В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 09 февруари 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар П. У.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №432 по описа на 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.М.С. и З.К.Д., чрез пълномощник адв. М.Х. ***, против решение №611/06.11.2015г. по гр.д. №196/2015г. по описа на ЯРС, в частта, с която въззивниците са осъдени да заплатят на осн. чл.45 от ЗЗД на П.Д.Т. сумата 1500лв., представляваща обезщетени за причинени неимуществени вреди вследствие извършено деяние на 21.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер 480 лв. Изразено е недоволство от решението и в частта му в която е определен по съразмерност, размера на дължимите на въззивниците разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, а в случай, че се приеме за допустимо е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че предявеният иск с пр. осн. чл.45 ЗЗД е недопустим, тъй като гражданския съд в настоящия случай, не е бил компетентен да се произнася за наличието на престъпни обстоятелства, от настъпването на които ищецът претендира обезщетение за нанесените му вреди. В случай, че съдът приеме иска за допустим се претендира отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. Твърди се, че от събраните по делото доказателства , не е била установена по безспорен начин твърдяната в ИМ фактическа обстановка, за нанесен побой от ответниците на ищеца и за казани по адрес на последния обидни думи, нито размера на настъпилите вреди. Твърди се, че неправилно ЯРС е основал решението си само на свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, без да посочи защо не кредитира показанията на свидетелите на ответниците. По подробни съображения посочени в жалбата се претендира обезсилване на атакуваното решение, а в случай, че същото се приеме за допустимо се иска отмяна в атакуваната му част и отхвърляне на иска по чл.45 ЗЗД, както и присъждане на всички направени по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. По отношение на допустимостта на предявения иск е заявено, чеи по делото е налице изрично произнасяне с Определение по в.ч.гр.д. №331/2015г. на ЯОС. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция..

В о.с.з. въззивниците не се явяват, чрез своя пълномощник поддържат жалбата..

Въззиваемия не се явява в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че на 21.06.2014г., Т. е посетил базата на „Маргарита”ЕООД в гр.Ямбол, заедно с двама свои колеги /един от които св. Г. Г./, за да разтовари бус с желязо.

Разпитания по делото свидетел Г. в показанията си пред ЯРС е посочил, че след като бусът бил изтеглен и ищецът чакал за кантарната бележка, свидетелят и другия работник Я.отишли до една чешма. След като се върнали, свидетелят видял, че ищецът е паднал на земята, а ответниците Д. и З. го удряли с юмруци по лицето и го ритали, а освен това го обиждали и псували с думите „педераст, щете вкарам в затвора”. Свидетелят посочва, че П. бил уплашен и дори се разплакал. Свидетелят посочил, че след това П. бил отведен от Д. към касата, а по-късно след идване на родителите на П., на излизане от там, Д. ударил П. още веднъж с юмрук отзад по главата, като това се случило пред майката на П..

Свидетелката Т.-майка на ищеца е посочила, че 21.06.2014 г. синът й заминал с буса, за да закара желязо във фирма „Маргарита" на ответника Д.С., но около 17 ч. телефонът на съпруга й звъннал и тя чула, че той казва: „Как ще те бият, кой ще те убие". Според свидетелката обаждането било от синът й П., който ревял и казал: „Майко, елате с татко, че Д. и З. ще ме убият, убиха ме от бой”. Т. и съпругът й отишли на базата и тогава от офиса излезли Д. и след него П.. П. ревял, а Д. му ударил един юмрук пред тях и му казал, че ако не бил син на Ж. щял да го направи жена и да му прати вълците. Свидетелката е посочила, че от сина си разбрала, че след като той взел бележката от кантара и се преместил на другата каса, където дават парите, Д. отишъл и го ударил с юмрук в ухото, в главата. П. го помолил да не го удря, тъй като има комоцио и не е добре, той обаче се върнал и почнал да го удря с ритници и юмруци. Тогава дошъл и З. и започнали да свалят чували от буса, да дърпат П., който се качил на буса, а Д. почнал да го блъска и да го изкарва от другата страна, като го съборил от камиона. Синът и разказал, че двамата ответници го свалили на земята и пак започнали да го ритат и да го блъскат, а той почнал да пищи. Видно от показанията на Т., като се прибрали в къщи, П. си свалил тениската си и тя видяла, че той бил целия червен, краката му били охлузени, треперел и се страхувал да не пратят някой в къщи да го бие оше. В понеделник отишли при личния лекар, който изпратил П. при хирург, който му направил снимка. Видно от показанията, П. ходил на лечение, пил лекарства и после ги пратили при съдебния лекар, който издал епикриза. Според свидетелката синът й постоянно се страхувал, че го следят, че ще го убият или ще му направят нещо и започнал да посещава психиатър. Като пиел хапчета се успокоявал, но това, което е в главата му не излизало.

Посочения от ответниците свидетел Ж. М., е дал показания, че е виждал П. на базата на Д. да носи желязо, но не знае П. да е бил бит. Чул, че П. е крал чувал с мед, но е заявил, че не е присъствал на спорове. Веднъж ползвал едно служебно камионче на Д. и като отивал да го върне, видял, че разговарят, но на инциденти не е присъствал. Свидетелят е заявил, че не знае П. да е бил бит от Д. и З., както и че не знае на базата на Д. да има кучкарник, имало гълъби и едно вързано куче на синджир. Заявил е, че Ж. и сина й, не са му се оплаквали, че Д. и З. са били П..

Втората посочена от ответниците свидетелка А. Т.- касиер във фирма „Маргарита" е заявила, че кантара се намира още в началото на базата, а до нега е касата, където работи тя и има видимост към кантара. Посочила е че на 21.06.2014г., П. е докарал желязо в края на работния ден, което тя изтеглила, след което пратила ищеца да го разтоварва, а като се върнал го изтеглили да му вземе тарата. Според показанията й, тя написала кантарни бележки, документите, които са необходими и като си свършила работата погледнала през прозореца и видяла чувал с мед на стълбичките на кантара. Твърди, че след това оправяла нейните си неща и е засичала документи в края на работния ден. През това време дошъл ответникът С., който започнал разговор с П., и свидетелката го чула да казва, че трябва да извикат полиция. Свидетелката си оправила нещата, тръгнала да си ходи от работа и видяла, че на П. майка му и баща му са дошли. Като минавала край тях, свидетелката чула майката на П. да му се кара и да му казва: „Защо ги правиш тези неща, този човек толкова много ни е помагал, трябва краката му да мием и водата му да пием". Т. си тръгнала от базата, останала на кръстовището да чака мъжа й да я прибере с колата и видяла как П. с майка му и баща му си тръгват с техния джип. Свидетелката е заявила, че докато е била на работа, не е чувала П. да реве, нито Д. да го псува или обижда, да го бие. Според нея те само са разговаряли. Заявила е също, че не помни дали по това време там е бил и З..

За установяване на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и нанесени травми, ищецът е представил амбулаторен лист от 24.06.2014 г., издаден от личния му лекар д-р С, видно от който след снетата му анамнеза и установеното добро обективно състояние, докторът е поставил основна диагноза Мозъчно сътресение, вътречерепна травма придружено от повърхностна травма на окосмената част на главата. На 30.06.2014 г. ищецът е посетил лекар - специалист хирург д-р Б. към какъвто е бил насочен от личния лекар. Видно от издадения от д-р Б. амбулаторен лист, на Т. е била поставена основна диагноза повърхностна травма на окосмената част на главата с доуточняване контузио капитис. На 02.07.2014г. е бил извършен и рентгенов преглед на черепа на ищеца резултатът, от който е бил без данни за фрактура. На 01.08.2014 г. ищецът е посетил и лекар по съдебна медицина, като му е било издадено Съдебно-медицинско удостоверение №438/2014г. Видно от съдържанието на последното, при прегледа, освидетелстването и проучването на представените медицински документи на пострадалия Т. се установило, че е възможно при възникналия инцидент на 21.06.2014г. да е получил болезнен оток на тъканите в тилните области на главата и в областта на лявото слепоочие, както и болки в седалищните области и в областта на задните повърхности на долните крайници, като по този повод е бил прегледан от специалист по хирургия и неврохирургия. Извършени са били рентгенови изследвания на главата и не са били установени данни за счупване на черепни кости. Оплакванията от болки в тилните области на главата и врата, както и в областта на лявото слепоочието, зашеметявяне и причерняване пред очите продължавали. Установената клинична диагноза е повърхностна травма на окосмената част на главата, контузио капитис. Представените данни сочат, че вследствие контузията на главата, пострадалият е получил и сътресение на мозъка, което протича с изразено вегетативни прояви. Описаните увреждания са описани вследствие действието на твърди тъпи и тьпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелствания в предварителните сведения. Причинено е било временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. По делото е представен и амбулаторен лист от 14.01.2015 г. за посещението на Т. при лекар - психолог, видно от който на ищеца е била поставена е диагноза постравматично стресово разстройство, придружено от налудно разстройство и паническо разстройство.

По делото пред ЯРС е била изслушана съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение, след като се е запознало с медицинската документация касаеща Т. и съдържаща се в досието при личния му лекар, както и след извършен личен преглед. Видно от заключението, на базата на проведения медицински преглед, осъществените изследвания и консултации, както и предвид давността на случая, към момента на прегледа вещото лице не е открило следи от травматични увреждания по тялото и лицето на П.Т..

Видно от Съдебно удостоверение №5659/12.10.2015г. на ЯРС, в деловодството на съда е установено, че в периода 21.06.2014 г. - 28.01.2015 г. не е депозирана частна тъжба от П.Т. и не е образувано НЧХД срещу Д.М.С. и З.К. Данов за престъпление по чл.130 и чл.146 от НК, касаещо инцидент от 21.06.2014г. в гр.Ямбол.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част:

Неоснователно е твърдението в жалбата за недопустимост на решението на ЯРС. В Решение №392/14.12.2012г. по гр.д. №256/2012г., ІІІ г.о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че установяването на престъпно обстоятелство може да се осъществи с иск по чл.124 ал.5 ГПК, или инцидентно в делото, чийто предмет е правото, обусловено от престъплението – с инцидентен установителен иск, или само в мотивите на решението. В настоящият случай облигационната искова претенция за ангажиране на гражданската отговорност на ответниците за извършени от тях престъпления по чл.130 ал.1 НК и чл.146 НК /наказателното преследване за които се възбужда по тъжба на пострадалия съгласно чл.161 НК/, е предпоставена от установяване на престъпното обстоятелство от гражданския съд, поради твърдението на ищеца, че той е пропуснал да подаде тъжба в срока по чл.81 ал.3 НПК. Съгласно Решение №88/13.03.2009г. по гр.д. №909/2008г. на ВКС, пропускането на този срок води до приравняване на изтекла преследвателна давност и е пречка за образуване на наказателно преследване срещу дееца. А щом това е така е налице визираната в чл.124 ал.5 ГПК положителна предпоставка за установяване на твърдяното в исковата молба престъпно обстоятелство, в какъвто смисъл е и Решение №256/14.07.2011г. по гр. д. №757/2010г. на ВКС - гражданският съд може да установи престъпното обстоятелство при наличие на предпоставките визирани в чл.97 ал.4 ГПК/отм./, респ. чл.124 ал.5 ГПК.

Пред ЯРС е било представено доказателство, че е пропуснат срока за подаване на тъжба – Съд. удостоверение №5659/12.10.2015г. на ЯРС. Тъй като първоинстанционният съд с доклада си не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство /съгл.чл.146 ал.2 ГПК/, а такива указания се съдържат в Определение от 23.09.2015г. по в.ч.гр.д №331/2015г. на ЯОС, с което е било отменено прекратяването на делото от ЯРС, то и макар съдебното удостоверение да не е било депозирано с ИМ, а в по-късен момент, възможността за приемането му по делото не е била преклудирана.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата задълбочено, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил подробни съображения кои доказателства и доказателствени средства възприема и защо, обсъдил е задълбочено констатираните различия в доказателствения материал и изложил подробни съображения за това защо възприема едни и не възприеми други доказателствени източници. Приетите за установени от районния съд фактически положения, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, прецизно анализирани и внимателно преценени, които са мотивирали правилния извод за доказаност на извършените от двамата ответници деяния Събраните доказателства безспорно сочат на наличие: на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.146 от НК- обида нанесена на ищеца от двамата ответници и на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.130 ал.1 от НК- причиняване на лека телесна повреда на ищеца от двамата ответници.

Относно наличието на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.146 от НК- обида: Изпълнителното деяние на престъплението обида, се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, като законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването. От събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че на 21.06.2014г. в базата на „Маргарита”ЕООД в гр.Ямбол, П.Т. е бил обиждан от въззивниците Д.С. и З.Д., които са го наричали „педераст”, както и са го заплашвали, че ще го вкарат в затвора -показанията на свидетеля очевидец Г. Г. са последователни, непротиворечиви и логични, пресъздаващи различни епизоди от инцидента станал между страните на посочената дата..

Що се отнася до установяването на причинената на въззиваемия лека телесна повреда, т.е. установяване на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.130 ал.1 от НК: От събраните по делото доказателства е установено, че на 21.06.2014г. в базата на „Маргарита”ЕООД в гр.Ямбол е възникнал инцидент, при който Д.С. и З.Д. са съборили П.Т. на земята, ритали са го, удряли са го в главата с юмруци, както са го обиждали и псували, а по-късно ответникът С. е ударил ищеца с юмрук по врата и в присъствие на майка му. В тази връзка са показанията на св.Г. и св.Т.- майка на ищеца /като последната е била пряк очевидец само на удара по врата на сина й от ответника С./. В следствие на нанесените му от ответниците удари Т. е получил повърхностна травма на окосмената част на главата, контузио капитис, като описаното увреждане му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 НК /в тази връзка представените Амбулаторни листи: от 24.06.2014г. издаден от д-р С. и от 30.06.2014г. издаден от д-р Б./.

Правилно първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че с показанията на разпитаните от ответната страна свидетели не се опровергават обстоятелствата по гореустановената фактическа обстановка. Св.Ж. М. е заявил, че не е присъствал на инцеденти с ищеца и не знаел П. да е бил бит на базата на Д., но липсват данни, че този свидетел, на процесната дата, е бил на мястото на инцедента от пристигането на ищеца Т. до момента когато същия си е тръгнал. Показанията на св.А. Т., работила във фирмата като касиер, че докато е била на работа не е чувала „П. да реве, нито Д. да го псува, да го обижда, да го бие”, свидетелстват само, че Т. не е била свидетел на инцедента. Предвид обстоятелството обаче, че същата не твърди да е била непрекъснато с ищеца от влизането му в базата до появата на родителите на последния, и твърденията й, че не си спомня на инцедента да е присъствал втория ответник, както и че през определен период от време е оправяла нейните си неща и е засичала документи в края на работния ден, заявеното от нея не е в състояние да опровергае обстоятелствата установени от показанията на св.Г. и св.Т.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволените увреждания – нанесена обида и причинена лека телесна повреда, районният съд е обсъдил безспорно установените и правнорелевантните за настоящия гражданскоправен спор факти и обстоятелства. Напълно обосновани и подкрепени изцяло от събрания доказателствен материал са фактическите му констатации, че вследствие на нанесения побой и отправени обиди от ответниците, ищецът е претърпял неимуществени вреди. Безспорно е, че тези неимуществени вреди представляват и болките и страданията претърпени от Т., вследствие на получените увреждания, подробно описани по - горе в настоящото решение. Изживяните от ищеца физически болки и душевни страдания са закономерен резултат от деликта извършен от ответниците, изразяващ се в престъпно посегателство спрямо личността на пострадалия и представляват пряка и непосредствена последица от извършените от тях деяния. Обезщетението за неимуществени вреди е определено от първоинстанционния съд по справедливост. Районният съд е счел, че сумата 1000лв. представлява справедлив паричен еквивалент за претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие нанесената му лека телесна повреда и сумата 500лв. -вследствие на обидата. Този правен извод на районния съд, въззивната инстанция намира за законосъобразен, тъй като той не противоречи на чл.52 от ЗЗД, регламентиращ принципа за справедливост, съгласно който се определя обезщетението за неимуществени вреди.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

По отношение на твърденията за неправилност на решението в частта на присъдените на въззивниците разноски- въззивниците нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноски, тъй като пред ЯРС не е бил представен от тях списък по см. на чл.80 ГПК.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 250лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №611/06.11.2015г. по гр.д. №196/2015г. по описа на ЯРС, в частта, с която, Д.М.С., ЕГН **********,*** и З.К. Д., ЕГН **********,*** са осъдени да заплатят на осн. чл.45 от ЗЗД на П.Д.Т., ЕГН **********,***, к-с „Г.Б." бл...., вх..., ап..., сумата 1500лв., представляваща обезщетени за причинени неимуществени вреди следствие извършено деяние на 21.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2014г. до окончателното й изплащане.

В останалата му част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д.М.С. и З.К. Д. да заплатят на П.Д.Т., сумата 250 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.