Р Е
Ш Е Н И Е
№ 07.03.2016 год. гр.Ямбол
На
19 февруари 2016 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА
Секретар П.У.
Прокурор ………………………
Като разгледа докладваното от съдия
Л.ЧАПКЪНОВА
гр.д. № 378 по описа на 2015 година
за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на М.С.Т., ЕГН-********** ***
против Община Тополовград, пл.Освобождение №1 с цена на иска след неговото
увеличение по реда на чл.214/ГПК в размер на 26 300 лв., съставляваща обещетение за имуществени вреди и
законна лихва върху главницата в размер на 10
497.15 лв. за периода 01.09.2009 год. до 01.9.2014 год., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че от м. септември 1999 год. до края на м. август 2009 год.
ответникът е ползвал без правно основание собственият му имот „Селскостопанско
летище”, находящ се в землището на гр.Тополовград, м.Додова чешма, състоящ се
от писта за излитане и кацане на самолети, 2 бр. складове и жилищна сграда.В
имота са били разположени 50 бр. контейнери в които са били складирани отровни
вещества.Сочи, че щетите, които са нанесени на имота му за този период са както
следва:
1.Битова сграда-общежитие:напълно унищожен и липсващ четирискатен покрив,
липсващи врати 12 бр., липсваща дограма на всички прозорци, липсваща ел.
инсталация, водопровод и унищожена вътрешна и външна мазилка, вредите са в
размер на 25000 лв.
2.Склад от 649 кв.м.:унищожени 13 бр. преградни и външни стени с хоросанова
мазилка, липсващи 12 бр. портални врати, липсващи 12 бр. четирикрилни прозорци,
вредите са в размер на 800 лв.
3.Напълно унищожена ограда от бетонни блокове с четири реда бодлива тел, с
преплитане с обща дължина 1750 м., вредите са в размер на 200 лв.
Иска се постановяване на решение с което ответната община да бъде осъдена
да му заплати обещетение в посочения по-горе размер.
В срока по чл.131/ГПК е депозиран отговор ВХ.№ 4737/2014 год. от ответника
Община-Тополовград, в който се оспорва собствеността на ищеца по отношение на
сочения недвижим имот, като се оспорва иска за вреди по основание и размер.На осн. чл.110 вр. чл.114 ал.3/ЗЗД е прави
възражение за давност по отношение претенцията на ищеца.
С определение №5/29.01.2015 год. постановено по гр.д. №342/2014 год. на ЯОС
е прекратено производството по делото, в частта на приетия за съвместно
разглеждане инцидентен отрицателен установителен иск за собственост по чл.124
ал.1/ГПК, предявен от Община Тополовград против М.Т. досежно собствеността на
процесния недвижим имот.С определение №93/31.03.2015 год. постановено по ч.
гр.д. №70/2015 год. на Апелативен съд Бургас е потвърдено определението на ЯОС
и същото е влязло в сила.
В с.з. ищеца, редовно призован се явява лично и чрез процесуалният си
представител адв.М.А. поддържа иска по изложените в исковата молба съображения
и допълнителни такива изложени в писмени бележки вх.№.1379/26.02.2016 год.
депозирани от адв.А. и вх.№1388/29.02.2016 год. депозирани от ищеца М.Т..
Ответника, също редовно призован не изпраща представител в с.з..Исковата
претенция се оспорва от пълномощник адв.К. по съображенията изложени в отговора
и допълнителни такива изложени в писмена защита вх.№.1352/26.02.2016 год.
Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие
следното от:
Фактическа страна:
Ищецът се легитимира като собственик на следния недвижим имот въз основа на
давностно владение с нот.акт №3, том ІV, дело №623/2005 год., както
следва:БИТОВА СГРАДА-общежитие, двуетажна със застроена площ от 109 кв.м.,
СКЛАД ЗА ХИМИЧЕСКИ ТОРОВЕ и ПРЕПАРАТИ, със застроена площ 649 кв.м., СКЛАД ЗА ХИМИЧЕСКИ
ТОРОВЕ И ПРЕПАРАТИ, със застроена площ 165 кв.м. и СЕЛСКОСТОПАНСКО ЛЕТИЩЕ със
застроена площ 11013 кв.м., построени в землището на гр.Тополовград, м.Додова
чешма, в поземлен имот кадастрален №000416, с начин на трайно
ползване-селскостопанско летище с площ на имота 90.143 дка при посочване
границите на имота в титула за собственост.
С Решение от 05.08.2014 год. на Арбитражния съд при БТПП Община Тополовград
е осъдена да заплати на ищеца Т. 21600 лв., представляващи обещетение за вреди,
причинени от поставянето на 50 бр. контейнера на ответника в имот на ищеца за
периода 01.03.2008 год.-31.08.2009 год.
ведно със законната лихва считано от 06.03.2013 год. до окончателното
изплащане: 10006.23 лв. законна лихва за забава в плащането на месечно обещетение
в размер на 1200 лв. за периода 01.03.2008-31.08.2009 год., както и арбитражни
разноски.С Решение №28/08.07.2015 год. постановено по т.д. №2993/2014 год. на
ВКС решението на БТПП е отменено.
С Решение №119/15.01.2007 год. постановено по гр.д. №360/2006 год. на ЯОС е
отхвърлен като неоснователен искът на М.Т. *** с пр. осн. чл.50/ЗЗД за сумата
12000 лв., представляваща обещетение за причинени на ищеца имуществени вреди от
собствени на ответника вещи през периода 26.08.2001-26.06.2002
год.
Видно от Протокол на Община Тополовград от 27.07.2009 год. комисия от
общината е приела извършената работа от фирма Бал Бок Инженеринг АД, а
именно:преместването на 56 бр. контейнери тип Б-Б куб от площадката на бившето
селскостопанско летище до новоизградената площадка на общинското сметище в
м.Додова чешма, като приемането-предаването е станало в присъствие на
представител на фирмата-изпълнител.
С Решение №31/18.05.2006 год. постановено по гр.д.№8/2006 год. е отхвърлен
иска на М.Т. ***/ЗЗД за сумата от 600 лв. вреди за периода 20.01.2001 год.-20.06.2001 год.
Към становище вх.№6911/22.12.2015 год. ответната община е приложила
множество писмени документи касаещи сключване на договори между нея и трето-неучастващо
в спора лице, отраслова нормала, патент за изобретение, свидетелство за
регистрация на промишлен дизайн, изображение на промишлен дизайн, удостоверение
от патентно ведомство, уведомления, разменена кореспонденция с трети лица,
протоколи и други, които съдът не включва в обсъжданията си като неотносими към
правния спор.
В заключението на назначената по молба на ищеца съдебно-техническа
експертиза вещото лице сочи, че размера на необходимите СМР за възстановяване
на процесните сгради, описани в исковата молба е необходима общо сумата без ДДС
126919.52 лв., с ДДС-152303.42 лв.Към заключението има 5 бр. приложения, част
от същото, вкл. и снимков материал.В с.з. вещото лице поддържа заключението,
така както е депозирано.Заключението се прие от съда и не се оспори от страните
в процеса.
Разпитаните по делото свидетели сочат на следното:
Свид. С. заяви, че знае за процесния имот подробно, който е предмет на
спора. Посещавала го на място. През 1997 г. е била адвокат на Г. Д. от гр.
Ямбол, който изкупил дяловете на т.нар. ликвидации на ТКЗС-тата, които бяха седем
на брой.Към момента на закупуването–1998 год. имота е бил ограден, като
оградата представляваше железобетонни колове, те се поставят на разстояние
около метър и половина – два метра, като една част от оградата беше телена
мрежа, а една малка част беше бодлива тел, пресечена V-образно. Така наречените
хангари са били затворени с метални врати.Като се отвореха вратите насреща
имаше четирикрилни прозорци, имаше и преградни стени.
В битовата и административната
сграда са живеели селскостопанските пилоти и се е помещавала администрацията.
Сградата е двуетажна, с четирискатен покрив, с така наречените марсилски и
европейски керемиди. Цялата дограма е била налична.Това е описанието на имота
към 1999 г.
През 2006 г. е имало оплаквания на граждани за миризми и течове при
посещение на имота, които вече преминавали свободно през него, тъй като
оградата е изчезнала, е била назначена комисия, която отиде на място и
действително констатира, че има течове по кубовете и т.к. въпросните кубове
бяха в гаранционен период, са влезли във връзка с фирма „БалБок Инженеринг” АД
София, които дойдоха и извършиха допълнително запечатване на тези химични
препарати, защото действително имаше течове.Заповедта за съставянето на
комисията е била устна.За отремонтирането на кубовете имало съставени
приемо-предавателни протоколи.
Свидетелката твърди, че когато общината е освободила имота към 2009 г.
липсваха металните врати на т.нар. хангари. Изцяло липсваше оградата, както и
дограмата на хангарите и на двуетажната сграда. Покривът на общежитието е бил с
липсващи керемиди.
Св. К. сочи, че от 30 години живее в града. Към 1999 г. имотът бил
разпаднат.В него има една сграда, която е дълга база.Втората сграда е където е
било управлението.Външно нямаше дограми, вратите бяха разбити. Имотът нямаше
ограда.Когато е бил стопанисван от ТКЗС-то е имало ограда. Не знам кой и кога е
премахнал оградата. Не съм виждал кой е премахнал дограмата, но смятам, че към
1999 г. имотът е бил безстопанствен, никой не го ползваше. Имаше кубове, те се намираха към
долната част на терена. Не мога да кажа тези кубове откога бяха в имота, но
мисля, че бяха там до 2010 г. Не мога да кажа какво имаше в тези кубове. През
този период, когато съм минавал покрай имота, не съм видял нещо от тези кубове
да е разкъсано. Преди, когато беше ТКЗС-то имаше пазач, но след това не знам да
е имало охрана. В имота не съм влизал тези години, минавал съм от там, но не
съм виждал никой в тези сгради и около тях… Състоянието на имота се влоши след
като се разпадна ТКЗС-то, нямаше кой да го охранява и всеки си взимаше каквото
му трябва.
По отношение на самите кубове свидетелят сочи, че ги виждал- външно са били стабилни, циментови,
не съм виждал да има разлив от тях.Били са на разстояние от сградите на 60-70
метра.Твърди че не е виждал охрана там, всеки е можело да влезе в имота.
Св. М. твърди, че е посещавала имота на място няколко пъти. Посетила го
през 1998 год.Не е влизала във всички сгради.Към него момент имотът е бил в
добро състояние. Сградите, които са построени в него, изглеждали много добре-с
метални врати, със запазен покрив.Тогава имотът е бил ограден с телена ограда,
бодлива тел.Била е с колове, тези които слагат на лозята.Не знае дали е имало
пазач. След 1998 г. пак е посещавала имота.
Свидетелката заяви, че като е посещавала имота не може да се сети дали е
имало нещо или не на терена. Имало големи кубове. Като се влезе в терена има
писта и кубовете са били някъде там разположени. Те са големи. Не мога да се
сетя точно в кой момент съм забелязала кубовете. Не мога да кажа нищо за
опаковки на кубовете.
В с.з. ответника представи Констативен протокол от 26.04.2012 год. от
МВР-Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в който се съдържа констатация,
че състоянието на кубовете е много добро.
Правна страна:
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството е предявен иск, който съда в доклада си по чл.146/ГПК
квалифицира като такъв с пр. осн. чл.45 вр. чл.50/ЗЗД.В производството е
предявен и аксесорен иск за мораторна лихва върху главницата от 26300 лв. в
размер на 10497.15 лв. за периода 01.09.2009 год.-01.09.2014 год.Исковете са в
съотношение главен-аксесорен.
По иска с пр. осн. чл.45 вр. чл.50/ЗЗД:
Искът е допустим, а при преценка по същество неоснователен.
Съобразно относимата норма на чл.45/ЗЗД за да бъде уважен иск на това
основание следва да са налице изискуемите от закона материално-правни
предпоставки, а именно:наличието на вреда, наличието на вина и причинна връзка
между тях.В производството ищеца не проведе пълно главно доказване на
релевантните на спора факти.
На първо место, искът е неоснователен за периода от м.09.1999 год. до
03.10.2005 год., тъй като за този процесен период ищеца не е бил собственик на
имота, видно от приложения по делото нот. акт от 03.10.2005 год. поради което
не би могъл да бъде активно легитимиран в процеса, респ. да претендира
претърпени имуществени вреди.В същото време не се твърди, че брани чужди права,
в която хипотеза законът предвижда специален ред.
На следващо место е налице хипотезата на чл.297/ГПК.Между същите страни, на
същото основание са водени описаните в
констативната част на решението дела, които касаят следните периоди:01.03.2008
год.-31.08.2009 год., включен в настоящата претенция, 26.08.2001-26.06.2002
год., включен в настоящата претенция, 20.01.2001 год.-20.06.2001 год., включен
в настоящата претенция.
Вън от това искът е погасен по давност.Съгласно разпоредбата на чл.110/ЗЗД
с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок.В чл.114 ал.3 е посочено, че за вземания от
непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца.В конкретния случай по делото е безспорно
установено, че ищецът Т. знае от м.септември 1999 год., че в процесния имот се
намират 50 бр. контейнери в които са складирани отровни отпадъци, собственост
на Община Тополовград.Вън от това към датата на която същия официално се е
снабдил с документ за собственост 03.10.2005
год. посочените контейнери също са били разположени в имота.При това положение
общата пет годишна давност започва да тече от тази дата и изтича на 03.10.2010
год., а искът е заведен на 03.09.2014 год.Дори и да се зачете най-благоприятния
период за ищеца за определяне на давностния срок/което в случай не би следвало
да е така/ и срока се зачете от 31.08.2009 год. то същия е изтекъл на
31.08.2014 год.Но както се посочи по-горе давността следва да се определи по
правилото на чл.114 ал.3/ЗЗД, поради факта че се претендират вреди от
непозволено увреждане.В тази насока практиката на ВКС е последователна и
непротиворечива-ППВС №2/1981 и ТР №5/2005 год. ОСГК и ТК, Р.№737/20.04.2010
год. по гр.д. №865/2009 год. ІІІ г.о. и др.
За пълнота на мотивите в тази част съдът намира за нужно да посочи, че по
делото е безспорно установено, че контейнерите са преместени на 27.07.2009
год., следователно от този момент нататък не биха могли да причиняват увреждане
на имота/ако се приеме, че е имало такова/.Дори и да се приеме тази дата по
отношение на давността, то давностният срок отново е изтекъл.
В заключение съдът намира за нужно да посочи, че дори и да не беше погасен
по давност искът е неоснователен и недоказан, поради липсата на една от
кумулативно изискуемите предпоставки на закона-наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на ответната община.По делото липсват годни
доказателства от преценката на които съдът да изведе обоснован извод, че
твърдяните от ищеца вреди са в причинна връзка с разположените на терена 50 бр.
контейнери, а не са настъпили в резултат
на лошото стопанисване на сградите, поради липса на охрана и други грижи по
опазването им или др. подобни причини.Няма данни също претендираните вреди/в
случай че са настъпили в резултат на намиращите се на терена контейнери/ да са
пряка и непосредствена последица от увреждането по см. на чл.51/ЗЗД.Такива
данни не могат да се извлекат от анализа на свидетелските показания, нито от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която единствено сочи какви
суми са необходими за възстановяването на сградите и оградата на терена.Иначе
казано, не се установи по категоричен и безспорен начин, че в резултат на
въздействието на процесните контейнери са били причинени претендираните от ищеца
вреди.Свидетелите ангажирани от ищцовата страна-С. и М. описват състоянието на
имота към един по-ранен момент-1998 год., но от добросъвестната преценка на
техните показания съдът не е в състояние да изведе обоснован извод точно по
какъв начин присъствието на контейнерите на терена е въздействало върху
състоянието на сградите.От друга страна тези показания не кореспондират с
показанията на св. К., който пък твърди, че още към 1999 год. имотът е бил
„разпаднат”.
Ето защо съда прецени главния иск като неоснователен и го отхвърля.
По иска с пр. осн. чл.86 ал.1/ЗЗД за сумата 10 497.15 лв.:
Същия както се посочи по-горе в мотивите има аксесорен характер и неговата
съдба зависи изцяло от съдбата на главния иск.Поради неоснователност на иска за
главница съда прецени и този иск като неоснователен, поради което го отхвърля.
Във връзка с доводите на ищеца изложени в писмените му бележки, конкретно,
че вредите по сградите и съоръженията не са резултат от нормалното овехтяване на
вещите, съдът прецени, че това негово твърдение остана, както се посочи по-горе
в мотивите напълно недоказано и не може да се изведе от данните по
съдебно-техническата експертиза.
При този изход на делото следва да бъде уважена заявената претенция от
страна на ответника Община Тополовград и ищеца М.Т. следва да бъде осъден да му
заплати разноски в размер на 2240 лв. съобразно списъка на разноските по
чл.80/ГПК.
При тази мотивация, ЯОС
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.С.Т., ЕГН-********** *** против Община Тополовград, пл.Освобождение №1
обективно съединени искове с пр. осн. чл.45 вр. чл.50/ЗЗД за сумата 26300 лв.,
претендирани като обещетение за претъпени вреди за периода м.09.1999
год.-м.08.2009 год. и с пр. осн. чл.86 ал.1/ЗЗД за сумата 10497.15 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН-**********
*** да заплати на Община
Тополовград, пл.Освобождение №1 разноски за настоящата инстанция в размер на 2240/две хиляди двеста и четиридесет/лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: