О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 10.02.2016 год. гр.Ямбол
На 10 февруари 2016 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.ч.гр.д. №
72 по описа на 2016 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл./ГПК.Образувано е по частна жалба
на А.Х.В. ***, ЕГН-********** против
Определение №1560/14.12.2015 год. постановено по ч.гр.д. №260/2009 год. по описа на Елховски
районен съд.С посоченото определение съдът:ОТМЕНЯ на основание чл.253 от
ГПК разпореждане №632, постановено в закрито съдебно заседание от
27.05.2015 година по настоящото ч.гр.д.№260/2009 година на ЕРС, с което е указано на заявителя по заповедното
производство „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, че в едномесечен срок, може
да предяви иск относно вземането си против А.Х.В., с ЕГН **********, като довнесе дължимата държавна такса и
представи доказателства за това, че е предявил иска си в посочения срок в
деловодството на РС-Елхово, които да бъдат приложени по настоящото дело, както
и му е указано, че в случай, че не предяви иск в посочения по-горе срок и не
представи доказателства за това, издадената заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена, на основание чл.415 ал.2/ГПК:ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението вх.№ 937/25.05.2015 год. по чл.414/ГПК на А.Х.В., ЕГН **********,
като депозирано след срока по чл.414 ал.2/ГПК.
Жалбоподателят изразява недоволство от така постановения съдебен акт и моли
съда да го обезсили като недопустим, алтернативно да го отмени като
незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата.По твърдяната
недопустимост се позовава на т.5 „а” от ТР № 4/2013 год. на ВКС по въпросите
свързани със заповедното производство.Счита, че Разпореждането на съда, с което
се дават указания на заявителя по чл.415 ал.1/ГПК по същество представлява
съдебен акт, с който се обявява действието на постъпилото възражение и не
попада в категорията на актовете по чл.253/ГПК, които могат да бъдат оттегляеми
от съда, който ги е постановил, независимо от това дали съда е допуснал грешка.
По отношение на заявената незаконосъобразност на съдебния акт се твърди, че
ЕРС не му е дал указания да представи доказателства за датата, на която му е
връчена заповедта за незабавно изпълнение и не е изискал доказателства от
съдебния изпълнител в тази насока.
В срока по чл.276 ал.1/ГПК не е депозиран отговор от противната страна.Съда
след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по
чл.275 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес от
обжалване.При преценка по същество жалбата се намери за неоснователна.Съображенията
са следните:
Безспорно по делото е установено, че по ч. гр.д.№260/2009 год. по описа на
Елховски районен съд е постановено
Разпореждане от 27.07.2009 год. по чл.417/ГПК в полза на кредитора „Уни Кредит
Булбанк”АД, София срещу длъжника/жалбоподател А.Х.В. за посочените в акта суми.От
приложеното в.ч. гр.д. №311/2015 год. на ЯОС е видно, че заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5/ГПК на 12.05.2010
год.По този релевантен на спора въпрос е налице проведен двуинстанционен
контрол от страна на ЯОС и БАС, като съдилищата непротиворечиво са приели, че
именно това е датата на връчване на заповедта, респективно от тази дата започва
да тече двуседмичният срок за депозиране на възражение от страна на
длъжника.Този срок е изтекъл на 26.05.2010
год., поради което и подаденото възражение по чл.414 ал.1/ГПК след тази
дата/на 25.05.2015 год./ е прието за просрочено.Тези фактически обстоятелства
са проверени в производството проведено пред две инстанции- пред ЯОС по в.ч.
гр.д.311/2015 год. и пред БАС в производството по кас. ч. гр.д. №337/2015 год.
и не подлежат на преразглеждане, както се домогва настоящия
жалбоподател/длъжник.
Вярно е, че по делото е постановено Разпореждане от 27.05.2015 год. на ЕРС,
с което същия неправилно е приел че заповедта е връчена на длъжника на
11.05.2015 год., а възражението от 25.05.2015 год. е депозирано в срок, поради
което е дал указания на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
срещу длъжника А.Х.В. в едномесечен срок.Това разпореждане е постановено преди проведения последващ съдебен
контрол и произнасянето на ЯОС на 25.09.2015 год.и БАС на 26.11.2015 год.Ето
защо и правилно първостепенния съд го е отменил с обжалваното определение №1560/14.12.2015
год. като е съобразил с приетото от по-горните инстанции.
Не намират опора в закона доводите на жалбоподателя основаващи се на т.5”а”
от ТР №4/2013 год. на ВКС.В посочената т.5”а” е посочено, че „преценката на
заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е
подадено след срока по чл.414 ал.2 вр. чл.418 ал.5/ГПК следва да е обективирана
в разпореждане за връщане на същото.В конкретния случай заповедния съд се е
произнесъл с определение, с което е оставил „без разглеждане” възражението,
като е следвало да постанови неговото връщане, така както е указано в тълкувателното
решение.Въпреки тази редакция, по същество обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
В допълнение и с оглед доводите
наведени в жалбата, съдът намира за нужно да посочи, че е процесуално
недопустимо след като заповедта за изпълнение е влязла в сила заповедният съд
да дава указания на заявителя за защита на вземането му по реда на
установителния иск по чл.422/ГПК.Да се приеме противното би противоречало на
целите на законодателя, свързани с издаването на заповед за изпълнение.Никъде в
закона не е предвидена възможност след влизане на заповедта в сила/какъвто е
настоящия случай/, да се води установителен иск за съществуване на
вземането.Такъв иск би бил процесуално недопустим поради липсата на правен
интерес от воденето му от страна на заявителя/кредитор.
В заключение съдът намира за нужно да посочи, че жалбоподателя/длъжник би
могъл да защити интересите си по реда на чл.424/ГПК.
Ето защо обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
При тази мотивация ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№1560/14.12.2015 год. постановено по ч. гр.д. №260/2009 год. на Елховски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.