Р Е Ш Е
Н И Е
№ 08.02.2016 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД VІІ-ми граждански
състав
На 20 януари 2016 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
търговско дело № 101 по описа за
2014
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Симекс-Ямбол” ООД с.Кабиле против А.Х.Ш.
и М.Д.Ш.,***, с която ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да
прогласи за нищожен договора, обективиран в Нотариален акт №174/05.09.2013 г.
на Нотариус Е. Щ., рег.№487 на НК. Претенцията си ищецът основава с твърдения,
че процесният договор за прехвърляне на недвижим имот е нищожен поради липса на
основание, тъй като между страните не е сключван описаният в НА Договор за заем
от 07.01.2013 г. за сумата 50 000 лв., както и че ответникът Ш. не е
предавал на ищеца такава сума, поради което и прехвърлянето на имота е без
основание.
По делото е изпълнена процедурата
по чл. 366 и сл. от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между
страните.
В депозирания при условията и в
срока по чл.367 ГПК писмен отговор ответниците не са заявили становище по иска.
Посочили са само, че с НА №147/04.04.2014 г. на Нотариус Д. Л., рег.№322 на НК,
са продали процесния недвижим имот на трето лице – „БМГ Агро” ООД гр.Стралджа.
При условията и в срока по чл. 372
ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е заявил, че
поддържа първоначалната такава и предявения с нея иск така, както е предявен.
В срока по чл. 373 ГПК ответниците
са депозирали отговор на допълнителната
искова молба, като са заявили становище за неоснователност на предявения иск и
са поискали отхвърлянето му.
В о.с.з. по същество, страните
редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, а и
страните не спорят, че на 05.09.2013 г. са сключили договор за продажба на недвижим
имот срещу погасяване на задължение, оформен в Нотариален акт №174, том 8,
рег.№5710, дело №796/05.09.2013 г. на Нотариус Е. Щ., рег.№487 на НК, по силата
на който ищеца „Симекс-Ямбол” ООД с.Кабиле, действащ чрез управителя си Л.В.Г.,
в качеството на „продавач” продава на
ответника А.Х.Ш., в качеството на „купувач” следния свой недвижим имот, находящ
се в с.Кабиле: едноетажна масивна сграда „Съблекалня” застроена на площ от 133
кв.м. и „Стадион” с площ от 13000 кв.м., заедно с терена, в който са построени,
целия с площ от 24000 кв.м., съставляващ УПИ І в кв.43 по плана на селото, при
посочени в НА граници за сумата от
50000 лв., с които се погасява задължението на продавача по отношение на
купувача в размер на 50000 лв. по договор за заем между двете страни от
07.01.2013 г. В т.ІІ от НА е отразено, че купувача е съглА.и купува описания
имот за сумата от 50000 лв., с която
се погасява задължението на продавача в размер на 50000 лв. към купувача по
договор за заем между страните, с което изцяло си уреждат възникналите между
тях отношения.
В изисканото от съда и приложено
по делото нот.дело №796/2013 г. на Нотариус Е. Щ., рег.№487 на НК е приложен
Протокол от ОС на съдружниците на „Симекс-Ямбол” ООД с.Кабиле, проведено на
04.09.2013 г., видно от съдържанието на който съдружниците са приели единодушно
решение да продадат процесния свой недвижим имот на А.Х.Ш. срещу задължението,
което дружеството има към А.Ш. в размер на 50000 лв. В мотивите към решението е
отразено, че последното се приема, тъй като дружеството няма финансови средства
да погаси изискуемо задължение към кредитора Ш. в размер на 50000 лв. На
събранието са присъствали и двамата съдружници, които съответно са подписали и
протокола.
По искане на ищеца съдът задължи,
на осн. чл.176 ГПК, ответника А.Ш. да се яви лично в с.з., за да отговори на
въпросите: На коя дата твърди, че е предал заемните парични средства по
процесния договор; при какви обстоятелства се е случило предаването на парите;
има ли съставени някакви документи във връзка с предаването на парите и какви
са били условията по договора за заем. С молба, вх.№400/20.01.2016 г., ищеца оттегли искането за задължаване на
ответника Ш. да отговори по реда на чл.176 ГПК на поставените въпроси и поиска отмяна на определението на съда в
тази насока. В тази връзка, с протоколно определение от 20.01.2016 г. съдът отмени
постановеното задължение за ответника Ш..
Пак по искане на ищеца и на осн.
чл.193 ГПК, бе открито производство по оспорване истинността (съдържанието) на
НА №174/05.09.2013 г., в частта му относно заявеното съществуване на задължение
за връщане на заемни парични средства по Договор за заем от 07.01.2013 г.,
както и по отношение истинността на съдържанието на Протокол от Общо събрание
на съдружниците на ищцовото дружество в частта му относно съществуване на
задължение за връщане на сумата от 50000 лв. Във връзка с откритото
производство, на ищеца бе указано, че в негова тежест е да докаже неистинността
(досежно съдържанието) на оспорените документи.
По делото бе назначена и изслушана
ССчЕ, която не бе оспорена от страните и се възприе от съда. В депозираното
заключение, вх.№2462/08.05.2015 г., на поставените въпроси вещото лице-икономист
отговори следното: 1. В счетоводството на „Симекс-Ямбол” ООД не съществува и не
е осчетоводено заемно задължение в размер на 50000 лв. към А.Ш. и/или М.Ш.;***
ООД не е осчетоводило някаква престация (парична или материална) от А.Ш. и М.Ш.
във връзка с прехвърляне собствеността на процесния имот; 3. „Симекс-Ямбол” ООД
през процесния период /януари – декември
2013 г./ не е водило редовно
счетоводството си, т.к. извършените съществени стопански сделки през периода не
са намерили счетоводно отражение. Същите не са намерили отражение и в следващия
финансов период /2014 г./ като счетоводна грешка/корекция от минали отчетни
периоди.
По делото ответниците представиха
НА №147, том ІІ, рег.№1567, дело №181/04.04.2014 г. на нотариус Д.Л., рег.№322
на НК, видно от съдържанието на който са продали процесния недвижим имот на трето,
неучастващо в делото лице – „БМГ Агро” ООД гр.Стралджа.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договора, обективиран Нотариален акт №174/05.09.2013 г. на Нотариус Е.
Щ., рег.№487 на НК, с твърдения, че процесният договор за прехвърляне на
недвижим имот е нищожен поради липса на основание, тъй като между страните не е
сключван описаният в НА Договор за заем от 07.01.2013 г. за сумата 50 000
лв., както и че ответникът Ш. не е предавал на ищеца такава сума, поради което
и прехвърлянето на имота е без основание.
Предвид обстоятелствата, наведени
в исковата молба, заявеният и поддържан петитум, предявеният иск е с правно
основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. Претендира се нищожност на договор, поради
липса на основание.
Така предявеният иск е допустим.
При отделяне на спорното от
безспорното в съответствие с изразените от страните становища, съдът намери, че
всички факти по делото са спорни с изключение наличието на сключен между
страните договор, обективиран в НА №174/05.09.2013 г. на Нотариус Е. Щ. рег.№487.
При разпределяне тежестта за
доказване съдът указа на страните, че всяка от тях е длъжна да докаже фактите, на които основава своите
искания и възражения. Предвид наличието на законовата презумпция на чл.26 ал.2
изр.последно от ЗЗД, ищецът следва да докаже липсата на основание (причина) за
сключване на процесния договор, обективиран в НА №174/05.09.2013 г., в частност
да докаже, че не е сключен договор за заем между него и ответника Ш..
Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан. Съображенията са следните:
Съгласно чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД
нищожни са договорите, при които липсва основание. В чл.26, ал.2, изр.последно
от ЗЗД е създадена законова презумпция, съгласно която основанието се
предполага до доказване на противното.
По делото по несъмнен начин е
установено, а и страните не спорят, че на 05.09.2013 г. са сключили договор за
продажба на недвижим имот срещу погасяване на задължение, оформен в Нотариален
акт №174, том 8, рег.№5710, дело №796/05.09.2013 г. на Нотариус Е. Щ., рег.№487
на НК, по силата на който ищеца „Симекс-Ямбол” ООД с.Кабиле, действащ чрез
управителя си Л.В.Г., в качеството на „продавач” продава на ответника А.Х.Ш., в качеството на „купувач” следния свой
недвижим имот, находящ се в с.Кабиле, а именно: едноетажна масивна сграда
„Съблекалня” застроена на площ от 133 кв.м. и „Стадион” с площ от 13000 кв.м.,
заедно с терена, в който са построени, целия с площ от 24000 кв.м., съставляващ
УПИ І в кв.43 по плана на селото, при посочени в НА граници за сумата от 50000 лв., с които се
погасява задължението на продавача по отношение на купувача в размер на 50000
лв. по договор за заем между двете страни от 07.01.2013 г. В т.ІІ от НА е
отразено, че купувача е съглА.и купува описания имот за сумата от 50000 лв., с която се погасява задължението на
продавача в размер на 50000 лв. към купувача по договор за заем между страните,
с което изцяло си уреждат възникналите между тях отношения.
Тезата на ищеца за липса на основание
за сключване на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
погасяване на задължение, тъй като между страните не е сключван Договор за заем
от 07.01.2013 г. за сумата 50 000 лв., както и че ответникът Ш. не е
предавал на ищеца такава сума, поради което и прехвърлянето на имота е без
основание, се опровергава от съдържанието на така описания нотариален акт.
Нотариалния акт е официален свидетелстващ документ и съгл. нормата на чл.179,
ал.1 ГПК съставлява доказателство за изявленията пред нотариуса и за
извършените от него и пред него действия. Описаната материална доказателствена
сила на обсъждания НА не бе оборена, въпреки откритото производство по чл.193
ГПК (ищеца не ангажира никакви опровергаващи доказателства).
На следващо място твърдението на
ищеца за липса на договор за заем за сумата 50000 лв., сключен между страните,
се опровергава и от съдържанието на приложения по нот.дело №796/2013 г. на Нотариус
Е. Щ., рег.№487 на НК, Протокол от ОС на съдружниците на „Симекс-Ямбол” ООД
с.Кабиле, проведено на 04.09.2013 г., видно от който съдружниците са приели
единодушно решение да продадат процесния свой недвижим имот на А.Х.Ш. срещу
задължението, което дружеството има към А.Ш. в размер на 50000 лв. В мотивите
към решението на ОС е отразено, че последното се приема, тъй като дружеството
няма финансови средства да погаси изискуемо задължение към кредитора А.Ш. в
размер на 50000 лв. На събранието са присъствали и двамата съдружници, които
съответно са подписали и протокола. Иначе казано – съдържанието на протокола, в
частност приетото решение има характер на извънсъдебно свидетелско показание за
наличие на договор за заем между ищеца и ответника Ш.. По повод откритото
производство по чл.193 ГПК за оспорване съдържанието на обсъждания протокол
ищеца не ангажира никакви опровергаващи доказателства.
Негодно да обслужи тезата на ищеца
е и заключението на изслушаната по делото СИЕ. Действително в заключението си
вещото лице посочва, че в счетоводството на „Симекс-Ямбол” ООД не съществува и
не е осчетоводено заемно задължение в размер на 50000 лв. към А.Ш. и/или М.Ш.,***
ООД не е осчетоводило някаква престация (парична или материална) от А.Ш. и М.Ш.
във връзка с прехвърляне собствеността на процесния имот. Вещото лице обаче е
заявило, че „Симекс-Ямбол” ООД през процесния период /януари – декември 2013 г./ не е водило редовно счетоводството си,
т.к. извършените съществени стопански сделки през периода не са намерили
счетоводно отражение, както и че същите не са намерили отражение и в следващия
финансов период /2014 г./ като счетоводна грешка /корекция от минали отчетни
периоди.
Както е посочено в чл.182 ГПК вписвания
в счетоводни книги могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите, но се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Както вече се посочи,
вещото лице е установило, че „Симекс-Ямбол” ООД през процесния период /януари – декември 2013 г./ не е водило редовно счетоводството си,
поради което и вписванията (в частност липсата на вписване на счетоводни
операции по договор за заем на сума от 50000 лв.) не биха могли да бъдат ценени
като доказателство в подкрепа твърдението на ищеца за липса на договор за заем.
Твърдението на въззивника, че
ответникът Ш. не е предавал на ищеца сумата от 50000 лв., което от своя страна
също водело на извод за липса на договор за заем между страните, настоящия съд
също намери за неоснователно.
Действително от съдържанието на
разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД е видно, че договорът за заем е реален такъв,
т.е. за сключването му не е достатъчно постигането на съгласие между страните,
а е необходимо и съответната сума или заместима вещ да бъде предадена на
заемателя. Самото предаване се свързва с предоставяне на фактическото държане
на сумата или вещта на заемателя. Безспорно при липса на писмен договор между
страните, предаването на сумата би било доказателство за наличие на сключен
договор за заем.
В случая обаче от събраните по
делото косвени доказателства (съдържанието на самия оспорен НА, протокола от ОС
на съдружниците на ищцовото дружество) безспорно се установи наличието на
заемно правоотношение между тях. Както вече се посочи в тази насока са и
изявленията им материализирани в посочените документи.
При съвкупната
преценка на обсъдените доказателства по косвен и логичен път може да се изведе
обоснован извод, че процесният договор за прехвърляне на недвижим имот е
действителен, а Нотариален акт №174/05.09.2013 г. на Нотариус Е. Щ., рег.№487
на НК, в който сделката е материализирана, не е нищожен на твърдяното от ищеца
основание.
При изложеното до
тук и предвид липсата на каквито и да било годни доказателства, от преценката
на които да е възможно да бъде изведен обоснован извод в полза на уважаването
на иска, решаващият съд прие, че иска на „Симекс-Ямбол” ООД с. Кабиле против А.Х.Ш.
и М.Д.Ш.,***, за прогласяване за нищожен на договора, обективиран в Нотариален
акт №174/05.09.2013 г. на Нотариус Е. Щ. рег.№487 на НК, поради това, че
материализираната в него сделка за прехвърляне на недвижим имот е нищожна
поради липса на основание, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото, в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право да им се
присъдят разноски. Съдът обаче не
присъжда на ответниците разноски, поради липса на надлежно искане в тази насока
и на доказателства за сторени разноски.
Водим от горното ЯОС
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА,
на осн. чл.194, ал.2, вр. чл.193 ГПК, оспорването на истинността (съдържанието) на Нотариален акт
№174/05.09.2013 г. на Нотариус Е.Щ., рег.№487 на НК, в частта му относно
заявеното съществуване на задължение за връщане на заемни парични средства по
Договор за заем от 07.01.2013 г. и оспорването на истинността на съдържанието
на Протокол от Общо събрание на съдружниците на „Симекс-Ямбол” ООД с ЕИК
128538116, проведено на 04.09.2013 г., в частта му относно съществуване на
задължение за връщане на сума в размер на 50000 лв., за недоказано.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Симекс-Ямбол” ООД с ЕИК
128538116, със седалище и адрес на управление: Област Ямбол, Община „Тунджа”,
с.Кабиле, ул.”Стефан Караджа” №1, представлявано от управителя Л.В.Г. с ЕГН **********
против А. Х.Ш. с ЕГН ********** и М.Д.Ш. с ЕГН**********,***-44 иск да се прогласи
за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.4 ЗЗД, като сключен при липса на
основание, договор за продажба на недвижим имот срещу погасяване на задължение,
оформен в Нотариален акт №174, том 8, рег.№5710, дело №796/05.09.2013 г. на
Нотариус Е. Щ., рег.№487 на НК, по силата на който „Симекс-Ямбол” ООД с.Кабиле,
действащ чрез управителя си Л.В.Г., в качеството на „продавач” продава на А. Х.Ш., в качеството на
„купувач” следния свой недвижим имот, находящ се в с.Кабиле, а именно:
едноетажна масивна сграда „Съблекалня” застроена на площ от 133 кв.м. и
„Стадион” с площ от 13000 кв.м., заедно с терена , в който са построени, целия
с площ от 24000 кв.м., съставляващ УПИ І в кв.43 по плана на селото, при
посочени в НА граници за сумата от
50000 лв., с които се погасява задължението на продавача по отношение на
купувача в размер на 50000 лв. по договор за заем между двете страни от
07.01.2013 г., като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: