Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 15.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 09.02.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №22 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от М.И.Д. ***, чрез пълном. адв. М.Я.-АК-Ст.Загора против Решение №45/24.11.15г, пост. по гр д №81/15г по описа на РС-Тополовград, с което предявените искове по чл 124 ал 1 ГПК, чл.108 ЗС и чл 537 ал 2 ГПК са уважени.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна, ведно със законните последици, като на страната се присъдят направените по делото разноски.В тази връзка се навеждат доводи за неправилно прието от РС относно ответника, че същият е осъществявал само действия по управление на процесните имоти, като не е доказал правото си на собственост върху тях, т к съдът е интерпретирал неправилно свидетелските показания, установяващи владението на ответника върху процесните имоти, в продължение на повече от 10 години и упражняването му на фактическа власт върху земите като свои собствени. Според страната, гласните доказателства са категорични, че от 1997г до настоящия момент, ответникът е владял имотите като свои, извършил е всички действия във връзка с възстановяване на собствеността им, като тези показания се подкрепят и от писмените доказателства и е установена фактическата власт на ответника върху процесните имоти, като в негова полза е изтекъл предвидения от закона давностен срок и той е с установена собственост върху имотите.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемите страни

В с.з. въззив. ред. ув. не се явява, но е депозирана писмена защита от проц. му представител-адв.Я. -АК Ст.Загора, като се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се иска неговата отмяна, ведно със законните последици. Страната претендира и присъждане на направените пред двете инстанции разноски по делото.

От въззиваемите,ред.пр. се явяват лично Д.И.К.,М.Д.В. и Д.Н.М.,които претендират обжалваното решение на РС да остане в сила , поради неоснователност на жалбата.

За въззиваемите- Д.И.К., М.Д.В. и М.К.М. се явява адв.Х.

Въззиваемите М.И.Д., М.К.М., М.С.М.,С.С.М.,К. Г.С. и Д. Г. К. –ред.пр. не се явяват и не изпращат представител

С оглед оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС установи следното по фактите:

С Решение от 06.01.97г и Решение № 349/19.12.95 г. на ОС”З” на Общ.Тополовград, на наследниците на Д. В. З., б.ж. на с.Хлябоаво, Тополовград са възстановени следните земеделски земи в землището на с.Хлябово община Тополовград: нива с площ 8.319 дка в м.”Кимурова лъга”, имот № 059025 по КВС, нива от 1.454 дка м.”Балабановец”, имот № 110003 по КВС, лозе от 1.464 дка в м.”Източни лозя”, имот № 115049, нива с площ 3.643 дка в м.”Източни лозя” имот № 116073, нива с площ 1.699 дка в м. „Старите лозя”, имот № 117018, изоставена нива с площ от 1.982 дка в м.”Старите лозя” имот № 122065 КВС, нива с площ от 0.980 дка в м.”Източни лозя” имот № 133083 по КВС, изоставена нива с площ от 4.068 дка в м.”Гайдарова пещера” имот № 148008 по КВС, изоставена нива с площ от 3.983 дка в м.”Команов долап”имот № 150004 по КТВС, овощна градина с площ 7.183 дка в м.”Команов долап” имот № 150013 по КВС, изоставена вина с площ от 5.512 дка в м.”Команов долап”- имот № 150016 по КВС, ливада от 7.664 дка в м.”Команов долап”, имот № 150020 по КВС, овощна градина от 10.993 дка в м.”Команов долап”, имот № 150021 по КВС, залесена територия – гора с площ от 12.010 дка в м.”Стоева круша”, имот № 154002 по КВС, изоставена нива от 7.701 дка в м.”Брояновец” имот № 155001 по КВС, нива от 8.391 дка в м.”Курбан кория” имот № 022009, нива от 8.498 дка в м.”Татарово дере” имот № 043021 по КВС, нива от 9.599 дка в м.”Боюклиево кладенче” имот № 0044030 по КВС, като са възстановени и земи находящи се в землището на с.Сакарци, община Т-град, а именно: изоставена нива с площ от 2.929 дка, в м.”Каменни чаири”, имот № 034012 и залесена територия – гора с площ от 8.037 дка в м.”Германлии”, имот № 0390124 по КВС.

Видно от представеното у-ние,изх. №262/03.11.14г на с.Хлябово общ.Тополовград,обл.Хасково, общия на страните наследодател Д. В. З., б.ж на .Хлябово, поч. на 10.12.65г е оставил за свои н-ци: син-И.Д. В. и три дъщери: М.Д. В., М. Д. К. и П.Д. С..

И.Д. В. е поч. на 11.06.79г, а съпругата му-П. Д.. В.-поч. на 10.02.07г и като негови н-ци се сочат: две дъщери:Д.И.К. /исца №1/ и М.И.Д. /ищец№2/,както и син-М.И.Д.-ответник по делото.След смъртта на дъщерята на общия наследодател-М. Д. В., поч. на 01.10.10г, за неин наследник остава сина й -М.Д.В.-/ищец№3/. След смъртта на М. Д. К.-дъщеря на наслед. З., поч. на 10.04.82г, чийто съпруг-К. М. К. поч. на 10.09.08г,за нейни н-ци се сочат: син М.К.М. /ищец№4/ и втори поч. син на 22.07.13г- С. К.М., който от своя страна е оставил законни н-ци в лицето на:съпруга-Д.Н.М. /ищец№5/, син –М.С.М./ищец №6/ и дъщеря С.С.М./ищец №7/. Другата дъщеря на общия наследодател З.-П. Д. С.-поч. на 29.07.07г е оставила за свои наследници : дъщеря- К.Г. С./ищец №8/ и син Д.Г.К./ищ. № 9/.

С нот. акт № 28 от 23.01.15г и въз основа на давностно владение, отв. М.И.Д. е признат за собственик на процесните земеделски имоти, възстановени с решенията ПК на наследниците на общия наследодател Д. В. З., поч. на 10.12.1065 г.

С оглед изясняване на фактическата обстатновка по делото са допуснати и гласни доказателства. Св. П. твърди, че познава ищеца М.Д. и знае, че има проблем с делбата на имотите, които са останали в наследство от дядо Д. З., но не знае декарите. Според този свидетел, М.И. е работил земите, но не всички и когато наследниците поискали да поделят наследствените си земи, ответникът казал, че земите са нетови, че сестрите му нямат право върху земите, защото той си е извадил нотариален акт само за него. Свидетелят твърди, че другите наследници рента не са получавали, тъй като М. получил рентата лично и ги е лишил от нея, като този наследник е сял една част от земите за себе си, а това което не е могъл да работи го е давал под наем и е получавал рента, но не давал на другите. Свидетеля заявява, че от Д.К. е чувал, че наследниците искат да се делят, но ответника не искал и разправията им е станала 5 години назад от 2015г, като наследниците имали спорове за дяловете си. Свидетелят твърди, че знае нивите къде се намират, защото живее в с. Хлябово. Св. К.заявява, че знае имотите на Д. З., т.к е от с.Хлябово и от 1992 г. живее там и земите са на дядо Д., но отв. М. е присъствал, когато са забивали колчетата и са правели въвод в тези земи. Според този свидетел, никой не е работил земите, освен през последните две години, считано от 2015 г-назад, като М.Д. дал няколко декара земи да ги работи Д. П., но свидетеля не знае нищо за рента, а само това, че ответникът ходил до ПК да оправя земите. Свидетеля сочи, че М. е работил само едно лозе повече от 10 години от 2015г назад, което се намира в м.”Източни лозя” и е около декар и нещо,като до лозето има празно място – нива от половин декар и там отв. сеел тикви и др.,но свидетелят не може да каже от колко години М. сее нивата. Според К., лозето е лично на ответника и не е виждал други наследници там. Свидетеля заявява, че от М. знае, че последния е ходил при сестрите си Д. и М. за да оправят наследствените земи, но те му заявили, че нищо не искат и това е било преди година. Св. М. твърди, че познава страните като съселяни и познава земите на Д. З. като от 1997 г. М.И. се занимавал с документите по връщане на земите и той ходил при техниците да забиват колчета. Свидетеля сочи, че М. работи лозето си в м.”Източни лозя”- около 3 дка и това лозе е на 10-12 години, като лично ответникът си го е засял в наследствената нива, която е била на Д. З., но има и още едно място от 1.5 дка- наследсдтвено и М. го сеел с чубрица и др. Според този свидетел, отв. сеел тикви в местото, което е празно и също наследствено, а другите наследствени ниви в м. „Курбан кория”, М. почиствал и последните 2-3 години ги давал под наем на Д. П. – 30 дка, като рентата си я получавал той и свидетелят не знае дали дава на другите наследници от нея. Свидетеля признава, че от М. е чувал, че последният е предлагал на другите наследници да се разберат за земята, но сестра му М. е казала, че не иска нищо, както и братовчед му в Раднево, а и никой от другите наследници не е стопанисвал наследствените ниви и не се е интересувал от тях, а едва през последната година имали разправии, понеже М. си е изкарал нот. акт за нивите. Свидетеля твърди, че ответника поддържа земите от 1997г и те са от дядо му и М. не е работил нивите, но се е грижил за тях и ги е ограждал, затова е казано пред нотариуса, че нивите ги е обгрижвал той.Св. Д. заявява, че знае почти всички ниви на З. защото живее в с.Хлябово и М. му е казал, че е предлагал на сестрите си да оправят наследствените имоти, но те са отказали и тогава той отишъл в ПК, оправил си е документите и ги е писал на свое име. Свидетелят сочи, че нивите никой не ги е работил, но М. ги е стопанисвал, наглеждал ги е, да не ги обработват други хора, тъй като си е работил само лозето в м. Източни лозя”, като земята на лозето е от дядо му, а самото лозе М. го садил 4-5 години преди 2015г, а на една нива от половин декар- пак наследствена е садил чубрица и не е давал ниви под наем, а само 20 дка е дал под аренда на сина на свидетеля Д. П. П. за пасище и това е било преди 2 години, а Петров му давал рента, но свидетелят не знае дали само М. я е вземал и дали е давал от нея на другите наследници. Свидетеля заявява, че ответника М. е знаел, че нивите са на дядо му и ги е работил като наследствени, а не като лични. Свидетеля не знае дали ответника има лични ниви, а стопанисването на наследствените ниви се изразявало в плащане за да забият колчета от ПК и да ги оградят, а там където имало къпини и тръни М. ги е почистил, но не е сял и не ги е орал и никаква реколта не е вземал. Този свидетел твърди, че ответникът е наглеждал нивите някой друг да не ги работи без знанието му и сестрите му казали, че не им трябва земя, а сега идват да се интересуват за пари и от 1 година има спор. Свидетелят признава, че М. му е казал за сестрите си, че не искат от земите и това е било преди около година.

Предвид изложеното,ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се приема за неоснователна, по следните съображения:

Предявените искове са по чл 124 ал 1 ГПК,чл 108 ЗС и чл 537 ал 2 ГПК.

Искът с пр. осн. чл 124 ал 1 ГПК е положително установителен иск за собственост, с който се претендира, да бъде признато по отношение на ответниците, че исците са собственици на 11/12 ид ч от процесните зем. земи.

Доказателствата по делото сочат, че исците се легитимират като собственици по наследство и реституция на процесните земеделски имоти, въз основа на у-ние за наследници на общия за страните наследодател и две Решения от 19.12.95 и от 06.01.97г на ОСЗ при Общ.Тополовград, които категорично навеждат на извода, че въпросните зем. земи, в землището на с.Хлябово и с.Сакарци, общ. Тополовград, са възстановени на наследниците на Д. В. З., б.ж. на с.Хлябово, поч. на 10.12.65г.

В случая доказателствата сочат, че наследодателят З. е имал четири деца-негови законни наследници-И. Д. В.,М. Д. В. ,М.Д. К. и П. Д. С., които след реституцията на процесните зем. земи и на осн чл 5 ЗН, са получили по ¼ ид ч от земите.

Исците Д.И. К. /№1/ и М.И.Д./№2/, както и ответника М.И.Д., в качеството си на низходящи по права линия-внуци на общия наследодател З. –деца на починалия му син И. Д. В., на осн чл 5 ал 1 ЗН са получили по 1/3 от 1/4 ид ч от наследството на своя баща, респ. по 1/12 ид ч за всеки, от наследството на общия наследодател З. по отношение на проц. зем. земи. Ищецът М.Д.В. /№3/, като единствен наследник на поч. дъщеря на З. –М. Д.В. е наследил дела на своята майка -1/4 ид ч от н-вото на общия наследодател. Ищецът М.К.М./№4/, в качеството си внук на З. и син на починалата дъщеря на наследодателя- М. Д. К. е получил на осн чл 5 ЗН, общо с н-ците на починалия си брат-С. К.М.- Д.Н.М. /№5/, М.С.М./6/ и С.С.М./7/-исци- наследяващи на осн чл 5 и чл 9 ЗН, общо наследсвения дял от ¼ ид ч на поч.си наследодателка М. К..Исците К.Г.С.№8/ и Д.Г.К./9/, като н-ци по права линия на поч. дъщеря на З.-П.Д. С. и на осн. чл. 5 ЗН са получили общо наследствената ¼ ид ч, на своята майка.

Ето защо,ЯОС приема, че приведени под общ знаменател, наследствените части на страните са: 12/12, от които общо за исците- 11/12 и за ответника- 1/12 /1/12 + 1/12 +1/12 + ¼ + ¼ + ¼ =12/12 ид ч/.

Въпреки, че отв.М.Д. се е снабдил с констативен нот.акт №28/15г за собственост върху процесните недв. имоти, въз основа на давностно владение, съдът намира, че същият не е придобил ид.части от зем. земи на другите съсобственици, т к когато съсобствениците са и сънаследници върху недвижими имоти, призумпцията на чл 69 ЗС не се прилага.В тази връзка съдът приема, че ако някой от наследниците, желае да придобие по давност частите на останалите съсобственици,той следва не само да установи фактическа власт върху ид. части на останалите съсобственици- да държи държи техните ид части, но и да демонстрира открито пред останалите съсобственици, че е променил държането на техните части във владение за себе си и да манифестира открито това владение, без да е налице оспорване от останалите наследници.

Гласните доказателства по делото са категорични, че ответникът се е грижел за земеделските земи,за почистването им и опазването им от чужди посегателства, за отдаването им под аренда, за получаване на арендата, но няма данни да е демонстрирал пред останалите съсобственици, че владее зем. земи за себе си и че е променил фактическата власт върху процесните земи от държане във владение. В конкретният случай, за първи път отв. Д. е манифестирал владение за себе си върху процесните имоти, с подаване на съответните книжа за снабдяване с констативен нот. акт през 2015г.

Обстоятелството, че земята е отдавана от ответника под аренда и че е била ограждана и почиствана от него, не навежда на извода за своене на земята, т к законът допуска арендния договор да се сключи само от един от наследниците-съсобственици, а действията на ответника по почистване и опазване от посегателства на земите,сочи на действия по управление на имотите.Действията по събиране на книжата за представяне пред ПК с оглед възстановяване на земите, също не е упражняване на владение, още повече, че земята не е била все още възстановена по ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното съдът намира, че иска по чл 124 ал 1 ГПК като основателен и доказан следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че исците са собственици общо на 11/12 ид ч от процесните зем. земи, находящи се в землищата на с.Хлябово и с.Сакарци, общ.Тополовград, след като писмените и гласни доказателства безспорно сочат, че с решения на ОСЗ, зем. земи са възстановени на наследниците на общия наследодател на страните,както и че исците и ответника са наследници на З.-бивш собственик на възстановените земи, а по делото липсват данни, ответника да е станал едноличен собственик на земите на годно правно основание.

По иска с пр. осн чл 108 ЗС.

За да бъде уважен иска по чл.108 ЗС, исците следва да са собственици на имота, а ответникът да го владее без правно основание. Искът по чл 108 ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещият собственик срещу владеещият несобственик,като в тази връзка, основателността на предявения иск по чл 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

В случая, правото на собственост на исците върху процесните имоти е признато и възстановено с решения на ОбСЗ от 06.01.97г и от 19.12.95г, като процесните зем. земи са възстановени на всички наследници /исци и ответник по делото/ на поч. на 10.12.65г общ наследодател на страните-Д. В. З.,б ж на с.Хлябово,общ.Тополовград.Следователно в настоящият казус, исците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на извършена реституция по ЗСПЗЗ.

Независимо, че отв.М.Д. се е снабдил с констативен нот.акт №28/15г за собственост върху цялата зем. земя, въз основа на давностно владение, съдът приема, че същият е собственик само на 1/12 ид ч от реституираните зем. земи, в качестновто си на наследник на общия за страните наследодател и спрямо ответника ,не е изтекла законовата придобивна давност за да бъде признат Д. за единствен собственик на земята.

Писмените и гласните доказателства са категорични, че ответника не е обработвал земята, а е участвал в управлението на същата-защита от чужди посегателства, почистване на част от земите от плевели,ограждане на друга част,даване под аренда, които действия сочат на управление ,а не на своене на земята. Ответникът е обработвал лозе,засадено от него върху наследствена земя, но липсват данни да е манифестирал пред другите наследници-съсобственици, че владее за себе си.

Предвид изложеното се налага извода, че ответникът държи процесните зем. земи без правно основание и в процеса не е доказано неоспорвано владение от ответника в продължение на 10 години, върху реституираните наследстнвени зем. земи.

Ето защо наст. инстанция приема, че ответникът владее процесните земи без правно основание и следва да бъде осъден да предаде държанието и владеенето на ид. части на другите съсобственици. Ето защо съдът приема , че иска по чл 108 ЗС като основателен и доказан следва да бъде уважен, като отв. бъде осъден да предаде на исците на осн чл 108 ЗС владението на имотите.

По иска с пр. осн чл 537 ал 2 ГПК.

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недв. имот по реда на чл 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл 179 ал 1 ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, т к такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.В тази връзка, съгл ТР №3/29.11.12г по ТД №3/12г на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл 537 ал 2 ГПК, подлежат констативни нот. актове, какъвто е в случая издадения нот. акт на ответника по обстоятелствена проверка.

Съдът приема, че като последица на уважаване на исковете по чл 124 ГПК и чл 108ЗС, искът по чл 537 ал 2 ГПК, следва също да бъде уважен, като констативен нот. акт № 28/15г, с който ответника се легитимира за изключителен собственик на процесните зем. имоти, следва да бъде отменен в частта му, относно удостовереното право на собственост над 1/12 ид ч до размер на 11/12 ид ч.,т к нот акт е издаден без правно основание-при липса на доказано необезпокоявано давностно владение в продължение на 10 години от страна на ответника върху проц. ид части на исците, по отношение на процесните зем. земи, както и поради факта, че в едностранното охранително производство, исците не са участвали и не са могли да оспорят твърдените от молителя по нот. дело факти.

С оглед изложеното наст. инстанци приема, че обжалваното решение като правилно и не страдащо от пороците визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №45/24.11.15г, пост. по гр д №81/15г по описа на РС-Тополовград, с което предявените искове по чл 124 ал 1 ГПК, чл.108 ЗС и чл 537 ал 2 ГПК са уважени.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.