямо пари, покъщнина, имущество и наследствени имоти. СПЕ дава становище, че ответникът може да се грижи за своите работи и интереси и то достатъчно разумно.

Правни изводи:

Искът е с пр.осн. чл 5 ал 2 ЗЛС-за поставяне на ответника под ограничено запрещение.

Съдът приема иска за допустим, като предявен от лице- сестра на ответника, която е от кръга на лицата , които могат да искат започване на производство за поставяне на ответника под запрещение, по см. на чл 336 ал 1 ГПК.

По същество искът е неоснователен, предвид следните съображения:

Предмет на иска по чл 5 ЗЛС е дееспособността на лицето, а основанието-наличието на душевна болест или слабоумие/медицински критерии/ и невъзможността на страдащия от такава болест, да се грижи за своите работи /юридически критерии/, като двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.Не всяко лице обаче, което страда от психическо заболяване,подлежи на ограничаване в неговата дееспособност,т к е необходимо да се установят и действия на лицето, които да сочат на неговата неспособност да се грижи за своите работи.

Съгл. разп. на чл.5 ал 2 ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които страдат от слабоумие или душевна болест и не могат да се грижат за своите работи, но състоянието им не е така тежко, че да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

В конкретният случай, събраните доказателства по делото сочат, че ответникът страда от душевна болест-налице е изискуемия от закона медицински критерий за поставянето му под запрещение, но за да е налице и юридическия критерий, който е основен въпрос в наст. казус, следва да се прецени, дали въззивникът разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи.

По делото не се установиха конкретни прояви на поведение, които да обосноват извода за реална неспособност на лицето, да се грижи за своите работи. В тази връзка съдът приема като обективно закл. на СТЕ според което, до сега С. не е имал неразумно поведение и отношение спрямо пари, покъщнина, имущество и наследствени имоти и той може да се грижи за своите работи и интереси достатъчно разумно.

С оглед изложеното съдът приема, че с поведението си, ответникът не сочи да е налице юридическия критерий за ограничаване на неговата дееспособност, т.к според експерта, С. е в ремисия, психическото му състояние е стабилно и той може да се грижи пълноценно за своите работи-адекватно рабира и ръководи постъпките си и в настоящият момент е в добро психическо състояние и може да взема валидни решения по отношение на граждаските си права и задължения и в момента лицето си дава сметка за своите действия и може да ги ръководи и е напълно вменяемо.

Предвид изложеното, базирайки се на личните си впечатления от ответника, от становището на представителя на ЯОП и от заключението на неоспорената СПЕ съдът намира, че С. не следва да бъде поставен под ограничено запрещение, т к същият може да се грижи за своите работи и интереси и в момента си дава сметка за своите действия и може да ги ръководи.

Ето защо, след като не е налице изискуемият от закона юридически критерий за поставяне на ответника под ограничено запрещение, съдът намира предявеният иск за неоснователен и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отхвърля предявеният от Е. С. С. с ЕГН **********,*** против Р.С.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, иск по чл 5 ал 2 ЗЛС, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –гр.Бургас, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Председател: