Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              18.02.2016 год.                    гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд             ­ ІІІ граждански състав

На  16 февруари                                             2016 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА

                                                         2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

              

Секретар П.У.

Прокурор ………………………

Като разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА

В.гр.д. № 58 по описа на 2016 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 Производството е по чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на ЕТ”П.Ж.”, ЕИК 128029418, представляван от П.Ж.И.,*** чрез пълномощник адв.Д.Д.,***, съдебен адрес:*** против Решение № 698/17.12.2015 год. постановено по гр.д. №1444/2015 год. на ЯРС.С посоченото решение съдът:ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „П.Ж.”, представляван от П.Ж.И.-управител ,ЕИК-128029418 с адрес: с.Зимница, общ.Стралджа, обл.Ямбол иск по чл.50 от ЗЗД против С.П.П. , ЕГН ********** *** за заплащане на обезщетение за претърпени  имуществени вреди в  размер на 8 965 лв., представляваща част от сума в размер на 16714 лв. за извършен разход за създаването на пшенична реколта  за стопанската 2013/2014 г.  в блок на земеделско стопанство № 11661-508-18 с площ от 122 дка, който разход е бил унищожен чрез унищожаване на реколтата от крави собственост на ответницата, както и за заплащане на сумата от 2 035 лв., като част от сума в размер на 3 782 лв., представляваща пропусната полза от неполучена търговска печалба от пшенична реколта за стопанската 2013/2014 г. в блок за земеделско стопанство № 11661-508-18 с площ от 122 дка, която реколта е била унищожена от крави собственост на ответницата, като неоснователен:ОСЪЖДА ЕТ „П.Ж.” на осн.чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на С.П.П. направените по делото разноски в размер на 880.00лв.

Въззивникът обжалва решението изцяло с доводи за неговата необоснованост и неправилност, като съдебен акт, който се гради на предположение.Изложени са подробни съображения в тази насока.Сочи се, че съдът е дал правилна правна квалификация на иска по чл.50/ЗЗД.Правилно е тълкувал правната норма, правилно е определил положителните и отрицателните материални предпоставки за уважаването или отхвърлянето на иска.Твърди се, че неправилно съдът е преценил фактическите обстоятелства, а това е повлякло неправилни изводи относно сбъдването на релевантните факти, като в крайна сметка е постановил несъпоставим с доказателствата съдебен акт.Категорично се отрича през 2014 год. в с.Воденичене да е имало природно бедствие, поради  което се оспорва изцяло констатацията на първостепенния съд.От друга страна, се твърди, че нарушението е установено с допустимите способи на ЗАНН и ЗОСИ.

Иска се отмяна на решението и при произнасяне по същество искът да бъде уважен.Заявена е претенция за разноски.

Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор от противната страна вх.№1181/25.01.2016 год. чрез пълномощника на ответника адв.В.К., съдебен адрес:***, в който се поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт по съображенията изложени в него.Счита, че е правилен изводът на съда, че вредите не са причинени от животните на ответницата, а от големи наводнения.Твърди, че по делото няма данни, че кравите собственост на ответницата са влезли в имота на ищеца, и то в такава степен и толкова пъти, че да унищожат реколтата на 100%.Оспорва се констатацията на комисията по чл.20/ЗОСИ обективирана в протокол от 23.10.2014 год. като се сочи, че не е съставен в присъствието на техен представител.

Иска се постановяване на решение, с което решението на първостепенния съд да бъде потвърдено.

Заявена е претенция за разноски.

В с.з. въззивникът П.Ж., редовно призован се явява лично и чрез процесуалният си представител адв.Д. поддържа жалбата на заявените в нея основания.

Въззиваемата страна С.П.П., също редовно призована се явява лично и чрез пълномощника си адв.В.К. оспорва жалбата по съображенията изложени в отговора на въззивната жалба.

Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие за установено следното от:

Фактическа страна:

 Ищецът е представил одобрен от кмета на Община Стралджа констативен протокол от 23.10.2014 г. на  комисия, която в присъствието на П. И.Д. и Р. П. Ж. е констатирала, че И. Л. Д. стопанисва нива засята с пшеница съставляваща БЗС № 11661-508-12 с площ от 34.400 дка в землището на с. Воденичане, а ЕТ „П.Ж.” съгласно споразумение за ползване утвърдено със заповед № РД-12-76/26.02.2014 г. на Директора на  ОД  „Земеделие” Ямбол стопанисва  нива засята с пшеница съставляваща БЗС № 11661-508-18  с площ от 122.00 дка в землището на с. Воденичане, като при направения оглед на тези  имоти  комисията констатирала, че нивите  засяти с пшеница и до този момент не са пожънати, поради това, че обилните валежи през лятото са наводнили терена.Комисията е констатирала, че пшеничния посев е  отъпкан и полегнал и по почвата се наблюдавали стъпки от навлизали в него крави, като за подобни нарушения за влизане на кравите, собственост на С.П.П., на пастира на стадото, полицията е съставила акт за нарушение за навлизане в чужда собственост. Ищецът е представил  и карта на блоковете  на земеделското стопанство № 11661-508-18 с бенефициент ЕТ „П.Ж.”.

Видно от приложената преписка, П. И.Д. и Р. П. Ж. са  депозирали жалба до кмета на община Стралджа с вх. № С-52/16.10.2014 г., с която твърдят, че на 13.10.2014 г. около 09.30 часа в местността „Ашима” масив 230, където се намирали техни ниви с непожъната пшеница, в същия масив са заварили около 50 крави собственост на ЗП С.П.П. като молят  да бъде назначена комисия, която да направи оценка на нанесените  щети.В тази връзка е съставен представеният от ищеца констативен протокол от 23.10.2014 г.

Съгласно удостоверение изх. № 2077/24.09.2015 г. на БАБХ-Областна дирекция по безопасност на храните, Ямбол в животновъден обект собственост на С.П.  П. от с. Воденичане на 01.10.2013 г. едрите преживни животни в обекта са 44 на брой, а  на 30.09.2014 г. в края на стопанската 2013/2014 г. едрите преживни   животни в обекта са с общ брой 59.

Видно от представеното писмо на ОД „Земеделие” Ямбол от 25.09.2015 г. С.П.П. е регистрирана като земеделски производител съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за стопанската 2013-2014 г.

Видно от удостоверение  издадено от Община Стралджа № 2435 Н1/24.09.2015 г. по АУАН № 55а/13.10.2014 г. е издадено НП № 28/21.11.2014 г. което е издадено срещу нарушител И.А.И. за нарушение по чл.40 ал.1 т.2 от ЗОСИ, за това, че във Воденичане общ. Стралджа в местността” Ашима” парцел 230 в нива засята с пшеница е пуснал свободно на паша  36 броя крави без да има надлежно разрешение за това. Наказателното постановление е влязло в сила на 25.01.2015 г.

Пред първостепенния съд е назначена комбинирана агро-техническа и  икономическа експертиза. Вещите лица са разработили Приложени № 1 към заключението като са описали подробно извършените мероприятия от ищеца за стопанската 2013/2014 г. с посочване на единична и обща стойност, като за един декар те са  109.17 лв., а за 122 дка – възлизат на сумата от 13 321.48 лв. Според експертите, общият разход на ЕТ „П.Ж.”  по създаването на  пшеничните насаждения БЗС № 11661-508-18 са 18 348.48 лв. в т.ч.  за  агротехнически мероприятия – 13 321.48 лв. , за наем – рента – 5 063.00 лв. Отчетения  среден добив на ЕТ „П.Ж.”  пшеница за  землището на с. Воденичане за стопанската 2013-2014 г. е 507 кг/дка.  При този отчетен среден добив общото количество пшеница което би следвало да се получи е 6 854 кг. Средната пазарна цена на пшеница реколта 2014 г. по счетоводни данни на ищеца е 350 лв. на тон, като общия  доход който той би получил е 21 648.90 лв. размерът на  търговската му печалба от насаждения БЗС № 11661-508-18 са реколтата 2014 г. според вещите лица би бил 3 264.42 лв.

 По поставената допълнителна задача от ответника  вещите лица са констатирали, че на същия блок на земеделското стопанство  БЗС 11661-508 е установено наводнение, но ЕТ „П.Ж.” не  фигурира в регистъра на издадените констативни протоколи на ОС „Земеделие” Стралджа. Ищецът нямал подадено заявление за пропаднали площи, няма изплатено  обезщетение за същите в ДФ „Земеделие” РА-Ямбол.

По повод твърдението за голямо количество паднали валежи през 2014 год. е представено писмо изх. № 85/03.11.2015 г. на Национален институт по метеорология и хидрология филиал Пловдив към БАН до С.П.П., според което по информация от валежомерна станция – Стралджа, най – близка и представител на района на с. Воденичане през м.06.2014 г. в  същата е била отчетена месечна сума на валежите от 141 л/кв.м., което представлява 235% от нормата на месеца /60 л/кв.м./.

Ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства сочат на следното:

Св. П. К.-кмет на с. Воденичане и познава страните. Същата е била включена в комисията, за която имала заповед на Община Стралджа във връзка с това, че животни са навлезли в нивата на Ж.. Когато отишли на място видели нивата, че била с непожъната пшеница. Била полегнала, с изтъпкани класове. Виждали се стъпки на едри животни, имало изпражнения от крави. Същата заяви, че през 2014 г. в с. Воденичане имало голямо наводнение, като нивата е била наводнена, защото било много кално и поради тази причина не била ожъната навреме. Според свидетелката в нивата е нямало места, където  да е можело да се ожъне.

Св. В. В. твърди, че служебно познава П.Ж.,***, миналата година е постъпила жалба от него, че има нанесена щета  и като член на комисията е посетил имота на П.Ж.. Нивата била от 120 дка и частично наводнена към моментна на огледа, поради обилните валежи тя не можела да се обходи, тъй като имало сравнително голямо количество вода. Според свидетеля  в нивата имало следи от животни , като част от посевите били полегнали от водата и от животните и към този момент било безсмислено да се жънат.  Според него щетата е комплексна.Свидетеля твърди, че в нивата имало водно огледало частично.Пшеницата била полегнала-отъпкана.

Св. Р. Ж., син на ищеца, твърди, че покрай имота на баща му минава канал, който разделя самото землище  и се ползва за отводняване. На ранна пролет той бил наводнен, поради което те сложили тръба да се отводни. Тази година те са сяли нивите с пшеница сорт „Енола” осилеста  пшеница, тъй като тя била по-устойчива на климатичните промени. През лятото те не са ожънали тези 120 дка защото били повалени от животни, като системно имало влизане на животните, поне  3-4 пъти той е  хващал животни вътре и  е предупреждавал  пастира Илия, който пасял животните на С., които били около 40-50 на брой. Около средата на м.10.2014 г. свидетелят сварил животните вътре в нивата. После дошъл П. – който е собственик на съседния имот и тогава И. си изкарал кравите.След това се обадили на 112, като дошла патрулката и му съставила акт. След комисията той отишъл да види нивата, където видял, че всичко е на земята. Според свидетеля полягането не е характерно за този сорт пшеница и затова я сеят, като полягането се  дължало изцяло на животните.На 13.10.2014 г. лично той видял кравите в техните имоти. След това е ходил  да говори с мъжа на собственичката да направи някакво действие да не влизат животните

Св. П.Ж. заяви, син на ищеца твърди, че работи във фирмата на баща си и отговаря за организация на производството на селскостопанската продукция.Има имот който е в съседство с този на И.Миналата година имота бил засят с пшеница сорт „Енола”, който при овлажняване е подходящ за почвите, особено които са покрай речните корита, тъй като неговото стебло е достатъчно удебелено и трудно се подава на прегъване и пречупване до определен срок.Имотът в началото на м.10. бил преовлажнен, но като цяло посева е стоял прав.Свидетелят видял, че посева е завлачен, свален на земята със стъпки от едър, рогат добитък, като на места стои тук-там някой изправен стрък.Нямало възможност техническа нивата да се ожъни и да се спаси, тъй като цялата била отъпкана.Целият посев бил на земята и не можел да се реколтира. Свидетелят сочи, че сорта на пшеницата е от ранно зрелите сортове и да изпревари  летните горещини  до средата и края на м.07 и началото на м.08. би трябвало да се ожъни, но тъй като било преовлажнено и не можело да се влезе с комбайн те не са ожънали навреме.

Ангажираните от ответната страна свидетели сочат на следното:

Св. И.И. твърди, че през м.10.2014 г. работил при С. като пастир.Той знаел имота на П.Ж. в м.”Аршина”, където били три парцела, като там винаги имало наводнение, т.е. там винаги се събирала вода т.к. нямала къде да се оттече.По това време имало наводнение в с.Воденичане и тази нива била наводнена, като имало вода от м.07 до пролетта. Свидетелят заявява, че не познава ищеца и никога не го е виждал. През м.10.2014г. в нивата имало водно огледало и не се виждала никаква пшеница. Т.к. той трябва да мине две други ниви за да стигне до нивата на ищеца той не е пускал там животни, защото не може да мине през чуждите ниви.

 Св.В. Г.–мл.експерт в РУ Стралджа, обслужващ с.Воденичане, който е съставил акта на пастира Илия И..Същия заявява, че когато е съставил акта, е отишъл по сигнал заедно с Г. З. в с.Воденичане.Той лично не е ходил да види дали нивата е отъпкана и колко и не е видял животните в нивата.

Горната фактическа обстановка съда прие за установена на база преценка на всички ангажирани по делото доказателства.До същите фактически констатации е достигнал и първостепенния съд, което налага извод, че решението е постановено при напълно изяснена фактическа страна на спора.

Правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подаден в преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес.

При служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд намери обжалваното решение като валидно и допустимо.

Решението е правилно и не страда от твърдяните в жалбата пороци.Изложените от първостепенния съд мотиви се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд-чл.272/ГПК.Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството е предявен иск  с пр. осн. чл.50/ЗЗД, предявен като частичен, съответно-за сумата 8965 лв. част от сумата 16714 лв./нанесени щети/ и 2035 лв. частичен от сумата 3782 лв./пропуснати ползи/.

Искът е неоснователен и недоказан, поради което правилно е отхвърлен от първостепенния съд.Съобразно относимата разпоредба на чл.50 изр.2/ЗЗД, ако вредите са причинени от животно отговарят солидарно собственикът и лицето под, чийто надзор се намира, и когато животното е избягало или се е изгубило.Т.е. в този текст законодателя е въвел т.нар. безвиновна отговорност.За да бъде уважен иск на това основание следва ищецът да докаже чрез пълно главно доказване релевантните факти, а именно:вида и размера на причинените вреди, че същите са причинени от животни, собственост на ответника, причинна връзка и че същите са пряка и непосредствена последица от вредоносните действия.В тази насока са дадени указания на ищеца в доклада на съда по чл.146 ал.1/ГПК.Такова доказване не е направено в хода на производството пред двете инстанции.

От анализа на всички доказателства съвкупно безспорно се налага извод, че през м.юни 2014 год. в землището на с.Воденичане са паднали обилни валежи, като според представената справка е отчетена месечна сума на валежите от 141 л/кв.м., което представлява 235% от нормата за месеца/60 л/кв.м./.Напълно доказан е факта, че процесната нива на ищеца е била наводнена, поради което и не е била ожъната своевременно.В това отношение показанията на свидетелите/включително и ангажираните от ищеца/ са непротиворечиви.Както се посочи в констативната част на решението, св.К. твърди, че нивата е била наводнена, защото е било много кално и по тази причина не е била ожъната навреме.Св.В., също сочи, че при посещение на место се е установила, че нивата е била частично наводнена към този момент, поради обилните валежи.Нивата не е можело да се обходи, поради сравнително голямото количество вода.Това е било към дата 23.10 и към този момент посевите е било безсмислено да се жънат.Сочи и за наличието на следи от животни.Според личната преценка на този свидетел щетата е била комплексна, тъй като в нивата частично е имало водно огледало.Самият син на ищеца, разпитан като свидетел Р. Ж. не оспорва релевантния факт, че нивата е била наводнена, поради което се е наложило да се сложи отводнителна тръба.В тази насока са и показанията на св.И., който твърди, че нивата на П.Ж. всяка година е наводнена.Имало е вода до кръста.Следователно, правилен е извода на първостепенния съд, че причината за претърпените вреди, а именно-че същите са причинени на 100% от животни и то животни, собственост на ответницата не е доказана по категоричен и безспорен начин.В тази връзка оплакванията наведени в жалбата са неоснователни.За да бъде възприет категоричен извод, че увреждането е единствено и само по причина на влезли в нивата животни, следва да отсъстват всякакви други обстоятелства, разколебаващи същия.В конкретния случай обаче не е така, предвид изложеното по-горе в мотивите.Нито едно доказателство не сочи категорично на извод, че вредите са причинени единствено от животни, конкретно от животните на ответника, още повече че през тази стопанска година е имало наличие на форсмажорни обстоятелства/обилни валежи/, в резултат на които реколтата на ищеца не е била прибрана своевременно.

Все в подкрепа на този извод са и данните от самия констативен протокол от 23.10.2014 год., на който се позовава ищцовата страна и в който изрично е записано”при направения оглед на посочените по-горе имоти се констатира следното:”Нивите са засяти с пшеница и до този момент не са пожънати, поради това, че обилните валежи през лятото са наводнили терена.”

Отразеното в констативния протокол следва да се тълкува като състояние на терена след обилните валежи, което не позволява навременното прибиране на реколтата, какъвто е и конкретния случай.

В тази връзка съда не обсъжда доводите и разсъжденията в жалбата, свързани с тълкуването на думата „наводнение” и „потоп”.Това е така, защото, както в писмените доказателства, така и в гласните такива думата „наводнение” се ползва във възприетия от първостепенния съд смисъл, добил широка гражданственост-недостъпен терен, поради наличието на голямо количество вода върху същия.

В заключение следва да се посочи, че в подкрепа на крайния извод на първостепенния съд-за неоснователност на иска е и безспорно установения факт, че в съседен на имота на ищеца имот комисията е установила /констативен протокол от 21.07.2014 год./ пропаднали на 100% площи при мека пшеница в землището на с.Воденичане, като същата е почерняла и загнила по причина наводнение.

По така изложените съображения съда в настоящия състав прецени обжалваното решение като правилно, поради което същото на осн. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззивния съд не прие като доказателство представеният в с.з. на 16.02.2016 год. снимков материал, тъй като същия не съставлява годно доказателство по см. на глава 14/ГПК.

При този изход на делото следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна С.П.П. сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв. съобразно списъка на разноските.

 

При тази мотивация, ЯОС

 

 

 

                                                Р Е Ш И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №698/17.12.2015 год. постановено по гр.д. №1444/2015 год. на Ямболски районен съд.

 

ОСЪЖДА ЕТ „П.Ж.”, представляван от П.Ж.И.-управител, ЕИК-128029418 с адрес:с.Зимница, общ.Стралджа, обл.Ямбол да заплати на С.П.П., ЕГН ********** *** разноски за въззивната инстанция в размер на 500/петстотин/ лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.