ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

в.ч.гр.дело №98 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.Ж.Г. ***, чрез пълномощника адв.Д.Н.Д. от ЯАК против протоколно определение №129/05.11.2015 г., постановено по гр.д.№300/2015 г. по описа на ЕРС, с което районният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се изразява недоволство от така постановеното определение с твърдения за неговата неправилност. Жалбата е бланкетна – конкретни оплаквания с нея не са въведени. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ЕРС за продължаване на съдопроизводството по него.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемите Г.А.К., З.Ж.К. и Е.Д.К., всички чрез пълномощника адв. З.М. ***, са депозирали писмен отговор, в който са заявили становище за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Считат, че предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, поради изтичане на срока по чл.11 от ЗСПЗЗ, като се позовават на т.2 от ТР №1/97 г. на ОСГК на ВКС. Молят за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът, след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

Производството пред ЕРС е образувано по искова молба на С.Ж.Г. ***, чрез пълномощника адв.Д.Н.Д. от ЯАК против Г.А.К., З.Ж.К. и Е.Д.К.,***, с която се иска на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че земеделските имоти, находящи се в с.Голямо Крушево, заявени от А. Д.К. по преписка №1100 на ПК – Болярово и обективирани в Решение №21/19.04.1995 г. са оставени в наследство от общия на страните наследодател Д. Г. К., б.ж. на с.Голямо Крушево, поч. на 21.03.1977 г. и да бъде възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти на всички негови наследници.

С атакуваното протоколно определение №129/05.11.2015 г., постановено по гр.д.№300/2015 г., районният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В мотивите си ЕРС е посочил, че предмет на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации. Съгласно разясненията, дадени в т.2 на ТР №1 по гр.д.№11/1997 год. на ВКС, ОСГК, оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на осн. чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто е предявеният в настоящия случай иск, е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, но не и когато административното производство е приключило. Иначе казано, за да е допустимо оспорване на правото на собственост по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е необходимо да е налице или висящо или да е възможно бъдещо производство за реституиране на земеделските земи. Нито една от сочените законови хипотези за допустимост на иска в случая не е налице. В случая правото на собственост върху процесните земеделски имоти е било възстановено с Решение №4883/22.04.1993 г. на ПК – Болярово, като с Решение №21/19.04.1995 г. правото на собственост върху земеделските земи е възстановено на Атанас Д.К. съгласно план за земеразделяне. Изложеното сочи на извод, че административното производство по отношение реституцията на процесните земеделски имоти е отдавна приключило, т.е. не е налице висящо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Възможност за образуване на бъдещо такова също не е налице, поради изтичане на преклузивния срок по чл.11 ЗСПЗЗ. Въз основа на изложените съображения първостепенния съд е приел предявения иск за недопустим и прекратил производството по него.

Определението е правилно, а изложените мотиви се споделят и въззивния съд на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

Безспорно искът по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е обусловен от правен интерес и такъв е налице при висящо административно производство или възможност то да бъде образувано такова, вкл. и след успешно провеждане на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Ако производството не може да бъде образувано поради неподаване на заявление или изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ или отхвърляне на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение, предявяването на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Конкретния случай е точно такъв – заявление от настоящите ищци за възстановяване на процесните земеделски земи не е подавано, а възможността за това е приключила, поради изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ. Ето защо предявеният в производството иск се явява недопустим, както правилно е преценил ЕРС и производството по него следва да бъде прекратено.

Тъй като частната жалба е бланкетна – конкретни оплаквания с нея не са въведени, то въззивния съд няма какво да обсъди по реда на въззивната проверка.

При всичко изложено до тук, ЯОС стигна до извод, че ЕРС е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, визирани в частната жалба и следва да бъде потвърден, а жалбата против него – оставена без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №129/05.11.2015 г., постановено в о.с.з. по гр.д.№300/2015 г. по описа на ЕРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.