Р Е Ш Е Н И Е № 32

Гр.Ямбол  25.02.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ямболският окръжен съд                                          ІІ-ри въззивен наказателен състав

На  10 февруари                                                                                              2016 година

В публично заседание в следния  състав:

 

                                                                     Председател: Петранка Жекова

                                                                            Членове:  Гергана Кондова

                                                                                              Ива Коджабашева

                                                                                              

Секретар М.К.

Прокурор Г.Гев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВНОХД № 467 по описа за 2015г.  За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д.К. и гражданския ответник В.С.И., депозирана чрез защитника им адв.С.В. против присъда №143/ 18.11.2015г. постановена по нохд № 628/15г.по описа на Ямболския районен съд. Присъдата се обжалва в гражданско- осъдителната й част.

С обжалваната присъда подсъдимия Д.К. е  признат за виновен в това, че на 27.08.2014г.около 21 часа на ул. Г.С. Раковски, гр.Ямбол е причинил на К.А. средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето и говореното в резултат счупване на челюст, като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.129, вр.с чл.63 ал.1 т.3 и чл.55 ал.1 т.2 „б” НК му е наложено наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло в Гимназия „Васил Левски” гр.Ямбол.

Подсъдимият К., със съгласието на своята майка В.И. на основание чл.45 ЗЗД и гражданския ответник В.И. на основание чл.48 ЗЗД са осъдени солидарно да заплатят на К.А. , чрез неговата майка и законен представител П.А сума в размер на 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 27.08.2014г.до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата до 20 000лв.е отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

Подс.К.  е осъден да заплати направените по делото разноски и държавна такса съобразно  уважения размер на гражданския иск.

В жалбата на подсъдимия и гражданския ответник  се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при  приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане, тъй като в исковата молба не е посочено точно за какво се претендира обезщетение, както и че съдът не е разменил книжата съгласно изискванията на ГПК.  Излагат се и съображения, че обезщетението е необосновано завишено по размер и , че не е съобразено с конкретно причиненото телесно увреждане. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени присъдата в гражданско- осъдителната й част или да намали размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание въззивниците – подсъдимия и гражданския ответник участват, чрез защитника си адв.В., чрез която поддържат изцяло депозираната жалба. Доразвиват се доводите за допуснато процесуално нарушение при приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане. По отношение на гражданския ответник се сочи, че съда е следвало да размени книжа като приложи разпоредбите на ГПК . По отношение нередовността на исковата молба се сочи, че в същата липсват фактите и обстоятелствата , които да обясняват защо майката следва да носи гражданска отговорност по чл.48 ЗЗД.  Прекомерната завишеност на присъденото обезщетение се  мотивира с това, че не е отчетено противоправното поведение на пострадалия преди нанасянето на удара от страна на подсъдимия. Твърди се ,че усложненията на пострадалия са получени в резултат на неправилни решения и действия на родителите му и на лекарите, поради което това обстоятелство не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението.  По тези съображения се правят две алтернативни искания или да се отмени присъдата в гражданско- осъдителната й част или да се намали размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемият граждански ищец- К.А. участва в съдебно заседание, чрез повереника си адв.Н., чрез който оспорва жалбата и прави искане съда да не я уважава. Пледира се  съда да потвърди изцяло обжалваната присъда.

 Участващият по делото  прокурор прави искане да се потвърди обжалваната присъда, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията  на повереника на гражданския ищец, на защитника на подсъдимия и на гражданския ответник и заключението на прокурора,  съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК извърши служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество  същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваната присъда подсъдимия Д.К. е  признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 , вр.с чл.63 ал.1 т.3 НК, затова че на 27.08.2014г.около 21 часа на ул. Г.С. Раковски, гр.Ямбол е причинил на К.А. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на челюст, като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Присъдата в тази част не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила.

Делото е разгледано в първата инстанция по реда на чл. 373 ал2 НПК с признаване от страна на подсъдимия на фактите изложени в обвинителния акт и се прави искане да не се събират доказателства за тези факти.

В първото по делото съдебно заседание преди започване на съдебното следствие е приет за съвместно разглеждане граждански иск от К.А., депозиран със съгласието на майка му и негов законен представител П.А против подсъдимия Д.К., със съгласието на своята майка В.И. на основание чл.45 ЗЗД и против гражданския ответник В.И. на основание чл.48 ЗЗД. Претендира се солидарно заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000лв. от инкриминираното престъпление, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият Д.К. е роден на ***г., от което следва че на инкриминираната дата 27.08.2014г.същият е бил непълнолетен. Родителите му са разведени като съдът е присъдил неговата майка В.И. да упражнява родителските права.

На 27.08.2014г.подсъдимият играел баскетбол на спортната площадка находяща се на ул.Г.С.Раковски, гр.Ямбол , заедно със свидетелите Н.Й  и Г Н.. Към тях се присъединили постр.К.А. и Ц.И. В хода на играта между А. и Н. запознал конфликт с размяна на обидни реплики и нанасяне на удари от страна на А.. В един момент след като конфликта бил преустановен подсъдимият се приближил до А. и му нанесъл силен юмручен удар в дясната половина на лицето му, в скулната област. Пострадалият е от гр.София, през лятото бил на гости на баба си и дядо си. След инцидента се прибрал в дома им, като баба   му св.И Д му поставила компрес с лед за да ограничи оттока, а на следващия ден бил прегледан в МБАЛ гр.Ямбол. След това двамата са се придвижили до гр.София , където същата вечер бил приет на лечение в  УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД. На 1.09.2014г.е претърпял оперативна интервенция елевацио осис зигоматици декстра, като е направен разрез през, който с кука се елевира и намества зитоматичната кост, като е постигната резорбция и стабилна фиксация на зигоматичната кост и дъга в дясно.

От изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза е видно, че в резултат на нанесения му удар А. е получил следните увреждания: контузия на главата в дясната половина на лицето с изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта , разпростиращ се и към слепоочната област; кръвонасядане под лигавицата на дясната очна ябълка в долно- външния й квадрант и счупване на дясната ябълчна кост с изразена дислокация на костните фрагменти, което е наложило извършването на оперативното лечение. Счупването на дясната ябълчна кост със значително разместване на костните фрагменти, поради анатомичната и функционална връзки на тази кост с процеса на дъвченето и говореното  е довело до значителни затруднения в осъществяването на тези две функции за срок по- голям от 30 дни и по този начин е осъществило смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак счупване на челюст.

От показанията на свидетелите П.А майка на непълнолетния пострадал и И Д негова баба е видно, че оздравителния процес е бил продължителен с последвали усложнения- екзема и асиметрия между двете половини на лицето му, което за бъдеще ще наложи извършване на допълнителни операции. Оздравителния период  е бил болезнен и продължителен, тъй като  пострадалият за дълъг период от време  е приемал течна храна през сламка, което е довело и до неговото значително отслабване. Наложило се и лечение при психолог за преодоляване на психичната травма от продължителното лечение.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно е кредитирал събраните по делото гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите К.А., Ц.И и Г Н. дадени на досъдебното производство и приобщени  към доказателствения материал, показанията на свидетелите И Д, П.А и Н.Й,  от заключението на съдебно- медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Стойков и приложените по делото писмени доказателства- медицинската документация относно лечението на К.А..  Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от въззивната инстанция и е ненужно да се преповтарят аргументите в тази насока.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими.

Непълнолетния носи лична отговорност за вредите, които виновно е причинил другиму по реда на чл.45 ЗЗД.

Материалноправната отговорност на майка му по реда на чл.48 ЗЗД също е лична и произтича от неуспешно изпълнените й родителски функции и родителския дълг, на задължението по отглеждането и възпитанието на ненавършилия пълнолетие син и неупражняването на необходимия надзор, за да предотврати извършването на  деликта. Отговорността на непълнолетния по реда на чл.45 ЗЗД и тази на майка му по чл.48 ЗЗД съществуват самостоятелно и паралелно, като пострадалият може да избере към кого да насочи исковете за обезщетение- срещу прекия причинител, срещу родителите му или солидарно към всички отговорни..

Въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия и на повереника на гражданския ответник за допуснати процесуални нарушения при приемането на гражданския иск, тъй като не са посочени фактическите обстоятелства въз основа на които се иска обезщетение, както и че не е направена размяна на книжа  съгласно правилата на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.88 ал.1 НПК гражданския иск в наказателния процес се разглежда съгласно правилата на НПК. Само когато в НПК няма съответни правила, се прилагат разпоредбите на ГПК. Правилата за разглеждане на гражданския иск в наказателния процес изключват приложението на чл.132 ГКП, свързан с възможността за писмен отговор в определен срок на исковата молба, изпращане на препис  и приложенията към него. Аргумент за това е изричното посочване, че гражданския иск в наказателния процес може да бъде предявен  до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и неговото разглеждане не може да стане причина за отлагане на делото.  Неоснователно е твърдението за нередовност на исковата молба, тъй като  предявяването на граждански иск в наказателния процес може да стане устно или писмено и е достатъчно да се посочи, че основанието за търсене на обезщетение за неимуществени вреди е престъплението инкриминирано в обвинителния акт.

Доводите за прекомерно завишаване размера на обезщетението  са напълно неоснователни, тъй като присъденото обезщетение в размер на 5 000лв.е справедливо и напълно съответства на степента на увреждането, на причинените болки и страдания, на продължителността на лечението, както и значителните болки свързани с оздравителния процес.

 

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,                          

 

                       Р             Е              Ш             И        :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №143/18.11.2015г.постановена по нохд № 628/15г.по описа на Ямболския районен съд в обжалваната й гражданско- осъдителната й част.

         Присъдата в наказателно- осъдителната й част е влязла в сила.

Решението     не  подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

               

 

                 Председател:                                  Членове:1.                        2.