Р Е Ш Е Н И Е

№................... 09.03.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,

в открито съдебно заседание на 9 февруари 2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ИВА КОДЖАБАШЕВА

Секретар П. У.

като разгледа докладваното от мл. съдия КОДЖАБАШЕВА

възз. гр. д. № 403 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 183 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 3561/2014 г., І г. о. на ВКС е отменено Решение № 165 от 03.12.2013 г. по възз. гр. д. № 360/2013 г. по описа на ЯОС, с което е потвърдено Решение № 234 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 3681/2011 г. по описа на ЯРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС е приел по поставения касационен въпрос, че земеделската земя се счита обобществена от внасянето й в кооперативното стопанство или от отнемането й от собственика за нуждите му. По същество касационната инстанция е намерила, че с доклада си по чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд не е дал указания за установяване на релевантни факти и разпределяне на доказателствена тежест за тях, съответно въззивният съд е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, задължаващи го при липса или непълен доклад на първоинстанционния съд, сам да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест за тях и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства. С определение от 30.11.2015 г., след връщане на делото за ново разглеждане, ЯОС е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС и е допълнил доклада на делото като е указал на въззивника П.П.П., че е в негова тежест е да докаже факта кога процесните делбени имоти, собствеността върху които е възстановена, са включени в трудовокооперативни земеделски стопанства.

В откритото съдебно заседание пред ЯОС въззивникът П.П.П. се явява лично и с пълномощника си - адв. К., чрез който пледира, че към датите на представените пред ЯРС договори за прехвърляне на наследствени права, процесните делбени имоти са били частна собственост и не са били внесени в ТКЗС, поради което прехвърлянето, извършено с тях, следва да бъде зачетено при определяне на делбените квоти. Представя писмени доказателства за подлежащите на доказване факти, съгласно дадените му с определението на ЯОС указания.

Въззиваемите П.Т.П., П.Й.В., Г.И.К., Д.Т.А., Н.И.Н. и П.П.П., редовно призовани се явяват лично. Въззиваемите И.П.И., К.П.М., М.П.И., Т.А.Т., Д.А.Г., Н.К.П., И.Д.И., Р.Д.И., Т.М.К., К.М.М., Т.М.К., М.Т.Д., П.Т.Ч., И.П.П., Б.Д.С., Т.С.Н., П.Т.К., Р.Д.Р., М.Д.Р., С.К.Ж., М.И.М., Я.И.М. и Р.В.Д. не се явяват и не изпращат представители.

Ямболският окръжен съд, като прецени всички доказателства по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ямболският районен съд е сезиран с искова молба, с която ищците П.Т.П., ЕГН ********** ***, И.П.И., ЕГН ********** *** и П.П.П., ЕГН ********** *** са предявили против К.П.М. с ЕГН ********** ***, М.П.И. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, пл. "Б...." № ., ет. .., офис ..- адв. М. М., Т.А.Т. с ЕГН ********** ***, Д.А.Г. с ЕГН ********** ***, П.Й.В. с ЕГН ********** ***, Н.К.П. с ЕГН ********** ***, И.Д.И. с ЕГН ********** ***, Р.Д.И. с ЕГН ********** ***, Т.М.К. с ЕГН ********** ***, И. М.К. с ЕГН ********** ***, К.М.К. с ЕГН ********** ***, Т.М.К. с ЕГН ********** ***, М.Т.Д. с ЕГН ********** ***, П. Т.Ч. с ЕГН ********** ***, Д.Т.А. с ЕГН ********** ***, И.П.П. с ЕГН ********** ***, Б.Д.С. с ЕГН ********** ***, Т.С.Н. с ЕГН ********** ***, П.Т.К. с ЕГН ********** ***, Г.И.К. с ЕГН ********** ***, Н.И.Н. с ЕГН ********** ***, Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, к-с "З.. р", бл. .., вх. ... ет. .., ап. .., М.Д.Р. с ЕГН ********** ***, В. Р.Д. с ЕГН ********** ***, С.К.Ж. с ЕГН ********** ***, к-с "В...", бл. .., вх... ап. ., П. П. П. с ЕГН ********** ***, и П.П.П. с ЕГН ********** ***, иск за делба по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решение № 295/05.04.2002 г. на ПК Стралджа и решение № 3001/22.03.1995 г. на ПК Община Тунджа, в качеството им на наследници на П. В. Ш. /П./, б. ж. на с. Саранско, поч. на 15.02.1939 г., при законните квоти.

В исковата си молба ищците са изложили твърдения, че заедно с ответниците са наследници на П. В. Ш. /П./, б. ж. на с. Саранско, поч. на 15.02.1939 г. С решение № 295/05.04.2002 г. на ПК Стралджа, постановено по преписка № 12066/28.04.2002 г., и с решение № 3001/22.03.1995 г. на ПК Община Тунджа, постановено по преписка № 17221/16.06.1992 г., на наследниците на П. В. Ш. /П./, б. ж. на с. Саранско било възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1. пасище с храсти от 55,500 дка, ІV кат., м. "Гробища", имот № 004033 по плана за земеразделяне на с. Саранско, Общ. Стралджа, Обл. Ямбол, при граници: имоти с №№ 000039, 004034, 000017, 004035, 000107, 004029 и 004030;

2. нива от 10,001 дка, ІV кат., м. "Козарките", имот № 30025 по плана за земеразделяне на с. Окоп, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, при граници: имоти с №№ 30024, 79, 30026 и 30075.

Ищците са посочили, че приживе общият на страните наследодател със завещание от 07.12.1936 г. завещал на синовете си И.П. В. и Т.П. В. 1/3 част от всичките си недвижими имоти и движими вещи. След смъртта на общия наследодател част от неговите наследници се разпоредили със своите наследствени права, както следва: съпругата П.. Т. Ш. /П. П. В./ продала на 06.06.1949 г. с договор за прехвърляне на наследствени права своите наследствени права от съпруга си на сина си П. П. В; дъщерята на общия наследодател Я. П. В./М./ продала на 31.12.1946 г. с договор за прехвърляне на наследствени права своите наследствени права от баща си на братята си И.П. В. и Т.П. В.; част от наследниците на дъщерята на общия наследодател - М.П. Р., а именно: Р.Д.Р. /съпруг/, Д. Р.Д. /син/ и В. Р.Д. /син/ продали на 31.12.1946 г. с договор за прехвърляне на наследствени права своите наследствени права от наследството на своя тъст и дядо на братята на своята пряка наследодателка - И.П. В. и Т.П. В.; единствената наследница на дъщерята на общия наследодател – М. П. В., а именно: М. А.К., продала на 31.12.1946 г. с договор за прехвърляне на наследствени права своите наследствени права от наследството на дядо си на своите чичовци - И.П. В. и Т.П. В.; съпругата на сина на общия наследодател - Т.П. В., а именно: Р. Г. В., продала на 05.03.1997 г. с договор за прехвърляне на наследствени права своите наследствени права, които има от оставеното от съпруга й наследство на сина си П.Т.П.; синът на общия наследодател - Т.П. В., със саморъчно завещание от 12.04.1994 г. завещал на своя син П.Т.П. 1/4 от всичките негови земеделски земи, получени в наследство от общия на страните наследодател, получени в резултат на завещание от същия или в резултат на закупени наследствени права.

В срока по чл. 131 ГПК част от ответниците са подали отговор на исковата молба, в който предлагат делбата да се допусне при законните квоти, без да се зачита представеното по делото саморъчно завещание от 12.04.1994 г. на Т.П. В., тъй като същото е прогласено за недействително с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1324/1996 г. по описа на ЯРС.

След като е взел предвид твърденията в исковата молба, становището на ответниците по нея, събраните по делото доказателства и приложимия материален закон, ЯРС е установил от фактическа и правна страна, че делбата следва да бъде допусната между страните, с изключение на ответника П. П. П., който не притежава качеството наследник на общия наследодател, по отношение на процесните недвижими имоти и при установените в решението квоти. При определянето им, съдът не е зачел представените договори за продажба на наследство, като е приел, че същите не са прехвърлили валидно права. ЯРС е мотивирал изводите си с разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството, съгласно която завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Съдът не е зачел и представеното саморъчно завещание от 12.04.1994 г., с което синът на общия наследодател – Т.П. В., е завещал на сина си П.Т.П. 1/4 от всичките си земеделски земи, тъй като същото е било прогласено за нищожно в частта, касаеща завещателното разпореждане със земеделските земи, с Решение № 836/27.12.2005 г. по гр. д. № 586/2005 г. на ВКС, поради което и то не е прехвърлило валидно права и не води до промяна на установените квоти.

При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция с оглед дадените от ВКС указания в отменителното решение бяха събрани нови писмени доказателства, видно от които ТКЗС в с. Саранско е създадено на 25.04.1950 г., а внасянето на земите в него е станало в периода от 15.06.1950 г. до 26.06.1950 г. От представените доказателства, касаещи ТКЗС в с. Окоп, се установява също, че то е създадено през 1950 г., поради което и внасянето на земите и в това стопанство е започнало през същата 1950 г. Предвид дадения от ВКС отговор на касационния въпрос и представените от въззивника доказателства се налага изводът, че представените пред ЯРС четири договора за продажба на наследство са породили действие и следва да бъдат отчетени при определяне на делбените квоти.

Поради това и постановеното първоинстанционно решение, макар и валидно и допустимо, по същество, при направените оплаквания и с оглед приетото в отменителното решение на ВКС по поставения касационен въпрос, се явява неправилно по отношение на лицата, между които е допусната делбата и установените делбени квоти.

Безспорно между страните е обстоятелството, че с решение № 295/05.04.2002 г. на ПК Стралджа, постановено по преписка № 12066/28.04.2002 г. и решение № 3001/22.03.1995 г. на ПК Община Тунджа, постановено по преписка № 17221/16.06.1992 г., на наследниците на П. В. Ш. /П./, б. ж. на с. Саранско, е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. пасище с храсти от 55,500 дка, ІV кат., м. "Гробища", имот № 004033 по плана за земеразделяне на с. Саранско, Общ. Стралджа, Обл. Ямбол, при граници: имоти с №№ 000039, 004034, 000017, 004035, 000107, 004029 и 004030; 2. нива от 10,001 дка, ІV кат., м. "Козарките", имот № 30025 по плана за земеразделяне на с. Окоп, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, при граници: имоти с №№ 30024, 79, 30026 и 30075.

Безспорно е и това, че общият наследодател П. В. Ш. /П./, б. ж. на с. Саранско, е починал на 15.02.1939 г., като същият е имал седем деца /четири дъщери и трима синове/ - Я. П.М., поч. 2000 г., Б. П. М., поч. 1995 г., М.П. Р., поч. 1933 г., М.П. В., поч. 1928 г., И.П. В., поч. 1987 г., Т.П. В., поч. 1994 г. и П. П. В., поч. 1997 г. След смъртта си наследодателят оставил като наследник и преживялата си съпруга П.П. В.

Както правилно е отчел и ЯРС, в случая приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 21 от Закона за наследството от 1896 г. /отм./, в редакцията на нормата от 1906 г., действала към датата на откриване на наследството - 1939 г., която е предвиждала два пъти повече наследствени права за низходящите от мъжки пол в сравнение с тези от женски пол при наследяване на непокрити недвижими имоти. Съгласно чл. 38 от Закона за наследството в ред. 1906 г., в случай на три или повече деца от различен пол, преживелият съпруг наследява част, равна на частта на дете от мъжки пол.

Още приживе общият наследодател П. В. Ш. /П./ чрез завещание от 07.12.1936 г. завещал на синовете си И.П. В. и Т.П. В. 1/3 част от всичките си недвижими и движими имоти, както и парични суми. Чрез това универсално завещателно разпореждане общият наследодател валидно се е разпоредил с 1/3 част от всички свои имущества в полза на синовете си И.П. В. и Т.П. В., като по този начин е уголемил наследствения им дял с по 1/6 ид. ч., като останалата незавещана част от наследството в размер на 2/3 следва да бъде разпределена между всичките седем деца на наследодателя и преживялата му съпруга, съобразно правилата на приложимия към датата на откриване на наследството наследствен закон.

При това положение, след приспадане на завещаната 1/3 част от земите, при изчисляване припадащите се части на наследниците в делбата следва да намерят приложение нормите на чл. 21 и чл. 38 ЗН /отм./, т. е. да бъде определен два пъти по-голям дял за всеки от синовете и съпругата на наследодателя П. В. Ш. /П./, в сравнение с дела, припадащ се на всяка от дъщерите му.

Отчитайки направеното завещание от 1936 г., след смъртта на П. В. Ш. /П./, всяка една от четирите му дъщери – Я. П.М., Б. П. М., М.П. Р. и М. П. В., е наследила по 1/18 ид. ч., синът му П. П. В. и преживялата съпруга П. П. В. са наследили по 2/18 ид. ч. от имуществото на наследодателя, а синовете на наследодателя И.П. В. и Т.П. В. са наследили по 5/18 ид. ч. от земеделските земи, вкл. частта, която им е била завещана от баща им.

С договор за прехвърляне на наследствени права от 06.06.1949 г. съпругата П. П. В. продала своите наследствени права от съпруга си на сина си П. П. В. поради което и неговият дял нараснал до 4/18 ид. ч. П. П. В., поч. 1997 г. имал двама синове - И.П.П. и П.П.П., които са го наследили при равни квоти - по 1/2 ид. ч., или същите са наследили процесните земеделски земи при квоти: по 1/9 ид. ч. за всеки от тях.

Дъщерята на общия наследодател – Я.П. В. /М./, поч. 2000 г., продала на 31.12.1946 г. с договор за прехвърляне на наследствени права своите наследствени права от баща си на братята си И.П. В. и Т. П. В.. Така дяловете на И.П. В. и Т.П. В. нараснали до по 11/36 ид. ч. Предвид този договор, наследниците на Я. М. - тримата й синове Т.М.К., И. М.К., К.М.М. и дъщеря й Т.М.К., не са наследили процесните земеделски земи, поради което и искът за делба спрямо тях следва да бъде отхвърлен. Тъй като И. М.К. е починал на 29.11.2013 г. и като страни в процеса са конституирани неговите наследници - синовете му М.И.М. и Я.И.М., то съответно искът за делба следва да бъде отхвърлен спрямо тях в качеството им на наследници на И. М.К..

Единствената наследница на дъщерята на общия наследодател – М. П. В., поч. преди наследодателя през 1928 г., а именно: М. А.К., продала на 31.12.1946 г. с договор за прехвърляне на наследствени права своите наследствени права от наследството на дядо си на своите чичовци - И.П. В. и Т.П. В.. В резултат на транслативната сделка дяловете на И.П. В. и Т.П. В. нараснали до по 12/36 ид. ч. Предвид този договор, наследницата на М. В. - внучката й С.К.Ж., не е наследила процесните земеделски земи, поради което и искът за делба спрямо нея следва да бъде отхвърлен.

Дъщерята на общия наследодател – Б.П. М., поч. 1995 г., е оставила за свои наследници двете си дъщери Т.С.Н. и П.Т.К., както и внучката си Б.Д.С. /по право на заместване от починалия свой баща Д. С. В. син на наследодателката/, които са я наследили при равни квоти - по 1/3 ид. ч., или същите са наследили процесните земеделски земи при квоти: по 1/54 ид. ч. за всяка от тях.

Дъщерята на общия наследодател - М.П. Р., поч. 1933 г., е имала двама синове – Д. Р.Д. и В. Р.Д., и една дъщеря – Б. Р. М.. След смъртта й през 1933 г. същите са я наследили по право на заместване при квоти, определени съгласно правилото на чл. 21 ЗН /отм./, а именно - синовете й Д. Р.Д. и В. Р.Д. са имали два пъти повече наследствени права от дъщеря й Б. Р. М., или всеки от синовете й Д.о Р.Д. и В.о Р.Д. е получил по 2/90 ид. ч., докато дъщеря й Б. Р. М. е получила 1/90 ид. ч. от наследството на общия наследодател.

С договор за прехвърляне на наследствени права от 31.12.1946 г. Д. Р.Д. и В. Р.Д. продали своите наследствени права от наследството на своя дядо на братята на своята пряка наследодателка - И.П. В. и Т.П. В.. В договора като продавач участвал и Р.Д.Р. - съпруг на М. Р. но същият не прехвърлил валидно права, тъй като по право на заместване М. Р. е била наследена единствено от синовете и дъщеря си. В резултат на този договор, дяловете на И.П. В. и Т. П. В. нараснали до по 16/45 ид. ч. Предвид този договор, искът за делба следва да бъде отхвърлен спрямо В.Р.Д., който е продал наследството си с договора от 31.12.1946 г., както и спрямо наследниците на Д. Р.Д. - синовете му Р.Д.Р. и М.Д.Р., тъй като двамата не са наследили процесните земеделски земи. Тъй като В. Р.Д. е починал на 25.10.2014 г. и като страна в процеса е конституирана неговата наследница - дъщеря му Р.В.Д., то съответно искът за делба следва да бъде отхвърлен спрямо нея в качеството й на наследница на В. Р.Д..

Дъщерята на М.П. Р. – Б.Р. М., е починала през 2009 г. Същата е имала две дъщери - Г.И.К. и С. И. П. както и един син - Н.И.Н., които са с равни наследствени права. Дъщерята С. И. П. е починала през 2007 г., преди своята майка Б. Р. М., и е оставила за свои наследници сина си П.П.П. и съпруга си П. П. П.. Последният, както правилно е приел и ЯРС, не се явява наследник по отношение на наследството, останало от тъща му Б. Р. М., тъй като по право на заместване същата е наследена единствено и само от внука си П.П.П., съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН. Поради това, след смъртта на Б. Р.М. като нейни наследници се легитимират внукът й П.П.П., дъщеря й Г.И.К. и сина й Н.И.Н., които са я наследили при равни квоти. Така, същите са получили дялове от наследството на общия наследодател П. В. Ш. в размер от по 1/270 ид. ч. П. П. П. е починал на 30.06.2014 г. и като страна в процеса е конституиран неговият наследник - синът му П.П.П., който участва в делбеното производство и в свое лично качество на наследник на общия наследодател. Решението на ЯРС обаче в частта му, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на П. П. П., не е предмет на въззивното производство, тъй като липсва въззивна жалба срещу него. В тази му част решението на ЯРС е влязло в сила.

Синът на общия наследодател - И.П. В., поч. 1987 г., е имал четири деца - двама сина и две дъщери /П.И.П., поч. 1985 г., П. И. Д., поч. 2008 г., Я. И. В, поч. 2000 г. и Д. И.П., поч. 1998 г./, наследили го при равни квоти - по 1/4 ид. ч. от неговите 16/45 ид. ч. След смъртта си през 1985 г. П.И.П. е оставил за свои наследници дъщерите си К.П.М., М.П.И. и сина си И.П.И., наследили го при равни квоти - по 1/3 ид. ч.; след смъртта си през 2008 г. П. И. Д. е оставила за свои наследници сина си Т.А.Т. и дъщеря си Д.А.Г., наследили я при равни квоти; след смъртта си през 2000 г. Я.И. В.е оставила за свой единствен наследник дъщеря си П.Й.В., а след смъртта си през 1998 г. Д. И.П. е оставил за свои наследници преживялата си съпруга Н.К.П. и децата си И.Д.И. и Р.Д.И., наследили го при равни квоти. Така, в резултат на гореописаните наследствени трансмисии низходящите на сина на общия наследодател И.П. В., поч. 1987 г., са наследили процесните земеделски земи, вкл. тези, получени от наследодателя им И.П. В. по завещанието от 1936 г. и по договорите за продажба на наследство от 31.12.1946 г., при следните квоти: К.П.М., М.П.И., И.П.И., Н.К.П., И.Д.И. и Р.Д.И. - по 4/135 ид. ч.; Т.А.Т. и Д.А.Г. - по 2/45 ид. ч. и П.Й.В. - 4/45 ид. ч.

Синът на общия наследодател - Т.П. В. поч. 1994 г., е имал един син - П.Т.П., и три дъщери - М.Т.Д., П. Т.Ч. и Д.Т.А., както и преживяла съпруга – Р. В., които са го наследили при равни квоти - по 1/5 ид. ч. от неговите 16/45 ид. ч. С договор за прехвърляне на наследствени права от 05.03.1997 г. Р. Г. В., продала своите наследствени права, които имала от оставеното от съпруга й наследство, на сина си П.Т.П., с което неговия дял нараснал до 2/5 ид. ч. С оглед на това, М.Т.Д., П.Т.Ч., Д.Т.А. и П.Т.П. са наследили процесните земеделски земи, вкл. тези, получени от наследодателя им Т.П. В. по завещанието от 1936 г. и по договорите за продажба на наследство от 31.12.1946 г., при квоти: по 16/225 ид. ч. за М.Т.Д., П. Т.Ч. и Д.Т.А. и 32/225 ид. ч. за П.Т.П..

Както правилно е приел ЯРС, представеното саморъчно завещание от 12.04.1994 г., с което синът на общия наследодател - Т.П. В., е завещал на сина си П.Т.П. 1/4 от всичките си земеделски земи не следва да бъде зачетено, тъй като същото е прогласено за нищожно в частта, касаеща завещателното разпореждане със земеделските земи, с Решение № 836/27.12.2005 г. по гр. д. № 586/2005 г. на ВКС, поради което и завещанието не е прехвърлило валидно права и не води до промяна на установените от въззивния съд делбени квоти.

От всичко изложено се налага изводът, че делбата на процесните имоти следва да бъде допусната между П.Т.П., И.П.И., П.П.П., К.П.М., М.П.И., Т.А.Т., Д.А.Г., П.Й.В., Н.К.П., И.Д.И., Р.Д.И., М.Т.Д., П. Т.Ч., Д.Т.А., И.П.П., Б.Д.С., Т.С.Н., П.Т.К., Г.И.К., Н.И.Н. и П.П.П. при следните квоти: по 4/135 ид. ч. за К.П.М., М.П.И., И.П.И., Н.К.П., И.Д.И. и Р.Д.И.; по 2/45 ид. ч. за Т.А.Т. и Д.А.Г.; по 16/225 ид. ч. за М.Т.Д., П. Т.Ч., Д.Т.А.; по 1/9 ид. ч. за И.П.П. и П.П.П.; по 1/54 ид. ч. за Б.Д.С., Т.С.Н. и П.Т.К.; по 1/270 ид. ч. за Г.И.К., Н.И.Н. и П.П.П.; 32/225 ид. ч. за П.Т.П. и 4/45 ид. ч. за П.Й.В., като искът за делба следва да се отхвърли като неоснователен по отношение на ответниците Т.М.К., М.И.М. и Я.И.М. (в качеството им на наследници на И.М.К.), К.М.К., Т.М.К., Р.Д.Р., М.Д.Р., Р.В.Д. (в качеството й на наследник на В. Р.Д.) и С.К.Ж..

Предвид намерената неправилност на първоинстанционното решение на ЯРС по отношение на лицата, между които е допусната делбата и установените делбени квоти, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е допусната делба между страните и при посочените в първинстанционното решение квоти.

Така мотивиран, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 234 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 3681/2011 г. по описа на Ямболския районен съд, в частта му, с която е допуснато извършването на съдебна делба между П.Т.П., И.П.И., П.П.П., К.П.М., М.П.И., Т.А.Т., Д.А.Г., П.Й.В., Н.К.П., И.Д.И., Р.Д.И., Т.М.К., И. М.К., К.М.К., Т.М.К., М.Т.Д., П.Т.Ч., Д.Т.А., И.П.П., Б.Д.С., Т.С.Н., П.Т.К., Г.И.К., Н.И.Н., Р.Д.Р., М.Д.Р., В.Р.Д., С.К.Ж. и П.П.П. по отношение на следните недвижими имоти, оставени им в наследство от П. В. Ш. /П./, б. ж. на с. Саранско, поч. на 15.02.1939 г., а именно - пасище с храсти от 55,500 дка, ІV кат., м. "Гробища", имот № 004033 по плана за земеразделяне на с. Саранско, Общ. Стралджа, Обл. Ямбол, при граници: имоти с №№ 000039, 004034, 000017, 004035, 000107, 004029 и 004030; нива от 10,001 дка, ІV кат., м. "Козарките", имот № 30025 по плана за земеразделяне на с. Окоп, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, при граници: имоти с №№ 30024, 79, 30026 и 30075, ПРИ КВОТИ: по 1/40 ид. ч. за К.П.М., М.П.И., И.П.И., Н.К.П., И.Д.И. и Р.Д.И.; по 3/80 ид. ч. за Т.А.Т. и Д.А.Г.; по 1/60 ид. ч. за Т.М.К., И. М.К., К.М.М. и Т.М.К.; по 3/40 ид. ч. за П.Т.П., М.Т.Д., П. Т.Ч., Д.Т.А. и П.Й.В.; по 1/15 ид. ч. за И.П.П. и П.П.П.; по 2/90 ид. ч. за Т.С.Н., П.Т.К. и Б.Д.С.; по 1/75 ид. ч. за Р.Д.Р. и М.Д.Р.; 2/75 ид. ч. за В. Р.Д.; по 1/225 ид. ч. за П.П.П., Г.И.К. и Н.И.Н. и 2/30 ид. ч. за С.К.Ж.,

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П.Т.П., ЕГН ********** ***, И.П.И., ЕГН ********** ***, П.П.П., ЕГН ********** ***, К.П.М. с ЕГН ********** ***, М.П.И. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, пл. "Б..." № ... ет. ..., офис ... - адв. М. М., Т.А.Т. с ЕГН ********** ***, Д.А.Г. с ЕГН ********** ***, П.Й.В. с ЕГН ********** ***, Н.К.П. с ЕГН ********** ***, И.Д.И. с ЕГН ********** ***, Р.Д.И. с ЕГН ********** ***, М.Т.Д. с ЕГН ********** ***, П. Т.Ч. с ЕГН ********** ***, Д.Т.А. с ЕГН ********** ***, И.П.П. с ЕГН ********** ***, Б.Д.С. с ЕГН ********** ***, Т.С.Н. с ЕГН ********** ***, П.Т.К. с ЕГН ********** ***, Г.И.К. с ЕГН ********** ***, Н.И.Н. с ЕГН ********** *** и П.П.П. с ЕГН ********** ***, по отношение на следните недвижими имоти, оставени им в наследство от П. В. Ш. /П./, б. ж. на с. Саранско, поч. на 15.02.1939 г., а именно - пасище с храсти от 55,500 дка, ІV кат., м. "Гробища", имот № 004033 по плана за земеразделяне на с. Саранско, Общ. Стралджа, Обл. Ямбол, при граници: имоти с №№ 000039, 004034, 000017, 004035, 000107, 004029 и 004030; нива от 10,001 дка, ІV кат., м. "Козарките", имот № 30025 по плана за земеразделяне на с. Окоп, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, при граници: имоти с №№ 30024, 79, 30026 и 30075, ПРИ КВОТИ: по 4/135 ид. ч. за К.П.М., М.П.И., И.П.И., Н.К.П., И.Д.И. и Р.Д.И.; по 2/45 ид. ч. за Т.А.Т. и Д.А.Г.; по 16/225 ид. ч. за М.Т.Д., П. Т.Ч., Д.Т.А.; по 1/9 ид. ч. за И.П.П. и П.П.П.; по 1/54 ид. ч. за Б.Д.С., Т.С.Н. и П.Т.К.; по 1/270 ид. ч. за Г.И.К., Н.И.Н. и П.П.П.; 32/225 ид. ч. за П.Т.П. и 4/45 ид. ч. за П.Й.В..

ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на Т.М.К. с ЕГН ********** ***, М.И.М. с ЕГН ********** *** и Я.И.М. с ЕГН ********** *** (в качеството им на наследници на И. М.К. с ЕГН ********** ***), К.М.К. с ЕГН ********** ***, Т.М.К. с ЕГН ********** ***, Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, к-с "З.р.", бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., М.Д.Р. с ЕГН ********** ***, Р.В.Д. с ЕГН ********** *** (в качеството й на наследник на В. Р.Д. с ЕГН ********** ***) и С.К.Ж. с ЕГН ********** ***, к-с "В..", бл. .. вх. ., ап. ..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.