О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 02.02.2016 год. гр.Ямбол
На 02 февруари 2016 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.ч.гр.д. №
48 по описа на 2016 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл./ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на Б.Я.М., ЕГН-********** *** против
определение постановено в отрито съдебно заседание на 23.12.2015 год. по гр.д.
№3177/2013 год.С посоченото определение съдът не приема на осн. чл.214/ГПК
направеното с отделни молби по делото изменение на исковете от страна на
ищеца.Със същия съдебен акт съда е постановил молбите, депозирани от ищеца и
приложени на лист 91 и 92 от делото, да се копират и преписите от тях да се
приложат по настоящето дело, а оригиналите да се докладват на Председателя на
ЯРС за определяне на съдии-докладчици по тях.
В това открито с.з. жалбоподателя/ищец/Б.М. е участвал лично.
В молба-уточнение към частната си жалба М. изразява недоволство от така
постановения съдебен акт, като твърди, че в случая е налице отказ от
правосъдие.Счита, че е имал законово основание по чл.214/ГПК да направи
изменение на иска си и същото да бъде прието от съда.П. се на ТР №1/04.012011
год. на ОСГК на ВКС т.9, като сочи че в същото е казано:”Предвиденото в
чл.116/ГПК и гл.117/ГПК/отм.-сега чл.214/ГПК/ изменение на иска по основание,
петитум и страни се отнася само до производството пред първата инстанция, а не
до въззивния съд.”Конкретизира, че обжалва протоколното определение от
23.12.2015 год. стр.4, ред последен.
Иска се въззивния съд да отмени това определение и върне делото на ЯРС за
продължаване на съдопроизводствените действия-даване на ход на заявеното от
него изменение на иска чрез добавяне на 2 кумулативно свързани с основания
аксесорни иска, като производството започне от незаконосъобразното действие,
послужило като основание за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276 ал.1/ГПК е депозиран отговор от ответната страна
вх.№1458/28.01.2016 год. чрез пълномощник адв.Д.Д., в който се поддържа
становище за недопустимост на жалбата по подробно изложените съображения.Сочи
се, че с определение от 16.10.2015 год. ЯРС е върнал исковата молба на ищеца, в
частта в която се претендира постановяването на решение, с което ответника да
бъде осъден да му заплати обещетение в общ размер на 7280 лв. за времето през
което е останал без работа поради незаконното му уволнение и е прекратил
производството по делото в тази част.Сочи се още, че това определение не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.Ответника счита, че е недопустимо в
развилото се след това производство по делото, ищецът под формата на изменение
на иска или чрез други процесуални способи да претендира разглеждането на този
иск.
Иска се постановяване на определение, с което частната жалба да бъде
оставена без разглеждане като недопустима или в случай, че се прецени като
допустима, да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок
по чл.275 ал.1/ГПК, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване.При преценка по същество жалбата се намери за неоснователна.Съображенията са следните:
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на Б.Я.М.
против ДИАНАМЕД 2001 ЕООД, ЕИК128522044 със седалище и адрес на управление,
гр.Ямбол, ул.Панайот Хитов №30 с управител П.Д. като ищеца е записал, че
исковата молба се предявява относно:”Обещетение за неправилно изчислена и
неизплатена част от трудово възнаграждение и възстановяване на работа.”В самия
петитум на исковата молба ищецът е поискал от съда:”1.Да ме възстанови на
работа, след като клаузата за срок на изпитване бъде обявена за недействителна
и на това основание заповедта на управителя от 13.02.1013 год. да бъде отменена
като незаконосъобразна.2.Да ми изплати тр.възнаграждение, за времето в което
съм останал без работа по негова вина, а именно 7.00 лв. на час, при 40 часова
работна седмица за период от 6 месеца в размер на 7280 лв., ведно със законна
лихва.3.Да ми изплати обещетение за неправилно начислени и изплатени на ЧСИ
общо 119.99 лв., от които 104.00 лв.
главница и 8.99 лв. законова лихва, както и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на обещетението.”
След отвод на първоначално определения съдия-докладчик А.А. делото с
протокол за определяне на съдия докладчик от 31.08.2015 год. е разпределено на
съдия Г.Р.
С разпореждане №3752/01.09.2015 год. исковата молба е оставена без движение
и на ищеца са дадени следните указания за отстраняване на нередовности по
същата като:”1.посочи за кои месеци
претендира обещетение за оставането си без работа, какво обещетение търси като
главница и лихва поотделно за всеки един от тези месеци, както и периодите, за
които търси лихва за забава върху обещетението за всеки един от съответните
месеци поотделно.2.уточни лихвата от 8.99 лв., която търси върху сумата от 104
лв. за кой период се претендира и 3.конкретизира фактите и обстоятелствата,
поради които счита, че сумата от 104 лв. му е удържана неправомерно, т.е. защо
счита, че удръжките от тр.му възнаграждение са в нарушение на несеквестируемия
минимум по чл.446 ал.1/ГПК.”
В разпореждането съдът изрично е указал правните последици от
неизпълнението на указанията на съда.След многобройни търсения на ищеца от
страна на съдебния връчител съда е приел, че същият е редовно уведомен на осн.
чл.41 ал.2/ГПК на 09.10.2015 год.Съгласно приетата от първостепенния съд правна
норма като основание за редовно уведомяване на ищеца, „страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж
й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес”.Съгласно
ал.2, при неизпълнение на задължението по ал.1 всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.Тук е
мястото да се конкретизира, че ищецът Б.М. е търсен многократно на посочения от
него адрес в исковата молба, но не е открит на същия.Видно от материалите по
делото, ищецът не е открит на посочения от него адрес и за времето, през което
съдия докладчик по делото е бил съдия А.А./стр.15 и 17/.
Поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба с определение
№1842/16.10.2015 год. първостепенния съд на осн. чл.129 ал.4 вр. ал.3 е върнал
исковата молба на М., в частта в
която се претендира постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати обещетение в общ размер на 7280 лв. за време, през което ищецът е
останал без работа поради незаконното уволнение, заедно с лихва върху всяко
едно от вземанията, от датата на възникването им, както и ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца неправилно начислени и изплатени суми на ЧСИ, от които
112.99 лв. главница и 8.99 лв. лихва, както и законна лихва върху от датата на
исковата молба до изплащане на вземането и прекратява
производството по делото в тази част.
Съобщението на този съдебен акт е връчено отново при условията на чл.41
ал.2/ГПК, на 18.11.2015 год. след документирано многократно търсене на ищеца на
посочения от него в исковата молба адрес.При това положение предвидения в
закона едноседмичен срок за обжалването му е изтекъл на 25.11.2015 год. вкл.В
този преклузивен срок по делото липсват данни ищеца Б.М. да е обжалват този
съдебен акт, поради което определението в
прекратителната му част е влязло в сила.Иначе казано-в производството са
останали за разглеждане само исковете с
пр. осн. чл.344 ал.1 т.1 и 2/КТ-за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на работа, така както е съобщен на
страните доклада по делото с определение №2225/08.12.2015 год.
Преди датата на откритото съдебно заседание-на 22.12.2015 год. ищеца е
депозирал два броя молби/на стр.91 и 92 от делото/.С едната от тях се иска
ответника да бъде осъден да му изплати частта от заплатата в размер на 83 лв.,
а със другата е поискал съдът да осъди ответника да му изплати обещетение за
оставането му без работа.Във връзка с така отправените искания съдът е
постановил обжалваното определение по чл.214/ГПК.
Определението е правилно.Не са
налице условията на чл.214/ГПК за да се допусне поисканото от жалбоподателя
изменение на исковете му, тъй като закона допуска изменение по висящ иск.В конкретния случай, както се
посочи по-горе в мотивите производството по предявените от М. искове за парични
суми, претендирани като обещетение и лихви е прекратено с влязлото в сила
определение на първостепенния съд от 16.10.2015 год./стр.76/, което означава,
че пред съда липсва висящност на тези искове.Въззивния съд намира за нужно да
посочи, че това прекратително определение не
е обжалвано от ищеца, съобразно предоставеното му от закона право.Ето защо
и правилно в доклада си съда с определение №2225/08.12.2015 год. изрично е
посочил, че са предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл.344 ал.1 т.1
и 2/КТ.
Правилна е преценката на първостепенния съд, че в конкретния случай не се
касае до изменение на иска, а до предявяване на нови искове.Затова и с
оглед защита правата на ищеца със същото
определение съдът е разпоредил молбите/стр.91 и 92/ да бъдат отделени в отделни
производства и по тях да се определи съответен съдия-докладчик.
По изложените съображения съдът в настоящия състав прецени, че обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При тази мотивация, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 23.12.2015 год. постановено по гр.д. №3177/2013 год. по описа на
Ямболски районен съд, с което съдът не приема на осн. чл.214/ГПК направеното с
отделни молби по делото изменение на исковете от страна на ищеца и със същия
съдебен акт е постановил молбите, депозирани от ищеца и приложени на лист 91 и
92 от делото, да се копират и преписите от тях да се приложат по настоящето
дело, а оригиналите да се докладват на Председателя на ЯРС за определяне на
съдии-докладчици по тях.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.