Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              18.02.2016 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  въззивен граждански състав, 

на 19.01.2016  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

  КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 427  по описа за 2015 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:  

 

Делото е образувано по въззивна жалба от К.Д.П. *** и А.Д.Я. ***, чрез адв.Д.Н. от СтАК, съдебен адрес: ***, срещу решение № 578 от 26.10.2015г. по гр.д.№ 746/2015г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.П., ЕГН ********** *** и А.Д.Я., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.26 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен сключеният договор за аренда на земеделска земя от 30.05.2014 г. между „Вълчеви“ООД, ЕИК 128600735, с.Голям Манастир, ул.„Тракия“№14, представлявано от управителите В. П. В. и Г.А.В. и А.П.П., ЕГН ********** ***; ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.П. и А.Д.Я. против „Вълчеви“ ООД с.Голям Манастир иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумите 7 000 лв. имуществени вреди и 134, 30 лв. лихва за забава.

Решението се обжалва в частта, с която ЯРС е отхвърлил иска по чл 26 ЗЗД за провъзгласяване за нищожен на договор за аренда на земеделска земя от 30.05.2014г. само относно притежаваната от въззивниците ½ ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на договора, както и в частта по иска по чл.45 ЗЗД във връзка с чл.86 ЗЗД.

Въззивниците считат атакуваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като излага съображения. Твърди се, че съдът погрешно е приел, че няма основания процесният договор за аренда да се счита за сделка на разпореждане. Излагат се съображения, че процесният договор е акт на разпореждане и като такъв е недействителен по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД. Излага становище, че дружеството не е искало съгласието на другите двама съсобственици и при липса на такова това води до явна несправедливост, а това само по себе си е достатъчно основание за прогласяване на договора за нищожен. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение като постанови друго, с което да приеме за установено спрямо „Вълчеви“ООД и А.П.П., че сключеният между тях договор за аренда на земеделска земя от 30.05.2014г. на описаните земеделски земи за срок от 10 години, вписан в СлВп при ЯРС под рег.№4219, том 5, стр.78/31.05.2014г., е нищожен в частта за притежаваната от въззивниците ½ ид.част, както и да бъде осъдено “Вълчеви”ООД да им изплати сумата от 7000лв. – претърпени имуществени вреди под формата на изплатена неустойка по договор, прекратен поради виновни противоправни действия от страна на дружеството, ведно със законната лихва върху тази сума от изплащането на неустойката, считано от последната и вноска до подаване на исковата молба в размер 134.30лв., както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от „Вълчеви“ООД, в който се поддържа становище, че решението на ЯРС е изцяло законосъобразно и правилно, въззивната жалба е неоснователна и излага съображения. Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно и присъдени разноски за въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници № 73/22.05.2014г. ищците-въззивници К.П. и А.Я. са наследници на Д. Я.А., който от своя страна е пряк наследник на общия наследодател П. А. М.в. Наследодателят М.след смъртта си е оставил за наследник още един син И. П. А., който от своя страна е с наследници П. И. П. и А. И.П. – А. Последните двама наследника А. и П. са продали на “Вълчеви“ООД с.Голям Манастир, видно от нот.акт № 59/2012 г. собствеността върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с.Голям манастир: Нива от 1,600 дка, ІV кат., м.„Потама“, имот № 036078 по ПЗ, при граници имоти №№ 000293, 036079, 036080 и 036077; Нива от 16 дка, от които 10,411 дка V кат. и 5,589 дка ІV кат., м.„Мандренес“, имот № 037026 по ПЗ, при граници имоти №№ 037025, 000322, 000087, 037027, 037028, 000318 и 000323; Нива от 7 дка, от които 1,421 дка VІІ кат. и 5,5579 дка VІ кат., м. „Потрепис“, имот № 057019 по ПЗ, при граници имоти №№ 000415, 000175 и 057020 и Нива от 15,499 дка, ІV кат, м. „Николай Чука“, имот № 058038 по ПЗ, при граници имоти №№ 058039, 000410, 058037, 058036, 058049 и 058048.

Ищците-въззивници в качеството си на наследници и съсобственици на половината от описаните имоти са атакували тази сделка, за което е било образувано производство по гр.д. № 2861/2013 г. по описа на ЯРС, приключило с влязло в сила решение № 58/24.01.29014 г., с което съдът е приел за установено по отношение на А. А. и П. П., че К.П. и А.Я. са собственици по 1/4 ид.ч. от процесните недвижими имоти и е осъдил приобретателя „Вълчеви“ООД с.Голям Манастир да им предадат собствеността върху притежаваните от тях по 1/4 ид.ч. от имотите.

При тази фактическа обстановка на 30.05.2014 г. „Вълчеви“ООД в качеството на арендодател и А.П.П. в качеството на арендатор са сключили договор за аренда на земеделски земи, вписан на 31.05.2014 г. с предмет на договора четирите процесни земеделски имота и срок на арендата 10 календарни години, считано от момента на подписване на договора.

Междувременно на 26.05.2014 г. ищците К.П. и А.Я. от една страна и лицето Р. Х. от друга страна са сключили предварителен договор за замяна, по който въззивниците-ищци са се задължили да прехвърлят собствеността на 1/2 ид.ч. от земеделските имоти срещу прехвърляне на собствеността в тяхна полза върху лек автомобил марка „Ауди“, като стойността на всяка от насрещните престации е 14 000 лв. Страните са уговорили сключване на окончателния договор в периода 1.09. – 30.09.2014 г., като при виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на прехвърлителите на земеделските имоти същите са длъжни да заплатят неустойка 7 000 лв. След узнаване за сключения договор за аренда, на 15.09.2014 г. страните по договора за замяна са сключили споразумение, с което констатират наличието на десетгодишния договор за аренда и се отказват от своите договорки, а предварителният договор прекратява действието си. С това прекратяване К. П. и А.Я. са се задължили да заплатят неустойката от 7 000 лв. на 4 вноски посочени по размер и дата на издължаване. Във връзка с изплащане на неустойката, ищците са представили четирите разписки за изплатената от тях сума общо в размер 7 000 лв.

 

 

 

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно. Първоинстанционното решение е допустимо в обжалваната част.

Предявените искове са с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД  и чл.45 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД.

По иска за обявяване нищожността на договора за аренда на земеделска земя в частта за притежаваната от въззивниците ½ ид.част от земите, ЯОС намира, че същият е неоснователен. Договорът за аренда от 30.05.2014 г., сключен между единия от съсобствениците -  „Вълчеви“ООД в качеството на арендодател, и А.П.П. в качеството на арендатор, не е нищожен поради липса на съгласие от въззивниците, тъй като в чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието е предвидена възможността да се сключва договор за аренда само от някой от съсобствениците. В разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ е посочено, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Според цитираната норма от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това налага извод, че договорът за аренда, сключен от един от съсобствениците на земеделската земя, от страна на арендодателя, не е нищожен, поради липса на съгласие от останалите съсобственици. В настоящия случай договорът е сключен само от един от съсобствениците, като този договор има действие и по отношение на останалите съсобственици, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Когато някой от съсобствениците има претенции, то тези отношения се уреждат между съсобствениците съобразно квотното съотношение на съсобственост както по отношение на правата, така и по отношение на задълженията (в т.см. Определение № 102 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 4108/2013 г., II т. о., ТК.) Не са налице други основания за нищожност на договора за аренда, спазена е формата по чл.3, ал.1 от ЗАЗ: същият е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в нотариалните книги. ЯОС намира, че правилно е отхвърлена претенцията за нищожност на договора за аренда като неоснователна. Възраженията на въззивниците, касаещи характера на действието на дружеството-съсобственик – дали то е действие на управление или действие на разпореждане, настоящият състав намира за неоснователни. Тезата на въззивниците, че сключването на договор за аренда е действие на разпореждане, а не на управление, не намира законова опора, предвид императивната норма на чл.4, ал.1 от ЗАЗ, където е записано, че минималният срок на договора за аренда е пет стопански години. Дори законодателят приема сключването на договор за аренда за действие на управление, след като дава възможност в чл.3, ал.4 от ЗАЗ само един от съсобствениците да действа в полза на всички останали при отдаването на земята под аренда.

По отношение осъдителния иск за 7000лв. – претърпени имуществени вреди под формата на изплатена неустойка по договор, прекратен поради виновни противоправни действия от страна на дружеството, ведно със законната лихва върху тази сума от изплащането на неустойката, считано от последната и вноска до подаване на исковата молба в размер 134.30лв., както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, ЯОС приема следното: Съгласно чл.45 от ЗЗД, Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая, след като искът за обявяване на нищожност на договора за аренда в частта за собствената на въззивниците ½ ид/част, е неоснователен, то не са доказани действия на  „Вълчеви“ ООД, които да са противоправни, противоречащи на закона, като от тях да произтичат имуществени вреди за въззивниците. Въззивниците са сключили предварителен договор за замяна на собствената си ½ ид.част от земите с трето лице няколко дни преди сключването на договора за аренда като са уговорили и неустоечна клауза при прекратяване на договора. Този предварителен договор за замяна е прекратен със споразумение между страните по него, предвид констатираното сключване на договор за аренда. По силата на това споразумение във връзка с договора за замяна въззивниците са заплатили уговорената неустойка. ЯОС счита при положение, че договорът за аренда е сключен валидно, съгласно ЗАЗ и е действителен, не са доказани извършени противоправни действия по сключването му, то следва да се отхвърли осъдителния иск, тъй като няма основание за ангажиране отговорността на въззиваемото дружество за заплащане на претърпените от ищците-въззивници имуществени вреди. С оглед горното, неоснователен и следва да се отхвърли и акцесорния иск за претендираната мораторна лихва върху главницата от неимуществен вреди.

Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се потвърди и ЯОС следва да присъди на въззиваемата страна сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 450лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

         Потвърждава решение № 578 от 26.10.2015г. по гр.д.№ 746/2015г. по описа на ЯРС в обжалваната част.

ОСЪЖДА К.Д.П. и А.Д.Я. да заплатят на  „Вълчеви“ ООД с.Голям Манастир и А.П. *** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер 450 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

 

 

2.